Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 497

гр. Добрич, 28.12.2016 г.

 

 

          Добричкият административен съд в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година І кас. състав :

                                                            

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА  ИВАНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

                                                                             ТЕОДОРА  МИЛЕВА  

при участието на  прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря С.К., изслуша докладваното от съдията Г. КАД № 514/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба от ХХХХХ, процесуален представител на Дирекция “Инспекция по труда”-Добрич, срещу решение № 36/ 15.08. 2016 год. по н.а.х.д. № 72/2015 год. на Районен съд, гр.Тервел, с което е отменено наказателно постановление № 08-190/27.10.2014 год. на Директора на Дирекция “ИТ”-Добрич. С отменено наказателно постановление, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Кодекса на труда на “ХХХХХ” ООД, ЕИК ХХХХХ е наложена “имуществена санкция” в размер на 1 500. 00 лв.

          В жалбата се твърди,че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът едностранно е разгледал и обсъдил показанията на свидетелите,без да направи констатации кои от тях  кредитира и кои не. Счита, че неправилно в мотивите на решението били смесени хипотезата на нарушението по чл.63,ал.1 и ал.2 от КТ, което се изразявало в допускане до работа на работник преди трудовият му договор да е регистриран в ТД на НАП и да му е връчено уведомлението за това с хипотезата на чл.62,ал.2 от КТ-полагане на труд без трудов договор. Настоява,че било безспорно установено наличието на трудов договор, който бил регистриран в ТД на НАП едва след извършената проверка в 15,37 часа.Счита нарушението за безспорно установено и моли решението на въззивния съд да бъде отменено като вместо него се постанови друго, за потвърждаване на наказателното постановление.

          Ответникът “ХХХХХ” ООД гр. Добрич се представлява от управителя К.З.Щ., който оспорва жалбата.

          Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението на районния съд.

          Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

          Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

          Тервелският районен съд е отменил наказателно постановление № 08-190 / 27.10.2014 год. на Директора на Дирекция “ИТ”-Добрич с което, на “ХХХХХ” ООД, в качеството му на работодател, нарушение по чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено е наложена “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за това, че на 09.09.2014г. е допуснал на работа ХХХХХ като общ работник, преди да регистрира в НАП сключения на 09.09.2014г. с него трудов договор и преди да му връчи копие от уведомлението до НАП за регистрирането на договора.

          За да отмени наказателното постановление въззивният съд, изпълнявайки указанията, дадени с решение № 125 / 22.06.2015г., постановено по КАД № 206/ 2015г. по описа на АС-Добрич, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, е събрал допълнителни доказателства за спорните по делото факти и е приел,че към момента на проверката, управителят на санкционираното дружество не е бил на строителния обект.На обекта не се е намирал какъвто и да било друг представител на дружеството.Там е бил техническият ръководител на “ХХХХХ” АД –Добрич. Сутринта,на процесната дата, на обекта  се явили две, или три лица по обява за намиране на общи работници, между които и ХХХ. На тези лица,от техническия ръководител на “ХХХХХ” АД  било разпоредено да започнат да помагат по изпълнението на част от строежа-да извършват зидария.Решаващият съд е установил по безспорен начин, че тази дейност не е в кръга на дейности, които санкционираното дружество изпълнява като подизпълнител на строителен обект “Строителство на претоварна станция за ТБО гр.Тервел в сметище в УПИ № 72271.47.320 по кадастралния план на гр. Тервел.Възложител на строежа е “ХХХХХ” АД, като двете дружества са в договорни отношения. “ХХХХХ” ООД гр. Добрич е ангажирано на обекта по определени строително монтажни позиции.Предвид приетата от съда фактическа обстановка  е направен извода,че на 09.09.2014г. сутринта, до ранния следобед, включително към момента на проверката в 11.30ч., на обекта е нямало лице, имащо надлежно предоставени права от страна на “ХХХХХ” ООД,което да допусне на работа ХХХХХ. Лицето,което му е възложило работа и го е допуснало до обекта е инж. Мишо Василев, който е технически ръководител на обекта,но е в трудови правоотношения с “ХХХХХ”- Добрич.Като краен резултат съдът е приел,че дружеството не е допуснало нарушението по чл.63 ал.1 и ал.2 от КТ, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

          Настоящият състав прецени,че решението е законосъобразно и не са налице касационните основания за неговата отмяна, тъй като е постановено при изяснена фактическа обстановка.

          По делото няма спор,че на 09.09.2014г. на проверявания строителен обект, инспекторите към Дирекция “ИТ” констатират трима работника,включително и ХХХХХ да полагат труд без сключени трудови договори.Вярно е, че  в декларацията по чл.402,ал.1,т.3 и ал.2 от КТ ХХХ е записал, че работи в “ХХХХХ” ООД и има сключен трудов договор, но също така е вярно,че сутринта на 09.09.2014г. управителят на “ХХХХХ” не е бил на процесния обект. Отишъл е там в следобедните часове, установил е тримата нови работнци,включително и работника ХХХ и е наредил на счетоводителката ХХХ с тях да бъдат сключени трудови договори,които да се регистрират в НАП.Разпитаните по делото  свидетели твърдят,че служителка от инспекцията им е посочила кого да впишат като работодател,но касационният състав не счита за необходимо да коментира тези твърдения, защото безспорно е установено,че трудовият договор с ХХХ е сключен в следобедните часове т.е., към момента на проверката не е бил налице такъв, отделно от това, възлагането на работа и допускането му до обекта е направено от лице,което не е представител на “ХХХХХ” ООД, но ХХХ не е могъл да знае това. На обекта той е отишъл по обява на “ХХХХХ” ООД и е логично да си мисли,че е допуснат до работа от представител на това дружество, както и че е в трудови правоотношения с него. Но,това е без значение за спора, предвид установените по случая факти.В тази връзка правилно решаващият съд е преценил, че сключеният трудов договор е неотносим към спора,тъй като дружеството не е допуснало нарушението по чл.63 ал.1 и ал.2 от КТ.

          Предвид изложеното,описаното в наказателното постановление нарушение се явява несъставомерно по посоченият текст-чл.63,ал.1 и ал.2 от КТ. Съгласно сочената норма работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди да постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62,ал.3, заверено от ТД на НАП.Според чл.63,ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя,преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62,ал.3, заверено от ТД на НАП.

          От сключването на трудовия договор възникват правата и задълженията на страните.От този момент възниква и забраната за работодателя да допуска до работа работника,преди да му предаде горецитираната документация.Безспорно в конкретния случай е установено,че няма сключен договор,за да възникнат следващите се от това задължения за дружеството.От страна на наказващият орган това обстоятелство не е  съобразено и като  е приел,че са налице трудово правни отношения с работника ХХХ и “ХХХХХ” ООД е приел автоматично, че дружеството като работодател е нарушило  забраната по чл.63,ал.2 от КТ. Това е довело и до следващия порок в административнонаказателното производство, че  наказателното постановление е издадено без да са изяснени фактите относно лицето, което е възложило на ХХХ работа в процесния ден и го е допуснало на работа.Несъответствието между фактически установеното и неговата  правна квалификация е съществено процесуално нарушение,тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице.  

 

          Водим от горното,след проверка по чл.218,ал.2  АПК,касационният състав прецени,че обжалваното решение е валидно,допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

          Така мотивиран, както и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във р. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН Административният съд  

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36/ 15.08.2016г., постановено по н.а.х.д. № 72 / 2015г. по описа на Районен съд Тервел.

         

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                         1.

 

 

                                                                                         2.