Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ ………/06.12.2016г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в публично заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                               НЕЛИ КАМЕНСКА    

 

           при участието на секретаря И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич ДИМИТЪР ДИМИТРОВ разгледа докладваното от съдия Сандева  к.адм.д. № 488 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на Комисия за защита на потребителите срещу решение № 39/19.08.2016г., постановено по н.а.х.д. № 81/2016г. по описа на РС – Тервел. В жалбата се твърди, че решението на съда е постановено в нарушение на закона, при неправилно прилагане и тълкуване на материалноправните и процесуалноправните норми, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита се, че неправилно районният съд е квалифицирал нарушението като маловажно по смисъла на чл.28, б.“а” от ЗАНН. Твърди се, че не са налице обстоятелства, които да отличават деянието от останалите случаи на нарушения от същия вид. Единственото смекчаващо отговорността обстоятелство (извършването на нарушението за първи път) е взето предвид от наказващия орган, който е определил наказанието в минималния предвиден от закона размер. Сочи се, че с нарушаването на разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗТ се създават предпоставки за накърняване на интересите на неограничен кръг от потребители предвид липсата на информация за грамажа на предлаганите за консумация топли и безалкохолни напитки. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да се потвърди изцяло наказателното постановление.                              

  Ответникът по касационната жалба не изразява становище по основателността й.     

  Представителят на ДОП дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че преценката на районния съд за маловажност на случая е правилна и законосъобразна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.   

  Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

 Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :                 

  С обжалваното решение Тервелският районен съд е отменил наказателно постановление № В-037025/14.03.2016г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД “Контрол на пазара” при КЗП, с което на “Станеви - БГ” ООД, гр.Тервел, ЕИК 200868739, представлявано от управителя М.Д.С., на основание чл.211 от Закона за туризма, за извършено административно нарушение по чл.117, ал.1 от Закона за туризма е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че действително е налице извършено административно нарушение от страна на търговеца, който не е обявил грамажите на част от предлаганите от него топли и безалкохолни напитки в съставеното карт – меню, но същото е маловажно по своя характер предвид на факта, че е първо по ред и не се отнася до информация, която може да засегне здравето на потребителите. Счел е, че преценката на наказващия орган по чл.28 от ЗАНН е направена в нарушение на закона, поради което атакуваното НП е неправилно и подлежи на отмяна.                       

    Настоящата инстанция споделя приетото в мотивите на съда за маловажност на извършеното административно нарушение. Това становище почива на установените по делото факти и е в съответствие с приложимата  нормативна уредба.

    Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОС на НК на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за “маловажност” на случая по чл.28, б.”а” от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ако съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, а административно-наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление. 

             В съответствие с това разрешение районният съд е изследвал въпроса за приложимостта на чл.28, б.”а” от ЗАНН относно конкретното нарушение. Легалната дефиниция на понятието “маловажен случай” се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК,  “маловажен случай” е този, при който извършеното деяние, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно или че, без да се изключва обществената опасност на деянието, може да се обоснове явна незначителност, т. е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като административно нарушение.

            Преценката за “маловажност” на случая се прави с оглед на всички обстоятелства по делото, които характеризират деянието и дееца – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието и дееца, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административното наказване. Безспорно е по делото, че в конкретния случай не са налице настъпили вредоносни последици от извършеното административно нарушение. Действително това не е съставомерен обективен елемент, но е от значение за степента на обществена опасност на деянието, както правилно е преценил и районният съд. Неясни и непоследователни са възраженията на касатора, който, от една страна, твърди, че самото непредставяне на изискуемата по закон информация е предпоставка за накърняване на интересите на неограничен кръг от потребители и вредоносните последици от нарушението не се доказват, а се предполагат от законодателя, а, от друга страна, твърди, че нарушението не е резултатно, а на просто извършване. Фактът, че нарушението е на просто извършване не означава, че то е изключено от преценката за маловажност по смисъла на чл.28 “а” от ЗАНН, а липсата на вредни последици е един от елементите на тази преценка. Несъмнено непредставянето на информация за грамажа на част от предлаганите в заведението напитки (топли и безалкохолни) осъществява състава на нарушението на чл.117, ал.1 от ЗТ, но с оглед на вида и характера на описаните артикули не може да се приеме, че е създадена чак такава неяснота за потребителите на туристическата услуга, която да накърнява сериозно техните права и интереси. Само предполагаемото засягане на неограничен брой потребители, без да са налице доказателства за настъпил пряк вредоносен резултат за конкретно лице не е достатъчно, за да се отрече маловажността на деянието. Това, че изискванията по отношение на лицата, извършващи хотелиерство и ресторантьорство, са по-строги не означава, че нарушаването на някое от тях не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Именно затова преценката за наличие на основанията по чл.28, б.”а” от ЗАНН се прави конкретно по всяко административнонаказателно дело, като се отчитат особеностите на случая, определящи степента на обществена опасност на деянието и дееца. В случая конкретните обстоятелства на времето, мястото и начина на извършване на деянието изключват дори вероятността за някакъв обществено значим отрицателен обществен ефект и реално застрашаване на обществените отношения, предмет на регулиране и защита от ЗТ. Следователно извършеното нарушение е толкова малозначително, че не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и мотивите на съда в този смисъл се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно в мотивите към решението си районният съд е подчертал, че липсващата информация не е от значение за здравето на потребителите, както и че нарушението е извършено за първи път, за да обоснове по - ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с останалите случаи на нарушения от същия вид. Като инстанция по същество той се е съобразил с всички правнорелевантни факти и обстоятелства от значение за случая (тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и степента на обществена опасност на деянието) и правилно го е квалифицирал като маловажен, което го е мотивирало да направи и единствения законосъобразен извод за отмяна на наказателното постановление.           

    По изложените съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което не е налице касационно основание за отмяната му.  

    Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

        ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39/19.08.2016г., постановено по н.а.х.д. № 81/2016г. по описа на РС – Тервел.   

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

 

                                                                                                     2.