Р Е Ш Е Н И Е

 

491

 гр. Добрич, 23.12.2016 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Добрич, в публично съдебно заседание  на двадесет и четвърти ноември  две хиляди и шестнадесета година ІІІ състав с

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА  МАРКОВА-ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от председателя адм.д. № 479/2016 г. по описа на АС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

          Образувано е по жалба от М.М.С. ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Д.Ч. , срещу решение № 17 / 12.08. 2016 г. на Директора на ТП на НОИ-Добрич,с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № ********** /17.06.2016г.  на Ръководителя    “Пенсионно осигуряване”при ТП на НОИ, гр. Добрич за отказ да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. 

          В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Възразява се срещу незачитането при условията на втора категория труд,положен за периода от 30.11.1981год. до 01.06.1984год. по чл. 15 от ПКТП(отм.) в Завод за машиностроене Хан Кардам ООД-Ген.Тошево,според удостоверение №27/15. 04.2015г. Възразява се също срещу мотивите на административния орган,че удостоверението било   анулирано от осигурителя с последващо писмо изх.№ 33/ 08.06.2015г. съгласно което, трудът на С. бил разделен на периоди, съобразно заеманите от нея длъжности, но никоя не попадала в обхвата на т. 15 от ПКТП(отм.).

          В жалбата се цитира разпоредбата на т.67 от отменения правилник съгласно която, трудът на работниците и служителите, посочени в раздел І и ІІ от същия, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производство е положен,щом работата е свързана със същата вредност и тежест на труда.В тази връзка се настоява,че в административното производство е било безспорно установено,че за спорния период жалбоподателката е работила в цех,в който длъжностите са били свързани с използване на органични разтворители-ацетон,коресилин,АМБ и грунд,съдържащ олово,предвид което вредностите за длъжностите “изтривач”,”брояч на детайли” и “измивач на детайли”, заемани от жалбоподателката, са същите като на длъжността “бояджия”, използващ тези вредни химически вещества, която е ІІ категория. Все в тази връзка се настоява, че  оспорваната заповед не е   мотивирана,тъй като административния орган не е изложил защо не приема спорния стаж за ІІ категория,при валидно издадено УП-3 и трудова книжка. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката  на административния орган за решаване на спора по същество. Прави  се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

          Ответната страна, чрез процесуалния си представител,изразява становище, че жалбата  е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          След цялостна преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

          Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

          По заявление вх.№ МП-5903/12.05.2015г. М.С. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,считано от 01.01.2015г., като е представила необходимите документи.С разпореждане № ********** / 17.06.2016г.  на Ръководителя  на   “ПО”при ТП на НОИ-Добрич е  отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.Като мотиви за отказа в разпореждането е посочено,че към момента на заявлението, С. има 14г., 11м. и 16 дни осигурителен стаж от ІІ кат. труд, а за да се придобие право на пенсия по чл.69б,ал.2 от КСО трябва да има 15г. осигурителен стаж ІІ категория. С. няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и по чл.68,ал.1-2 от КСО,тъй като няма навършени 60г. и 10 м.

          Разпореждането е  обжалвано пред Директора на ТП на НОИ-Добрич. Жалбата съдържа съображения, идентични с жалбата до съда,като особено се набляга от С.,че общият й трудов стаж от ІІ категория надвишава 15г. През периода от 10.03.1981г. до 01.06.1984 е полагала трудов стаж от ІІ кат. в Машиностроителен завод в гр.Генерал Тошево, който незаконосъобразно не е зачетен за такъв.

          Жалбата е разгледана,но е отхвърлена с Решение № 17/12.08.2016г. В него  се сочи, че мотивите в разпореждането са правилни, като се цитира Служебна бележка изх.№ 33/08.06.2015г., с която се анулира Удостоверение № 27 от 15.04. 2015г.,издадено в уверение на това,че за времето от 30.11.1981г. до 01.06.1984 С. се ползва с ІІ кат. труд,съгласно т.15 от ПКТП(отм.). В отменителното писмо  трудът на С. бил разделен на периоди,съобразно заеманите от нея длъжности, но никоя не попадала в обхвата на т. 15 от ПКТП(отм.).

          Срещу това решение на Директора на ТП на НОИ-Добрич и потвърденото с него разпореждане е сезиран административният съд. Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон.        

          Спорът по делото е коя категория  следва да се приеме трудът, упражняван от жалбоподателката през спорния период. 

          От представената по делото трудова книжка се установява,че за периода от 30.11.1981г. до 01.06.1984г. М.С. е била на длъжност измивач на детайли в Машиностроителен завод Ген.Тошево.В Удостоверение № 27/2/от 15.04. 2015г. осигурителят е посочил,че за същия период, С. е работила като измивач на детайли и се ползва с право на ІІ категория труд, съгласно т.15 от ПКТП. С последваща служебна бележка № 33/08.06.2015г. осигурителят е издал служебна бележка, в която трудът на С. е разделен по периоди, според заеманите длъжности(л.30 и л.31).Съгласно служебната бележка, от 01.04.1981г. до 01.01.1982г. липсват разплащателни ведомости.От 01.01.1982г. - 01.02.1983г. С. е   работила като спомагателен работник-брояч,към цех “Механичен” / ”Монтажен”. От 01.02.1983г. до 01.06.1984г. е работила като измивач/изтривач на детайли в бригада,цех “Бояджийно”. В сл. бележка е записано,че данните са извлечени от наличните разплащателни ведомости. С тази бележка се анулира удостоверение за категория с изх.№ 27/2/15.04.2015г.

          Видно от гореизложеното е,че между трудовата книжка и издадената служебна бележка е налице противоречие относно категорията труд, полаган от С. за процесния период.По делото е изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, извършена въз основа на документите,приложени по делото и на ведомости за заплати на Машиностроителен завод “Хан Кардам” гр.Ген.Тошево, предадени в архива на ТП на НОИ гр.Добрич. Вещото лице е установило,че за периода м. 04.1981г. до м. 12.1981г. и от м.06.1983 до м. 12.1983г. ведомости за заплати не са предавани от завода. От м. 01.1982г. до м.08.1982г. С. е била в болнични поради бременност,а от м.09.1982г. до м.06.1984г. е била в отпуск по майчинство.

          Работата която е извършвала е била като брояч и изтривач в Спомагателен отдел – механичен цех бояджии и брояч в спомагателен цех механичен.В архива на осигурителя нямало наличие на писмени доказателства за характера на работата и условията на труд.Ведомостите били изработвани по отдели/ цехове, много на брой в завода. Относимите към случая ведомоси са за цех “Механичен” / ”Монтажен” и за цех “Бояджийно”. Ведомостите били разделени на две части-в първата бояджии,а във втората броячи,измивачи и изтривачи, което водело до извода, че в отдела са две бригади.Според вещото лице, ако стажът за спорния период бъде признат за ІІ категория труд,същият става 17 години,5 месеца и 18 дни,а общо трудовия стаж 43г., 05 месеца и 11 дни.

          С оглед установяване на естеството и мястото на изпълняваната от С. работа са допуснати гласни доказателства,които съдът кредитира като непротиворечиви и основани на непосредствени възприятия.От показанията на свидетелите по безспорен начин се установява,че С. е полагала труд в цеха – бояджийна. Измиването на детайлите е ставало с коресилин и разредител, а в същото помещение се е извършвала и бояджиската работа

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

          Решението е издадено от компетентен административен орган съобразно чл. 117  от КСО, в писмена форма, при спазване на изискванията на  чл. 59,ал.2 от АПК.Посочени са фактическите и правни основания въз основа на които е потвърдено Разпореждането, но е издадено при допуснати нарушения на материалния закон.

          С разпоредбата на §4, ал. 1 от ПЗР на  КСО е дадена възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в  чл.68 от КСО възраст, ако са подали заявление за пенсиониране до 31 декември 2015 г. и отговарят на установените в условията на кумулативност изисквания: 1. Да са полагали труд от първа или втора категория; 2. Да са работи ли 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд ; 3. Условие за възраст - могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд ; 4. Да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Тези изисквания са кумулативно установени, поради което е необходимо едновременното им наличие, за да бъде придобито право на пенсия от заявителя.

          На жалбоподателката е зачетен 14 години,11 месеца и 16 дни осигурителен стаж при условията на втора категория.

          Приложимият нормативен акт, установяващ критериите за категориите труд за спорния период е Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране(отм.). Нормата на §9,ал.1 от ПЗР на КСО предвижда времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г.,съгласно действащите тогава разпоредби, да се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

          С постановление № 75 на МС от 31.03. 1998г. за отмяна на ПКТП, е приета разпоредбата на § 2 от ЗР съгласно която, “трудовият стаж при пенсиониране на работници и служители,придобит до 31.12.1999 година включително,се зачита за съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. За да попада във ІІ категория  полагания през спорния период от С. труд , същият следва да отговаря на критериите, установени в чл.15 от Правилника-бояджии, шприцьори и помощник-шприцьори, работещи с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове в обособени цехове и звена, във връзка с чл. 67 от същия правилник.

          Удостоверяването на категорията труд се извършва по правилата на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съгл. чл. 40, ал. 1 от същата, стажът се установява с данните по чл.5,ал.4,т.1 от КСО с трудови, служебни и осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.

          В случая безспорно се установи,че е налице противоречие във вписаните в трудовата книжка данни и служебната бележка,която  анулира удостоверението  за полаган ІІ категория труд в спорния период. Безспорно се установи също, че условията за полагане на труд през спорния период е свързан със същата вредност и тежест на труда по чл.15 от Правилника,при което е приложима разпоредбата на чл.67 от същия,тъй като чл.15 е в раздел ІІ.

          Предвид изложеното, стажът на С. през периода от 10.03.1981г. до 01.06.1984 в Машиностроителен завод в гр.Генерал Тошево е от ІІ категория и след като бъде зачетен като такъв на основание чл.15,във връзка с чл.67 ПКТП, тъй като трудът полаган от нея е свързан със същата тежест и вредност.

          Администратиният  орган е приел обратното,като единственото му съображение е служебната бележка на осигурителя № 33/08.06.2015г, но не е изложил каквито и да било съображения, защо е зачел достоверността на последващо изявление на осигурителя, а не предхождащото го, обективирано в удостоверение,че през спорния период,упражнявания от жалбоподателката труд е от ІІ категория при положение,че е налице надлежно оформена трудова книжка, информацията в която,противоречи на тази от служебната бележка, но съвпада с  информацията от  удостоверение за категория с изх.№ 27/2/15.04. 2015г. При наличието на два равностойни доказателствени документа, с еднакви данни  относно категорията труд за спорния период следва и извода,че обжалваният  акт е постановен и в противоречие с годни писмени доказателства, представени в административното производство установяващи безспорно,че процесният стаж отговаря на условията на чл.15 от ПКТП. 

          Предвид изложеното оспорваното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, а преписката  да  бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията в настоящите мотиви .

          С оглед изхода по делото,както и на основание чл.143, ал.1 от АПК, подателят на жалбата има право на сторените разноски в размер на 550 лева, представляващи платен адвокатски хонорар в размер на 400 лв. и 150 лв. депозит за вещо лице.

          Водим от горното, след проверка по реда на чл.168 от АПК и  на основание чл.172,ал.2,пр.второ и чл.173,ал.2 от АПК   

          Административен съд Добрич

 

 

Р     Е     Ш    И:

 

          ОТМЕНЯ Решение № 17 / 12.08. 2016 г. на Директора на ТП на НОИ-Добрич,с което е отхвърлена жалбата на  М.М.С. ЕГН ********** ***, срещу разпореждане № ********** /17.06.2016г.  на Ръководителя    “Пенсионно осигуряване”при ТП на НОИ, гр. Добрич за отказ да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. 

          ВРЪЩА делото като преписка на директора на ТП на НОИ гр. Добрич за постановяване на ново решение, при спазване на указанията в настоящите мотиви.

          ОСЪЖДА ТП на НОИ, гр. Добрич да заплати на М.М.С. ЕГН ********** ***, сума в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляващи сторени по делото разноски за адвокатски хонорар.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.

 

 

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН    СЪДИЯ: