Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 459

гр. Добрич,  07.12.2016 год.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември  две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

При участието на секретаря М.М.  разгледа докладваното от Председателя  адм.д. №454/2016 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО .

                  Образувано е по жалба на М.И.П. ***, чрез адв. М. Г. – АК Бургас срещу решение № 13/03.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане №**********/17.06.2016 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ гр. Добрич, с което е отказано на жалбоподателката да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4 от ПРЗ на КСО и при условията на чл.68, ал.1  от КСО.

                 В жалбата се твърди, че процесното решение е неправилно.  Жалбоподателката счита, че положеният от нея труд за периода 01.09.1989 г. – 31.01.1997 г. като “градировчик” и за периода 03.09.1979 г. до 31.08.1989 г.  и дава право да и бъде зачетен трудовия стаж от втора категория при условията на т. 31б и т.67 от ПКТП /отм./. Твърди се, че при работата на градир машина се работи с лепила, които отделят токсични вещества. Сочи се, че съгл. точка 31б от ПКТП /отм./ към втора категория се причислява трудът на работници в обувната и коженогалантерийна промишленост, при работа с лепила на база органични разтворители … Не се оспорва, че процесната машина не е вписана в разпоредбата, но съгл. т.67 от ПКТП /отм./, трудът на работниците и служителите, посочени в раздел първи и втори от правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата е свързана със същата вредност и тежест. От друга страна се релевират и доводи, че в т.31б от ПКТП /отм./ е посочено „машшинници“ за работниците в обувната промишленост, и е безспорно, че завод „Добрич“ е от обувната промишленост, и оспорващата е работила на машина в същата промишленост. Моли, съдът да отмени изцяло обжалваното решение и да върне преписката с указания за решаване по същество. Претендира се присъждането на съдебни и деловодни разноски. В хода по същество излага съображения, че с оглед разпитаните по делото свидетели се установява безспорно, че жалбоподателката е работила с лепила – химически, ацетонови и поради това на градировчиците са се изплащали вредни към трудовите възнаграждения и това се установило и от приетата съдебно-икономическа експертиза. Пак според същата лицето М.П. отговаря на изискванията на §4, ал.1от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и моли съдът да я отхвърли. Твърди, че решението е постановено при спазване на изискванията на материалния и процесуалния закон и не са налице основания за отмяната му.   

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима. Жалбата е насочена срещу акт, с който е отказано отпускането на пенсия на жалбоподателката, поради което за нея съществува правен интерес от установяване на осигурителния и стаж по това разпореждане, доколкото преценката относно категорията труд е от значение за отпускането на пенсията. Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения:

Със заявление вх. №2113-24-532/19.04.2016 г., М.И.П. *** да и бъде отпусната лична пенсия за ОСВ, като е представила необходимите документи, удостоверяващи стажа и.

С Разпореждане №**********/17.06.2016 г. на ръководителя на отдел “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ гр. Добрич на жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. §4 от ПЗР на КСО, тъй като към 19.04.2016 г. /датата на заявлението/ няма 15 години от ІІ категория и на осн. чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като няма навършена възраст 60 г. и 8 м. и няма 35 г. осигурителен стаж, на осн. Чл.68, ал.3 от КСО, няма навършена възраст 65 г. и 10 м. и 15 години действителен осигурителен стаж, както и че няма право на пенсия и на осн. Чл.69б от КСО – 15 г. осигурителен стаж от втора категория, 53 г. възраст и сбор от осигурителен стаж и възраст – 94 т. . Преценено е, че жалбоподателката е положила труд от втора категория - 4 г. 10 м. и 13 дни и труд от трета категория - 31 г ., 9 м. и 20 дни, които превърнати в трета категория труд на основание чл. 104 от КСО правят общ осигурителен стаж от 37 г ., 10 м. и 21 дни.

Разпореждането е обжалвано по административен ред с довода, че на първо място не става ясно, кой от положения труд от оспорващата е приет от административният орган за такъв положен от втора категория. Твърди се, положеният труд в  Обувен завод „Добрич“ като “работник” и „градировчик  следва да бъде от ІІ категория, съгл. т.31б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, тъй като е работниците в обувната промишленост при работа с лепила са втора категория труд.

С Решение № 13/03.08.2016 г. Директорът на ТП на НОИ - гр. Добрич е отхвърлил жалбата, като е приел, че общата продължителност на осигурителния стаж по категории и индивидуалният коефициент са правилно определени. Приел, че правилно  е зачетен от втора категория труда, положен от П. за периода 01.07.1980 г. – 31.08.1982 г на длъжност “шивач машинно” в ОЗ „Добрич“, периода 01.01.1997 г. – 22.03.1999 г. на длъжност работник в пробен конвейрн в ОЗ „Добрич“ и за периода 01.06.1999 г. до 23.12.1999 г. като работник сакаджия в същия завод. Приел е, че за другия стаж, положен в обувния завод на длъжност „градировчик  на градир машина не е вписан в текста на разпоредбата на чл.31б от отменения правилник и съответно не следва да бъде зачетен за втора категория.

 По делото е приета трудова книжка, с данни за положен от М.П. осигурителен стаж във обувен завод „Добрич“ за времето от 03.09.1979 г. до 30.09.1997 г. От същата е видно, че за периода 03.09.1979 г. до 08.09.1982 г., жалбоподателката е била на длъжност „работник“. В периода 08.09.1982 г. до 30.09.1985 г. е била на длъжност „работник-градировчик“, от 01.10.1985 г. до 31.08.1989 г., отново е вписано като длъжност „работник“ и след този период до 31.08.1981 г. е вписана длъжност „работник по градиране на модели“. От 01.01.1991 г. до 31.01.1997 г. П. е била на длъжност „работник градировчик“, според трудовата книжка. В образец УП 13, изд. от ТП на НОИ Силистра /стр.36 и 37/ е посочено, че за периода 01.07.1980 г. до 31.08.1982 г., оспорващата е била на длъжност „шивач-машинно“, а от 01.09.1982 г. до 31.08.1989 г. на длъжност „градировчик“. С оглед така представеното удостоверение, административният орган е приел, че стажа положен от М.П. за периода от 01.07.1980 г. до 31.08.1982 г. на длъжност „шивач-машинно“ е от втора категория, независимо, че в трудовата книжка е посочена длъжността „работник“. Т.е. настоящият състав установява, че е налице противоречие между трудовата книжка и издаденото УП 13 от Архивохранилище Силистра. Налице е още едно противоречие между тези документи и представените доказателства от ТП на НОИ Силистра на вещото лице /лист 93/, от което се установява, че за периода м.09.1979 г. до м.08.1982 г., жалбоподателката е била назначена на длъжност „шивач-машинно“.

Спора и предмета на делото /очертан и с жалбата/ се концентрира върху обстоятелството от коя категория труд следва да се приеме този положен труд за времето от 01.09.1989 г. до 31.01.1997 г. и периода 03.09.1979 г. – 31.08.1989 г., когато жалбоподателката е била на длъжност „работник“ и „градировчик“.

Съгласно изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е извършило проверка на представените документи е установило, че  заеманите от жалбоподателката длъжности  според ведомостите е от 03.09.1979 г. до 31.08.1982 г. „шивач машинно“ и в периода от 01.09.1982 г. до 31.01.1997 г. „градировчик“. От представените документи от Архивохранилище гр. Силистра се установява, че за периода май 1993 г. до м.юли 1997 г. на лицето има изплащани суми за вредни условия на труд.  Вещото лице заявява, че ако положеният по-горе труд се зачете за втора категория труд, то жалбоподателката отговаря на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО. В случая осигурителния стаж от втора категория труд е 20 г. 1 месец и 11 дни, а общо трудовия стаж става 41 г. 8 м. и 14 дни.

С оглед на установяване на естеството и мястото на изпълняваната работа от жалбоподателя, са допуснати до разпит двама свидетели Е.З. и М. И., чийто показания съдът кредитира като непротиворечиви и основани на непосредствени възприятия. Първата свидетелка е   работил съвместно с жалбоподателката в ОЗ „Добрич“  от 1981 г. до 1997-98 г. Същата е работила като моделиер в завода. Сочи, че нейната работа и работата на П. като градировчик е била свързана. Същата е работила на градир машина, като работата и е била свързана със залепване на хартията върху ламарина /големи листи/ с лепило, после изрязване с ножици и след това на тази машина /която е била много шумна/ се изрязва ламарината. Твърди, че почти никой не се е задържал в стаята на градировчиците, тъй като освен много шумно е имало много изпарения от лепила. По принцип същата потвърждава факта, че в обувния завод почти навсякъде се е работило с лепила и имало изпарения, като цялото производство е било при вредни условия. Свидетелката М. И. също от 1981 г. до закриването на завода е работила  с жалбоподателката. Тя също е работила на градир машина. Като също потвърждава казаното от другата свидетелка, че се е работило с лепило. И. твърди, че са им плащали за шумни и вредни, както и са ползвали допълнителни почивни дни. Сочи, че лепилата, които са използвали са били на ацетонова основа.

По делото като доказателство е  прието писмо от НОИ София, изпратено в отговор направен по запитване на НОИ гр. Добрич /лист 25/ от което става ясно, че за да бъде зачетен за втора категория, труд положен на длъжност „работник по градиране на модели“ и „градировчик“ в обувен завод „Добрич“, следва да се установи, че трудовите функции са свързани с работа с лепила на база органични разтворители.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ - Добрич, постановено по реда и при условията на чл. 117 от КСО. Актът е издаден от административен орган, разполагащ с необходимата материална компетентност, в кръга на предоставените му по закон правомощия. Същият е в предвидената от закона форма и съдържа  изискуемите реквизити. Решението обаче е издадено в нарушение на материалния закон.

По отношение на категоризирането на този труд е приложим отмененият понастоящем Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/, приет с ПМС № 60/1967 г. Нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО предвижда времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, да се признава за осигурителен стаж по този кодекс. С Постановление № 75 на Министерския съвет от 31.03.1998 г. за отменяне на ПКТП, е приета разпоредбата на § 2 от заключителните разпоредби, съгласно която "трудовият стаж при пенсиониране на работници и служители, придобит до 31.12.1999 година включително се зачита за съответната категория по действащия до този дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране". С този подзаконов нормативен акт Министерски съвет, в изпълнение на правомощията си да определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд, е извършил диференциация, като изчерпателно е изброил професиите, длъжностите и видовете работа, попадащи съответно в първа и във втора категория труд.

Точка 31б от ПКТП (отм.), в редакцията й, изм. ДВ бр. 58 от 1990 г., определя от втора категория труда на работници в обувната и кожно-галантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, ръчници-финишна обработка на ходилни детайли.

В самата норма императивно и изчерпателно са определени субектите, които могат да черпят права от нея. Те са определени по два кумулативно установени критерия – първият да са заемали длъжност, попадаща в обувната промишленост и втория – при работа с лепила на база органични разтворители. Безспорно е, че първият критерий е налице, по това няма спор по делото. Вторият критерият, визиран от законодателя при определяне категорията труд по т. 31б от ПКТП /отм./ е заетостта при работа с лепила на база органични разтворители.

По правилото на чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителни стаж следва да се установи с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.

В настоящият казус безспорно се установи, че е налице противоречие във вписаните в трудовата книжка данни за длъжностите заемани от П. в периода 03.09.1979 г. до 08.09.1982 г. и в двете представени удостоверения от Архивохранилище гр. Силистра. Именно на база първото удостоверение, административния орган е приел, че жалбоподателката в периода 01.07.1980 г. до 31.08.1982 г. /включващ се в по-горния период/  е била на длъжност „шивач“, а не както е посочено в трудовата книжка „работник“ и е определил втора категория за този период на основание чл.31б от отменения правилник, т.е приел е, че лицето през този период е работило с лепила и независимо от факта, че процесната длъжност не е посочена в горепосочената разпоредба. С оглед представеното сега по делото удостоверение от Архивохранилище Силистра обаче е посочен целия период от 03.09.1979 г. до 31.08.1982 г., че М.П. е била на длъжност „шивач“, поради което и с оглед самия извод на административния орган, то целия този период следва да бъде зачетен за трудов стаж от втора категория.

От събраните по делото гласни доказателства по делото се установява безспорно, че през периода 01.09.1989 г. – 31.01.1997 г.,  жалбоподателката при изпълнение на трудовата функция на длъжността „градировчик  и работник на градир машина  е работила с лепила на база органични разтворители. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания поради вътрешната им последователност и безпротиворечивост и предвид факта, че са дадени от лица с преки и непосредствени впечатления от описваните събития. Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника за тяхната недопустимост предвид забраната на чл. 104, ал. 10 КСО. Според посочената разпоредба категорията труд, както и дейността по чл. 69 и чл. 69а, не могат да се доказват със свидетелски показания. Забраната обаче не означава, че е недопустимо събиране на гласни доказателства за установяването на факти и обстоятелства във връзка с условията за полагане на труда, както и на други обстоятелства, от които да може да се направи извод за категорията на труда, включително и такива, свързани с разясняване на присъщите за длъжността трудови функции.

Настоящият състав приема, че независимо от смяната на наименованията на длъжностите, жалбоподателката е работила в обувната промишленост и през целия период е притежавала качеството – работник в обувната промишленост, пряко зает в производствената дейност,  работеща при пряк контакт с лепила на база органични разтворители. Още повече, че за част от периода, попадащ в оспорвания период са изплащани суми за вредни условия на труд м.май 1993 г-м.юли 1997 г. /видно от експертизата/, т.е. за периода, когато лицето е било на длъжност „работник-градировчик“.

Предвид на гореизложеното, стажът на жалобоподателката на длъжността „работник" и „градировчик“ в Обувен завод „Добрич“  гр. Добрич следва да бъде категоризиран от втора категория на основание т. 31б от ПКТП (отм.). И след като бъде зачетен като такъв от втора категория и се прибави към останалия трудов стаж, жалбоподателката отговаря на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО. В случая осигурителния стаж от втора категория става 20 год. 1 месец и 11 дни, а общо трудовия стаж – 41 г., 8 месеца и 14 дни.

Като е приел обратното и е зачел спорния стаж от трета категория, административният орган е нарушил материалния закон, което води до незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. С оглед на това, оспорените актове следва да бъдат отменени и понеже естеството им не позволява решаване на спора по същество административната преписка следва да бъде върната на ТП на НОИ - Добрич за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката съобразно мотивите, изложени в настоящия съдебен акт.

Предвид на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 120, ал. 2 от КСО, жалбоподателката има право на разноски по делото в размер на 150 лева – депозит за вещо лице и 420 лева, договорено и изплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по оспорване на М.И.П. ***, Решение № 13/03.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Добрич и потвърденото с него разпореждане №**********/17.06.2016 г. на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ - гр. Добрич, с което е отказано отпускането на лична пенсия  за осигурителен стаж и възраст на М.И.П..

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. Добрич за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр. Добрич да заплати на М.И.П., ЕГН ********** *** сумата от 570 /Петстотин и седемдесет/ лева, сторени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                           Административен съдия: