Р Е Ш Е Н И Е

 

423

21.11. 2016г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и шестнадесета година, ІV състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

 

при участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 500 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и е образувано по жалба на Н.И.С., ЕГН ********** *** срещу Решение № 23/10.09.2016г. на директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № ********** от 21.06.2016г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр.Добрич, в частта, в която е определена началната дата 14.03.2016г. за отпускане на пенсията.

Жалбоподателят счита, че решението на директора на ТП на НОИ гр.Добрич е незаконосъобразно, тъй като не е съгласен с първоначалната дата, 14.03.2016г., считано от която е изменена личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст. Позовава се на чл.94, ал.1 от КСО,  и твърди, че служебното му правоотношение на държавен служител в МВР е прекратено със заповед № 8121К-138/21.01.2016г. на министъра на вътрешните работи след придобиване на право на пенсия по реда на чл.69 от КСО, но необходимите документи -Удостоверение за класиране и пенсия от РДГП-Бургас било издадено на 08.03.2016г., поради което подал заявлението си на 14.03.2016г. Счита, че § 49 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на КСО, публ. ДВ бр.61 от 11.08.2015г. в сила от 15.08.2015г. му дава право на избор, а не променя чл.94 от КСО, относно датата за отпускане на пенсия, която счита, че следва да е 26.01.2016г. По тези съображения счита, че решението на директора на ТП на НОИ-Добрич и потвърденото с него разпореждане в частта, касаеща датата на отпускане на пенсията са неправилни и незаконосъобразни и моли те да бъдат отменени. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна - Директорът на ТП на НОИ гр.Добрич, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Л.Цонева, оспорва жалбата и изразява становище, че правилно е определена датата, считано за отпускане на пенсията. Счита, че по отношение на жалбоподателя са изпълнени условията на § 49 от ПЗР на ЗИД на КСО и той е придобил право на пенсия от 15.08.2015г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по заявление на жалбоподателя с вх. № 2113-24-331 от 14.03.2016г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С първоначално издаденото разпореждане от 27.04.2016г. на жалбопоадтеля е отпусната пенсия в минимален размер, считано от 14.03.2016г. В разпореждането е отбелязано, че пенсията се отпуска и изплаща в минимален размер до определянето на размера й по КСО. Няма данни жалбоподателят да е бил уведомен за това разпореждане, а процесуалният представител на ответника в съдебното заседание заяви, че е представил пълната административна преписка по спора. С второ разпореждане от 21.06.2016г. е определен окончателния размер на пенсията от 782,38 лв и е посочено, че  жалбоподателят има 54 г., 06 месеца и 7 дни общ осигурителен стаж. Определена е и началната дата за отпускане на пенсията-  14.03.2016г., която е датата на подаване на заявлението.

Срeщу това разпореждане Н.С. е подал жалба, разгледана по същество и отхвърлена като неоснователна от директора на ТП на НОИ гр.Добрич с оспореното в настоящото производство решение № 23/10.09.2016г.

Видно от Акт за сдаване на длъжност от 25.01.2016г., л.27,  жалбоподателят е заемал длъжността полицейски инспектор V степен в група “Охрана на държавната граница” от Гранично полицейско управление – Каварна към РД ”Гранична полиция” – Бургас при Главна дирекция “Гранична полиция” на МВР. Служебното му правоотношение е прекратено по негово искане със заповед № 8121К-138 от 21.01.2016г. на министъра на вътрешните работи, л.9., считано от 25.01.2016г. и на основание чл.226, ал.1, т.13 от Закона за МВР във вр. с § 50 от Кодекса за социално осигуряване.

Видно от преписката към датата на подаване на заявлението за пенсиониране, 14.03.2016г. жалбоподателят не е навършил изискуемата по чл.69, ал.2 от КСО възраст от 52 г. и 10 месеца, но има 54 г. 6 м. и 7 дни общ осигурителен стаж, придобит до 31.12.2015г. в системата на МВР, поради което полаганият труд от първа категория е приравнен към трета категория труд. По горните факти страните не спорят.

Спорът е по прилагането на чл.94, ал.1 от КСО – дали от датата на прекратяване на служебното правоотношение, 25.01.2016г. или от датата на влизане в сила § 49, съот.§ 50 от ПЗР на ЗИД на КСО, обн.ДВ бр.61/11.08.2015г.- 15.08.2015г. започва да тече шест месечният срок за подаване на заявление за пенсиониране

Видно от мотивите на оспореното в настоящото производство решение, становището на ответника е, че по силата на § 49 от ПЗР на ЗИД на КСО, правото на пенсия е възникнало на 15.08.2015г., т.е. с влизането в сила на цитираната разпоредба. Към 14.03.2016г., датата на подаване на заявлението за пенсиониране този срок бил изтекъл и затова законосъобразно пенсията за осигурителен стаж и възраст е отпусната от датата на подаване на заявлението за пенсиониране, 14.03.2016г.

Жалбоподателят възразява, че § 49 от ПЗР на ЗИД на КСО е неприложим в конкретния казус и счита, че отговаря на условията за пенсиониране по § 50 от ПРЗ на ЗИД на КСО въвв вр.с чл.60, ал.10 и ал.2 от КСО, тъй като към 31.12.2016г. има придобит необходимия осигурителен стаж. И понеже е подал заявление за отпускане на пенсия след прекратяване на служебното му правоотношение и след влизане в сила на чл.69 от КСО няма как да намери приложение нормата на § 49.

При така изразените становища на страните и установените факти, по които страните не спорят, Административен съд –Добрич в настоящия си състав, намира, че жалбата е допустима, а разгледана по същество, е основателна.

 В преписката липсват данни за датата на съобщаване на обжалваното решение, поради което съдът приема, че оспорването е извършено в законоустановения срок.

Решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви и са спазени процесуалните правила, но същото е постановено в противоречие с материалния закон.

Неправилно ответникът е приел, че в случая е приложима нормата на § 49 от ПЗР на ЗИД на КСО  и че жалбоподателят е упражнил правото си на пенсия по този ред. Нормата на § 49 от ПЗР на ЗИД на КСО урежда случаите, в които лицата по чл.69 от КСО, придобили необходимия осигурителен стаж от 27 години, могат да се пенсионират, но без прекратяване на служебното правоотношение. И тъй като в случая служебното правоотношение на жабоподателя с РД “Гранична полиция” –Бургас към МВР не е запазено, а е прекратено, считано от 25.01.2016г. на основание чл.226, ал.1 от ЗМВР, е явно, че правото на пенсия не е упражнено по реда на § 49, за да се приеме, че от влизане в сила на тази норма започва да тече и шест месечният срок по чл.94, ал.1 от КСО за подаване на заявление за пенсиониране.

Жалбоподателят има качеството на лице по чл.69, ал.2 от КСО в редакцията му преди изменението с ДВ бр.61/2015г. в сила от 01.01.2016г., тъй като е държавен служител по Закон за Министерство на вътрешните работи. Към 31.12.2015г. при действието на чл.69, ал.2, т.2 от КСО преди изменението жалбоподателят има необходимия за правото на пенсия 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР, но не е уволнен от служба. Служебното му правоотношение е прекратено след 31.12.2015г., на 25.01.2016г. Към датата на прекратяване на служебното му правоотношение, както и към датата на подаване на заявление за пенсия, 14.03.2016г. жалбоподателят  има навършени 48 г. и 6 м., т.е. не е навършил изискуемата след 01.01.2016г. възраст от 52 г. и 10 месеца.

Съгласно § 50 от ПРЗ към ЗИД на  КСО, публ. в ДВ бр.61 от 11.08.2015г., в сила от 15.08.2016г., лицата по чл.69, които до 31 декември 2015г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018г.

Предвид особения статут на лицата по чл.69 от КСО законодателят е предвидил няколко възможности за тяхното пенсиониране. Както правото на пенсия по § 49, така и правото на пенсия по реда на § 50 е поставено под отлагателното условие, тъй като от волята на правоимащите зависи дали ще бъде упражнено. Първата възможност за пенсиониране е по силата на § 49 от ПЗР на ЗИД на КСО- без прекратяване на служебното правоотношение при придобит осигурителен стаж към датата на влизане на влизане в сила на нормата, 15.08.2015г. Втората възможност за лицата по чл.69 с придобит осигурителен стаж към 31.12.2015г. е предвидена в § 50 от ПРЗ на ЗИД на КСО. Те могат да упражнят правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст до 31.12.2018г. И третата възможност е предвидена вече с изменението на чл.69, ал.2 от КСО, в сила от 01.01.2016г. - при навършване на необходимата възраст от 52 г. и 10 месеца.

Съгласно чл.94, ал.1 от КСО, пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.

При прилагането на чл.94, ал.1 от КСО следва да се прави разлика между възможността за пенсиониране по реда на § 49 и възможността за пенсиониране по реда на § 50. Докато за пенсионирането по реда на § 49 е достатъчно държавният служител от процесната категория само да заяви желанието си за това, без да е необходимо прекратяване на служебното му правоотношение, то пенсионирането по реда на § 50 предполага и прекратяване на служебното правоотношение.

Действително в случая жалбоподателят е отговарял на условията за пенсиониране и по § 49, тъй като към датата на влизане в сила на нормата е имал необходимият осигурителен стаж от 27 години. Същият обаче не е бил длъжен да се възползва от това право. Този законов текст си служи с израза “могат да се пенсионират”, следователно  предоставя право на избор на лицата по чл.69 от КСО, а не ги задължава да упражнят правото си.

Затова съдът намира, че правото на пенсиониране на жалбоподателя е упражнено по реда на § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО и е възникнало при наличие на предпоставките за неговото упражняване. Шестмесечният срок за подаване на заявление за отпускане на пенсия по чл.94, ал.1 от КСО във вр. с § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО, в тази хипотеза би следвало да тече от момента, в който са налице всички предпоставки за възникване на правото, вкл. и прекратяване на служебното правоотношение. Считано от датата на прекратяване на правоотношението, жалбоподателят придобива правото на пенсия по § 50, а не от момента на влизане в сила на нормата - 15.08.2015г.

Ако се приеме обратното тълкувание би означавало, че и държавните служители, придобили до 31.12.2015г. необходимия осигурителен стаж, но избрали да се пенсионират при навършване на възрастта от 52 г. и 10 месеца, не биха разполагали с възможност да подадат заявлението си в шест месечния срок по чл.94, ал.1 от КСО, считано от навършването на възрастта. Обратното тълкуване би поставило в неравностойно положение лицата по чл.69 от КСО спрямо останалите пенсионери.

Предвид изложеното настоящият състав счита, че при специфичната хипотеза за пенсиониране по реда на § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ Добрич неправилно е определил като начална дата за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст датата на подаване на заявлението - 14.03.2016 г., и незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.94, ал.1 от КСО. Органът не е отчел особеността в конкретния казус, че правото на пенсия на жалбоподателя е предпоставено от прекратяване на служебното му правоотношение и не би могло да възникне преди това, тъй като липсва заявление за пенсиониране преди прекратяване на служебното правоотношение ( § 49 ПЗР на ЗИД на КСО).

По тези съображения съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Добрич и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на “ПО” към ТП на НОИ гр.Добрич, с които е прието, че за жалбоподателя шестмесечния срок по чл.94, ал.1 от КСО към 14.03.2016г. е изтекъл, са незаконосъобразни и следва да се отменят. Към 14.03.2016г., датата на подаване на заявлението за пенсиониране, този срок не е изтекъл, тъй като служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на 25.01.2016г. Следователно административният орган незаконосъобразно, в нарушение на чл.94, ал.1 от КСО, е определил пенсията да се изплаща, считано от 14.03.2016г., а не от 25.01.2016г., когато са настъпили предпоставките по § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО за възникване на правото.

Страните претендират присъждане на разноски. С оглед чл. 143, ал.1 от АПК, разноски се дължат на жалбоподателя. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Н.И.С. сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. по представен списък. Искането за осъждане на ответника да заплати и разноските за внесената държавна такса е неоснователно, тъй като в пенсионните производства по чл.118 от КСО държавна такса не се дължи. Таксата е недължимо платена и на жалбоподателя е указано в съдебното заседание от 25.10.2016г. правото му да иска връщане на таксата от 10 лв.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич, ІV състав

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 ОТМЕНЯ по жалба на Н.И.С. ***.2016г. на директора на ТП на НОИ гр.Добрич и потвърденото с него Разпореждане № ********** от 21.06.2016г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр.Добрич В ЧАСТТА, в която е определена началната дата на отпускане на пенсията, 14.03.2016г., като незаконосъобразни.

ВРЪЩА делото като преписка на ръководителя “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –Добрич за ново произнасяне в отменената част при спазване на дадените указание при тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Добрич да заплати на Н.И.С., ЕГН **********,*** сумата от 350 / триста и петдесет/ лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБ.

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:


                                                                                                          Н.Каменска