Р Е Ш Е Н И Е

№………/26.09.2016 год.,гр.Добрич

 

     Добричкият административен съд, в закрито заседание на двадесет и шести септември две  хиляди и шестнадесета година, като разгледа докладваното от  съдия Теодора Милева  административно дело № 483 по описа на ДАС за 2016 г. и  за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.297 от АПК е образувано по жалба на Г.В.В., Ж.М.В., С.Т.В., Ж.В.Г. и Г.В.Г.,***, подадена чрез адв. Е.Ф. срещу действия по принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-СИР-141 от 12.07.2011 г. на Началник на РДНСК, Североизточен  район, обективирани във възлагателно писмо с изх. №Д-955-04-091/14.09.2016 г. на Началника на ДНСК гр. София.

В жалбата се излагат съображения, че независимо, че Заповед № ДК-02-СИР-141 от 12.07.2011 г. на Началник на РДНСК, Североизточен  район е влязла в сила, то тя не се отнася за имот УПИ V-1386 в кв.107 по плана на гр. Тервел /собственост на жалбподателите/, а се отнася до сграда в друг имот – УПИ VІ-1386 в кв.107 по плана на гр. Тервел. В Съобщението за принудителното премахване е посочена сграда в имот УПИ V-1386 в кв. 107 по плана на гр. Тервел.  Считат, че Заповед № ДК-02-СИР-141 от 12.07.2011 г. на Началник на РДНСК, Североизточен  район не е годно изпълнително основание по смисъла на чл.268 от АПК за започване на изпълнително производство и провеждане на принудително изпълнение за премахване на сгради, находящи се  в имот УПИ V-1386 в кв.107 по плана на гр. Тервел. Отделно от това се твърди, че насрочената за премахване жилищна сграда – пристройка в УПИ V е единствено жилище за първите двама жалбоподатели. Събарянето на пристройката ще доведе до невъзможност за ползване на останалата част на сградата, което на практика означава, че жалбоподателите ще останат без дом и покрив на прага на настъпващия есенно-зимен сезон. Твърди се, че събарянето на единственото жилище ще се окаже диспропорционална намеса в правото им на личен и семеен живот по чл.8 от ЕКЗПЧОС и това ще причини непоправими морални и материални вреди. Излагат се и доводи, че жалбоподателите не са получили покана за доброволно изпълнение на сграда-пристройка в имот УПИ V-1386 в кв.107, както и че не е изготвено и не им е съобщено становище от инженер конструктор по §4 от ДР на Наредба №13 от 2001 г., каквото в случая е задължително за укрепване на другата част от строежа.

От оспорващата страна се релевират доводи, че производството за изпълнение на заповед за премахване № ДК-02-СИР-141 от 12.07.2011 г. на Началник на РДНСК, Североизточен   следва да бъде прекратено на осн. чл.282, ал.1, т.7 от АПК.

Ответната страна  - Началникът на ДНСК София, действащ като орган по изпълнението, съгласно чл. 225, ал. 4 от ЗУТ и Наредба № 13/23.07.2001 г. на МРРБ, чрез упълномощения юрисконсулт в подадено писмено становище намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Излага доводи, че Заповед за премахване № ДК-02-СИР-141 от 12.07.2011 г. на Началник на РДНСК, Североизточен е влязла в законна сила и като такава е станала годни изпълнително основание по смисъла на чл.268, т.1 от АПК. Твърди, че до извършителя и собствениците на незаконния обект са изпратени покани за доброволно изпълнение – 5 броя и всичките са получени от адресатите. Незаконният строеж не е премахнат доброволно и поради това от административния орган са предприети действия за принудително изпълнение на заповедта.

Относно изразеното становище от оспорващите, че релевираният строеж не е тяхна собственост, тъй като във възлагателното писмо е цитиран УПИ V-1386, кв. 107 по плана на гр. Тервел, а заповедта се отнася за УПИ VІ-1386 в кв. 107 по плана на гр. Тервел, според ответника не следва да се кредитират, защото в случая се касае за техническа грешка при изписването на спорния имот. Сочи също, че постройката предмет на принудителното изпълнение не е единствено жилище и в тази връзка са представени доказателства.

Съдът взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства по правилата на приложимия към процесните отношения закон, приема за установено следното:

Действията на органа по изпълнението са обективирани в Писмо изх. № Д-955-04-091/11.09.2016 г. на Началника на ДНСК гр. София. Възлагателното писмо е действие на орган по изпълнението, което засяга правната сфера на жалбоподателите. Определя се периода на изпълнението от 09:30 часа на 19.09.2016 г. до 17:30 часа на 30.09.2016 г. Поради това е налице годен предмет на производството по чл. 294 - чл. 298 от АПК. Жалбата е подадена в 7-дневния срок по чл. 296, ал. 1 от АПК, т.к. възлагателното писмо е съобщено на 15.09.2016 г. лично на Ж.М.В. и е залепено съобщение за другите страни. Жалбоподателите са надлежна страна в производството по изпълнението.предвид тази съвкупност от предпоставки, жалбата е допустима за разглеждане. По същество съдът прецени същата като ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Със Заповед № ДК-02-СИР-141 от 12.07.2011 г. на Началник на РДНСК, Североизточен  район е наредено премахване на незаконен строеж “Пристройка към съществуваща жилищна сграда” V категория, намиращ се в гр. Тервел, УПИ VІ-1386, кв. 107, собственост на наследници на Валентин Г.В.. Заповедта е обжалвана по съдебен ред от настоящите жалбоподатели, като жалбата им е отхвърлена с влязло в сила решение по АД № 631/2011 г. на Административен съд Добрич. Навсякъде в преписката по адм.д. №631/2011 г. се говори за премахване на незаконен строеж в УПИ VІ-1386 в кв.107 по плана на гр. Тервел. При това, считано от 05.07.2016 г. Заповедта е влязла в сила и съгласно чл. 268, т. 1 от АПК е годно изпълнително основание за имот УПИ VІ-1386, кв.107. Факт, който не се оспорва от страните.

На основание чл. 277, ал. 1 от АПК е изпратена от органа по изпълнението Покана за доброволно изпълнение/л.61-75/ на всички собственици на строежа, получена от всеки един от тях лично или чрез представител в периода от12.04 – 14.04.2016 г.. В Поканите за доброволно изпълнение е записано, че следва да се премахне незаконен строеж “Пристройка към съществуваща жилищна сграда”, находящ се в УПИ VІ-1396, кв. 107 по ПУП на гр. Тервел. В 14-дневния срок жалбоподателите не са съборили доброволно, посочената в заповедта и поканата сграда. Предвид на горното според органа по изпълнението  са били налице основания за пристъпване към принудително изпълнение срещу жалбоподателите по смисъла на чл. 3 от Наредба № 13/23.07.2001 г. на МРРБ за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол /публ. В ДВ бр. 69/07.08.2001 г./.

В съответствие с разпоредбата на чл. 6 от Наредбата е избран изпълнител за премахване на незаконния строеж. На 13.09.2016 г. е сключен Договор с фирма изпълнител/л.53/, в което възлагателно писмо отново е посочена сграда в имот УПИ VІ-1386, кв.107 по плана на гр. Тервел.

При започнало по инициатива на ОИ производство по ПИ на процесната Заповед е изпратено Писмо изх.№ Д-955-04-091/11.09.2016 г на Началника на ДНСК/л.53/. В последното е материализирано изявление, че принудителното изпълнение на Заповед № ДК-02-СИР-141 от 12.07.2011 г. на Началник на РДНСК, Североизточен  е възложено на конкретно посочено търговско дружество и е разпоредено премахването на незаконния строеж да се извърши от 09:30 часа на 19.09.2016 г. до 17:30 часа на 30.09.2016 г.  Това действие на ОИ е съобщено валидно на всички заинтересовани лица.

Видно от представените писмени доказателства по делото – нот.акт за собственост, Разрешение за строеж и скица на имота се установява, че Валентин Г.В., поч. на 14.10.2010 г. и оставил за наследници настоящите жалбоподатели по делото е собственик на недвижим имот, дворно място с площ от 1280 кв.м. в парцел V, с пл. №1386 в кв.107 по плана на гр. Тервел, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, състояща се от три стаи и коридор със застроена площ от 76 кв.м., изба с площ от 13,20 кв.м.

Защитата по Раздел VІ-ти от Дял V-ти на АПК е предвидена както срещу порочно изпълнение или неизпълнение на процесуални задължения на ОИ, така и срещу евентуална недопустимост на изпълнението или липса на изпълнително основание. В производство като настоящото сме изправени пред вид защита на длъжника по изпълнението, определяна от теорията като процесуална по естеството си. Поради това, съдът следва да прецени следните обстоятелства: съществува ли годно изпълнително основание; спазена ли е законовата процедура/предпоставки и ред, реквизити и форма на постановлението на органа, съобщаване на страните/ за извършване на изпълнителни действия от органа по изпълнението; налице ли са основания за спиране или прекратяване на изпълнителното производство; по възражение изтекла ли е давността по чл. 285 от АПК; разсрочване или отсрочване на изпълнението и др.

В случая изпълнението е инициирано по съдебно изпълнително основание според твърдението на административния орган.

Съдът намира, че изпълнителното производство е образувано, без да е налице годно изпълнително основание. Съгласно чл. 268, т. 1 от АПК, изпълнителни основания по този кодекс са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение индивидуални или общи административни актове.  Анализирайки събраните в хода на съдебното производство доказателства съдът счита, че Заповед №ДК-02-СИР-141 от 12.07.2011 г. на Началник на РДНСК, Североизточен чието изпълнение се оспорва, не представлява годно изпълнително основание срещу жалбоподателите по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 267 от АПК във връзка с чл. 268, т. 1 от АПК, на изпълнение по реда на кодекса подлежат изискуемите задължения, породени от влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение индивидуални административни актове; решения, определения и разпореждания на административните съдилища; споразумения пред административните органи или пред съда. Предприетото принудителното изпълнение е въз основа на посочената по-горе заповед на началника на РДНСК-СИР, в която изрично е посочено, че следва да бъде премахнат незаконен строеж  “Пристройка към съществуваща жилищна сграда”, находящ се в УПИ VІ-1396, кв. 107 по ПУП на гр. Тервел, собственост на наследници на В.Г.В.. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. на МРРБ, адресати на заповедите по чл. 225 от ЗУТ са физически и юридически лица, които могат да бъдат собственика на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължението за премахване и се определя срок за доброволно изпълнение. Безспорно в настоящият казус наследници на Валентин Г.В. не са собственици на жилищна сграда, находящ се в УПИ VІ-1396, кв. 107 по ПУП на гр. Тервел, поради което и не могат да бъдат адресати на процесната заповед, независимо, че същата е потвърдена от съда. Жалбоподателите се легитимират като собственици на недвижим имот, находящ се в УПИ V-1396, кв. 107 по ПУП на гр. Тервел, за който безспорно не е налице влязла в сила заповед за премахване на каквато и да е постройка /незаконна/ в имота.

По изложените правни съображения съдът приема, че Заповед № ДК-02-СИР-141 от 12.07.2011 г. на Началник на РДНСК, Североизточен не е годно изпълнително основание по см. на чл. 268, ал. 1 АПК за извършване на действия по изпълнение. Предприетото изпълнение при липса на годно изпълнително основание за имот в УПИ V-1396 ( влязъл в сила административен акт ) е направено при  нарушение на материалния закон и се явява незаконосъобразно.

Неоснователно е възражението на административния орган, че се касае за техническа грешка при изписване на спорния имот в заповедта, тъй като навсякъде в обстоятествената част на заповедта е посочен имот УПИ VІ и е разпоредено именно този имот да бъде премахнат.

Водим от горните съображения и на основание чл. 298, ал. 1 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Г.В.В., Ж.М.В., С.Т.В., Ж.В.Г. и Г.В.Г.,***, подадена чрез адв. Е.Ф. действия/ постановление на началника на ДНСК като орган по принудителното изпълнение, обективирани в писмо изх. №Д-955-04-091/14.09.2016 г. на Началника на ДНСК гр. София  като незаконосъобразни.

Решението е окончателно на основание чл. 298, ал. 4 от АПК.

 

 

 

 

                                               СЪДИЯ: