Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

159

Добрич,   20.04.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


           Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на десети април две хиляди и седемнадесета година, ІІ едноличен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                 

при секретаря В.С. изслуша докладваното от председателя административно дело № 512/ 2016 год.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Производството по делото е образувано по жалба вх. № 2097/ 10.10.2016 год. на АдмС - Добрич, подадена чрез адв. М.Д., ДАК, от К.В.К., ЕГН  **********,*** срещу Решение № 24/ 15.09.2016 год. на Директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалбата на К.В.К. против Разпореждане № **********/ 29.07.2016 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Добрич.

В жалбата се сочи, че основанията за оспорване на административния акт са нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост. Настоява се, че неправилно административният орган не е зачел от втора категория труд положеният от жалбоподателя през периода от 22.07.1976 г. до 06.11.2002 г. Прави се оплакване, че неправилно е анулирана служебната бележка под № 6/ 11.03.2016 г. Според жалбоподателя неоснователно не е зачетен като втора категория труд положеният от него като кранист.  Иска се от съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. М.Д., редовно упълномощена, която поддържа жалбата и прави искане за назначаване на вещо лице, което да установи в архива на „****“ ООД чрез преглед на ведомостите за заплати какви длъжности е заемал жалбоподателят за оспорения период и какви отчисления са му правени, както и да бъде допуснат разпит на свидетели, които да установят длъжностите, които е заемал жалбоподателят, съответно характер и условия на труда, който е полагал.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, представлява се от юрисконсулт Л. Ц., която излага становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението на Директора на ТП на НОИ Добрич – потвърдено. Противопоставя се на разпита на свидетели, като се позовава на разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО.

Административен съд – Добрич, Втори едноличен състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:

Решение № 24/ 15.09.2016 г. на Директора на ТП на НОИ Добрич /л.102 - 103/ е изпратено с писмо чрез куриерска служба “****” ООД до оспорващия и е получено на 17.09.2016 г. (л. 86). Съгласно разпоредбата на чл. 118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14 - дневен от момента на получаването му. Жалбата е подадена чрез административния орган на 30.09.2016 г., видно от отразеното върху печата, поставен в горен десен ъгъл (л. 4) Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Процесното произнасяне е по повод Заявление вх. № 2113-24-420/ 29.03.2016 г. на К.В.К. /л. 14/ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ).

С Разпореждане № **********/ 23.07.2016 г. на Ръководител "ПО" (л. 85) е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е прието, че лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 на КСО, тъй като няма 15 г. осигурителен стаж от ІІ – ра категория труд, а има 07 г. 05 м. 26 дни към датата на заявлението, както и че лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл. 68, ал. 1 – 2 на КСО в редакцията от 01.01.2016 г., тъй като няма навършена възраст 63 г. 10 м., а е на 62 г. 10 м. 15 дни към датата на заявлението. В мотивите на Разпореждането е записано, че се отказва да бъде зачетен осигурителният стаж от втора категория труд от „****“ ООД за периода 22.07.1976 – 06.11.2002 г., тъй като след извършена проверка от финансов ревизор към отдел КПК при ТП на НОИ относно достоверността на Служебна бележка № 6/ 11.03.2016 г., съгласно която лицето е работило като шофьор на товарен автомобил над 12 тона, е издаден Констативен протокол № КП-5-24-00160299/ 25.07.2016 г., съгласно който в осигурителя липсва кадрово досие за лицето, няма информация за длъжността, на която е било назначено. Добавено е, че в разчетно – платежните ведомости има информация само за звеното, към което се е отнасяло лицето.

В тримесечния срок за оспорването му, на 16.08.2016 г. с вх. № 1012-24-88 от К. е подадена жалба срещу Разпореждането по административен ред (л. 87 - 88). Жалбоподателят е направил оплакване, че в Разпореждането се коментира издадената Служебна бележка, но същото не е съобразено с документите, установяващи осигурителния му стаж и продължителността му, а именно с трудовата книжка, която е била предоставена в оригинал. В жалбата до Директора на ТП на НОИ – Добрич се настоява, че видно от трудовата книжка, целият трудов стаж на лицето е в размер на 25 години, 10 месеца и 5 дни и то като шофьор на товарен автомобил и шофьор на кран. Претендира се, че следва да бъде отменено Разпореждането и да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 2 от КСО.

С Решение № 24/ 15.09.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич (л. 102 - 103) жалбата срещу Разпореждането е отхвърлена. Ответникът е счел, че правилно е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ и зачитането от втора категория на труда, положен през периода от 22.07.1976 г. до 06.11.2002 г., с оглед на това, че разпоредбата на т. 53а от ПКТП /отм./ до 31.12.1999 г. от втора категория труд е този на „шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона“, както и че това е така и съобразно разпоредбата на чл. 2, т. 25 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране, считано от 01.01.2000 г. Административният орган е указал, че данните относно труда на жалбоподателя през спорния период са от трудовата книжка, където е вписана само длъжността шофьор. Изтъкнал е, че от тези данни не става ясно на какъв вид автомобил е бил шофьор, за да бъде категоризиран трудът му като втора категория. Изложил е мотиви защо не е приета служебната бележка, в която е било отразено, че лицето е било шофьор на товарен автомобил 12 и повече тона, като се е позовал на извършена проверка от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Добрич, при която е установено, че за процесния период жалбоподателят е бил вписан в разчетно-платежните ведомости като шофьор и автокранист, без да е указан тонаж на автомобила. Допълнил е, че според обясненията на управителя на „****“ служебната бележка е била издадена по информация на жалбоподателя.

С Протоколно определение от 31.10.2016 г. от предприятието, в което е положен трудът през спорния период, съдът е изискал надлежно заверени копия на щатните разписания и ведомости за заплати, трудовото досие на жалбоподателя и справка за наличния машинен парк за периода 22.07.1976 г. – 6.11.2002 г. С писмо вх. № 2342/ 08.11.2016 г. (л. 113) от предприятието е заявено, че от 2004 г. „****“ ООД не притежава краткотрайни и дълготрайни активи, а от 2005 г. не упражнява дейност, както и че няма информация за машинен парк за процесния период, нито щатни разписания. Потвърждава се установеното с КП, че липсва трудовото досие на жалбоподателя. В същото писмо е обяснено, че ведомостите са с голям обем и не би могло да се представи заверено копие.

В резултат е назначена съдебно – счетоводна експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши справка във „****“ ООД, да даде отговор на въпроса какви отчисления са правени през процесния период от трудовото възнаграждение на жалбоподателя и може ли от тях да се направи извод за категорията труд, който е упражнявал или длъжността, която е заемал, респ. за вида автомобил/ автокран, който е управлявал.

Заключението на вещото лице е представено на 29.03.2017 г. (л. 140 – 143) Вещото лице е извършило проверка в съхраняващите се ведомости за заплати и е посочило, че за периода от 01.01.1997 г. до 06.11.2002 г. включително жалбоподателят е бил вписан към звено: автотранспорт 1, на длъжност шофьор на товарен автомобил, но без изписан тонаж на автомобила и категория труд – трета. Върху начислените трудови възнаграждение на жалбоподателя са налице отчисления за положен труд за работници и служители от трета категория. За периода от 22.02.1976 г. до 31.12.1996 г. вещото лице е посочило, че не може да отговори какви отчисления са правени поради липса на съхраняващи се данни. Добавило е, че във ведомостите е липсвало записване за тонажа на автомобила или товароподемния кран.      

         Заключението не е оспорено от страните и е приложено от съда към доказателствения материал по делото.

По делото е прието като доказателство и свидетелство № 2341 от 23.07.1977 г. за придобита квалификация от жалбоподателя като „автокранист“ (л. 131)

По искане на оспорващия по делото са разпитани свидетелите ****, **** и ****. Св. **** говори за периода от 1976 г. до 1993 г., когато е работил в процесното предприятие, именовано тогава – ОСП „Вторични суровини“. Той споделя: „…Жалбоподателят работеше на сериозен кран, мисля, че неговият беше 10 тона, ако не и повече…“ Св. **** посочва, че е работил в предприятието от 1980 г. до 2010 г. като началник – транспорт. По отношение жалбоподателя казва: „… Той с автокранове се занимаваше, един от кранистите беше на вторични суровини… Често се качваше на хидрокран Европа, тя е 8-9 – тонен автомобил…“ Св. **** обяснява, че е работил близо двадесет години в предприятието от 27.06.1979 г. до 16.03.1999 г. За жалбоподателя си спомня, че го е заварил като автокранист, който е управлявал автокран с рег. № ТХ **** „Прага“. Добавя, че К. е бил и водач на мобилна преса „Макс“, която представлява автомобил за заготвяне и балиране на ламарина. Сочи, че тази мобилна преса няма товароспособност, а като собствено тегло е 30 тона.

По делото е приета като доказателство трудовата книжка на жалбоподателя в заверено копие, както и удостоверения и справки за стажа му в различните предприятия. Видно от трудовата му книжка (л. 94 – 101), за периода 22.07.1976 г. до 31.12.1977 г. К. е работил като шофьор, търговска дейност; от 01.01.1978 г. до 1.11.1979 г. е бил шофьор на кран, 8 т; от 1.11.1979 г. до 1.03.1990 г. е записан като кранист VІ разряд; от 01.03.1990 г. до 06.11.2002 г. е бил на длъжност шофьор на товарен автомобил.   

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение № 24/ 15.09.2016 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич, с оглед на което е издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта. В този смисъл решението е мотивирано, така както изисква нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл. 117, ал. 3 от КСО.

Относно съответствието с материалния закон и административнопроизводствените правила, настоящият състав съобрази следното:

Според чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.

Спорен между страните като категория труд е само периодът, който е изследван по делото, а именно от 22.07.1976 г. до 06.11.2002 г., за което време жалбоподателят настоява, че трудът му следва да бъде зачетен като такъв от втора категория. При изготвяне на справката – опис на стаж, този период е зачетен за трета категория. (л. 18 – 19) Както беше посочено по – горе, в трудовата книжка за този период е записано, че жалбоподателят е работил като шофьор, шофьор на кран, кранист VІ разряд, шофьор на автокран 8 т, шофьор на товарен автомобил в ОСП „Вторични суровини“, по – късно наречено „****“ ООД.

Спорният период е далеч във времето, поради което се оказва, че липсват трудовото досие, от което да се направи извод за характера на извършваната дейност, липсват и документи, удостоверяващи вида на автомобилите и крановете, принадлежали към машинния парк на съответното предприятие.

От събраните по делото доказателства се налага изводът, че лицето е упражнявало труд, който несъмнено е бил отчетен за трета категория. В тази насока съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като еднопосочно с писмените доказателства, неоспорено от страните, безпристрастно и компетентно дадено. Не се спори, а и няма такива твърдения, че през този период лицето е извършвало различни видове дейности. В трудовата книжка е отразено, че за определен период е било шофьор на автокран, като е посочен и тонажът – 8 т. От заключението на вещото лице се вижда, че отчисленията от трудовото възнаграждение от 1997 г. до 2002 г. са били за трета категория труд. При липса на представени доказателства за обратното, се налага изводът, че тъй като лицето е упражнявало един и същи вид дейност, то през цялото време неговият труд в това предприятие е бил от трета категория. Свидетелските показания също не представят различна гледна точка.

Съгласно чл. 3 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (Наредбата) от трета категория при пенсиониране е трудът на невключените в чл. 1 и 2 от същата Наредба работници, специалисти и служители. Разпоредбата на чл. 1 касае труд от първа категория. В чл. 2 са изброени конкретно отделните работници, чийто труд се зачита за втора категория. В т. 25 от чл. 2 на Наредбата за втора категория труд се признава този на  шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. С Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. се определя обхватът на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) (обн., ДВ, бр. 123 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 114 от 1999 г.) и изискванията за категоризиране на труда на работещите в дейности, производства, работни места и професии. Съобразно чл. 9, ал. 34 от тази Инструкция по т. 25 от чл. 2 на Наредбата за втора категория се зачита трудът на: шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари (товароносимост) с маса 12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина за използване и вида на пренасяния товар: цистерни; автокранове; бетонови разтвори; превоз на цимент, брашно, прахообразни материали; сондажна апаратура; автостълби; автолаборатории; автоработилници и др. Шофьорите на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна товароподемност 12 и повече тона.  В този смисъл за периода след 1998 г. не се събраха доказателства, че жалбоподателят е управлявал автомобил (независимо от конструкцията) с такава товароподемност, а същевременно за периода от 1997 г. до 2002 г. е безспорно, че отчисленията от трудовото възнаграждение на жалбоподателя са били за трета категория труд.

По отношение периода от 22.07.1976 г. до 1997 г., съответно до 31.12.1999 г. съгласно § 2 от ЗР към ПМС № 235 от 20 октомври 1998 г. за приемане на Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, следва да се отчете текстът на т.53а от ПКТП /отм./, която е идентична с последвалите разпоредби, а именно, че за втора категория труд се зачита трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. С оглед приложимия закон и за този период не може да се приеме, че положеният от жалбоподателя труд е бил втора категория.

Анализът на относимите правни норми  в съпоставка със събраните по делото доказателства сочи, че административният орган е преценил правилно фактите, привел ги е в съответствие с материалния закон и е стигнал до единствения възможен извод, че не са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия на жалбоподателя за ОСВ по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Съгласно този текст лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Жалбоподателят има изискуемите години към момента на подаване на заявлението. Не се събраха доказателства обаче, които да налагат извод за наличие на стаж от втора категория, различен от приетия от административния орган – 07 г. 05 м. 26 дни, който не е достатъчен за отпускане на пенсия по цитираната разпоредба. Доколкото решението се оспорва само в този смисъл, излишно е да се упоменава, че жалбоподателят към момента на подаване на заявлението не е имал навършени години за отпускане на пенсия при трета категория труд, независимо че е имал вече изискуемият стаж, за да му бъде отпусната пенсия при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. 

С Определението за насрочване на открито заседание по делото съдът е дал изрични указания на жалбоподателя, че негова е тежестта да докаже, че са налице условията за уважаване искането му за отпускане на лична пенсия за ОСВ. Жалбоподателят не успя да докаже с допустимите доказателствени средства, че са били налице предпоставките за отпускане на лична пенсия към момента на подаване на заявлението му.

Воден от горното, съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ - Добрич и потвърденото с него разпореждане са правилни. Постановени са в съответствие с материалния закон, при спазване на процесуалните правила и при пълно изследване на фактите и обстоятелствата с оглед изискванията на чл. 35 от АПК. С оглед на това оспореното решение следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна – оставена без уважение.

При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на пълномощника на ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че на същия следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. За определяне на размера съдът съобрази, че с чл. 78, ал. 8 от ГПК е прието, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ урежда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. В този смисъл съдът, като взе предвид тежестта на конкретното дело счита, че следва размерът на разноските да е от 100 лв. (сто лева) 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Добрич, Втори едноличен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по  жалба вх. № 2097/ 10.10.2016 год. на АдмС - Добрич, подадена чрез адв. М.Д., ДАК, от К.В.К., ЕГН  **********,*** срещу Решение № 24/ 15.09.2016 год. на Директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалбата на К.В.К. срещу Разпореждане № **********/ 29.07.2016 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Добрич.

ОСЪЖДА К.В.К., ЕГН  **********,***  да заплати на ТП на НОИ - Добрич сумата от 100 лв. (сто лева) съдебно – деловодни разноски.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 

 

СЪДИЯ: