Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

331

гр. Добрич, 17. 10. 2016 год.

 

 

                  Добричкият административен съд, I-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : Дарина Витанова

 

при секретаря В.С. и с участието на прокурора ………………… изслуша докладваното от съдията Д. Витанова АД № 458/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на П.Е.Ц., ЕГН ********** *** чрез адв. Д. Д., редовно упълномощена,  против отказ изх. № 08-00-19/ 13. 07. 2016 год. на гл. експерт при ТЗ “ГРАО”-Добрич, по силата на който не е уважено искането на жалбоподателя за промяна посредством възстановяване на ЕГН, вписан в акта му за раждане преди извършено осиновяване.

Жалбоподателят счита, че оспорвания отказ е незаконосъобразен. Сочи, че в акт за раждане № 486/ 22. 03. 1982 год. е вписан с ЕГН **********. С решение по гр. д. № 82/ 1999 год. на РС-Костинброд е допуснато пълно осиновяване на жалбоподателя, при което е съставен нов акт за раждане с ЕГН **********. С решение по гр.д. № 21274/ 2013 год. на СРС пълното осиновяване е прекратено. След прекратяване на осиновяването е подал заявление за възстановяване на ЕГН преди осиновяването до ГД ГРАО при МРРБ, който е постановил отказ за промяна на ЕГН, обжалван пред АССГ. Отказът е обявен за нищожен и преписката е изпратена за произнасяне от ТЗ “ГРАО”-Добрич, който се е произнесъл с атакувания в настоящото производство отказ. Счита, че след като статуса на първия му акт за раждане е променен от “обезсилен” в “активен” следва да бъде възстановено ЕГН, дадено при раждането му. Изразява и становище, че разпоредбите от Наредба № РД-02-20-9/ 2012 год., на които се позовава административния орган противоречат на нормативен акт от по-висок ранг, а именно на чл. 77 от Закона за гражданската регистрация. Претендира отмяна на атакувания административен акт и присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна оспорва подадената жалба като изразява становище, че постановеният отказ за промяна на ЕГН на жалбоподателя е законосъобразен, като се позовава на действащата нормативна уредба и по-конкретно на Наредба № РД-02-20-9/ 21. 05. 2012 год. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация. Претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, намира за установено от фактическа страна следното:

П.Е.Ц. е роден на *** год. С влязло в сила на 28. 04. 1999 год. решение от 13. 04. 1999 год., постановено по гр. д. № 82/ 1999 год. на РС-Костинброд е допуснато пълно осиновяване на П.Е.Ц. от ххххх. Предвид допуснатото осиновяване по чл. 61 СК /отм./ и на осн. чл. 71, ал. 1 и ал. 3 от действащата към този момент Наредба за гражданското състояние /ДВ. бр. 75/ 30. 09. 1975 год./ на П.Е.Ц. е съставен нов акт за раждане с нов единен граждански номер., а именно **********. С решение № ІІІ-85-35/ 20. 02. 2014 год., поправено с решение от 13. 03. 2014 год. по гр. д. № 21274/ 2013 год. на СРС е прекратено пълното осиновяване и на осн. чл. 18, ал. 4 от Закона за гражданската регистрация е допусната промяна на бащиното и фамилното име от “ххххх” на “Е.” и от “ххххх” на “Ц.”. С молба от 13. 03. 2014 год. П.Е.Ц. е поискал допълване на решението, като на осн. чл. 77 от Закона за гражданската регистрация бъде постановена промяна на ЕГН от ********** на **********, като по този начин се възстанови ЕГН, вписано в първоначалния, преди осиновяването, акт за раждане. Молбата е отхвърлена от СРС и решението е потвърдено с решение от 18. 07. 2014 год. на СГС по гр. № 5539/ 2014 год. Няма данни по делото решението на СГС да е обжалвано пред ВКС.

П. ххххх Ц. е подал три заявления за промяна на ЕГН:

-На 16. 10. 2014 го до Началник отдел Правен в район “Лозенец”-СО, по което е изготвено становище на гл. юрисконсулт ххххх, че промяната следва да се извърши въз основа на влязлото в сила съдебно решение за прекратяване на осиновяването.

-До Община, гр. Добрич, по което му е изпратено писмо на Кмета на общината, че следва да отправи искането си до компетентното ТЗ “ГРАО” съгласно чл. 102 от Закона за гражданската регистрация.

-На 21. 10. 2014 год. по електронен път до ГД “Гражданска регистрация и административно обслужване при МРРБ, по което искане е издаден отказ с изх. № АУ01-3034/ 9. 01. 2015 год. Отказът е обжалван пред АССГ и с решение № 2788/ 22. 04. 2016 год. по АД № 1238/ 2016 год. същият е обявен за нищожен и преписката е изпратена по компетентност на длъжностното лице в ТЗ “ГРАО” при Община, гр. Добрич.

Въз основа на решението на АССГ е издадено атакуваното в настоящото производство писмо № 08-00-19/ 13. 07. 2016 год. на Гл. експерт при ТЗ “ГРАО” Добрич, с което искането за промяна на ЕГН посредством възстановяване на ЕГН не е уважено. Като мотив за отказа е посочено, че при прекратяване на осиновяването ЕГН не се променя, възстановява се действието на акта за раждане, съставен преди осиновяването, но в него се вписва ЕГН, даден след осиновяването въз основа на удостоверение за верен ЕГН по образец. Като правно основание за отказа са посочени разпоредбите на чл. 114, ал. 10 от Наредба № РД-02-20-9/ 21. 05. 2012 год., чл. 120, ал. 3, т. 2 от същата наредба и чл. 77 от Закона за гражданската регистрация.

Въз основа на така изяснените факти съдът прави следните правни изводи:

По делото няма данни кога е връчено на жалбоподателя оспореното писмо изх. № 08-00-19/ 13. 07. 2016 год., поради което съдът приема, че 14-дневния срок за атакуването му по чл. 149, ал. 1 от АПК е спазен. Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, чиито права са засегнати от издадения административен акт, поради което съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по съществото й.

Съдът счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

 

Разпоредбата на чл. 77 от Закона за гражданската регистрация допуска извършването на промяна на ЕГН на титуляра само по административен ред от длъжностното лице въз основа на документ, установяващ необходимостта от такава промяна. С нормата на чл. 113, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация на Министъра на регионалното развитие се вменява задължение за изготвяне на наредба в която да бъдат определени редът, начинът и образците на документите за функциониране на Единната система за гражданска регистрация. В изпълнение на делегираното правомощие  министърът е издал Наредба № РД-02-20-9/ 21. 05. 2012 год. /ДВ. бр. 43/ 8. 06. 2012 год./. Съгласно чл. 114, ал. 1 от същата наредба, право да променят ЕГН имат териториалните звена “ГРАО”, като за промяна на ЕГН се изготвя преписка от длъжностното лице в района или в административния център на общината, където се съхранява акта за раждане на лицето/ чл. 114, ал. 3 от Наредбата/. Анализът на разпоредбите на чл. 77 от Закона за гражданската регистрация и чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата налага извода, че компетентният по искането за промяна на ЕГН е длъжностното лице в ТЗ “ГРАО” в общината, където се съхранява актът за раждане на лицето, т.е. ТЗ “ГРАО” в община, гр. Добрич в конкретния случай. Оспореният отказ е издаден от гл. специалист при ТЗ “ГРАО” при Община, гр. Добрич, т.е. от компетентен административен орган. Същият е мотивиран, поради което съдът намира, че той отговаря на изискванията за форма по см. на чл. 59 от АПК.

 При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При преценката на материалната законосъобразност на процесния акт съдът намира следното:

 В Наредба № РД-02-20-9/ 21. 05. 2012 год. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация са предвидени три хипотези на промяна на ЕГН- при несъответствие на датата на раждане на лицето, вписана в акта за раждане, и датата, съдържаща се в ЕГН/ чл. 114, ал. 2, т. 1/; пола, вписан в акта за раждане, и пола, съдържащ се в ЕГН не съответстват/чл. 114, ал. 2, т. 2/; при постановяване на съдебно решение за промяна на дата на раждане или пол/чл. 114, ал. 5/. В първите два случаи промяната се извършва служебно от компетентното длъжностно лице, а в третия-въз основа на съдебно решение, което в диспозитива си съдържа промяна на дата на раждане или пол. Именно съдебното решение за промяна на дата на раждане или пол е документа, установяващ необходимостта от такава промяна по см. на чл. 77 от Закона за гражданската регистрация, поради което цитираните норми на наредбата са в съответствие, а не в противоречие със закона, каквото е становището на жалбоподателя.

 В съдебното решение за прекратяване на осиновяването № ІІІ-85-35/ 20. 02. 2014 год. по гр. д. № 21274/ 2013 год. на СРС, на което се позовава жалбоподателят не се съдържа диспозитив за промяна на дата на раждане или пол, които да бъдат основание за промяна на ЕГН. Нещо повече, с решение № 8/ 13. 03. 2014 год. по гражданското дело е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на решението, като се допусне промяна на ЕГН. По изложените съображения съдът намира, че съдебно решение № ІІІ-85-35/ 20. 02. 2014 год. по гр. д. № 21274/ 2013 год. на СРС не може да служи като правно основание за постановяване на исканата от жалбоподателя промяна на ЕГН чрез възстановяването му от преди осиновяването.

Съгласно чл. 37, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9/ 21. 05. 2012 год. при прекратяване на осиновяването длъжностното лице в общинската администрация, съхраняваща акта за раждане въз основа на полученото копие от съдебното решение и Удостоверение за верен ЕГН прави отбелязване в акта за раждане относно прекратеното пълно осиновяване и вписва ЕГН, даден при осиновяването. Това разрешение относно ЕГН, регламентирано с наредбата при прекратяване на осиновяването е в съответствие с дадената законова делегация по чл. 113, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, съгласно който редът, начинът и образците на документите за функциониране на Единната система за гражданска регистрация се определят с наредба на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Така мотивиран и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

                                                  Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на П.Е.Ц., ЕГН ********** *** ,  против отказ изх. № 08-00-19/ 13. 07. 2016 год. на гл. експерт при ТЗ “ГРАО”-Добрич, по силата на който не е уважено искането му за промяна посредством възстановяване на ЕГН, вписан в акта му за раждане преди извършено осиновяване.  

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до страните

 

 

 

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :