Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

441

гр. Добрич,  28.11.2016 год.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас. състав в публично заседание на  петнадесети ноември  две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                              ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

При участието на секретаря М.М. и прокурор Веселин Вичев разгледа докладваното от съдия Теодора Милева к.адм.д. №489/2016 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 от АПК.

         Подадена е касационна жалба от КЗП гр. Варна срещу Решение №31 от 03.08.2016 г., постановено по нахд №82/2016 г. по описа на РС Тервел. В жалбата се твърди, че решението е постановено в противоречие със закона, при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните и процесуални норми, в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, както и че са му неправилни и незаконосъобразни изводите, че АНО неправилно е приложил материалния закон. Релевират се доводи и в насока, че вмнененото на дружеството нарушение не е маловажно.Моли да се отмени решението и да се потвърди наказателното постановление.

         Ответникът по жалбата – “СТАНЕВИ-БГ” ООД гр. Тервел не изразява становище.

         Становището на окръжния прокурор е за неоснователност на жалбата и правилност на решението. Същият изразява становище, че в случая може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

         Касационната жалба е подадена в срока по 211, ал.1 от АПК, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Административният съд, съобразявайки се с касационните основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт, събраните по делото доказателства и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с 222, ал.1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

         С Решение №31 от 03.08.2016 г. по нахд №82/2016 г. Районен съд гр. Тервел е отменил Наказателно постановление №В-037026/14.03.2016 г. на Директор на Регионална дирекция на КЗП-РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Силистра, Търговище и Разград, с което на ЕТ “СТАНЕВИ-БГ” ООД   гр. Тервел, представлявано от управителя М.Д.С. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.209 от Закона за Туризма за извършено нарушение на чл.114, т.3 от с.з.. С атакуваното наказателно постановление търговецът е наказан, за това, че при направената проверка на 11.02.2016 г. на КЗП  в гр. Тервел, Градски парк, в обект “Алгара”,  стопанисван от търговеца е констатирано, че в близост до входа на туристическия обект няма поставена следната информация: фирма, седалище и адрес на управление на търговеца; работно време на туристически обект и имената на управителя на обекта с телефон за контакт, с което е нарушил чл.114, т.3 от ЗТ.

За да отмени наказателното постановление районният съд е счел на първо място, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждането от наказващия орган на направеното от жалбоподателя възражение срещу АУАН – чл.52, ал.4 от ЗАНН. На второ място въззивният съд е приел, че АНО не е приложил правилно материалния закон. Тези изводи същият е направил след като служебно е установил, че има издадено и друго наказателно постановление №В-037024 от 14.03.2016 г. на директора на КЗП гр. Варна, издадено на базата на същия констативен протокол от извършената проверка, при което е констатирано и друго нарушение на чл.114, т.3 от ЗТ, а именно, че в близост до входа на туристическия обект няма поставена частта от категорийната символика, табелата. Районният съд е приел, че признаците на състава на нарушението по чл.114, т.3, б. “а”, “б” и “в” от ЗТ са кумулативно дадени и който и да е от признаците да е реализиран е налице извършено нарушение, но ако с едно деяние са реализирани няколко или всички признаци на това нарушение е налице едно единствено нарушение, а не както административният орган е приел, че са налице две отделни нарушения – едното за непоставена табела по чл.132, ал.1 от ЗТ, а другото за непоставена информация за фирмата.

Тези изводи на съда не се споделят от настоящият състав, но решението като краен резултат е правилно.

            Настоящата инстанция счита, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но административно наказващият орган не го е приложил, и пропускът да го направи е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

            В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. В тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк.н.д. № 1/2005 г., Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд категорично се е произнесъл, че преценката на административно наказващият орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Тъй като административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. С понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения, законът си служи в текстовете на чл. 28 и чл. 39, ал. 1 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва да се приложи правилно закона, като за целта се отграничат "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Всъщност наказващият орган освобождава от административно наказателна отговорност, което не почива на преценка по целесъобразност.

Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, съобразно която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. След целокупна преценка на доказателствата настоящият състави приема в конкретния случай наличието на маловажен случай, поради което настоящият състав не споделя изложеното в касационната жалба, че извършеното нарушение не е маловажно. Това е така, защото Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни на спора, с който е сезиран, да изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

Безспорно, в Закона за административните нарушения и наказания не е предвиден законен критерий за маловажни случаи, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена опасност на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. По смисъла на чл. 93 т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, деянието е маловажен случай когато степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените случай на нарушения от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или поради наличие на други смекчаващи обстоятелства. В тази насока нарушението е извършено за първи път, като доказателствата сочат на изолиран случай на административно нарушение, че не се касае за порочна търговска практика и за поведение целящо заобикаляне установения от ЗТ ред, а до пропуск, наред с факта, че на практика за потребителите е налична информация в обекта, установяващо че от нарушението обективно не са последвали някакви неблагоприятни вредни последици. Затова наложеното наказание макар и в минимален размер се явява несъразмерно тежко и не съответства на характера и тежестта на нарушението. Данните по делото сочат, че случаят се явява маловажен и не следва да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на касатора.

           По изложените по-горе съображения, Административният съд счита, че решението на Районен съд гр. Тервел с което е отменено  наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

           Водим от гореизложените съображения, Административен съд гр. Добрич, І кас. състав

 

 

 

           Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение №31/03.08.2016 г. по нахд №82/2016 г. по описа на РС гр. Тервел.

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                       2.