Р Е Ш Е Н И Е

471

град Добрич, 15.12.2016 година.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, І касационен състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                   ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря М.М. разгледа докладваното от съдия Георгиева  КАНД № 468/2016 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и е образувано по касационна жалба вх. № 1875/ 12.09.2016 г. на  ОО “Автомобилна администрация” гр. Добрич, срещу решение № 68/ 12.07.2016 год. по НАХД № 57 по описа на РС-Каварна за 2016 год., по силата на което е отменено наказателно постановление №28-0000477/18.12.2015 год. на Началника на ОО “АА”, гр. Добрич.С отмененото наказателно постановление, на  П.И.П. ***,за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б.”б” от Наредба № Н-32/ 16. 12. 2011 год. на МТИТС във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 4 от същата Наредба, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1 500. 00 лв.

          Решението  на районния съд се оспорва като неправилно,тъй като съдът не е оценил събраните по делото доказателства и не е стигнал до правилен извод относно наличието на извършеното нарушение.Прави се оплакване, че съдът е изместил предмета на спора,като е счел, че не е установено от административно наказващия орган за коя година не е бил платен данък. Допълва се, че за конкретния автомобил въобще не е плащан данък, като се настоява, че това се установява от представените по делото доказателства. Обръща се внимание, че в случая нарушението се състои в това, че прегледът на автомобила е извършен, без да е представен документ, удостоверяващ плащането на данъка на превозното средство. Според касатора, обстоятелството, че в протокола за извършения преглед на автомобила е записано, че е представен документ за платен данък на автомобила, е още едно доказателство, че председателят на комисията е нарушил изискванията, определени в Наредба Н-32 на МТИТС. Иска от съда да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде потвърдено наказателното постановление. Изложените в касационната жалба доводи навеждат на касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

          Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител – адв. С.С., ДАК, оспорва жалбата. Иска същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

          Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава заключение за основателност на касационната жалба.Сочи, че в хода на административното производство не е било изяснено фактическото положение, което и налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

          Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, жалбата е основателна.

          За да се произнесе по съществото на жалбата, разгледана съгласно чл. 63 предл. посл. от ЗАНН във връзка с чл. 218 АПК с оглед посочените касационни основания за отмяна, съдът съобрази следното:

          С решението си, РС-Каварна е отменил наказателно постановление № 28-0000477/ 18.12.2015 год. на Началника на ОО “АА”, гр. Добрич, с което на  П.И.П. ***,за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б.”б” от Наредба № Н-32/ 16. 12. 2011 год. на МТИТС във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 4 от същата Наредба на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба от 1 500. 00 лв. Съдът е приел, че жалбата е допустима, че АУАН е съставен от компетентен орган, съответно че с оглед събраните по делото доказателства, НП също е издадено от компетентен орган.Съдът е направил правилен извод, че е неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че АУАН е съставен след изтичане на предвидения 3 – месечен, преклузивен срок по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

          За да отмени НП, съдът е приел, че НП е издадено при съществено процесуално нарушение на водения административнонаказателен процес, като според него незаконосъобразни се явяват непосочените обстоятелства около извършването на твърдяното нарушение и описание на нарушението. Счел е, че в случая е дадено описание на нарушение, осъществено при допустителство като форма на изпълнителното деяние. В тази връзка е стигнал до извода, че не може да се търси административнонаказателна отговорност от лицето, тъй като съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗАНН за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Съдът е указал, че за отговорността за допустителство предпоставка е установяване на нарушение от страна на прекия извършител, а съобразно приетата фактическа обстановка прекият извършител не бил установен. Съдът е приел, че в случая липсва точно описание на нарушението, че е следвало конкретно да се опише дейността на председателя на комисията относно неупражнения от него контрол. Според съда от събраните по делото доказателства и от описанието на нарушението не можело да се направи извод за безспорно осъществено административно нарушение, за авторството на същото, а от там и за виновно поведение. Допълнил е, че същевременно не ставало ясно за коя година не е платен данък ПС. Обсъдил е в тази връзка нормите на ЗМДТ, като е стигнал до извода, че липсват данни платен ли е данък за МПС и за коя година. Обърнал е внимание, че в приетия по делото Протокол за технически преглед е отбелязано, че е представен документ за платен данък. Според съда в приложените по делото писмо и справка не се съдържала информация за коя година не е платен данък. Съдът е счел, че следва да отбележи, че в АУАН липсвала индивидуализация на лицето, което е следвало да плати данъка, както и на лицето, което е следвало да представи доказателства за това. Не било ясно кой се е явил на техническия преглед, както и към коя община е задължението. С оглед на всичко това е отменил НП.

          Настоящият състав не споделя изводите на районния съд.

          Съдът е приел, че не е ясно кой е представил превозното средство за преглед. В протокола обаче изрично е отразено, че ППС е собственост на Д.К.М., а е представено за преглед от Д.Б.. Неясно как съдът е счел, че липсва информация за тези обстоятелства.

          На следващо място, съдът е приел, че не било ясно за коя година не е платен данъкът, но не се е мотивирал защо е игнорирал и не е обсъдил записаното в приетата като доказателство справка на л. 70 от делото му, в която е отразено, че за този автомобил липсват данни за платен годишен данък. В този смисъл основателно е възражението в касационната жалба. Съдът не е изпълнил задължението си предвид принципа за служебното начало да събере и обсъди доказателствата както в полза на обвинението, така и против. Следвало е да изиска справка от КАТ, регистриран ли е за движение този автомобил, спиран ли е от движение, след това е следвало да изиска с оглед постоянния адрес на собственика справка деклариран ли е автомобилът и ако да, то заплатен ли е данък за него, съответно за коя година  и след това да направи своите изводи относно заплащане на данък. Като не е сторил това, е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено.

          Решението на районния съд е постановено при неизяснена фактическа обстановка и превратно тълкуване на фактите и събраните доказателства. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1 б.”б” от Наредба Н-32/ 2011 год. за това, че като председател на комисия за извършване на периодични технически прегледи на ППС е допуснал извършването на периодичен преглед на конкретния автомобил в нарушение на изискванията за извършване на периодични прегледи, определени в Наредба Н-32/ 16. 12. 2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС. В случая глаголът "допуснал" не е употребен в смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН. Законодателят чрез текста на санкционната норма е указал кой може да носи отговорност за конкретното нарушение, доколкото и председателят, и техническият специалист участват в комисия. За да уточни, че независимо, че са участници в комисия, която е колективен орган и като такъв не може да носи административнонаказателна отговорност, законодателят изрично е посочил, че всеки един от участниците в комисията, като с участието си е дал възможност (допуснал) да бъде минат преглед, без да е платен данък и съответно без да е представен документ за това, носи административнонаказателна отговорност. Не се търси отговорност от председателя за контрол, както неправилно съдът е изтълкувал нормата, нито като ръководител на предприятие, а като конкретен участник в комисията. В този смисъл изводите на съда са неправилни, при превратно тълкуване на закона и поради това и решението се явява незаконосъобразно. 

В чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата е посочено, че при периодичния преглед на ППС се представя документ за платен данък върху превозните средства, дължим към деня на извършването на прегледа на ППС съгласно чл. 60, ал. 6 от ЗМДТ или документ, че са освободени от данък съгласно чл. 58 от ЗМДТ. Документите трябва да са обозначени или маркирани за еднозначно идентифициране чрез информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредбата. Изискването по изр. второ от текста на разпоредбата е в сила от 1.09.2014 год. В чл. 30, ал. 4 от Наредбата е посочено, че документите по ал. 1, т. 4 се изискват, когато при автоматичната проверка не се получи потвърждение, че не се дължи данък върху превозното средства. В чл. 11, ал. 3 от Наредбата е посочено, че контролно техническият пункт трябва да има информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС, която трябва да осигурява възможност за автоматична проверка за наличието на платен данък върху превозното средство - когато е предоставен технически съвместим с информационната система по тази алинея достъп до базата с данни за платен данък от съответната община /чл. 11, ал. 3, т. 17, б.”б” от Наредбата/ и еднозначно идентифициране на документа за платен данък върху превозното средство /чл. 11, ал. 3, т. 18 от Наредбата/. От изложените правни разпоредби се налага изводът, че проверката се извършва по различни начини в зависимост от факта дали съответният контролно - технически пункт притежава достъп да базата данни за платен данък от съответната община или не притежава такъв. Когато КТП притежава такъв достъп и при положение, че при автоматичната проверка не се получи потвърждение, че не се дължи данък върху превозното средство, се изисква документ за платен пътен данък, обозначен или маркиран за еднозначно идентифициране чрез информационната система от съответната община. Съдът не е изискал доказателства в тази насока. В конкретния случай в протокола е отбелязано, че е представен документ за платен данък за ППС. Този протокол като съдържание противоречи на справка от ТД “Национална сигурност”, гр. Добрич, в която е посочено, че липсват данни за платен данък на конкретния автомобил. Справката е приета като доказателство по делото. С оглед противоречието между събраните доказателства районният съд е следвало  предвид вмененото му задължение да изследва фактите изцяло, да изясни на какво се дължи противоречието - невярно съставен протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на процесното МПС, т.е. че в протокола е отразено, че е представен документ за платен данък, а такъв изобщо не е бил представен /в такъв случай възниква въпросът как системата е допуснала да се извърши преглед/, представен друг вид документ, възприет от системата като документ за платен данък или представен манипулиран документ за  платен данък. Изясняването на тези въпроси не е извършено от районния съд, което налага решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.       При новото разглеждане следва да се съберат допълнителни доказателства, както следва:

          Да се извърши служебна справка в ГРАО – централна база данни за постоянния адрес на Д.К.М. ЕГН **********  /вписана като собственик на процесното МПС/. След установяване на адреса й,  да  се изиска от КАТ /по местоживеенето на собственичката/ справка кога е регистриран за движение автомобил марка “Опел вектра” с рег. ***  и спиран ли е от движение.

На основание чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ, съгласно който:"Собствениците на превозни средства, с изключение на случаите по ал. 1, декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. За превозните средства, които не са регистрирани за движение в страната, двумесечният срок започва да тече от датата на регистрацията им за движение." - да се изиска справка от Дирекция “МДТ” към общината, където е  постоянния адрес на Д.М.-собственик, деклариран ли е този автомобил, платен ли е данък превозно средство за същия, кога и за какъв период.

          Да се изиска информация от “ДЕМАКС”АД, гр. София, ***, притежаващо авторските права върху софтуера на информационна система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи на ППС от кога е внедрена системата в контролно технически пункт “Златна рибка” ЕООД, с. Дуранкулак,ул.”Втора” №14; има ли достъп до базата с данни за платен данък от общината в която е регистриран автомобила; от кога; начина по който работи системата, има ли възможност за проследимост на представените документи при периодичните прегледи на ППС и ако има такава възможност представен ли е документ за платен данък на л.а. марка “Опел вектра” с рег. *** към момента на извършения на 15.01. 2015 год. периодичен технически преглед.

          При необходимост да се назначи съдебно-техническа експертиза с участие на специалисти от “ДЕМАКС” АД, гр. София.

          С оглед горното, настоящият касационен състав счита, че районният съд не е изпълнил задължението си да събере служебно възможните доказателства за установяване на горепосоченото спорно обстоятелство. Вместо да изчерпи всички процесуални способи за изясняване на фактическата обстановка по делото, първоинстанционният съд се е доверил изцяло на твърденията в съставения акт за установяване на административно нарушение, макар и самите те да не са били подкрепени със сочените от актосъставителя писмени доказателства.

          Нарушението е съществено, тъй като е ограничило правото на защита на лицето, обвинено в извършване на административно нарушение.

          По изложените съображения АС-Добрич, І-ви състав намира, че следва да върне делото за разглеждане от друг състав на съда с цел установяване чрез допустимите от закона писмени и гласни доказателства дали е извършено административното нарушение.

          Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Добрич, І-ви касационен състав

РЕШИ:

 

          ОТМЕНЯ решение № 68/12.07.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 57 по описа на Районен съд  Каварна  за 2016 г. и

          ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания.

          Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………..                      ЧЛЕНОВЕ: