Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./ 07.11.2016г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                               

Добрички административен съд, в публично заседание на единадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, Втори касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Дарина Витанова

ЧЛЕНОВЕ:        Силвия Сандева

                        Нели Каменска

 

при участието на секретаря, И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Димитър Димитров, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 442 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на “хххх” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “хххх” №12, ет.5, офис 18, представлявано от управителя Т.Н.Т. срещу решение № 345 от 11.07.2016г., постановено по нахд № 42/2016 г. на Районен съд-Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 08-0802891/209/23.11.2015г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което  за нарушение на чл.128,т.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда на жалбоподателя в качеството му на работодател е  е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

В жалбата е направено оплакване, че решението на Добричкия районен съд е незаконосъобразно, тъй като в него неправилно е прието, че наказателното постановление при липса на процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Твърди се, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Били нарушени нормите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, понеже в акта и в наказателното постановление липсвало конкретно описание на извършеното нарушение. При съставянето, предявяването и връчването на акта също били допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се решението на РС гр.Добрич и наказателното постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни.

 Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда”-Добрич не изразява становище по жалбата.

 Представителят на Окръжна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд за правилно и законосъобразно.

Касационният съд постави на обсъждане оплакванията в жалбата, провери допустимостта и действителността на оспорваното решение, съответствието му с материалния закон, като при условията на чл. 218 и сл. АПК установи следното:

С наказателно постановление 08-0802891/209/23.11.2015г. директорът на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич въз основа на АУАН № 08-0802891/13.11.2015г., съставен от Тейпин Акифов, гл. инспектор при Дирекция “ИТ”-Добрич на основание чл. 414, ал. 1 КТ е наложил имуществена санкция в размер на 1500 лв. на касаторахххх”*** за това, че при извършената проверка до документи на 26.10.2015г.- ведомости за заплати за м.юни 2015г., в качеството си на работодател не е изплатил начисленото по ведомост за заплати трудово възнаграждение за м. юни 2015 г. на хххххххххиев хххххххххв, ххххххххх

По въззивна жалба на санкционираното дружество, подадена в 7-дневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, Добричкият районен съд с решението си от 11.07.2016г. по нахд № 42/2016г. е потвърдил наказателното постановление.

Подадената касационна жалба е допустима, тъй като е в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Преценката за материалноправна законосъобразност съдът извършва въз основа на фактите, установени от въззивния съд в решението, което следва от разпоредбата на чл.220 от АПК.

Районният съд е приел за установени фактическите обстоятелства, описани в акта и наказателното постановление. Изложил е мотиви, че при провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в съответствие с техните правомощия. Въз основа на установените по несъмнен начин фактически обстоятелства съдът е приел, че неизпълнението на задължението на дружеството- работодател за заплащане на трудовото възнаграждение на дванадесет работника за месец юни 2015г. правилно е квалифицирано от наказващия орган като нарушение по чл. 414, ал. 1 КТ във вр. счл.128, т.2 от Кодекса на труда и законосъобразно е ангажирана отговорността му на това основание.

Касационният съд счита, че решението е постановено в съответствие с материалния закон и не е налице касационното основание за отмяна по чл. 348, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 НПК, на което се е позовал фактически жалбоподателят. Отговорността на дружеството като юридическо лице е безвиновна, основава се на общата разпоредба на чл. 83 ЗАНН, според която на юридическите лица и едноличните търговци в предвидените в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на общинския съвет за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност може да се налага имуществена санкция. Съгласно цитираната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Конкретни пороци на решението не се сочат. В касационната жалба са изложени единствено твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, които административният съд намира за неоснователни. Изложените оплаквания са идентични със съдържащите се в жалбата до районния съд. Районният съд подробно е обсъдил всички тези оплаквания, които обосновано е приел за неоснователни.

Видно от обратна разписка на л. 14 от делото на районния съд изпратеният чрез “СТАР ПОСТ” акт за установяване на административно нарушение /съставен в отсъствие на нарушителя, който не се е отзовал на връчената му преди това покана/ е получен на 17.11.2015 год. от длъжностно лице на търговското дружество Трифонова. В ЗАНН няма особени правила за съставяне, предявяване и връчване на актове и наказателни постановления на юридически лица и търговци, включително на упълномощен представител.  Следва да бъде отбелязано, от друга страна, че в закона не се съдържа забрана предявяването и връчването да се извърши на лице, различно от управляващия търговското дружество. От съдържанието на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН се налага извода, че целта на предявяването на АУАН на нарушителя е същият да се запознае с него, за да може да упражни правото си на възражения в 3 –дневния срок от връчването по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В конкретния случай фактът на запознаването на санкционираното търговско дружество с издадения АУАН е безспорно установен, тъй като длъжностното лице Трифонова, получило процесния АУАН е получило и всички други съобщения, изпратени до дружество от Дирекция “ИТ”-Добрич, включително и процесното наказателно постановление, спрямо което законосъобразно е упражнено право на жалба. За това са неоснователни твърденията в касационната жалба, че е допуснато нарушение на чл. 43 от ЗАНН при предявяване на АУАН.

Неоснователно е и оплакването за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, понеже в него, а също и в АУАН не били описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Касаторът има предвид, че в АУАН и в НП липсвало описание на конкретния размер на трудовото възнаграждение. Тези обстоятелства не са елемент от състава на нарушението по чл.128, т.2 от Кодекса на труда, за да бъдат описвани в издаденото наказателно постановление. Размерът на дължимите възнаграждения е известен на работодателя, тъй като самият той го е отразил лично във ведомостите за заплати за м. юни 2015г.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основание за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му. Предвид изложеното, жалбата е неоснователна.

 Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, първо предл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

       Р  Е  Ш  И:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 345 от 11.07.2016г., постановено по  нахд № 42/  2016 г. по описа на Районен съд-Добрич.

  Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..                   ЧЛЕНОВЕ:..............................

 

 

                                                                                                   ................................