Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./ 07.12.2016г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на осми ноември, две хиляди и шестнадесета година, Втори касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Силвия Сандева 

ЧЛЕНОВЕ:         Нели Каменска

                          Теодора Милева

 

при участието на секретаря, И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Димитър Димитров, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 517 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс и е образувано по касационна жалба на Дирекция “Инспекция по труда” Добрич решение № 34 от 15.08.2016г., постановено по нахд № 62/2015г. по описа на РС гр.Тервел, с което е отменено наказателно постановление № 08-186/24.10.2014г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” Добрич.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът едностранно е разгледал и обсъдил показанията на свидетелите без да направи констатации кои от тях кредитира и кои не. Касаторът счита, че неправилно в мотивите на решението били смесени хипотезата  на нарушението по чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ, което се изразявало в допускане до работа на работник преди трудовият му договор да е регистриран в ТД на НАП и да му е връчено уведомлението за това с хипотезата на чл.62, ал.2 от КТ – полагане на труд без трудов договор. Счита, че било безспорно установено наличието на трудов договор, който бил регистриран в ТД на НАП едва след извършената проверка в 15,37 часа. По изложените съображения счита, че нарушението е безспорно установено и моли решението на въззивния съд да бъде отменено като вместо него се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – “Елимар” ООД гр.Добрич, представлявано от К.З.Щ. Дирекция “Инспекция по труда” – Добрич, редовно призован, не се представлява, не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Добрич счита, че съдът е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и да се потвърди наказателното постановление.

Административният съд, като взе предвид становищата на страните, фактите, които се установяват от доказателствата по делото, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и с оглед пределите на служебната проверка, очертани в чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното : 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Тервелският районен съд е отменил наказателно постановление № 08-186/24.10.2014г., издадено от директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Добрич, с което на “Елимар”ООД, в качеството му на работодател, за нарушение по чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е наложенаимуществена санкция” в размер на 1 500 лева за това, че е допуснало до работа на 09.09.2014г. Г.З.А. като общ работник на строителен обект “Строителство на претоварна станция за ТБО грервел”, преди да регистрира в НАП сключения на 09.09.2014г. трудов договор и преди да връчи на работника копие от уведомлението за регистриране на договора.

За да отмени наказателното постановление въззивният съд, изпълнявайки указанията, дадени с решение № 111/02.06.2015г., постановено по кад № 207/2015г. по описа на Административен съд- Добрич, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, е събрал допълнителни доказателства – писмени и гласни за спорните по делото факти и е приел, че към момента на проверката управителят на санкционираното дружество не е бил на строителния обект, отишъл е в следобедните часове, установил е тримата нови работници, в т. ч. и работника Г.З. и е наредил на счетоводителката си Я. К. с тях да бъдат сключени трудови договори, съответно, регистрирани в НАП. Въз основа на тези факти съдът е приел, че дружеството не е допуснало нарушението по чл.63, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

Настоящият състав намира, че решението е законосъобразно и не са налице касационните основания за неговата отмяна, тъй като е постановено при изяснена фактическа обстановка, която съдът правилно е подвел под хипотезата на приложимия закон.

По делото не се спори, че на 09.09.2014г. на въпросния строителен обект инспекторите към Дирекция “Инспекция по труда” констатират работника Г.З. и още двама други работника да полагат труд без сключени трудови договори. Това обстоятелства е установено в попълнената на 09.09.2015г. в 11,45 часа от Г.З. декларация по чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ работникът заявява, че няма сключен трудов договор с дружеството, а също и от показанията на служителите на Дирекция „ИТ“ – актосъставител и свидетел при извършване на проверката, подписал АУАН, както и от показанията на разпитания Ц.Т. – работник в „Елимар“ ООД. Показанията на свидетелите и писмените доказателства непротиворечиво установяват и че трудовият договор с работника Г.З. е сключен по-късно, в следобедните часове на 09.09.2015г., след като на обекта дошъл управителят на дружеството и наредил с новия работник да се оформи и регистрира в НАП трудов договор.

И тъй като в случая не се спори, че при проверката от контролните органи, обективирана в съставения акт за установяване на административно нарушение, на строителния обект е заварен да работи Г.З.А. без наличие на трудов договор, то изводът е, че работодателят е извършил нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, който гласи, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. „Елимар“ ООД в нарушение на това правило е сключило трудов договор с Г.З. след постъпването му на работа.

В този смисъл описаното в наказателното постановление нарушение се явява несъставомерно по посоченият текст - чл. 63, ал. 1 и ал.2 от КТ, т.е. приетата от наказващия орган правната квалификация не отговаря на действително установените по делото фактически положения, отразени н АУАН и НП.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на НАП. Според чл. 63, ал. 2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документацията по ал. 1- екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на НАП.

От сключването на трудовия договор възникват правата и задълженията на страните. Съответно от този момент за работодателят възникват следващите се в тази връзка задължения по за изпращане на уведомления, да предостави преди постъпването му на работа екземпляр от ТД, подписан от двете страни и копие от уведомлението. След сключването възниква и изричната забрана да допуска до работа работник преди да му ги предостави. В конкретния случай доказателствата установят безспорно, че няма сключен трудов договор, за да възникнат следващите се от това задължения за дружеството.

Въззивният съд е обвързан от изложената в наказателното постановление правна квалификация и в тази връзка правилно е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Следва да се допълни единствено, че несъответствието между фактически установеното и неговата правна квалификация е винаги съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице.

С оглед изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно

 Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2  от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд – Добрич

 

Р Е Ш И :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34/15.08.2016г., постановено по нахд № 62/2015г. по описа на Районен съд гр.Тервел.

Решението не подлежи на обжалване

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ :