Р  Е Ш Е Н И Е

 

№ 424

гр.Добрич, 21.11.2016 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Добричкият  административен съд, в публично  заседание,проведено на двадесети октомври,през  две хиляди и шестнадесета година  ІІІ състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря М.М., разгледа докладваното от  съдия Георгиева административно дело № 457 по описа на съда за 2016 год., за да се произнесе  и взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социалното осигуряване  /КСО/.

          Образувано е по жалба от Д.И.К. с ЕГН ********** ***,подадена чрез адв. Д.К., срещу решение № 15/08.08.2016г. на  Директора на ТП на НОИ град Добрич,с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № ********** от 14.05.2016г. на  Ръководител ПО при ТП на НОИ Добрич.

          С цитираното разпореждане, считано от  14.01.2015г. на жалбоподателката  е отпусната социална пенсия за инвалидност по чл.90а,ал.2 от КСО в размер на 124,30 лева, и считано от 01.07. 2015г. в размер на 126,67 лева.На основание чл. 95,ал.1,т.4 КСО,считано от 14. 01.2015г. на жалбоподателката е спряна личната социална пенсия за инвалидност. Определен е размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 14.01.2015г. – 154,50 лева и размер на добавката по чл.84 от КСО-169,46 лева. От 01.07.2015г. е определен размер на  личната пенсия за осигурителен стаж и възраст -157,44 лева и размер на добавката по чл.84 от КСО172,54 лева.

          Решението се оспорва като незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон. В жалбата се цитира чл.90а,ал.1 от КСО,съгласно който право на социална пенсия за инвалидност имат лицата,навършили 16-годишна възраст,с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 %.Тъй като според жалбоподателката, няма предвидени особени правила за отпускане на този вид пенсии,следва да се прилагат общите правила за отпускане на пенсиите.По тази причина началната дата, от която следва да се отпусне се определя от чл.94 от КСО а именно,от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи са подадени в 6-месечния срок от придобиване на правото. Само ако документите са подадени след този срок, пенсиите се отпускат от датата на подаване на заявлението.Настоява се,че в случая е приложима хипотезата на чл.94,ал.1 от КСО относно началната дата на отпускане на пенсия за инвалидност.В тази връзка се настоява също,че датата е от тази на инвалидизирането, а в случая това е 22.12.2014г. и в тази връзка  административният орган неправилно е определил началната дата от датата на подаване на заявлението. Това според жалбоподателката води до неправилно спиране на пенсията й по чл.95,ал.1,т.4 от КСО.Предвид твърдяната дата на отпускане на пенсията,за жалбоподателката е приложима старата редакция на чл.101,ал.1,т.4а от КСО.Иска се отмяна на атакувания акт, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне с отпускане на исканата социална пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО от датата на инвалидизирането 22.12.2014г., без наличие на предпоставката за спиране на пенсията по чл.101, ал.1,т.4а КСО. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.В съдебно заседание , редовно призована, жалбоподателката не се явява и представлява. Процесуалният й представител депозира молба и представя писмена защита.

          Ответникът се представлява от юрисконсулт Цонева, която оспорва жалбата.

          От данните по административната преписка е видно, че с разпореждане № 0301725/04.10.1999г.-л.23, на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено, считано от 07.08.1999 г. Последната е изменяна и осъвременявана многократно през годините.

          На 19.04.2016 г. жалбоподателката е подала до Директора на РУ на НОИ - Добрич заявление с вх. № 2177-24-97/19.04.2016 г., с което е поискала да й бъде отпусната социална пенсия за инвалидност по  чл. 90 от КСО на основание експертно решение на ТЕЛК при "МБАЛ Добрич" АД № 1167/ 18.04.2016 г., с което й е определена 90 % инвалидност пожизнено, с дата на инвалидността 22.12.2014 г.

          С разпореждане № **********/14.05.2016 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Добрич, на жалбоподателката  е отпусната социална пенсия за инвалидност по чл.90а,ал.2 от КСО в размер на 124,30 лева, и считано от 01.07. 2015г. в размер на 126,67 лева.Със същото разпореждане,на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО,считано от 14. 01.15г. на жалбоподателката е спряна личната социална пенсия за инвалидност. Определен й е размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 14.01.2015г. – 154,50 лева и размер на добавката по чл.84 от КСО-169,46 лева. Пак със същото разпореждане,от 01.07.2015г. е определен размер на  личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст -157,44 лева и размер на добавката по чл.84 от КСО172,54 лева.

е определена в размер на 154,50 лева и добавка , 47 лева.

          Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НОИ - Добрич, който с решение № 15/08.08.2016 г. е отхвърлил жалбата й. За да постанови този резултат, решаващият орган е приел, че в случая на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено, считано от 07.08.1999 г. Същата има право и на социална пенсия за инвалидност на основание  чл.90а, ал.1 от КСО, но разпоредбата на  чл.101, ал.1, т.4а от КСО вменява забрана за едновременното получаване на социалната пенсия за инвалидност с друг вид пенсия, считано от 01.01.2015 г., и правилно същата е спряна с разпореждането, с което е отпусната.В решението са изложени и съображения,за правилно определяне и началната дата на отпускане на социалната пенсия за инвалидност, което не отменя забраната на чл.101, ал.1, т.4а от КСО, като цитирана нормата на чл.94,ал.3 от кодекса.

          Срещу това решение е сезиран административния съд.Същото е връчено на жалбоподателката лично на 11.08.2016 г.,удостоверено с подписа й върху самото решение.Жалбата срещу него е от 25.08.2016г.,  видно от деловодния индекс на ТП на НОИ-Добрич, т.е. в законоустановения 14-дневен срок от връчването на решението.

          Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

          Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентните за това органи, в предписаната от закона форма,при спазване на административно - производствените правила. Същите са фактически и правно мотивирани и  са издадени при точно прилагане на материалния закон.

          По делото няма спор по фактите. Спорът по делото се свежда до това, че неправилното определена на началната дата на отпускане на социалната пенсия за инвалидност, поражда следствието, да се приложи  разпоредбата на  чл.101, ал.1,т.4а от КСО, която забранява едновременното получаване на социалната пенсия за инвалидност с друг вид пенсия, считано от 01.01.2015г.

          Неоснователно е твърдението, че в случая е приложима хипотезата на чл. 94,ал.1 от КСО относно началната дата на отпускане на пенсия за инвалидност. За отпускането на пенсии за инвалидност е налице специален ред за определяне на началната дата, установен с разпоредбата на чл. 94,ал.3 от КСО.Разпоредбата е специална по отношение на чл.94, ал.1 от КСО и като такава изключва приложението й.Съгласно чл.94,ал.3 от КСО,пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). В случая заявлението е подадено на 14.01.2015г.,  а документите са подадени в 1- месечния срок от влизането му в сила. Ето защо, правилно началната дата е определена от 14.01.2015г.

          С изменението на чл. 101,ал.1,т.4а от КСО, в сила от 01.01.2015 г., е установена забрана за едновременното получаване на социална пенсия за инвалидност с друг вид пенсия, като единственото изключение е по отношение на отпуснатите и изплащани до тази дата социални пенсии за инвалидност, за които е създаден  § 22т от ПРЗ на КСО, съгласно който социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31.12.2014 и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати.В случая е безспорно установено, че на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено, считано от 07.08.1999 год. Безспорно е и това, че социалната пенсия за инвалидност е отпусната с начална дата 14.01.2015 г., поради което законосъобразно същата е спряна на основание чл.95, ал.1,т.4 от КСО.Пенсионният орган е приложил правилно материалният закон, тъй като е спрял социалната пенсия за инвалидност от датата на отпускането й. Касае се за акт на обвързана компетентност, при постановяването на който административният орган не разполага с право на избор и при наличие на предвидените в закона предпоставки е длъжен да спре пенсията.

          Предвид изложеното, оспорените актове (разпореждане и решение) са правилни и законосъобразни, постановени в съответствие с материалния закон и релевантните за спорното право юридически факти, поради което жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

          С оглед изхода по делото,на жалбоподателката не се следват разноски по делото, поради което съдът не се произнася по дължимостта им.

          Така мотивиран,  както и на основание чл. 72, ал.2 от АПК, съ

 

Р Е Ш И :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.К. с ЕГН ********** ***, срещу решение № 15/08.08.2016г. на  Директора на ТП на НОИ град Добрич,с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № ********** от 14.05.2016г. на  Ръководител ПО при ТП на НОИ Добрич.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБългария в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                  Административен  съдия: