Р  Е Ш Е Н И Е

 

404

гр.Добрич, 11.11.2016 година.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          Добричкият  административен съд, І кас. състав в публично  съдебно заседание на  първи ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                             

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ :  МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                             ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при  участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря С.К., изслуша докладваното от съдия Т. Милева  касационно адм. дело № 466/2016  по  описа  на  АС-  Добрич.

          Производството е по чл. 208 от АПК, във връзка  с чл. 63 от  ЗАНН.

          С решение №53/04.07.2016 г., по нахд. №152/2016 г., РС - Ген. Тошево е отменил наказателно постановление  №11-01-1168-2015 от 12.03.2016 год., издадено от Директора  на Агенцията за държавна финансова инспекция гр.София, с което на И.Д.К. ***, в качеството му  на  Директор на ДЗИ с. Петлешково, общ. Ген. Тошево, за извършено нарушение на чл.8, ал.1, във връзка с чл.16, ал.8,  във връзка с чл.14, ал.1,т.2,  във връзка с чл.3, ал.1, т.1 от Закона за обществените поръчки, на основание чл.29, пр.1, във връзка с чл.133, ал.2, във връзка с чл.127, ал.2 от ЗОП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на  1500 лева.

          В законния срок, срещу това решение е постъпила касационна жалба от Агенция за държавна финансова инспекция. В жалбата се изразява становище, че  решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се съображения, че касаторът не е съгласен с направените изводи на първоинстанционния съд, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП и че съдът е приел, че нарушението е извършено при крайна необходимост. Сочи се, че нормативно установени задължения не могат да представляват форсмажорни обстоятелства. Релевират се доводи, че от доказателствата, събрани в административната преписка, безспорно се установява извършеното нарушение, засегнатите с деянието обществени отношения са особено значими, тъй като са свързани с волята на законодателя бюджетните средства да се разходват единствени само след проведена процедура и не може деянието да бъде характеризирано като маловажно. Пледира се за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

 

           Ответната страна, чрез своя процесуален представител адв. С.С. оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че същата е бланкетна и в нея няма посочени никакви касационни основания. Сочи, че касаторът в жалбата си говори за форсмажорни обстоятелства, които се сместват с института на крайната необходимост. Моли, да се потвърди решението на районния съд като валидно, допустимо и правилно.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли да се потвърди решението на РС гр. Ген. Тошево..

           Добричкият административен съд, като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и прецени обжалваното решение, намери за установено следното:

          Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

          Административното производството по издаване на оспорваното НП е започнало със заповед №ФК-10-1114/ 02.10.2015 г. на Директора на Агенцията за ДФИ, с която на Красимир Дончев Д., ст. финансов инспектор е възложено да извърши финансова инспекция на Добруджански земеделски институти с. Петлешково, общ. Ген. Тошево.  В изпълнение на заповедта е извършена проверка по официални документи, при която проверяващият Д. установил, че И.Д.К. на длъжност Директор на ДЗИ с. Петлешково към 02.01.2014 г. в ДЗИ с. Петлешково, въз основа на издадени 29 фактури на обща стойност 252 281,12 лева, без ДДС са извършени доставки на бензин А-95, бензин А-96, А-98, дизел, пропан бутан за селскостопански машини и моторни превозни средства, собственост на института, без преди това да е взел решение за откриване и не е провел процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП, при наличие на законови основания за това.

 Проверяващият е определил установеното като нарушение на чл.8, ал.1, във връзка с чл.16, ал.8,  във връзка с чл.14, ал.1,т.2,  във връзка с чл.3, ал.1, т.1 от Закона за обществените поръчки и е  съставил АУАН №11-01-1168/08.12.2015 г. против К.. Няма данни срещу акта да е  подадено писмено възражение до Директора на АДФИ. Въз основа на съставения акт и след преценка на смекчаващите и отегчаващите  вината обстоятелства, Директорът на АДФИ е издал наказателно постановление № 11-01-1168-2015 от 12.03.2016 год., с което на И.К. е наложена глоба в размер на 1500 лева.

          Решаващият съд е подложил на цялостна проверка атакуваното наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното наказание като е установил, че в административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че липсва посочване на точната дата на извършване на нарушението. Посочената дата в НП е 02.01.2014 г. и същата е посочена за дата на извършване на нарушението, тъй като това е първия работен ден на 2014 г./според показанията на актосъставителя/.  Въззивният съд е изложил подробни съображения относно липсата на коректно и точно описание на този реквизит, като е приел, че същото води до незаконосъобразност на издадения правораздавателен акт. Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства  - кореспонденция между ДЗИ и Селскостопанската академия, безспорно сочат, че е била налице крайна необходимост да се сключи договора с изпълнителите, за да се защитят други, по-високи по степен обществени нужди, а именно необходимостта от навременно прибиране на реколтата и изхранване на животните. Счел е, че от доставянето на горивата няма настъпили вреди, а са се предотвратили значително по-големи такива, касаещи нормалното функциониране на института. И ако тези горива не са били доставени, това е щяло да доведе до спиране на неговата дейност, поради спецификата на работата на института и кратките срокове за прибиране на реколтата по време на активна земеделска кампания. Като краен извод е приел, че се касае за маловажен случай. С оглед на горните мотиви, първоинстанционният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.

          Изложените изводи от районният съд, напълно се споделят и от настоящия съдебен състав.

         Твърдението в касационната жалба, че правилно е посочена датата на извършване на нарушението – 02.01.2014 г. не се споделят от настоящият състав. Безспорно установено е, че през 2014 г. ДЗИ е доставил дизелово гориво на стойност 267 026,41 лева от “ДЕЛТА ПЕТРОЛИУМ” ЕООД в резултат на сключен борсов договор от Селскостопанска академия гр. София. Отделно от тези доставки през 2014 г. е доставено и допълнително гориво на института на обща стойност 252 281,12 лева от други доставчици, без преди това да е проведена процедура по реда на ЗОП. Доставките са в периода 31.01.2014 г. – 03.12.2014 г., т.е. няма как да се приеме, че нарушението е било към дата 02.01.2014 г. Към него момент ДЗИ е имало сключен валиден договор за доставка с “ДЕЛТА ПЕТРОЛИУМ” ЕООД и е нямало как да знае, че доставките ще спрат, заради неизплатени задължения от страна на второстепенния разпоредител с бюджета – Селскостопанска академия гр. София.

         От приложените многобройни писма – кореспонденция между ДЗИ и ССА София се установява, че ССА са спрели да заплащат задълженията си по договора за доставка на горива на “ДЕЛТА ПЕТРОЛИУМ” ЕООД и същото дружество е спряло доставките към института. В тази връзка е и кореспонденцията между дружеството-доставчик на гориво и института. И не на последно място в подкрепа на извода на въззивния съд за прилагане на института на крайната необходимост е и проведено заседание на Дирекционния съвет на ДЗИ Петлешково на което е взето решението да се продава продукция, дори и на по-ниска цена от изкупната само, за да може да се закупи от института необходимото количество гориво за дейността му. Т.е. безспорно е, че вмененото нарушение е извършено при крайна необходимост.  Твърдението в касационната жалба, че нормативно установени задължения не могат да представляват форсмажорни обстоятелства е така, но в настоящият казус не се касае за форсмажорни обстоятелства, а се касае за приложение на института на крайната необходимост.

         При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност. 

          Водим от горното, на основание чл.221,ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63,ал.1,предл. последно от ЗАНН Административният съд гр.Добрич

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА решение №53 от 04.07.2016 г. на Районен съд гр. Ген. Тошево, постановено по н.а.х.д.№152 по описа на съда за 2016 година.

          Решението  не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                        

 

                                                                                                        2.