Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ ………/06.12.2016г., град Добрич

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в публично заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                               НЕЛИ КАМЕНСКА    

 

             при участието на секретаря И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич ДИМИТЪР ДИМИТРОВ разгледа докладваното от съдия Сандева  к.адм.д. № 487 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на Комисия за защита на потребителите срещу решение № 30/03.08.2016г., постановено по н.а.х.д. № 80/2016г. по описа на РС – Тервел. Излагат се доводи, че решението на съда е постановено в нарушение на закона, при неправилно прилагане и тълкуване на материалноправните и процесуалноправните норми, както и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, съставляващо непровеждане на допълнително разследване по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за нарушение на чл.17 от ЗАНН, тъй като не е налице друго влязло в сила НП, с което жалбоподателят да е санкциониран за същото административно нарушение. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение по същество, с което да се потвърди изцяло наказателното постановление.                              

Ответникът по касационната жалба не изразява становище по основателността й.    

Представителят на ДОП дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че преценката на районния съд за нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН е правилна и законосъобразна, поради което решението, с което е отменил обжалваното НП, следва да бъде оставено в сила.   

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения :                 

С обжалваното решение Тервелският районен съд е отменил наказателно постановление № В-037024/14.03.2016г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД “Контрол на пазара” при КЗП, с което на “Станеви - БГ” ООД, гр.Тервел, ЕИК 200868739, представлявано от управителя М.Д.С., на основание чл.209 от Закона за туризма, за извършено административно нарушение по чл.114, т.3 от Закона за туризма е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да постанови този резултат, районният съд е приел, на първо място, че наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като не е обсъдил писмените възражения срещу акта по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които са посочени факти, съществени за правилното изясняване на обстоятелствата, свързани с извършването на нарушението и вината на извършителя. На второ място, съдът е приел, че има издадено друго НП на базата на същия констативен протокол, с който е констатирано друго нарушение на чл.114, ал.3 от ЗТ, а именно, че в близост до входа на туристическия обект няма поставена информация за фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца, работно време на туристическия обект, имена на управителя на обекта с телефон за контакт. Районният съд е приел, че признаците на състава на нарушението по чл.114, т.3 са кумулативно дадени и който и да е от признаците да е реализиран, е налице извършено нарушение, но ако с едно деяние са реализирани няколко или всички признаци на това нарушение, е налице едно единствено нарушение, а не както наказващият орган е приел, че са налице две отделни нарушения – едно за непоставена табела по чл.132, ал.1 от ЗТ, а друго за непоставена информация за фирмата по чл.114, т.3 от ЗТ. По тези съображения съдът е счел, че наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, което заедно с нарушението на чл.52, ал.4 от ЗАНН води до незаконосъобразност на обжалваното НП.                                

Настоящата инстанция не споделя тези изводи на съда.

Неправилно районният съд счита, че необсъждането на писмените възражения срещу акта съставлява съществено процесуално нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Основното и единствено искане в тези възражения е да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, по което е налице произнасяне на наказващия орган. В мотивите към НП изрично е посочено, че в случая няма доказателства, че са налице смекчаващи обстоятелства, които да доведат до необходимостта от прилагане на чл.28 от ЗАНН и освобождаване от административно наказателна отговорност на нарушителя. Освен това преценката за прилагане на чл.28 от ЗАНН се прави, след като се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, поради което липсата й или нейната неправилност е нарушение на процедурата по чл.53 от ЗАНН, а не на чл.52, ал.4 от ЗАНН, както неправилно е приел районният съд.

Неправилно е и становището на районния съд, че непоставянето на табелата по чл.132, ал.1 и информацията по чл.114, т.3 от ЗТ в близост до входа на туристическия обект по съществото си са едно единствено административно нарушение, подлежащо на едно единствено наказание. Действително разпоредбата на чл.114, т.3 от ЗТ изисква кумулативно табелата и информацията да са поставени в близост до входа на обекта, но това не означава, че липсата на което и да е от тях не осъществява състава на отделно административно нарушение на чл.114, т.3 от ЗТ.

Независимо от това, решението на районния съд е правилно, но по съображения, различни от изложените в него.                        

Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОС на НК на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за “маловажност” на случая по чл.28, б.”а” от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Ако съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, а административно-наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление. 

         В съответствие с това разрешение районният съд е изследвал въпроса за приложимостта на чл.28, б.”а” от ЗАНН относно конкретното нарушение. Легалната дефиниция на понятието “маловажен случай” се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК,  “маловажен случай” е този, при който извършеното деяние, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Следователно малозначително ще бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие или то е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно или че, без да се изключва обществената опасност на деянието, може да се обоснове явна незначителност, т. е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като административно нарушение.

         Преценката за “маловажност” на случая се прави с оглед на всички обстоятелства по делото, които характеризират деянието и дееца – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието и дееца, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административното наказване. Безспорно е по делото, че в конкретния случай не са налице настъпили вредоносни последици от извършеното административно нарушение. Действително това не е съставомерен обективен елемент, но е от значение за приложението на чл.28 от ЗАНН. Фактът, че нарушението е на просто извършване не означава, че то е изключено от преценката за маловажност, а липсата на вредни последици е един от елементите на тази преценка. Несъмнено непоставянето на табелата в близост до входа на обекта осъществява състава на нарушението на чл.114, т.3 от ЗТ, но с оглед на характера на заведението, както и асортимента на предлаганите в него храни и напитки не може да се приеме, че е създадена чак такава неяснота за потребителите на туристическата услуга относно категорията и вида на обекта. Неоснователно е възражението на касатора, че не е нужно да е настъпил пряко вредоносен резултат за конкретно лице, а е достатъчно само противоправното поведение да предполага засягане на неограничен брой хора, за да се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството, защото това на практика ограничава преценката на съда на тежестта и конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Това, че изискванията по отношение на лицата, извършващи хотелиерство и ресторантьорство, са по-строги не означава, че нарушаването на някое от тях не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Именно затова преценката за наличие на основанията по чл.28, б.”а” от ЗАНН се прави конкретно по всяко административнонаказателно дело, като се отчитат особеностите на случая, определящи степента на обществена опасност на деянието и дееца. В случая конкретните обстоятелства на времето, мястото и начина на извършване на деянието изключват дори вероятността за някакъв обществено значим отрицателен обществен ефект и реално застрашаване на обществените отношения, предмет на регулиране и защита от ЗТ. Нарушението е извършено за първи път, като доказателствата по делото сочат, че не се касае за порочна търговска практика и за поведение, целящо заобикаляне на установения от ЗТ ред или въвеждане в заблуждение на клиентите, а за формален пропуск, от който не са последвали някакви неблагоприятни вредни последици. Следователно извършеното нарушение е толкова малозначително, че не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което по отношение на него са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и неправилно наказващият орган не го е квалифицирал като маловажно, санкционирайки дружеството с обжалваното НП.              

Ето защо, въззивното решение, с което наказателното постановление е отменено, макар и с други доводи, е правилно като краен правен резултат и следва да бъде оставено в сила поради това.    

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

Р Е Ш И :

 

    ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30/03.08.2016г., постановено по н.а.х.д. № 80/2016г. по описа на РС – Тервел.   

    РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

 

                                                                                                     2.