Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

№ 374

гр. Добрич, 3. 11. 2016 год.

 

 

 

Добричкият административен съд, ІІ-ри касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав :

                                                            

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Дарина Витанова

                                                           ЧЛЕНОВЕ:             Силвия Сандева

                                                                                            Нели Каменска

                                                                                            

при секретар В.С. и с участието на прокурора Златко Тодоров изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова КАД № 477/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н.С.П., ЕГН ********** *** против решение № 82/ 25. 05. 2016 год. по НАХД № 119/ 2016 год. на Районен съд, гр. Балчик, с което е потвърдено наказателно постановление № 448/ 13 от  14. 08. 2013 год. на Началника на РУ на МВР-Албена, с което на жалбоподателя на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 137Е, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50. 00 лв., на осн. чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50. 00 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за 1 месец. На основание  Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки.

В жалбата си касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно. Излага становище, че наказателното постановление е издадено на 14. 08. 2013 год. и към момента на постановяване на решението на въззивния съд е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, приложим на осн. чл. 11 от ЗАНН. Твърдяните нарушения съставляват касационни основания по см. на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.

Ответникът по жалбата не изразява становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и потвърждаване решението на районния съд.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

Районният съд е сезиран с жалба от Н.С.П., ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление №  448/ 13 от  14. 08. 2013 год. на Началника на РУ на МВР-Албена, с което на жалбоподателя на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 137Е, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50. 00 лв., на осн. чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50. 00 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за 1 месец. На основание  Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки.

  Районният съд е приел за установено, на 23. 07. 2013 год. в 18. 36 ч. жалбоподателят е управлявал мотопед марка CAGIVA по главен път І-9 до бензиностанция “Ромпетрол” в посока от КК Албена към с. Оброчище, община Балчик. Бил спрян за проверка от контролните органи на пътна полиция. При проверката било установено, че мотопедът, който жалбоподателят управлявал не е бил регистриран и е без регистрационна табела, поставена на определеното място, както и че управлява мотопеда, без да използва защитна каска. Бил е съставен акт за допуснати нарушения на чл. 137Е от ЗДвП и чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, който бил връчен на жалбоподателя веднага след неговото съставяне. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление. Съдът, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства е приел, че вменените нарушения са безспорно доказани. Приел е, че не са налице условията на “маловажен случай “ по см. на чл. 28 от ЗАНН. Приел е, че вменените нарушения и наложените наказания са в съответствие с материалния закон. Въз основа на тези изводи съдът е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият състав счита, че решението на въззивния съд е правилно. Касационното възражение, че към момента на постановяване на въззивното решение и към момента на постановяване на настоящото решение е изтекла абсолютната давност за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е неоснователно. Съгласно чл. 80, ал. 1 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) двадесет години за деяния, наказуеми с доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, и 35 години за убийство на две или повече лица;

2. петнадесет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от десет години;

3. десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три години;

4. (изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година, и

5. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) три години за всички останали случаи.

Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От цитираните норми следва извода, че за да изтече абсолютната давност за погасяване на административно- наказателната отговорност на касатора е необходим период от 4. 5 години, считано от извършване на нарушението/ 23. 07. 2013 год./, който срок към момента на постановяване на настоящото решение не е изтекъл.

При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и в съответствие с материалния закон.

Поради изложените съображения настоящия състав счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

 

 

                                              Р      Е      Ш      И      :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82/ 25. 05. 2016 год. по НАХД № 119/ 2016 год. по описа на Районен съд, гр. Балчик.

  Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

         

                                                                  ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….

 

                                                                                        2…………………….