Р Е Ш Е Н И Е

 

469

13.12. 2016г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и втори ноември, две хиляди и шестнадесета година, ІV състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

                                                                       

при участието на секретаря Мария Михалева разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 497 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и е образувано по жалба на М.К.С., ЕГН ********** *** срещу Решение № 20/22.08.2016г. на директора на ТП на НОИ гр.Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № ********** от 08.06.2016г. на началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ гр.Добрич, с което на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, е разпоредено да се прихване от пенсията на жалбоподателката вземане на държавното обществено осигуряване, произтичащо от ревизионен акт за начет № 1 от 07.12.2012г. сума в размер на 22 451,83 лв., от която 7 228,83 лв. главница и 11 802,72 лв.- лихви по чл.113 от КС и 3 420,96 лв.- лихви по чл.116, ал.3 от КСО, както и дължимата лихва до окончателното погасяване на задължението.

Жалбоподателката счита оспорените актове за незаконосъобразни. Счита, че разпореждането е с неясно съдържание и от него не става ясно за кое нейно задължение и в какъв размер към НОИ става въпрос. Твърди, че с решение № 129/23.10.2013г., постановено по адм.д. № 227/2013г. по описа на Административен съд –Добрич част от сумата по ревизионен акт за начет № 1/07.12.2012г. е отменена. Жалбоподателката твърди, че получаваната от нея пенсия е под минималния несеквестируем минимум от 250 лв. и прихващането на сума от 41 лв. е незаконосъобразно. Позовава се на нормата на чл.213, ал.2, т.5 от ДОПК и счита, че нормативното основание по чл.114, ал.5 от КСО не може да се съотнесе към твърдяното задължение, съответно да бъде нормативна основа за прихващане на вземането от личната й пенсия. По тези основни съображения счита, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, при неизяснена обективно и в достатъчна степен фактическа обстановка и в противоречие с материалния закон и иска да бъде отменено.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата по съображения, че решението и разпореждането са правилни и законосъобразни, постановени в съответствие с материалния закон. Счита, че е налице вземане на НОИ, което е прихванато при спазване разпоредбата на чл.110, ал.5, т.1 от КСО. Излага становище, че разпоредбите на КСО, които регламентират прихващането на суми, са специални по отношение на разпоредбите на ДОПК по принудително изпълнение на вземания на НОИ. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу годен за обжалване акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

От данните по административната преписка се установява, че с разпореждане № ********** от 08.06.2016г. началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ гр.Добрич, на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, е разпоредил от личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и от добавката по чл.84 от КСО на М.К.С. да се прихване вземане на държавното обществено осигуряване, произтичащо от ревизионен акт за начет № 1 от 07.12.2012г. - сума в размер на 22 451,83 лв., от която 7 228,83 лв. главница и 11 802,72 лв. - лихви по чл.113 от КС и 3 420,96 лв. - лихви по чл.116, ал.3 от КСО, както и дължимата лихва до окончателното погасяване на задължението. По повод оспорване от жалбоподателката ответникът се е произнесъл с процесното решение № 20/22.08.2016г., с което е отхвърлил като неоснователна подадената на 21.07.2016г. жалба срещу разпореждането. Решението е съобщено на 26.08.2016г., а жалбата срещу него е подадена по пощата на 08.09.2016г., т.е. в законоустановения срок за обжалване.

От мотивите на процесното разпореждане е видно, че задължението към ДОО е установено още в края на 2012г. с ревизионен акт за начет вх. № 1, пореден № 732/20.12.2012г., издаден срещу жалбоподателката, но в качеството й на осигурител и едноличен търговец с фирма ЕТ“РАЛЕНА-М.С.“ гр.Генерал Тошево.

По повод твърдения в жалбата, че част от установената по акта за начет сума е отменена от съда,  като доказателство е приложено адм.д. № 227/2013г. по описа на АС-Добрич. От доказателствата в делото се установява, че с Ревизионния акт за начет с  № 732/20.12.2012г. е ревизиран период от 2006г. до 30.09.2012г. и е направена констатация, че осигурителят - едноличен търговец с фирма ЕТ „РАЛЕНА-М.С.“ неправилно е изплатил парични обезщетения за временна нетрудоспособност, поради бременност и раждане в размер на 549,63 лв. и парични обезщетения за отглеждане на малко дете в размер на 10 004,53 лв. на четири лица- С.Ю.К., Д.И.Т., С.М.А.и Ж.Н. Г.. Ревизионният акт е издаден за сума в общ размер на 22 356, 88 лв., от които 10 554 лв. – главница, 11 802, 72 законни лихви върху главницата, начислени към 06.12.2012г. Въз основа на Ревизионния акт за начет, на основание чл.110, ал.3 от КСО, е издадено разпореждане № 732 от 20.12.2012г., оспорено от едноличния търговец и оставено в сила с решение № 3/13.02.2013г. на директора на ТП на НОИ –Добрич. Решението на директора на ТП на НОИ-Добрич е оспорено от жалбоподателката в качеството й на ЕТ „РАЛЕНА-М.С.“ и по оспорването е образувано  адм.д. № 227/2013г. по описа на АС-Добрич. Производството по делото е приключило с решение №  129/23.10.2013г., с което административният съд е отменил решението на директора на ТП на НОИ –Добрич и потвърденото с него разпореждане № 732/20.12.2012г., в частта относно постановеното с тях събиране на сумата по ревизионен акт за начет с вх. № 732/20.12.2012г. в размер на 92,63 лв. - изплатено парично обезщетение на Д.И.Т. и съответстващите му лихви за забава в размер на 122, 28лв., начислени към 06.12.2012г. Съдът е отхвърлил оспорването в останалата част. Решението е влязло в сила на 16.07.2014г., когато е било оставено в сила с решение №  10019/16.07.2014г., по адм.д. № 457/2014г. по описа на ВАС, VІ отделение.

 От момента на влизане в сила на съдебното решение, с което е установено окончателно задължението по акта за начет, т.е. от 16.07.2014г. до момента на издаване на процесното разпореждане за прихващане, т.е. до 08.06.2016г., в представената административна преписка не се съдържат данни предприемано ли е принудително изпълнение върху горепосочените суми, разсрочвано ли е задължението по реда на чл.116, ал.1 от КСО, има ли извършвани доброволни плащания за погасяване на задължението към ДОО и в какъв размер.

Представената по делото Справка за цялостно движение на суми, л.98, е само за част от процесния период  - от 31.01.2016г. до 01.11.2016г.

При извършване на справка в Търговския регистър се установи, че вписването на ЕТ „РАЛЕНА-М.С.“ в Търговския регистър не е заличено на някое от основанията по чл.60а от Търговския закон (л.97).

За да потвърди оспореното разпореждане за прихващане от 08.06.2016г., директорът на ТП на НОИ гр.Добрич е изложил мотиви, че вземането на ДОО било установено с разпореждане № 732/20.12.2012г. на началник отдел КПК и е публично вземане по чл.162, ал., т.4 от ДОПК, произхождащо от незаконосъобразно извършени осигурителни разходи. Последните се установявали не по реда на ДОПК, а по реда на КСО с разпореждане на компетентното длъжностно лице. В конкретния случай вземането за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи било възникнало на основание чл.110, ал.1 от КСО и било установено с разпореждане, издадено по реда на ал.3 след съставяне на ревизионен акт за начет по чл.110, ал.1. За събиране на сумите по ревизионния акт било издадено разпореждане, като дължимите суми, които не са погасени доброволно в 14-дневен срок, подлежат на принудително изпълнение по реда указан в чл.110, ал.5, т.1 от КСО или по реда на ДОПК. Административният орган е приел, че е приложима хипотезата на чл.114, ал.5 от КСО. 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че решението е издадено от компетентен орган, но при неспазване на изискванията за форма на акта, поради непълни и неясни мотиви и при неправилно приложение на материалния закон.

Видно от твърденията и възраженията на страните спорът от правна страна се свежда до това дали въпросното вземане на НОИ – незаконосъобразно извършени осигурителни разходи от жалбоподателката в качеството й на осигурител и едноличен търговец, може да бъде реализирано в процедура по прихващане със личната й пенсия. Не е спорно, че задължението е дължимо и че същото е установено с влязлото в сила съдебно решение по адм.д. № 227/2013г. по описа на Административен съд-Добрич, с което частично е отменено  Разпореждане № 732/20.12.2012 г., издадено по реда на чл.110, ал.3 от КСО. Спорен е размерът на дължимата сума – главница и лихви и дали същата може да се прихваща от пенсия, под установения в чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК несеквестируем минимум.

На първо място, съдът намира, че извършеното от административния орган едностранно прихващане е незаконосъобразно. Такава правна възможност е изрично предвидена в чл.114, ал.5 от КСО. От своя страна нормата на чл. 114а, ал. 2 от КСО допуска налагането на запори по реда на ГПК и ДОПК и извършването на други удръжки за вземания от ДОО,  както и прихващане на суми по реда на чл. 114  и върху дохода от пенсия, увеличен с добавките. От текста на горецитираните норми обаче е явно, че КСО допуска извършването на прихващане от изискуеми вземания на осигурения, но само за вземанията, установено в производството по чл.114, ал.1 и сл. за въстановяване на неоснователно получени суми от осигурените лица, установени с разпореждания, издадени по реда на чл.114, ал.1 и ал.2 от КСО

Горният извод произтича от обстоятелството, че в КСО са разграничени две производства. Първото е производството за „Издаване на ревизионен акт за начет“ по чл.110, ал.1 -10, а второто е производството за „Възстановяване на неоснователно получени суми“ по чл.114, ал.1-6. От текстовете на нормите в двете производства е видно, че е направено  разграничение на вземанията на държавното обществено осигуряване според основанието, от което те произтичат. В производството по „Издаване на ревизионен акт за начет“ вземанията на ДОО, произтичат от незаконосъобразно извършени осигурителни разходи от осигурителите ( чл.110, ал.1-10 КСО). В производството по „Възстановяване на неоснователно получени суми“ по чл.114, ал.1-6 вземанията на ДОО, произтичат от незаконосъобразно/ недължимо получени осигурителни плащания от осигурените лица ( чл.114, ал.1 и ал.2 КСО).

Двете отделни производства се различават и по задължените към ДОО лица, т.е. длъжниците. В производството по издаване на ревизионен акт за начет длъжник е осигурителят, а в производството по възстановяване на неоснователно получени суми длъжник е осигуреното лице. Според тези разлики законодателят е предвидил и различни изпълнителни способи за принудително изпълнение за събиране на вземанията на ДОО.

При съпоставка на текстовете на двете отделни производства по КСО се налага извода, че предвиденото в чл.114, ал.5 от КСО прихващане, като способ за принудително събиране на парично задължение, е допустимо само за вземанията на ДОО, произтичащи от незаконосъобразно/ недължимо получени осигурителни плащания от осигурените лица ( чл.114, ал.1 и ал.2 КСО).

Не е спорно по делото, че процесното вземане на ДОО, прихванато от личната пенсия на жалбоподателката, произтича от незаконосъобразно извършени осигурителни разходи от М.С. вкачеството й на едноличен търговец и осигурител в полза на три осигурени лица. Това задължение е установено по реда на чл.110, ал.1-3 от КСО с ревизионен акт за начет. Определено е като публично вземане, произхождащо от незаконосъобразно извършени осигурителни разходи и в мотивите на оспореното решение.

Независимо от това, административният орган е приложил способ са принудително изпълнение – прихващане от личната пенсия на осигурителя – какъвто не е предвиден в чл.114, ал.5 във вр. с чл.114а, ал.2 от КСО.

Изрично в чл.114, ал.5 от КСО е казано, че прихващането се извършва от изискуеми вземания на осигурения, в това число и от личната му пенсия, но само за задълженията към ДОО, произтичащи на някое от основанията по чл.114, ал.1 или ал.2 от КСО. Основанията по чл.114, ал.1 и ал.2 от КСО са осигуреният да е получил, добросъвестно или недобросъвестно, недължимо му се осигурително плащане.

Задължението на жалбоподателката, установено с процесните решение и разпореждане, не произтича в качеството й на осигурено лице, получило недобросъвестно осигурително пращане в своя полза. Задължението й произтича от ревизионен акт за начет, с който е установено, извършено в качеството й на осигурител и едноличен търговец-работодател неправомерно изплащане на парични обезщетения от бюджета на ДОО в полза на трети лица или от т..нар. незаконосъобразно извършени осигурителни разходи. За събиране на задълженията към ДОО, произтичащи от незаконосъобразно извършени осигурителни разходи, установени по реда на чл.110, ал.1-3 от КСО, е приложим редът по чл.110, ал.5 от КСО. Това вземане не може да бъде събирано със способа прихващане по чл.114, ал.5 от КСО, тъй като подобно препращане към този способ за принудително изпълнение в производството по издаване на акт за начет не се съдържа. Прихващане от изискуеми вземания на осигурения, в случая личната пенсия на жалбоподателката, е допустимо, само ако тя лично е получила недобросъвестно суми за осигурителни плащания, каквато не е настоящата хипотеза. Прихващането е допустимо също, ако бъде извършено с нейното съгласие.

По тези съображения съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане за прихващане № ********** от 08.06.2016г. са издадени в нарушение на материалния закон и следва да бъдат отменени.

Отделно от горното основание за отмяна по чл.146, т.4 от АПК, жалбата е основателна и по отношения на изложените оплаквания за липса на ясни мотиви, от които да се разбере как е образувана сумата, дължима по издадения акт за начет от 07.12.2012г.

На първо място, не може да се установи административният орган, определяйки размера на задължението, съобразил ли се е с диспозитива на  влязлото в сила съдебно решение по адм.д. № 227/2013г. по описа на Адм.съд –Добрич по спора за законосъобразност на решението и разпореждането, издадени въз основа на ревизионен акт за начет от 07.12.2012г. Съмнение, че административният орган не се е съобразил с влязлото в сила съдебно решение се поражда не само от обстоятелството, че липсват мотиви в тази насока, но и че с разпореждането за прихващане от 08.06.2016г. отново се определя същия размер на дължимата по чл.113 от КСО законна лихва от 11 802, 72 лв., независимо от приетото с влязлото в сила съдебно решение.

На второ място, не става ясно има ли фактически основания за начисляване и на лихва по чл.116, ал.3 от КСО в размер на 3 420,96 лв. Съгласно чл.116, ал.3 от КСО, длъжникът дължи заплащане на законната лихва по чл.113 за периода на разсрочване на задължението. Очевидно е, че фактическото основание за начисляване на лихвата по чл.116, ал.3 от КСО е разсрочването на задължението. В случая не се установява разсрочване, тъй като ответникът не представя подобни доказателства в преписката, въпреки, че с разпореждането от 04.10.2016г. му е указана доказателствената тежест по чл.170, ал.1 от АПК и задължението да представи пълната преписка по спора. Следователно,  при липса на доказателства за разсрочване на задължението, съдът приема, че сумата от 3 420,96 лв., лихви по чл.116, ал.3 от КСО, е определена без правно основание.

В оспорените актове не е посочен размерът на пенсията на жалбоподателката и визираната добавка по чл.84 от КСО, не е посочено и на какво основание е определен месечния размер на удръжката от пенсията. В тази връзка съдът намира, че извършеното прихващане от пенсията на жалбоподателката е и в нарушение на правилата по чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК, приложими в производството по КСО, тъй като към момента на издаване на оспорения акт не е влязла в сила новата ал.3 на чл.114а от КСО, публ. ДВ бр.98/2016, в сила от 01.01.2017г. Гарантираната от чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК минимална сума в размер на 250 лв., върху която не е допустимо принудително изпълнение на публичното вземане, е с цел осигуряване на жизнен минимум.

Горепосочените нарушения са съществени нарушения на изискванията за форма на акта, установени в чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В оспореното решение и потвърденото с него разпореждане не се сочат съществени фактически и правни основания за определянето на задължението към ДОО в посочения размер, което е  основание за отмяна и по чл.146, т.2 от АПК.

Разноски претендира процесуалния представител на ответника, каквито не му се дължат, съобразно изхода от спора и по арг. от чл.143, ал.1 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич, ІV състав

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 ОТМЕНЯ по жалба на М.К.С., ЕГН ********** ***  РЕШЕНИЕ № 20/22.08.2016г. на директора на ТП на НОИ гр.Добрич и потвърденото с него РАЗПОРЕЖДАНЕ № ********** от 08.06.2016г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ гр.Добрич за прихващане от вземания от държавното обществено осигуряване, с което на основание чл. 114, ал. 5 от КСО е разпоредено да се прихване от пенсията на жалбоподателката вземане на държавното обществено осигуряване, произтичащо от ревизионен акт за начет № 1 от 07.12.2012г.  сума в размер на 22 451,83 лв., от която 7 228,83 лв. - главница и 11 802,72 лв. - лихви по чл.113 от КС и 3 420,96 лв.- лихви по чл.116, ал.3 от КСО, както и дължимата лихва до окончателното погасяване на задължението.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на РБ.

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:


                                                                                                          Н.Каменска