Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………./30.11.2016 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание  на тридесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

 

при участието на секретаря И.Д. разгледа докладваното от председателя адм.д. № 481/2016 г. по описа на АС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и е образувано по жалба на К.Р.П., с ЕГН **********,*** срещу решение № 16 / 10.08. 2016 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **********/09.06.2016г. на ръководител “Пенсионно осигуряване”при ТП на НОИ - Добрич в частта, в която отпуснатата на жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст е определена в минимален размер по чл.70, ал.9 от КСО и е отказано определянето й в действителен размер съгласно чл.70, ал.3 от КСО. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане поради неправилно приложение на материалния закон. Счита се, че неправилно пенсионните органи са отказали определяне на личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя в действителен размер с мотива, че има невнесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице в качеството му на ЕТ “Дизарх” за периода 2000-2010г.,  поради което не може да му бъде изчислен индивидуалният коефициент за определяне на пенсията в нейния реален (действителен) размер. Сочи се, че при определяне на личната пенсия за ОСВ пенсионният орган е следвало да съблюдава разпоредбите на чл.70 и чл.70а от КСО. Твърди се, че значение за определяне на действителния размер на отпуснатата пенсия имат само осигурителният стаж и доходът за периодите, за които са внесени осигурителните вноски за ДОО. Това, че за даден период не са внесени осигурителни вноски не дава право на пенсионния орган да лиши жалбоподателя от възможността да му бъде определен индивидуалния коефициент. Липсата на осигурителни вноски за определени периоди може да окаже влияние само върху размера на индивидуалния коефициент, но не може да служи като основание за определяне на пенсията в минимален размер. Твърди се, че през целия период от 2000 до 2015г. включително жалбоподателят е бил осигуряван по трудово правоотношение, а за част от периода се е самоосигурявал като лице, упражняващо свободна професия, поради което е придобил осигурителен стаж за спорните периоди. След като пенсионният орган е считал, че липсват осигурителни вноски за даден период, то индивидуалният коефициент е следвало да бъде изчислен съобразно осигурителния доход от трудовото правоотношение. Не е допустимо невнасянето на дължими осигурителни вноски само на едно от основанията за осигуряване да обоснове отказ да се зачете целия период за осигурителен стаж. Сочи се, че осигурителните вноски на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице (като ЕТ) са дължими само при положение, че е упражнявал дейност като едноличен търговец, което в случая не е така. Предвид започването на работа по трудов договор през 2000г. било наложително жалбоподателят да подаде заявление (декларация), че няма да упражнява дейност като едноличен търговец. Изтъква се, че през периода 2000 – 2015г. жалбоподателят е работил по трудово правоотношение и като художник, упражняващ свободна професия, но не е упражнявал дейност като ЕТ. Излагат се доводи, че в случая липсва правно основание за отпускане на пенсията за ОСВ в минимален размер, тъй като съгласно чл.10, ал.2 от НПОС пенсия в минимален размер може да бъде отпусната само първоначално, т.е. до определяне размера на полагащата се на жалбоподателя пенсия, след което издаденото разпореждане може да се измени на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, както и присъждане на сторените по делото разноски. 

          Ответната страна – директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска съдът да я отхвърли. Счита, че правилно личната пенсия за ОСВ е определена в минимален размер, тъй като жалбоподателят е упражнявал дейност като ЕТ, осигурителните вноски за която не са внесени, поради което не е възможно да се изчисли индивидуалния му коефициент. До представяне на всички необходими доказателства за придобития осигурителен стаж и доход на жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо лице по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 от КСО пенсията му за ОСВ не може да бъде определена в действителен размер съобразно критериите по чл.70, ал.3 от КСО.

           След цялостна преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

          Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

          Въз основа на заявление с вх.№ 212-24-302 от 15.12.2015г. е издадено разпореждане № ********** от 30.12.2015г. от длъжностното лице при ТП на НОИ - Добрич, с което на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер, считано от 25.06.2015г., както и социална пенсия за инвалидност, считано от същата дата, като едновременно с това е спряна личната пенсия за инвалидност на жалбоподателя. С разпореждане № ********** / 09.03.2016г. е отказано да бъде изменена личната пенсия за инвалидност на П. в нейния действителен размер, тъй като е установено, че жалбоподателят е упражнявал дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ “Дизарх” гр.Добрич от 01.01.2000г. до 31.12.2010г., като не е внесъл дължимите вноски за ДОО за 2000г., 2001г., 2002г., 2003г., 2005г., 2006г., 2007г., 2009г. и 2010г. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ-Добрич, който с решение № 6 / 15.042016г. го е потвърдил. Решението на директора на ТП на НОИ – Добрич е обжалвано по съдебен ред, като с решение № 265 / 09.08.2016г. по адм. дело № 193/ 2016г. Добричкият административен съд го е отменил. Решението е обжалвано пред ВАС на РБ и не е влязло в сила съгласно извършената служебна справка от съда.

            Впоследствие със заявление с вх.№ 2113-24-451/04.04.2016г. П. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ. С разпореждане № **********/09.06.2016г. на ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Добрич е отпусната лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя в минимален размер, считано от 04.04.2016г., като същевременно е отказано тя да бъде определена в действителен размер с мотива, че П. има дължими, но невнесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, упражняващо трудова дейност като едноличен търговец. П. е обжалвал това разпореждане по административен ред, като с решение № 16/ 10.08.2016г. Директорът на ТП на НОИ – Добрич е отхвърлил жалбата му по съображения, че липсата на данни за надлежно внесени осигурителни вноски и съответно заверен осигурителен стаж за период след 01.01.1997г. до пенсионирането му, свързан с дейността му като ЕТ, прави обективно невъзможно изчисляването на индивидуалния му коефициент, поради което правилно пенсията му за ОСВ е определена в минимален размер. За да постанови този резултат, по-горестоящият административен орган се е позовал на констативен протокол № КВ-5-24-00111473/19.02.2016г. на старши инспектор по осигуряването, съгласно който жалбоподателят е упражнявал трудова дейност като ЕТ за периода от 01.01.2000г. – 31.12.2010г., поради което е подлежал на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, като осигурителните вноски са дължими, но не са внесени от лицето – внесени са единствено осигурителните вноски за 2004г. и 2008г., а за 2000г., 2001г., 2002г., 2003г., 2005г., 2006г., 2007г., 2009г. и 2010г. осигурителните вноски за ДОО не са внесени. Развил е доводи, че за определяне на действителния размер на пенсията по чл.70 от КСО е необходимо да са налице всички данни за осигурителния стаж и осигурителния доход на лицето. Съгласно чл.41, ал.1 от НПОС осигурителният стаж на самоосигуряващите се лица се установява с осигурителна книжка, която трябва да е надлежно оформена и заверена от длъжностното лице при ТП на НОИ. Поради неплащане на осигурителните вноски осигурителната книжка на П. не е заверена за осигурителен стаж и доход за гореизброените години. Посочил е, че механизмът за изчисляване на индивидуалния коефициент за определяне на пенсията в реален размер изисква лицето да представи надлежен документ относно размера на осигурителния доход за упражняваната от него дейност като самоосигуряващо се лице в случай, че този доход е реализиран след 01.01.1997г. и върху него се дължат осигурителни вноски, като жалбоподателят не е представил такъв документ. Цитирал е разпоредбите на чл.70а, ал.1 от КСО и чл.40, ал.2 и ал.3 от НПОС, според които средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.1 от КСО и се установява с данните по чл.5, ал.4 от КСО или с осигурителна книжка, като с оглед на факта, че жалбоподателят не е могъл да представи заверена осигурителна книжка, тъй като не е внесъл дължимите осигурителни вноски, е счел, че пенсионният орган правилно и законосъобразно не е зачел осигурителния стаж за спорните периоди и е приел, че не са налице предпоставките за определяне на пенсията в реален размер поради непредставяне на изискуемите документи и в частност на заверена осигурителна книжка.                 

          Именно това решение на Директора на ТП на НОИ - Добрич и потвърденото с него разпореждане са предмет на обжалване в настоящото съдебно производство, като съдът намира, че те са постановени от компетентните административни органи и в необходимата писмена форма, но  при неизяснена фактическа обстановка, липса на доказателства за правнорелевантните факти и доказателства и неправилно приложение на материалния закон.        

          Спорът по делото е дали жалбоподателят дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за процесните периоди и ако дължи, то може ли без внасянето им, да му се определи индивидуален коефициент и действителен размер на пенсията.

          По делото е представен опис на осигурителния стаж на К.П. на л.56 и 57 от делото, съгласно който осигурителният му стаж, превърнат в ІІІ категория, е 39г00м06д. На П. е признато право на пенсия по чл.68, ал.1,2 от КСО с начална дата 25.06.2015г. В описа е включен само стажът му по трудово правоотношение. Представен е и констативен протокол № КВ-5-24-00111473/19.02.2016г на старши инспектор по осигуряването, в който са обективирани резултатите от проверката на разходите на ДОО на ЕТ ”Дизарх” с ЕИК 124561338, чийто едноличен собственик е жалбоподателят. Посочено е, че фирмата е регистрирана през 1990г., като осигурителят не е регистриран и няма извършвани ревизии от НОИ, поради което не може да се прецени началната дата на упражняване на дейност за периода преди 01. 01. 2000г. В протокола е посочено още, че с оглед изясняване на осигурителния стаж и доход на жалбоподателя е поискана информация от масивите на НОИ и НАП, след обобщаването на която е констатирано, че лицето упражнява дейност като самоосигуряващо се лице от 01.01.2000г. до 31.12.2010г., като освен декларираните доходи по трудови правоотношения е обявило и доходи от дейности, подлежащи на задължително самоосигуряване (приходи, разходи и облагаеми доходи). За 2011г. не е подавана ГДД от собственика на фирмата и не са обявявани доходи пред ТД на НАП, като до 31.12.2011г. търговецът не е пререгистриран съгласно изискванията на ТЗ и е заличен, считано от 01.01.2012г. При проверка на осигуряването на самоосигуряващото се лице от 01.01.2000г. до 31.12.2010г. е констатирано, че не са внесени осигурителните вноски за 2000г., 2001г., 2002г., 2003г., 2005г., 2006г., 2007г., 2009г. и 2010г. (внесени са единствено осигурителни вноски за 2004г. и 2008г.). 

          От приложените по делото справки от ТД на НАП – Варна, офис – Добрич на л.92-95 от делото се установява, че през периода 2000г. – 2010г. К.Р.П. има декларирани доходи и осигурителни вноски от трудово правоотношение и от упражняване на свободна професия (художник), но не и от упражняване на дейност като ЕТ. В масивите на НАП няма данни за подадена декларация от жалбоподателя за прекъсване на дейността му като ЕТ, но няма данни и за подадени ГДД в това му качество. Следователно твърдението на пенсионния орган, че П. в качеството му на едноличен търговец дължи осигурителни вноски, които не са внесени, е само по предположение. Жалбоподателят не спори, че е подавал ГДД, но причината за това е, че е реализирал доходи освен от трудови правоотношения и от упражняване на свободна професия, но не и като едноличен търговец. Действително месечните вноски за осигуровки като самоосигуряващо се лице се правят независимо дали има или няма реализиран доход, освен ако не е подадена декларация за спиране на дейността, каквато в случая жалбоподателят твърди, че е подал още през 2000г. По делото няма данни за това дали наистина е подадена такава декларация от П. (в НОИ и НАП не се съдържа подобна информация, като в случая декларацията за това е следвало да бъде подадена пред НОИ с оглед на действащата към 2000г. редакция на чл.1, ал.2 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица), но и пенсионните органи не са изследвали въобще този въпрос в административното производство, смесвайки недопустимо дейността му като художник с тази като ЕТ, аргумент за което е и фактът, че при постановяване на актовете си те са се позовали единствено и само на констативния протокол от 19.02.2016г., където просто е посочено, че са обявени доходи от дейности, подлежащи на задължително самоосигуряване, без да е направено разграничение между различните видове дейности. Няма спор, че лицата, които упражняват два вида дейности като самоосигуряващи се лица, трябва да се осигуряват и на двете основания, внасяйки осигурителните вноски върху сбора от осигурителните им доходи. За да възникне обаче задължението за осигуряване, е необходимо лицето да е упражнявало (да е започнало и да не е прекъсвало) трудова дейност като самоосигуряващ се съгласно чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, във вр. с чл.10, ал.1 от КСО, а в случая не са налице никакви доказателства за това, поради което неправилно пенсионните органи са приели, че жалбоподателят е подлежал на осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО и е дължал осигурителни вноски върху доходите си като ЕТ за спорните периоди. Единствено фактът, че П. е бил регистриран като ЕТ не е достатъчен да обоснове извода, че той е извършвал такава дейност, още повече, че самите контролни органи в констативния си протокол са посочили, че не могат да установят дори началната дата на упражняване на дейност. Това, че лицето е декларирало доходи от дейността си като художник също не означава, че е извършвало дейност и като ЕТ, защото става дума за дейности на различни основания. Действително твърдението на жалбоподателя, че е подал декларация за прекъсване на дейността си като ЕТ може да бъде индиция за това, че е започнал и упражнявал тази дейност преди 2000г., но не и след това, а именно периодът от 2000г. до 2010г. е спорният между страните.      

Независимо от изложеното, след като жалбоподателят има необходимия осигурителен стаж и навършена възраст за отпускане на заявената от него пенсия и това право му е признато, недопустимо е да се откаже изчисляването на пенсията в реален размер само защото лицето не е представило доказателства за твърдян от административния орган осигурителен стаж и доход за даден период. Ако лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, както се твърди, и тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото да ги съберат по принудителен ред, но не и да отказват определяне на действителния размер на пенсията. Съгласно чл.9, ал.1, т.4 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл.6, ал.9 от КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл.4а, ал.1 от КСО. Изводът от тълкуването на тази норма е, че възможност за лицето е да внесе тези вноски и да се ползва от осигурителния стаж и доход при изчисляване на отпуснатата му пенсия, а санкция за него е, в случай на невнасяне на дължимите осигурителни вноски, осигурителният стаж и доход за тези периоди да не бъдат зачетени и изследвани при възникването на правото на лична пенсия за ОСВ и определянето на нейния размер.

Съгласно чл. 1, ал.5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка в 15-дневен срок. Когато в едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, което в случая не е сторено. Пенсионните органи не са изчислили окончателния размер на дължимата пенсия въз основа на наличните редовни документи.

Съгласно чл. 70, ал.3 КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Цитираната разпоредба не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен, поемайки изцяло върху себе си задълженията във връзка с осигуряването си. Правото на лична пенсия за ОСВ при тази категория лица е поставено в зависимост от участието в осигуряването и не създава привилегии или недопустими ограничения. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не са внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съгласие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа – размера на пенсионното плащане с участието във Фонд „Пенсии” на самоосигуряващото се лице.    

          Във всички случаи на К.П. е признато правото на пенсия за ОСВ предвид неговата възраст и безспорно установен осигурителен стаж. При това положение няма пречка да бъде изчислен индивидуалният му коефициент и съответно реалният размер на пенсията му съобразно зачетените му от пенсионния орган осигурителен стаж и доход.

          Достигайки до обратните изводи, пенсионните органи са постановили процесуално и материално незаконосъобразни административни актове, които следва да бъдат отменени, а преписката следва да бъде върната на ръководителя по пенсионното осигуряване за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите към настоящия съдебен акт.

          С оглед на изхода от делото, както и на основание чл.143, ал.1 от АПК, жалбоподателят има право на сторените от него разноски в размер на 420 лева, представляващи платен адвокатски хонорар.

          Водим от горното, както и на основание чл.172, ал.2, във вр. чл.173, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

 

Р    Е    Ш   И:

 

          ОТМЕНЯ по жалба на К.Р.П., с ЕГН **********,*** решение № 16 / 10.08. 2016 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, както и потвърденото с него разпореждане № **********/09.06.2016г. на ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Добрич В ЧАСТТА, в която отпуснатата на жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст е определена в минимален размер по чл.70, ал.9 от КСО и е отказано определянето й в действителен размер съгласно чл.70, ал.3 от КСО.  

          ВРЪЩА делото като преписка на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Добрич за ново произнасяне по заявление с вх.№ 2113-24-451/04.04.2016г. на К.Р.П. в частта относно размера на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.                                                         

          ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да заплати на К.Р.П., с ЕГН **********,*** сумата от 420 (четиристотин и двадесет) лева, представляващи сторени по делото разноски за адвокатски хонорар.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

                                                                                               

                                                  Административен съдия :