Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………………./гр.Добрич, 17.11.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

 

При участието на секретаря И.Д. разгледа  докладваното от председателя адм.д. № 449/2016г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

   

Производството е по реда на чл.145, ал.1 от АПК.

Образувано е по жалба на “Месос” ЕООД със седалище и адрес на управление с.Ясен, обл. Плевен, ул. “Иван Вазов” № 35, бл.1, вх.Б, ап.20, ЕИК 114611508, представлявано от управителя Л.В.,*** по заявление на дружеството с вх.№ 63-66-1/09.10.2014г., обективиран в писмо с изх.№ 63-66-1≠26.07.2016г. В жалбата се твърди, че с оспорения административен акт кметът на община Балчик е отказал да възстанови платена от дружеството такса за учредяване на право на строеж, основанието за плащането на която е отпаднало. Счита се, че неправилно административният орган е приел, че сумата не е платена на отпаднало основание, защото срещу внесената такса общината е извършила насрещна услуга. Сочи се, че срещу платената такса не е предоставена никаква административна услуга, защото общината не е учредила право на строеж. Твърди се, че средствата и разходите на общината са компенсирани от внесения задатък, който е задържан и допълнителното задържане на претендираната такса би имало като своя последица неоснователното обогатяване на общината. Сочи се, че понастоящем липсва нормативен акт на ОбС за установяване на такса в такъв размер и подобна такса дублира нормативно установения местен данък за прехвърляне на недвижим имот. Счита се за неправилен доводът на административния орган, че вземането на дружеството е погасено по давност. Твърди се, че разпоредбата на чл.110 от ЗЗД е спомената мимоходом в края на писмото, без да се уточнява от кой момент е започнала да тече погасителната давност. Възразява се, че нормата на чл.110 от ЗЗД е неприложима по отношения на вземания, породени от административни правоотношения, а дори и да се приеме обратното, началото на погасителната давност е свързана с изискуемостта на вземането, която в случая е настъпила от влизането в сила на заповед № 1088/16.12.2010г., с която административната процедура е прекратена. По тези съображения се иска отмяна на оспорения административен акт, както и присъждане на сторените по делото разноски.                          

Ответникът по жалбата – кметът на община Балчик, чрез процесуалния си представител, оспорва допустимостта, респективно основателността на жалбата и иска съдът да прекрати производството по делото или алтернативно да отхвърли жалбата, както и да му присъди разноските по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Твърди на първо място, че оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт, тъй като не е издадено по задължение, пряко произтичащо от закон. Искането на жалбоподателя за възстановяване на заплатената от него такса е извън правомощията на кмета на общината по чл.44, ал.1 , т.5 от ЗМСМА, по силата на която той организира изпълнението на бюджета, но не се разпорежда с него. Правомощията по приемане, изменение и контрол по изпълнение на общинския бюджет са в компетенциите на колективния орган – Общински съвет, поради което кметът на общината не дължи произнасяне по това искане. Сочи, че за определяне на приложимия ред за защита следва да се вземе предвид не видът на образуваното производство, а характерът на вземането, чието съществуване, респективно възстановяване се претендира. След като вземането има гражданскоправен характер, то възможността за неговото възстановяване следва да бъде реализирана по общия исков ред, поради което компетентността за разглеждането на спора е на гражданския съд. Позовава се и на изтекла в полза на общината погасителна давност с начален момент 03.06.2008г., който е крайният срок, в който е следвало да бъде изпълнено условието за заплащане на процесната такса. Счита, че процесната такса за протеклото, макар и незавършило с целения резултат (по вина на жалбоподателя) производство, е дължима и справедливо платена предвид предизвиканото действие и конкретно оказаната услуга, като връщането й не може да се подчини на привилегирования режим на публичните общински вземания.              

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и съобразно становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното по настоящото дело адм. дело № 106/2015г. по описа на АС – Добрич, със заповед №347/31.03.2008г. кметът на Община Балчик е открил процедура за провеждане на неприсъствен конкурс за проектиране и изграждане на жилищни сгради и търговски помещения върху два общински имота в ж.к.”Балик”, гр.Балчик. Със своя заповед № 566/19.05.2008г. той е определил жалбоподателятМесос” ЕООД за спечелил конкурса и го е задължил в 14-дневен срок от връчване на заповедта да заплати по сметки на община Балчик такса по чл.43, ал.2, т.4 от НОАМТЦУТОБ на Общински съвет Балчик, представляваща 3% от правото на строеж  в размер на 30976,44 лева, и местен данък в размер на 30976,44 лева, представляващи 3 % от цената на правото на строеж, както и да представи банкова гаранция в размер на 25 % от стойността на отстъпеното право на строеж, която ще бъде освободена след започване на фактическите действия по строителството, установено на място с протокол. Заповедта е връчена на представляващия дружеството на 19.05.2008г. Сумите за таксата и данъка са внесени по банков път на 29.05.2008г. и 02.06.2008г. Съгласно приложеното по адм. дело № 106/2015г. на ДАС становище на процесуалния представител на жалбоподателя, което съдът кредитира като признание на неизгоден за страната факт, изискуемата банкова гаранция не е представена в указания в заповедта срок. 

На 16.12.2010г. със заповед № 1088 кметът на община Балчик е наредил внесеният по повод конкурса депозит в размер на 103 255 лева да бъде задържан, тъй като дружеството не е извършило съответните действия, указани в заповедта, и не се е явило в определения срок да сключи договор с общината. Със заявление вх. № 63-66-1/09.10.2014г., “Месос” ЕООД е поискало връщане на внесените суми от по 30 976, 44 лева (платена такса по чл.43, ал.2, т.4 от НОАМТЦУТОБ и платен данък за учредяване на право на строеж) поради отпаднало основание.

С акт за прихващане или възстановяване № 45/10.11.2014г. органът по приходите при община Балчик е възстановил на “Месос” ЕООД сумата от 30 976, 44 лева, представляваща местен данък, и отказал да възстанови сумата от 30 976, 44 лева, представляваща такса по чл.43, ал.2, т.4 от НОАМТЦУТОБ. Дружеството е обжалвало акта в частта на постановения с него отказ пред кмета на община Балчик, който с решение № 45/24.01.2015г. го е потвърдил. Отказът е обжалван и по съдебен ред, като с решение № 44 от 29.04.2015г. Добричкият административен съд е отхвърлил жалбата срещу него. С решение № 8145/04.07.2016г., постановено по адм. дело № 6839/2015г., ВАС на РБ е отменил решението на Добричкия административен съд и е постановил друго, с което, след като е приел, че платената такса по чл.43, ал.2, т.4 от НОАМТЦУТОБ няма характер на такса по чл.6 от ЗМДТ, поради което не е публично вземане, а има характер на частно общинско вземане, по възстановяването на което следва да произнесе кметът на общината с оглед на правомощието му по чл.44, ал.1, т.5 от ЗМСМА да организира изпълнението на общинския бюджет, е обявил нищожността на АПВ № 45/10.11.2014г. на органа по приходите при община Балчик в частта, в която е отказано възстановяването на таксата по чл.43, ал.2, т.4 от НОАМТЦУТОБ в размер на 30 976, 44 лева, и е изпратил заявлението на “Месос” ЕООД за произнасяне на кмета на община Балчик.   

С писмо с изх.№ 469/06.07.2016г. Добричкият административен съд е изпратил на кмета на община Балчик преписката по заявление с вх.№ 63-66-1 от 09.10.2014г. на “Месос” ЕООД за произнасяне по искането за възстановяване на таксата по чл.43, ал.2, т.4 от НОАМТЦУТОБ в размер на 30 976, 44 лева. Преписката е постъпила в община Балчик на 11.07.2016г., като на 26.07.2016г. кметът на общината е издал оспореното писмо с изх.№ 63-66-1≠12/26.07.2016г. С него той е приел, че не се дължи възстановяване на платената от дружеството такса по съображения, че тя е с възмезден характер и срещу нея има извършена насрещна престация под формата на услуга. Административната процедура, която е следвало да завърши с подписването на договор за отстъпено право на строеж е инициирана, подготвена и проведена, макар нефинализирана по вина изключително и само на спечелилия конкурса участник – дружеството – жалбоподател. За тази процедура са вложени нужните материали и техническо обезпечаване, финансови, човешки, интелектуални ресурси при съответните работни човекочасове съобразно минималната работна часова ставка, консумативи при изготвяне на документацията за провеждане на конкурса, в т.ч. предшестващите го необходими производства по изготвяне и одобряване на ПУП за общинските имоти, технически скици – проекти и т.н. Развити са доводи, че таксите са плащания с възмездноеквивалентен характер – за реално извършени услуги, при определянето на които са взети предвид вложените необходими материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, както и принципите за възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата и за създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество. Посочено е, че таксите в държавното и общинското стопанство като данъчноподобни приходи се разграничават на административни такси, които се заплащат за ползването на услуги от административно – политически характер, т.е. типичните държавни и местни такси, и потребителски такси, които се заплащат за услуги от стопански и полустопански характер, оказани от държавни и общински (публични) организации, и са ориентирани към покриване на направените разходи, каквато е и претендираната от дружеството такса. Преповторени са съображенията от отговора по жалбата до съда, че таксата за протеклото, макар и незавършило с целения резултат производство, е дължима и справедливо заплатена предвид предизвиканото действие и конкретно оказаната услуга, както и че спрямо нея е изтекла общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. 

Именно това писмо – отказ е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство. По делото не са представени доказателства за съобщаване на отказа на жалбоподателя. Освен това в писмото няма указания пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, поради което и с оглед на разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК следва да се приеме, че жалбата срещу него е подадена в срок. Тя е подадена от лице, адресат на оспореното писмо, с пряк и личен интерес от оспорването му като неблагоприятно за него. Писмото е издадено в изпълнение на съдебно решение на ВАС на РБ, с което е прието, че именно кметът на общината е компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на платената такса по чл.43, ал.2, т.4 от НОАМТЦУТОБ. Следователно налице е годен за обжалване индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, който съдържа изрично волеизявление на административен орган, засягащо правната сфера на дружеството – жалбоподател, поради което жалбата срещу него е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:                     

Оспореният акт е издаден от компетентния за това административен орган съобразно задължителните указания на ВАС на РБ, дадени в решение № 8145/04.07.2016г. по адм. дело № 6839/2015г., VІІ о., в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Същият е и материалнозаконосъобразен като съответстващ на разпоредбата на чл.111 от ЗМДТ. Съгласно посочената разпоредба, по производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса. Именно такава такса е предвидена и в чл.43, ал.2, т.4 от действащата към момента на провеждане на конкурса НОАМТЦУТОБ, приета с решение № 39/29.02.2008г. на ОбС Балчик, въз основа на който е извършено процесното плащане. Според тази разпоредба по производства за учредяване на право на строеж върху недвижими имоти – частна общинска собственост се заплаща такса в размер на 3 %  от цената на правото, в какъвто размер е платена и претендираната такса. Тази такса, което впрочем е видно и от наименованието й, е за организирането и провеждането на производството по учредяване на ограничено вещно право на строеж, което се развива в две фази (административна и гражданскоправна), а не и за самото учредяване на правото на строеж, чийто фактически състав завършва със сключването на договор между кмета на общината и лицето, спечелило конкурса. С нея се покриват необходимите материално – технически и административни разходи по извършване на производството в двете му фази и се дължат при всички случаи освен ако неучредяването на правото на строеж е изключително и само по вина на общината. Ето защо, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след като не е сключен договор за учредяване на право на строеж върху общинските имоти, то процесната такса по чл.43, ал.2, т.4 от местната наредба за таксите се явява платена на отпаднало основание и подлежи на връщане. Безспорно е, че между страните не е сключен договор за учредяване на право на строеж, но е безспорно също така, че това е станало единствено и само по вина на жалбоподателя, който не е изпълнил необходимите условия, определени в заповедта, с която е обявен за спечелил конкурса. Разходите по организиране и провеждане на производството по учредяване на право на строеж са реално извършени, поради което таксата за тяхното възстановяване не е недължимо платена независимо от факта, че вещното право на строеж не е учредено поради несключване на договора за това.

Неоснователно е становището на жалбоподателя, че разноските по провеждане на конкурса са компенсирани от задържания депозит с оглед на спецификите на неговия правен режим на действие.  Депозитът за участие в конкурса има двойнствена функция – първоначално гаранционна в административната фаза на провеждане на конкурса, след което обезпечителна и наказателно – обезщетителна – в последващата гражданска фаза по сключване и изпълнение на договора. В първата административна фаза, свързана с организацията и провеждането на конкурса, внесеният депозит има гаранционни функции, тъй като гарантира сериозността на намеренията на кандидатите да участват в конкурсната процедура. След определянето на участника, спечелил конкурса, процедурата преминава във втория етап по уреждане на гражданскоправните последици по подготовката и сключването на договора, където страните участват като равнопоставени договарящи субекти. В тази фаза депозитът не само обезпечава сключването на договора (обезпечителна функция), но и служи за обезщетяване на вредите от несключването на договора по вина на неизправния участник (обезщетителна функция), както и за санкционирането му задето не е осъществил това, за което се е задължил (наказателна функция). Поради това и в самата конкурсна документация е предвидено задържане на депозита на спечелилия конкурса до подписването на договора. В този смисъл той съдържа белезите на задатък по смисъла на чл.93 от ЗЗД и не може да се приравни на таксата по чл.43, ал.2, т.4 от местната наредба за таксите, чиято основна цел е да покрие разходите за конкурсната процедура. Действително депозитът е предназначен да обезщети и вредите от неизпълнението, но те не винаги са равностойни на преките разходи за провеждане на производството по учредяване на право на строеж. Следователно предпоставките за плащане на депозита и таксата по чл.43, ал.2, т.4 от местната наредба за таксите са различни и задържането на депозита не изключва дължимостта на таксата. Не може да се приеме и доводът на жалбоподателя, че платената такса дублира нормативно установения местен данък при придобиване на недвижими имоти или ограничени вещни права върху тях, защото те се отличават коренно по своите функции и предназначение и имат самостоятелно правно значение за бюджета на общината. Ирелевантно е възражението на жалбоподателя, че понастоящем няма нормативен акт на ОбС за установяване на такса в такъв размер, защото наличието на основание се преценява към момента на плащане на таксата, а не в един по-късен момент. Освен това то е и неоснователно, защото и сега действащата НОАМТЦУТОБ (чл.43, ал.2 от същата) предвижда такса по производства за учредяване на вещни права върху общински имоти и то в същия размер от 3 % от стойността на правото.        

Ето защо, като е отказал възстановяване на претендираната от жалбоподателя сума с мотива, че тя е дължима и справедливо заплатена предвид конкретно оказаната услуга, кметът на общината е действал в съответствие с материалния закон и данните по делото. Дори и да се приеме, че след като договорът за учредяване на право на строеж не е сключен, то услугата не е извършена и основанието за нейното плащане е отпаднало, то правилно административният орган е счел, че е изтекла общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД по отношение на процесното вземане. И ако в специалното производство по чл.129 от ДОПК погасителната давност е от значение за допустимостта на искането, то в общото производство по АПК, каквото е проведеното пред кмета на общината съгласно указанията, дадени в горецитираното решение на ВАС на РБ, това е въпрос по основателността на искането, по който административният орган се произнася с акта си по същество. Вярно е, че в писмото си кметът на община Балчик само е отбелязал, че е изтекла общата погасителна давност, без да уточни от кой момент е започнала да тече тя, но това не е такова съществено нарушение, което да води до незаконосъобразност на акта. По-важното е, че вземането действително е погасено по давност и това е така, тъй като срокът за неговото погасяване е започнал да тече, считано от изтичане на 14-дневния срок, в който жалбоподателят е следвало да изпълни задълженията си по заповедта, с която е обявен за спечелил конкурса участник. Жалбоподателят е получил тази заповед на 19.05.2008г., поради което той е следвало да внесе необходимите такси и данъци и да представи определената банкова гаранция в срок до 02.06.2008г. включително. Видно от данните по делото, в указания в заповедта срок дружеството е внесло таксата по чл.43, ал.2, т.4 от общинската наредба за таксите и местния данък, но не е представило исканата банкова гаранция. Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.3 от действащата към този момент Наредба, определяща реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с решение № 183/31.03.2005г. на ОбС – Балчик (идентична с чл.82, ал.3 от сега действащата общинска НОРПУРОИ), при неплащане на цената в определения срок и неспазване на други условия, визирани в заповедта, спечелилият участник губи правото за сключване на сделка по предмета на конкурса, както и внесения депозит. След като жалбоподателят не е представил необходимата банкова гаранция в определения за това срок, то той е загубил правото да иска сключване на договора за отстъпване на право на строеж, считано от 03.06.2008г.  С промяната на фактическото положение, довела за загубване на правото за сключване на договора, е отпаднало и основанието за плащане на определената в заповедта такса. От този момент вземането за недължимо платената такса, която според горецитираното решение на ВАС на РБ има характер на частно общинско вземане, е станало изискуемо, без да е била необходима покана за това съобразно общите правила на чл.114 от ЗЗД, и жалбоподателят е могъл да претендира връщането й на отпаднало основание. Неоснователно е становището на жалбоподателя, че изискуемостта на вземането е настъпила едва след влизане в сила на заповедта на кмета на община Балчик от 16.12.2010г., с която е наредено внесеният от него депозит да бъде задържан в полза на общината. В местната общинска наредба, определяща реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, както и в конкурсната документация изрично е регламентирано кога и при какви условия внесеният депозит не се връща (се задържа) и това не може да се промени с една последваща заповед на кмета на общината. Тази заповед е само едно техническо действие във връзка с отчетността на общинските бюджетни средства и няма самостоятелно правно значение за началото на давността. Задържането на депозита е в пряка причинна връзка с липсата на сключен договор и е негова правна последица. Ето защо, не задържането на депозита, а загубването на правото на жалбоподателя за сключване на договора се свързва с настъпването на изискуемостта на вземането, тъй като от този момент се счита, че основанието, на което е платена таксата, е отпаднало. С оглед на така приетия начален момент на изискуемостта правилно административният орган е преценил, че не дължи връщане на претендираната сума поради настъпване на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, която при липсата на данни за нейното спиране или прекъсване е изтекла на 03.09.2013г., докато искането за връщане е отправено на 09.10.2014г.                                                                   

По изложените съображения съдът счита, че оспореното писмо не страда от пороци, налагащи отмяната му по чл.146 от АПК, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.       

Предвид изхода от делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1459, 29 лева, определено съобразно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.    

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

                                Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Месос” ЕООД със седалище и адрес на управление с.Ясен, обл. Плевен, ул. “Иван Вазов” № 35, бл.1, вх.Б, ап.20, ЕИК 114611508, представлявано от управителя Л.В.,*** по заявление на дружеството с вх.№ 63-66-1/09.10.2014г., обективиран в писмо с изх.№ 63-66-1≠26.07.2016г.

ОСЪЖДА “Месос” ЕООД със седалище и адрес на управление с.Ясен, обл. Плевен, ул. “Иван Вазов” № 35, бл.1, вх.Б, ап.20, ЕИК 114611508, представлявано от управителя Л.В. *** сумата от 1459, 29 лева, представляващи сторени разноски по делото. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

                                    Административен съдия :