Р Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

402

гр.Добрич, 11.11.2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І-ви кас. състав в публично заседание на първи ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                      ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

          При участието на секретаря С.К. и прокурора при ОП - Добрич РУМЯНА ЖЕЛЕВА разгледа докладваното от съдия Т. Милева к.адм. д. № 450/2016г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

            Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология”, БУЛСТАТ 121050057, гр.София, представлявано от К.Г.Л., подадена с КЕП чрез адв. Я.Л.Н., редовно упълномощен, със съдебен адрес *** срещу решение №100 от 07.07.2016 г., постановено по нахд № 61/2016 г. по описа на РС гр. Балчик.

            Касаторът не е съгласен с решението на съда. Изтъква, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 348 НПК. Счита, че сдружението не може да носи административнонаказателна отговорност, което съдът според него не е съобразил. Твърди, че сдружението не е било организатор на киноложкото изложение и поради тази причина няма как да е събирало такси за участие, респ. не е извършвало стопанска дейност. Според касатора съдът не сторил правилни изводи и не е установил, че организатор на изложбата е било “БИЗНЕС ИНФО ПРЕС” ЕООД. Касаторът прави оплакване, че РС е постановил решението при погрешно изяснена фактическа обстановка. Според него в случая събраните договори за дарение сочат на желание на дарителите да дадат суми на сдружението, без това да е било свързано с участие в изложението. Обръща внимание, че никога на сайта на сдружението не са публикувани цени за участие в изложба, нито е имало предварително обявена ценова тарифа. Релевират се доводи, че административнонаказващият орган не е доказал по безспорен и несъмнен начин извършването на административното нарушение. Излагат се доводи за допуснати нарушения на чл.57 от ЗАНН. Сочи се, че в АУАН и в НП са описани нарушения, свързани с неиздаване на фискална касова бележка и нерегистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство, като е посочена една правна квалификация – чл.118, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г., т.е. се твърди, че са описани две нарушения, за които съобразно правилото на чл.18 от ЗАНН следва да се наложат отделни наказания, което не е сторено от наказващия орган. Излагат се и оплаквания, че АУАН е бил връчен на упълномощено лице, но сред правомощията му липсвало такова за получаване на АУАН; наказанието било явно несправедливо - касаело се за маловажен случай с оглед обстоятелството, че сдружението е юридическо лице с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, като не се е стигнало до неотразяване на приходи, както неправилно съдът бил счел. С оглед сторените оплаквания касаторът пледира за отмяна на решението и съответно за отмяна и на наказателното постановление.

            Ответникът по жалбата, ТД на НАП гр. Варна, чрез ст. юрисконсулт Светослава Митева оспорва жалбата, като я счита за неоснователна и настоява да бъде оставено в сила решението на РС гр. Балчик като правилно и законосъобразно.

            Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мнението му е, че решението на БРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

            Административен съд - Добрич, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените  от касатора касационни основания, прие следното.

            С обжалваното решение БРС е изменил наказателно постановление №174226 /04.12.2015 г. на заместник-директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология”, БУЛСТАТ 121050057, гр. София, представлявано от К.Г.Л., за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г.  на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв, като е намалил имуществената санкция на 3 000 лева..

            За да измени наказателното постановление съдът е приел, че фактическата обстановка е такава, каквато е описана  в АУАН и НП. Счел е, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения, които да налагат отмяната на НП на това основание. При анализа на приложението на материалния закон, съдът е приел, че действително сдружението е осъществявало стопанска дейност в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Стигнал е до извода, че твърденията на жалбоподателя, че набраните средства са от дарения, не са се доказали. Изрично е указал, че на сайта на сдружението са били публикувани цени - такси за участие и такси за издаване на сертификати. Изложил е съображения, във връзка с разпоредбите на ЗЗД уреждащи договора за дарение и е приел, че с процесните договори за дарение се е прикривала извършваната от сдружението стопанска дейност, която е източник на приходи. Мотивирал е и извода си за намаля размера на наложената санкция.

              Настоящата касационна инстанция намира обжалваното решение за неправилно по следните съображения:

              При постановяване на оспореното решение съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до материална незаконосъобразност на постановения съдебен акт, тъй като не са събрани безспорни доказателства установяващи, че има извършено нарушение. Настоящата касационна инстанция намира, че посоченото в наказателното постановление нарушение не е безспорно установено от събраните пред първоинстанционния съд доказателства. Видно от данните съдържащи се в кориците на делото, районният съд е приел за безспорно установено нарушението единствено и само на база приетите като доказателства договори за дарения и твърденията на административния орган. Още в подадената жалба пред районния съд има изявление, че друг е бил организаторът на събитието, това обстоятелство по никакъв начин не е установено. Видно от Протокол за извършена проверка от дата 10.09.2015 г. /лист15-16/ се установява, че организатор на изложението е “БИЗНЕС ИНФО ПРЕС” ЕООД, на което участниците в организираната изложба за заплащали такса за участие. Това обстоятелство се потвърждава и от разпита на св. Виктор Вълчев /лист 54/, който заявява, че е имало сключен договор между двете дружества. Този договор, както и протокола на УС на БРФК не са приложени по делото от административния орган, нито са изискани от първоинстанционния съд, за да може същият да се запознае с клаузите в него. Твърди се от проверяващият орган, че на сайта на сдружението са видели конкретните суми за дарение. Процесното извлечение /извадка/ от сайта липсва като доказателство по делото. В момента на сайта на сдружението се намира друга информация за 2016 г.

           Пред настоящият състав от касационния жалбоподател са изложени и обстоятелства, че не всички участници в киноложката изложба са направели дарение, за да се приеме, че това е една прикрита такса за участие. Този въпрос също е останал неизяснен.

          Административно-наказващият орган носи тежестта да докаже наличието на фактическите обстоятелства, визирани в наказателното постановление, въззивният съд е бил длъжен да му укаже тази тежест.

          Съгласно чл.14, ал.1 от НПК, районният съд е следвало да вземе своето решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона, след като е взел /по аргумент от чл. 13, ал. 1 от НПК/ всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Без значение е дали има, или липсват доказателствени искания от страните. Задължение на съда е по свои почин да събере доказателства по делото, когато това се налага за разкриване на обективната истина и за да отговори на релевантните доводи на наказания за незаконосъобразност на наказателното постановление. Липсата на такава дейност нарушава прогласените в чл.13 и чл.14 НПК принципи, а и не може да попълни и критериите за справедлив наказателен процес по смисъла на чл.6 ЕКЗПЧОС.

            Допуснатата непълнота при събиране на доказателствата  относно вмененото нарушение е неизпълнение на императивното изискване за посочване на факти, свързани с обективната съставомерност на деянието, квалифициращи се като съществено нарушение на процесуалните правила..

            Би било налице ограничаване на правото на защита както на наказаното лице, така и на наказващия орган, ако едва с решението на последната касационна инстанция се направят изводи за неоснователност или основателност на възраженията на наказания за незаконосъобразност на наказателното постановление, които възражения са направени с жалбата пред районния съд. Недопустимо е такова произнасяне от касационната инстанция в настоящото производство, тъй като лишава страните най-малкото да вземат становище по аргументите на съда за даден правен извод. Освен това, по делото не са приобщени всички необходими доказателства, за да може административният съд да прецени правилно ли е приложен законът.

           С оглед на горното, настоящият касационен състав счита, че районният съд не е изпълнил задължението си да събере служебно възможните доказателства за установяване на горепосоченото спорно обстоятелство. Вместо да изчерпи всички процесуални способи за изясняване на фактическата обстановка по делото, първоинстанционният съд се е доверил изцяло на твърденията в съставения акт за установяване на административно нарушение, макар и самите те да не са били подкрепени със сочените от актосъставителя писмени доказателства.

          Нарушението е съществено, тъй като е ограничило правото на защита на лицето, обвинено в извършване на административно нарушение.

          По изложените съображения АС-Добрич, І-ви състав намира, че следва да върне делото за разглеждане от друг състав на съда с цел установяване чрез допустимите от закона писмени и гласни доказателства дали е извършено административното нарушение. Като при новото разглеждане на делото следва освен да се съберат посочените по-горе писмени доказателства, да се съберат и доказателства колко участника е имало на киноложката изложба, за да се установи, дали наистина всички участници са сключвали договори за дарения.

          Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Добрич, І-ви касационен състав

 

          РЕШИ:

 

          ОТМЕНЯ решение № 100/07.07.2016 г., постановено по нахд № 61 по описа на Районен съд гр. Балчик за 2016 г. и

          ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания.

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………..                      ЧЛЕНОВЕ:1………………..

 

 

                                                                                                 2………………..