Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

425

гр. Добрич,  21.11.2016 год.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ-ти състав, в публично заседание на десети ноември  две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

При участието на секретаря М.М.  разгледа докладваното от Председателя  адм.д. №519/2016 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО .

     Образувано е по жалба на Р.С.С. *** срещу  Решение №26/29.09.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №**********/18.03.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП НОИ-Добрич, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 157,44 лева, считано от 01.01.2016 г. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. С жалбата се оспорва началната дата на отпускане на пенсията. Твърди се, че същата съгласно §49 от ПЗР на КСО е следвало да бъде 15.08.2015 г. Сочи се, че отговаря на всички условия, посочени в закона и поради това спрямо същия действа разпоредбата на чл.69, ал.2 от КСО. Излагат се съображения, че нормите на §49 и §50 от ПЗР на КСО се явяват по-благоприятния закон и следва да намерят приложение в случая, както и че повечето колеги на оспорващия, които са си подали заявлението за пенсиониране след 01.01.2016 г. им е определена дата на отпускане на пенсията, именно 15.08.2015 г. Моли, да се отмени решението на Директора на ТП на НОИ и да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски

        В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя, адв. М. З. - ДАК поддържа подадената жалба, като моли да се отмени решението и се задължи административния орган да определи начална дата на отпускане на пенсията 15.08.2015 г. Претендират се и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

           Ответникът - Директор на Териториално поделение на НОИ гр. Добрич, чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт Лиляна Цонева, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Излага аргументи в подкрепа на тезата си,  че правилно е отпусната личната пенсия при условията на чл.69, ал.2 от КСО, която разпоредба е в сила от 01.01.2016 г. Релевира доводи, че разпоредбите на §49 и §50 от ПЗР на КСО не са приложими в случая. Моли, да се присъди възнаграждение за юрисконсулт.

         След като обсъди становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл.168 ал.1, във връзка с чл.146 АПК, съдът прие следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу контролен административен акт, в отклонение от правилото на чл.145 ал.2 АПК, по силата на специалната разпоредба на чл.118 ал.1 КСО; подлежащ на съдебен контрол; от лице с правен интерес от оспорването; в законоустановения срок, а по същество е и основателна.

         Със Заявление вх.№2113-24-187/09.02.2016 г.,  жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представил документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж и доход. С Разпореждане №**********/18.03.2016 г. на ръководител „ПО” при ТП НОИ-Добрич, пенсията е отпусната в минимален размер на основание чл.70 ал.9 от КСО, до определянето на размера и по реда на КСО, като е зачетен осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория от 44 години 6 месец 9 дни, с начална дата 01.01.2016 г.. Последното е било предмет на контрол за законосъобразност по реда на чл.117 КСО, в което производство е постановено оспореното пред съда Решение №26 от  29.09.16 г. на ответния административен орган.

             В мотивите в решението на Директора на ТП на НОИ Добрич е посочено, че правилно е отпусната пенсията, считано от 01.01.2016 г. предвид, че разпоредбата на чл.69, ал.2 от КСО /в сила от 01.01.2016 г./ сочи че, “държавните служители по Закона за МВР, ЗСРС и по ЗИНЗС, държавните служители по чл.11 от ЗПУ, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл.391 от ЗСВ, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони”. От административния орган се приема, че Р.С. е подал заявление за отпускане на пенсия след 01.01.2016 г. и по отношение на него са изпълнени условията на цитираната разпоредба. Има навършена изискумата възраст от 52 години и 10 месеца, както и има 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител. Приема се, че след като разпоредбата на чл.62, ал.2 от КОС е в сила от 01.01.2016 г., то и правилно е отпусната пенсията от тази дата. В решението не се приема, че следва да се приложат разпоредбите на §49 и §50 от ПЗР на КСО, в сила от 15.08.2015 г., тъй като тези разпоредби се прилагат само по отношение на лица, за които не са налице условията на чл.69 от КСО.

Обжалваното решение е издаден о от компетентен орган - Директорът на ТП на НОИ Добрич и в предписаната от закона форма.

      Оспореният административен акт е постановен при нарушаване на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК          

                Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса намира ли приложение в настоящия казус разпоредбата на §49 и §50 от ПЗР на КСО.

Видно от доказателствата по делото, на 08.02.2016 г.  е прекратено служебното правоотношение на Р.С.С. с Затвора в гр. Варна, ГДИН. Заявлението за пенсиониране  е подадено в периода на действие на § 49 от ПЗР на ЗИД КСО, тъй като е депозирано на 09.02.2016 г., към която дата не са изтекли 6 месеца от 15.08.2015 г., а този факт има значение с оглед правилото на чл. 94, ал. 1 от КСО за определяне датата на отпускане на пенсията.

В нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО са разписани необходимите и задължителни законови материалноправни предпоставки, за да възникне субективното право на едно лице да получава пенсия за отслужено време и старост при режим различен от този регламентиран в чл. 68 от КСО. Тези специални условия са приложими спрямо определени категории държавни служители, включително такива от системата на МВР, за които законодателят е преценил, че с оглед психическото и физическото специфично натоварване, характерно за служба в съответната структура, след съответен стаж, следва да се предвиди възможност за прекратяване на служебното правоотношение при осъществяване на предвидените в закона предпоставки за ранно пенсиониране.

Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, предвид което съдът, проверявайки материалноправната законосъобразност на оспореното решение, следва да съобрази относимите нормативни разпоредби в редакциите им, действащи към момента на издаване на оспорения административен акт на пенсионния орган. Според разпоредбата на чл. 5, ал. 5, изр.второ на Конституцията на Република България, нормативният акт влиза в сила три дни след обнародването му, освен ако в него е определен друг срок. В конкретния случай Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване е обнародван в ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г., като § 60 от ПЗР на ЗИДКСО изрично определя друг срок, в който законът влиза в сила, а именно от 01.01.2016 г. Изключение е предвидено в изчерпателно изброените в т. 1-4 на посочения параграф норми, измежду които са относимите към спора § 49 и 50 от ПЗР на ЗИДКСО, които пораждат действие три дни след обнародването в Държавен вестник, в случая от 15.08.2015 г. Съобразно горното към датата на издаване на оспорения в настоящото производство административен акт - Решение директора на НОИ - Добрич, са били влезли в сила новите условия за пенсиониране, предвидени в чл. 69 от КСО.

Според чл. 69, ал. 2 т. 2 от КСО в ред. на ДВ бр. 70 от 2013 г., действал от 09.08.2013 г. до 01.01.2016 г., държавните служители по ЗМВР при освобождаване от служба придобиват право на пенсия независимо от възрастта им, ако имат 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. Следователно нормата поставя две условия за възникване право на пенсия - освобождаване от служба и осигурителен стаж. Съгласно § 49 от ЗИДКСО (в сила от 15.08.2015 г. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.) Лицата по чл. 69, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират, без да се изисква освобождаване от служба, уволнение или прекратяване на правоотношението. Следователно право на пенсия възниква за всички лица по чл. 69 от КСО, които към датата на влизане в сила на § 49 от ПЗР на ЗИДКСО, имат необходимия осигурителен стаж. Нормата на § 49 от ПЗР на ЗИДКСО се прилага само, но спрямо всички лица, които към момента на влизането и в сила вече имат необходимия осигурителен стаж. Тълкуването на тези правни норми, включително и в редакцията след изменението им, води до извода, че за да се приложи преференциалният режим за пенсиониране е необходимо към момента на възникване на правото на пенсиониране лицето да е заемало съответна длъжност в някое от разписаните в чл. 69 от КСО структурни звена /в случая в МВР/ и именно наличието на общо осигурителен стаж от 27 години е основание да се прекрати служебното правоотношение с него.

Предложеното в решението на административния орган тълкуване на разпоредбата на § 49 от ПЗР на ЗИДКСО води до следното правно необосновано приложение на закона, а именно: лицата по чл. 69 от КСО, които към 15.08.2015 г. имат необходимия осигурителен стаж и упражняват вече възникналото си право на пенсиониране в условията на съществуващо служебно правоотношение, ще получат пенсия от момента на възникване на правото. Спрямо същите лица / които имат необходимия стаж към 15.08.2015г/, ако прекратят служебното си правоотношение след 15.08.2015 г. и упражнят правото си на пенсиониране, ще получат пенсията си от датата на прекратяване на служебното правоотношение. За тях ще се прилага чл. 69 от КСО без оглед на факта, че правото им вече е възникнало с влизане в сила на § 49 от ПЗР на ЗИДКСО. Това разбиране на закона е неприемливо, защото прекратяването на служебното правоотношение не погасява вече възникналото право на пенсиониране и не води до пораждане отново на същото право, но при други условия и към друг момент.

При влизане в сила на § 49 от ПЗР на ЗИДКСО, С. има необходимия общ осигурителен стаж от 27 години, от които 20 г., 1 месец и 2 дни години са в системата на МВР, при изискуеми 18 години, което означава, че нормата се прилага спрямо него и той е придобил право на пенсия на 15.08.2015 г., като може да го упражни без значение дали ще прекрати, или не служебното си правоотношение. Предвид датата на подаване на заявлението - 09.02.2016 г., се налага извод, че не е изтекъл срока по чл. 94, ал. 1 от КСО и пенсията следва да се отпусне от датата на нейното възникване - 15.08.2015 г. Като не е приложил § 49 от ПЗР на ЗИДКСО спрямо фактите, които тази норма урежда, Директора на ТП на НОИ Добрич е постановил акт, при неправилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде върната за ново произнасяне при прилагане на § 49 от ПЗР на ЗИДКСО спрямо случая на жалбоподателя.

При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно 300 лева - договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от изложените съображения и на осн.  чл. 172, ал. 2, предложение "второ" АПК, съдът

 

 

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 26/29.09.2016 г. на Директора на ТП на НОИ  Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Р.С.С. *** срещу Разпореждане №**********/18.03.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП НОИ-Добрич.

ВРЪЩА преписката на Директора на ТП на НОИ Добрич за ново произнасяне, съгласно дадените указания в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да заплати на Р.С.С. ЕГН ********** *** направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 300 /Триста/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните

 

 

 

 

                                     СЪДИЯ: