Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

№ 427

гр. Добрич, 23. 11. 2016 год.

 

 

Добричкият административен съд, II-ри касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав :

                                                            

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Дарина Витанова

                                                           ЧЛЕНОВЕ:             Силвия Сандева

                                                                                            Нели Каменска

 

 

при секретар И.Д. и с участието на прокурора Димитър Димитров изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова КАД № 494/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН и е

образувано по касационна жалба на ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “хххх” № 258, Варна Тауърс-Г, ЕИК хххх чрез адв. Вл. К., редовно упълномощен, срещу Решение № 102 от 14.07.2016 г. по н.а.х.д. № 64/ 2016 г. на Районен съд-Балчик, с което е потвърдено наказателно постановление № 121/ 24.01.2015 г. на  Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /сега Комисия за енергийно и водно регулиране/, по силата на което на жалбоподателя за нарушение на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката във вр. с чл. 14, т. 5 от ОУ, одобрени от ДКЕВР, на осн. чл. 206 от Закона за енергетиката е наложена имуществена санкция в размер на 20 000. 00 лв.

 С жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението, като възраженията се свеждат до неправилно приложение от страна на въззивния съд на разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Според жалбоподателя в случая е приложим чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който регламентира 3-месечен срок за съставяне на АУАН, считано от датата на установяване на нарушението, който в конкретния случай не е спазен. Навежда довод, че нарушението на общите условия не е нарушение на Закона за енергетиката, нито на подзаконов нормативен акт, за да е приложима разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. Изразява и становище, че в конкретния случай санкционираното дружество не е извършило нарушение на чл. 206 от Закона за енергетиката, тъй като нарушаването на клаузи от общите условия не представлява нарушение на лицензията, за да се ангажира отговорността на лицензианта по чл. 206 от същия закон. Изразява становище, че не всяко нарушение на отделни клаузи на общите условия представляват отделно нарушение, а следва да се преценява дали нарушението на отделни клаузи от общите условия не представляват изолиран случай на неизпълнение на лицензията като индивидуален административен акт, което не се отразява върху общата преценка за спазване условията на даденото разрешение. Счита, че нарушението може да се квалифицира като маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Дава заключение за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство и за безспорна доказаност на деянието.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление 121/ 24.01.2015 г. на  Председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /сега Комисия за енергийно и водно регулиране/, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката във вр. с чл. 14, т. 5 от ОУ, одобрени от ДКЕВР, на осн. чл. 206 от Закона за енергетиката е наложена имуществена санкция в размер на 20 000. 00 лв.

Съдът е приел, че във връзка с извършен одит на дружеството е констатирано, че при изпълнение на задължения за обслужване на клиенти и извършване на проверки на качеството по писмено искане на клиенти е налице неспазване на разпоредбите на общите условия на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа, неправилни практики по разглеждане на жалби. Така например, по подадена жалба от Георги Николов Банчев от с. Оброчище, заведена с вх. № 1512724/ 11. 02. 2013 год. има произнасяне от страна на дружеството на 20. 03. 2013 год., като не е спазен 7-дневния срок за реакция по жалбата по см. на чл. 14, т. 5 от Общите условия на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, одобрени от ДКЕВР. Въз основа на установеното в процеса на одита /като самият административно-наказващ орган в наказателното постановление е посочил като дата на установяване на нарушението 17. 02. 2014 год./, на 24. 07. 2014 год. на дружеството е съставен АУАН, въз основа на който на 24. 01. 2015 год. е издадено процесното наказателно постановление. Районният съд е приел, че АУАН е съставен в рамките на законоустановения по см. на чл. 34, ал. 2 давностен срок, която е приложимата правна норма в случая. Наказателното постановление е съставено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът е приел, че вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката е извършено от него. Аргументирал се е с текста на чл. 14, т. 5 от Общите условия, съгласно която разпоредба дружеството е било длъжно в 7 дневен срок след писмено уведомление от ползвателя да осигури проверка на средството за търговско измерване и при необходимост да го подмени, ако то е негодно да отчита използваната електрическа енергия. Приел е, че Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, част от които е разпоредбата на чл. 14, т. 5, са неразделна част от лицензията на дружеството за дейността “разпределение на електрическа енергия, като се е позовал на чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката. Тъй като нарушението на чл. 14, т. 5 от Общите условия води да нарушаване на лицензионните разпоредби правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството по чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. Съдът е приел, че нарушението не следва да се квалифицира като “маловажен случай” по см. на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Наложената санкция е в рамките на минимума, предвиден в текста на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката в редакцията на текста, действала към момента на извършване на нарушението, която редакция е по-благоприятна за нарушителя. С оглед тези си изводи съдът е потвърдил наказателното постановление.

            Настоящата  инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН.

 Касационните възражения са неоснователни. Съгласно чл. 49, ал. 2, т. 7 от Наредба № 3/ 21. 03. 2013 год. за лицензиране на дейностите в енергетиката и чл. 47, ал. 2, т. 7 от Наредба за лизензиране на дейностите в енегетиката /отм./, действала към момента на осъществяване на нарушението, утвърдените общи условия на договори представляват неразделна част от лицензията и са елемент от нейното съдържание, т. е. лицензионната дейност се осъществява съобразно условията, залегнали в общите условия на договорите на лицензионния оператор. Ето защо нарушението на клауза от общите условия на договорите представлява нарушение на условията на лицензията, а нарушението на условията на лицензията съставлява нарушение по см. на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. След като е налице нарушение на Закона за енергетиката, то приложимата правна норма при преценката спазени ли са давностните срокове за издаване на АУАН е нормата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, която визира 6-месечен срок за съставяне на АУАН след установяване на нарушението, който срок в конкретния случай е спазен.

Неоснователно е възражението, че нарушението на отделни клаузи на общите условия не съставлява отделно нарушение, а следва същото да се преценява с оглед цялостното изпълнение на издадената лицензия като индивидуален административен акт. В чл. 14 от общите условия са регламентирани задълженията на лицензионния оператор, като различните видове задължения са обособени в 11 точки. Всяка точка регламентира обособен вид задължение, като неизпълнението на всеки вид задължение води до съответна, както гражданскоправна, така и административноправна отговорност.

 Неоснователно е и касационното възражение, че вмененото нарушение представлява “маловажен случай” по см. на чл. 28 от ЗАНН. Условията на издадената лицензия, които "ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД е нарушил, са създадени като гаранция за правата на потребителите. Неправомерните действия на електроразпределителното предприятие лишават потребителите от възможността да проверят показанията на средството за търговско измерване. По този начин се дискредитира обективността на извършваната от енергийното предприятие дейност. 3асегнатите обществени отношения са съществени и изискват съответната защита.

Предвид изложеното, жалбата е неоснователна. При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основание за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, първо предл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 102 от 14.07.2016 г. по н.а.х.д. № 64/ 2015 г. на Районен съд-Балчик.

               Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………….

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1………………………

                                                                                   

                                                                                                2……………………….