Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./ 01.12.2016г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                                  

Добрички административен съд, в публично заседание на осми ноември, две хиляди и шестнадесета година, Втори касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Дарина Витанова

ЧЛЕНОВЕ:                Силвия Сандева

                                 Нели Каменска

 

при участието на секретаря, И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Димитър Димитров, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 501 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на И.И.М. *** срещу решение от 04.08.2016г., постановено по нахд № 664/2016г. по описа на Районен съд гр.Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 15-0851-002209 от 15.11.2015г. на началника на Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР –Добрич, с което на жалбоподателя за нарушения на чл.5, ал.3, т.1, на чл.150 и на чл.5, ал.3, т.2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.174, ал.1, чл.177, ал.1, т.1, чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от с.з. са наложени следните административните наказания: глоба от 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца; глоба в размер на 300 лв. и глоба в размер на 300 лв.

Жалбоподателят не е съгласен с решението на съда в частта, с която са потвърдени наложените с наказателното постановление административни наказания “глоба” и “лишаване от право”. Счита, че както размерът на глобите, така и времето на лишаване от право да управлява МПС от 12 месеца – са твърде завишени. Счита, че потвърждавайки административните наказания, съдът не е определил онзи размер, който с оглед личността му би му оказал достатъчно превъзпитателно въздействие без да му се причини вреда. Счита, че наказанията в този размер не са съобразени с целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН, както и с изискванията по чл.27 от ЗАНН. От така направените оплаквания срещу решението е явно, че касаторът не е съгласен с размера наложените му наказания, които намира за явно несправедливи- касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Моли решението като незаконосъобразно да бъде отменено или евентуално изменено.

Ответникът, Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР –Добрич, не изразява становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Счита, че при определяне на наказанията са спазени изискванията по чл.27 от ЗАНН и че същите отговарят на целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

  При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и в рамките на наведените касационни основания, настоящата инстанция намира, че същото е правилно и законосъобразно. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за неговата отмяна, тъй като преценката на съда, че наложените на административно-наказания наказания “глоба” в общ размер от 1 600 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца са определени при отчитане на тежестта на извършените административни нарушения и са съобразени с целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН.

От данните по делото се установява, че с процесното наказателно постановление № 15-0851-002209, издадено на 05.11.2015г., И.И.М. е наказан за това, че на 13.10.2015г., около 01,45 часа в гр.Добрич, на бул.”25-ти септември” в близост до заведение “ЕРКА-3” в посока-център управлява МПС - Фолксваген Голф с рег. № ТХ 8710 ХВ, което е спряно от движение, управлява, след като е лишен от свидетелството си за управление на МПС на 16.03.2015г. и под въздействието на алкохол с концентрация от 1,03 промила, установено при извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инв.ARDN-0075. За нарушенията е съставен АУАН с № 101981/13.20.2015г.

За да потвърди наказателното постановление съдът е приел за установена горната фактическа обстановка след извършване на цялостен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е обсъдил всяко едно от процесните деяния и е приел за доказано извършването и на трите нарушения. Съдът се е позовал и на приложената по делото Справка за водача и на заповед за прилагане на ПАМ от 16.03.2016г., с която за нарушение, извършено на 13.03.2015г. жалбоподателят е бил лишен от свидетелството си за управление на МПС.

Служебно известно на настоящата инстанция е, че по повод оспорване на заповедта за налагане на ПАМ от 13.03.2015г. пред Административен съд гр.Добрич е било образувано адм.д. № 227/2016г., приключило с влязло в сила на 06.08.2016г. решение, с което е отхвърлена жалбата срещу заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Въпросната заповед за прилагане на ПАМ, с която е временно отнето свидетелството за управление на МПС на Илхан М. до решаване на въпроса за отговорността е издадена, за нарушение, установено с АУАН № Т766404 от 13.03.2015г., цитиран в приложената по делото “Справка картон на водача”. Видно от доказателствата по адм.д. № 227/2016г. актът е съставен срещу жалбоподателя за това, че на 13.03.2016г. около 22,52 часа в гр.Добрич по бул.”Добруджа” управлява лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 2,09 промила, измерена с техническо средство Алкомер. При извършеното медицинско изследване въз основа на Талон с № 050906, издаден на 13.10.2015г. в 23,30 часа, видно от Протокол № 300/17.03.2015г.  се доказва наличие на етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя от 2,23 промила. За това деяние, обявено за престъпление по чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс с Определение № 56, постановено по нохд № 1355/2015г. на 22.10.2015г. Районен съд гр.Добрич е одобрил споразумение, по чл.382, ал.6 от НПК, с което жалбоподателят И.М. е бил осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца.

При тези данни по делото, съдът намира, че възраженията за незаконосъобразност на решението на въззивния съд, поради явна несправедливост на наложените наказания, са неоснователни. Според чл.348, ал.5 от НПК, наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Изхождайки от тази легална дефиниция, определяща кога едно наказание е явно несправедливо, настоящата инстанция намира, че решението на въззивния съд в оспорената му част по отношение на размера на наложените наказания е съобразено с нормата на чл.27, ал.1- 5 от ЗАНН. От мотивите на решението е видно, че районния съд е съобразил обстоятелството, че същите са определени от наказващия орган в максимално предвидения в нормата размер, съотв. срок. Преценил е тежестта на всяко от наложените наказания като поотделно за вяко е отчел степента на обществена опасност за нарушението. Извършвайки тази преценка районният съд е изложил обосновани правни изводи, че за постигане на целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН, наложените наказания, определени от наказващия орган в техния максимален размер съответстват на тежестта на извършените нарушения, на обществената опасност на дееца и не следва да бъде намаляван.

Тези изводи изцяло съответстват на  данните по делото, от които е видно, че в рамките на една година жалбоподателят два пъти е установяван от контролните органи да управлява МПС под въздействието на алкохол в кръвта. С процесното наказателно постановление от 05.11.2015г. жалбоподателят е наказан за три нарушения- управление на МПС при отнето свидетелство, за управление на МПС под въздействието на алкохол в кръвта с концентрация от 1,03 и управление на спряно от движение МПС. Тези нарушения са извършени на 13.10.2015г., непосредствено преди одобряването на 22.10.2015г. на споразумението по реда на НПК за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода”, за това, че преди това, на 13.03.2016г. жалбоподателят също е управлявал МПС под въздействието на алкохол в кръвта от 2,23 промила – престъпление по чл.343б, ал.1 от Наказателния кодекс.

По изложените съображения настоящия състав счита, че жалбата е неоснователна по отношение на направеното касационно оплакване за явна несправедливост на наложените наказания и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд гр.Добрич, ІІ касационен състав

 

                                    Р      Е      Ш      И      :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 04.08.2016г., постановено по нахд № 664/2016г. по описа на Районен съд гр.Добрич.

Решението е окончателно.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                                                ЧЛЕНОВЕ :