Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./ 23.11.2016г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                                  

Добрички административен съд,  в публично заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и шестнадесета година, Втори касационен състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Дарина Витанова 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:            Силвия Сандева                                

                                                                                                                Нели Каменска

 

при участието на секретаря, В.С. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Златко Тодоров, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 484 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Ж.В.Ж. *** срещу решение № 375 от 25.07.2016г., постановено по нахд № 110/2016г. по описа на Районен съд гр.Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 15-0851-002403 от 10.12.2015г., издадено от началник Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР Добрич, с което на жалбоподателя, на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4  от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.25, ал.2 от същия закон.

            В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Направено е оплакване, че съдът е пренебрегнал събраните гласни доказателства и е установил неправилна фактическа обстановка, а изложените мотиви били неясни и нелогични относно това защо приема едни доказателства, а други отхвърля. Твърди се, че съдът не е обсъдил изобщо показанията на разпитания по делото свидетел очевидец М.К.ххх и на свидетеля Г.ххх, поради което не ставало ясно защо не се кредитират техните твърдения. Вместо това в мотивите на решението било посочено, че се кредитират показанията на свидетеля по съставяне на акта, който изобщо не се, за да бъде разпитан по делото за липса на безспорни доказателства за извършване на нарушението. По съществото на спора касаторът твърди, че не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, а настъпилото ПТП се дължи изцяло на несъобразената висока скорост на другия водач на МПС, предвид дължината на спирачния му път. По тези съображения касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за отмяна на незаконосъобразното наказателно постановление.

          Ответникът –  Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР Добрич не изразява становище по жалбата.

          Представителят на Окръжна прокуратура Добрич изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на постановеното решение.

          Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира касационната жалба за основателна.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е изложил мотиви, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а след позоваване на събраните по делото писмени доказателства и на показанията на разпитаните актосъставител, свидетел по съставянето на акта и на показанията  на другия участник в ПТП, е  приел за установена фактическата обстановка такава, каквато е описана в съставения АУАН и в НП.

Видно от оспореното наказателно постановление  касационният жалбоподател, Ж.В.Ж., е наказан за това, че на 13.11.2015г., около 10,40 часа, на ул.”ххх” до бл.№ 1 на ЖК”Иглика” в посока бул.”25-ти септември” като водач на товарен автомобил Форд Рейнджър с рег.ххх предприема маневра завой надясно от лява пътна лента по посоката си на движение не пропуска лек автомобил с рег. № ТХ ххх, който се движи в дясна пътна лента по посоката си на движение и допуска пътно-транспортно произшествие (ПТП) с материални щети. Наказателното постановление е издадено въз основа на съставения АУАН от 13.11.2015г. срещу жалбоподателя, който е вписал в акта възражение, че причина за настъпилото ПТП е неспазване на дистанция и несъобразената скорост на движещият се след него лек автомобил. В същия ден, на 13.11.2015г. жалбоподателят е депозирал в Сектор “Пътна полиция”  и писмено възражение с вх. № 851000-12960, в което подробно е изложил своята версия за настъпване на ПТП и е посочил, че в близост на мястото на инцидента са се намирали множество хора, свидетели -очевидци, които могат да бъдат разпитани, за да потвърдят твърденията във възражението. Наказващият орган е отговорил на възражението с писмо от 17.11.2015г., в което е посочил, че приема съставения акт за правилен и законосъобразен, тъй като била нарушена нормата на чл.25, ал.2 във вр. с чл.25, ал.1 от ЗДвП. Данни за събиране на допълнителни доказателства по спорните обстоятелства не се съдържат в преписката.

В съдебната фаза на процеса районният съд е разпитал актосъставителя, който е посочил, че актът е съставен за направена маневра – завой надясно от лява пътна лента, като водачът не е пропуснал движещият се зад него автомобил и е заявил, че не се сеща за други подробности по случая. В съдебното заседание на 17.05.2016г. е разпитан  и свидетелят при съставянето на акта, хххмл.автоконтрольор в Сектор “Пътна полиция” –Добрич, поради което възражението, че съдът се е позовал на несъществуващи доказателства е неоснователно. Свидетелят при съставянето на акта М.Коларов не е бил очевидец, но е присъствал при огледа на местопроизшествието. Според показанията му на мястото на ПТП се намирали двата катастрофирали автомобила като участниците в инцидента не са спорили, че лекият автомобил се е намирал в дясната пътна лента. Според този свидетел предприелия маневрата завой надясно не пропуснал намиращият се в дясната лента друг автомобил.

Съдът е разпитал и водените от жалбоподателя свидетели ххх ххх и ххх ххх. От показанията на свидетеля ххх ххх се установява, че той и жалбоподателят са служители на “Енерго-Про” и непосредствено преди инцидента са пътували към трафопост на дружеството, намиращ се в жк”Иглика” с цел извършване на ремонтни дейности. Свидетелят е категоричен, че преди предприемане на маневрата завой надясно водачът на товарния автомобил е подал светлинен сигнал за завой надясно. При извършване на маневрата товарният автомобил бил ударен от дясната страна в предна дясна гума от движещ се след него лек автомобил, който след удара се отклонил и навлязъл в пешеходната алея и спрял на десет метра от автомобила на “Енерго Про”. Свидетелят ххх ххх също служител на “Енерго-Про” непосредствено преди настъпването на ПТП-то стоял до трафопоста и чакал жалбоподателя с товарния автомобил  да занесе части. Видял товарния автомобил с включен десен мигач и удара с лекия автомобил, който спрял на значително голяма разстояние след удара. И двамата свидетели считат, че много високата скорост на другия автомобил е причина за настъпилото ПТП.

В обясненията на жалбоподателя, дадени в съдебното заседание и в писменото му възражение се твърди, че след като направил обратен завой той се е движил в лявата пътна лента, понеже кръстовището е малко, а габаритите на товарния автомобил не позволявали да се завие надясно от дясната пътна лента. Преди предприемане на маневрата подал светлинен сигнал и се огледал, за да се увери, че няма автомобил, на който може да отнеме предимството. При предприемане на маневрата внезапно последвал много силен удар в дясната част на автомобила му с другия автомобил. Според жалбоподателя скоростта на движение на ударилия го автомобил била много висока, за което имало следи- много дълъг спирачен път и изнасяне на лекия автомобил на голяма разстояние след удара. Тези обстоятелства обаче не били взети предвид при определяне чия е вината за настъпилото ПТП.

 Съдът е разпитал и другия участник в ПТП - ххх, който твърди, че бил в дясното платно и се пристроявал за направо, когато видял, че жалбоподателя дава ляв мигач. Свидетелят се пристроил за направо в посока Пожарната, когато изведнъж жалбоподателят завил в надясно при подаден ляв мигач и го ударил. Този свидетел твърди, че скоростта му била 20-30 км/ч и ч след удара неговият автомобил бил на два метра от автомобила на жалбоподателя.

При тези данни по делото касационната инстанция не възприема доводите на районния съдия, че съвсем обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.179,, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, предл.4 от Закона за движение по пътищата.

При гореописаните обстоятелства настоящата инстанция намира, че липсват безспорни доказателства чия е вината за настъпването на ПТП. Наказващият орган изобщо не е изследвал версията на жалбоподателя, че вероятна причина за пътния инцидент е несъобразената висока скорост на другия участник в ПТП, въпреки че е имало множество възражения в тази насока. Жалбоподателят е настоявал пристигналите на място служители на Пътна полиция да вземат показанията и на намиращите се на мястото на инцидента множество дружи граждани, но същите са се ограничили единствено до обясненията на участниците в ПТП. Независимо от това, съобразно чл.52, ал.4 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да прецени възраженията и събраните доказателства и когато е необходимо - да извърши разследване на спорните обстоятелства. В случая жалбоподателят е вписал своите възражения в акта, които представляват твърдения за фактическа обстановка, различна от посочената от актосъставителя. В същия ден жалбоподателят е представил пред наказващия орган и подробно писмено обяснение, в което описва поведението си непосредствено преди инцидента и излага своята версия за причините за настъпилото ПТП. В писменото си възражение жалбоподателят отново моли да бъдат разпитани присъствалите на инцидента граждани. Наказващият орган е имал причина да стори това, тъй като видно от попълнените от участниците в ПТП декларации, същите са имали  противоречия относно причините за на настъпване на ПТП. В своята декларация жалбоподателят е посочил, че несъобразената скорост на движещият се след него автомобил е причина за инцидента. Другият участник, Г.ххх, нищо не е посочил в своята декларация като причина за ПТП.

Наказващият орган е бил длъжен да обсъди всяко от направените от жалбоподателя възражения и да събере допълнителните доказателства, на които се е позовал обвиненият в извършване на административното нарушение.

Независимо, че същите са събрани едва в хода на съдебното оспорване на издаденото НП, съдът е пренебрегнал обстоятелството, че разпитаните от него свидетели, М.ххх и Г.ххх твърдят настъпване на факти, различни от приетите от наказващия орган, които разколебават версията за механизма на настъпване на ПТП, описан в АУАН и в НП. Същевременно пред районния съд не са представени никакви други доказателства, установяващи, че описаната фактическа обстановка в  АУАН  и НП е правилно установена, при наличните противоречиви твърдения за движение на лекия автомобил с несъобразена за населено място скорост като възможно причина за настъпването на ПТП. В мотивите на решението съдът се е позовал на показанията на актосъставителя, свидетеля по съставянето на акта, които не са били очевидци, а са пристигнали впоследствие на мястото на инцидента. Съдът е възприел за достоверни и показанията на другия участник в ПТП, които явно се различават от  на показанията на разпитаните преди това свидетели- очевидци. Г.ххх за пръв път при разпита в съдебното заседание твърди, че жалбоподателят бил подал ляв мигач вместо десен, което твърдение явно несъответства с останалите гласни и писмени доказателства по делото, а това, че се прави за първи път разпита в съдебното заседание говори за неговата недостоверност. В попълнената на 13.11.2015г. декларация този участник в ПТП не сочи подобно обстоятелство, т.е. че се е подвел по неправилно подаден светлинен сигнал. Показанията на този свидетел се разминават с показанията на Г.ххх и М.ххх по отношение на скоростта, с която се е движил в дясното платно непосредствено преди инцидента.

В тежест на административно-наказващия орган е да докаже извършването на нарушението, участието на наказания и неговата вина, което не е сторено в цялост. В случая е била необходима преценка по см. на чл. 52, ал. 4 ЗАНН с отчитане от наказващия орган на всички данни за фактите и твърденията в жалбата във връзка с противоположните твърдения за причините за настъпване на ПТП, изложени във възраженията на жалбоподателя. Съществено процесуално нарушение в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган е неизясняването на всички спорни моменти. То съществено е ограничило правото на защита на наказаното лице да разбере защо е негова вината за настъпване на пътното произшествие. Нормата на чл.25, ал.2 от Закона за движение по пътищата задължава завиващия надясно да пропусне движещите се в дясната пътна лента моторни превозни средства, но стига последните да са в обхвата на видимост, тъй като се движат съобразно допустимата за съответното място скорост.

Събраните от съда гласни доказателствата – показанията на свидетелите-очевидци на ПТП, разколебават обвинителната теза в АУАН и в НП, понеже тези свидетели твърдят, че другият участник в ПТП се е движил с много висока скорост. Истинността на установените факти подлежи на опровергаване на общо основание, а нарушението на процесуалните правила е съществено, ако АУАН и НП почиват на предположения.

След като районният съд, вследствие на неправилна оценка на събраните по делото доказателства, не е достигнал до извод за недоказаност на нарушението от субективна страна, същият е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Недоказаното нарушение е основание за отмяна и на издаденото наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Добрич, ІІ-ри касационен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 375 от 25.07.2016г., постановено по нахд № 110/2016г. по описа на Районен съд гр.Добрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №  15-0851-002403 от 10.12.2015г. на началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Добрич, с което на Ж.В.Ж. с ЕГН ********** ***, на основание чл.179, ал.2, във вр. с ал.1, т.5, пр.4  от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.25, ал.2 от същия закон.

Решението е окончателно.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: