Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

61

гр. Добрич, 15.02.2017 година.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА  ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:     МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

                   ТЕОДОРА МИЛЕВА

при участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА  и секретаря М.М., разгледа докладваното от съдия М.Георгиева кас.адм.дело № 485/ 2016г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.208 и сл. от  АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

          С Решение № 319/ 30.06.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 431/2016 г.  РС  гр. Добрич е отменил наказателно постановление №28-0000056 от 18.02.2016г. на Началника на ОО “Автомобилна администрация” Добрич,с което на Х.И.Д. ЕГН ********** *** за  нарушение: на чл.8,ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТИТС, е наложена глоба в размер на 500 лева,на основание чл.178в,ал.5 от ЗДвП.

          В законния срок, решението е обжалвано от Областен отдел „Автомобилна администрация“. В жалбата се твърди,че първоинстанционният съд не е оценил събраните доказателства и не е стигнал до правилния извод относно наличието на соченото нарушение.Иска се от съда да отмени решението и постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

          В  съдебно заседание,редовно призован, касаторът не се представлява.                           

          Ответникът,редовно призован,не се явява,не се представлява и не изразява становище по жалбата.

          Представителят на ОП-Добрич  дава заключение,че жалбата е основателна, а решението на районния съд неправилно.С оглед естеството на охраняваните обществени отношения, неправилно е приложен чл.28 от ЗАНН.

          Съдът,като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 от  АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като подадена от лице, относно Решение,с което се засягат правата му.Разгледана по същество, жалбата е основателна и следва да бъде уважена.         

          Решаващият съд е приел, че НП и АУАН са съставени при спазване на процесуалните правила и при спазване на всички срокове.АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, а НП от лице, съобразно предоставените му правомощия. Административното нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща на субекта на нарушението да разбере за какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е конкретно нарушената материално правна норма, мястото и датата на процесното нарушение,както и други релевантни за административнонаказателния спор обстоятелства.Съдът е цитирал сочената за нарушена норма и въз основа на приетата от него фактическа обстановка е направил извода,че нарушението е безспорно установено-на 25.01.2016г., при извършена проверка,Д. е без валидно удостоверение за психологическа годност.Представеното от него удостоверение е със срок на годност - 05.01. 2016г. От друга страна е коментирал обстоятелството,че в хода на съдебното производство е представено заверено копие на удостоверение за психологическа годност от дата 16.02.2016г.Според съда датата е след съставянето на АУАН и преди издаване на наказателното постановление. В тази връзка е изложил съображения за наличие на смекчаващи вината обстоятелства и е преценил,че случаят може да се определи като маловажен. Като краен резултат е приложил чл.28 от ЗАНН и е отменил атакуваното наказателно постановление.

         Касационният състав не споделя извода на съда за приложение на чл.28 от ЗАНН и крайния резултат на съдебния акт.Съдебното решение е неправилно поради следното:

          Х.И.Д. е наказан за това, че на 25.01.2016г.,около 11.20 ч. на изхода на гр.Добрич,посока гр.Варна,срещу бензиностанция „Лукойл“ управлява товарен автомобил и прикачено ремарке,с посочени марка и номер,  кат. 04 и извършва обществен превоз на товари без валидно удостоверение за психологическа годност.Представеното удостоверение е със срок на валидност до 05.01.2016г. От датата на проверката е видно,че Д. е управлявал с удостоверение с изтекла годност 20 дни,което може да се приеме за не толкова дълъг срок,както може да се приеме,че са били налице обективни причини удостоверението да бъде подновено.Това обаче предполага,че след съставянето на АУАН Д. е следвало незабавно,или в най-кратък срок да извърши всички действия за снабдяването си с валидно удостоверение.От доказателствата по делото това не се установява. Представеното в първоинстанционното съдебно производство удостоверение е с дата 16.02.2016г. т.е. 20 дни,след съставянето на АУАН. Вярно е,че новоиздаденото удостоверение е издадено преди НП, но също така е вярно,че то е станало 40 дни след изтичане валидността на предходното такова. Касационната инстанция не приема,че този срок е кратък.Освен това е очевидно  пасивното поведение на санкционирания да се снабди с валидно удостоверение,непосредствено, след издаване на АУАН. Ето защо настоящата инстанция счита,че времето,през което санкционираният е бил без валидно удостоверение, не е смекчаващо вината обстоятелство. Като такова не може да се приеме и  липсата на данни водачът да е санкциониран за същото нарушение, както и за други нарушения.Всъщност такива данни не са събирани по делото. Все във връзка с горното и предвид естеството на охраняваните обществени, отношения, случаят не може да се определи с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид,като без значение е,нарушението е формално.

          Предвид изложеното,касационният състав преценява,че решението е постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено,а спорът да бъде решен по същество от административния съд.

          Административният съд не констатира различия при описание на нарушението в АУАН и издаденото въз основа на него НП. И в двата акта е описана една и съща фактическа обстановка, която се потвърждава от събраните във въззивното производство  доказателства.При установяване на нарушението и издаване на НП  не са налице съществени нарушения на производствените  правила. Нарушението, за което Д. е санкциониран, е безспорно доказано, а  наложеното от административнонаказващия орган наказание е законосъобразно определено и  отговаря на целта на закона, да се въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите граждани. Като е отменил наказателното постановление,въззивният съд е допуснал нарушение на закона,с оглед на което постановеното от него решение следва да бъде отменено.

          Водим от горното, Административният съд  

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ  решение № 319/30.06.2016г.,постановено по н.а.х.д.№ 431/16г. по описа на Районен съд Добрич  и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 28-0000056 от 18.02. 2016г. на Началника на ОО “Автомобилна администрация” гр. Добрич,с което на Х.И.Д. ЕГН ********** *** за  нарушение: на чл.8,ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТИТС, е наложена глоба в размер на 500 лева,на основание чл.178в,ал.5 от ЗДвП.

 

          РЕШЕНИЕТО   не подлежи на обжалване.

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                              1.

 

 

                                                                                                              2.