Р Е Ш Е Н И Е

450

гр.Добрич 30.11.2016 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на първи ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА  ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

                  2. ТЕОДОРА  МИЛЕВА

 

при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия Георгиева кас.адм.дело № 441/2016 г. по описа на АС- Добрич.

          Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба от Община град Добрич, срещу решение № 362/ 14.07.2016г., постановено по н.а.х.д. № 1059 / 2015г. по описа на РС– Добрич, с което е отменено наказателно постановление № ПИОС 180 от 11. 06. 2015г. на Кмета на Община град Добрич.С отмененото постановление на Б. В. К.,ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.50,ал.3  от Наредбата за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда, на основание чл.50,ал.4 от същата наредба, е наложена глоба в размер на 1000 лева.

          Касаторът иска съдът да отмени решението на РС-Добрич като твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно.Възразява срещу изводите на районния съд, като  излага подробни съображения за твърдението си,че спорното наказателно постановление е законосъобразно. В съдебно заседание жалбата се поддържа от юрисконсулт К..

          Ответникът в касационното производство, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

          Представителят на ОП-Добрич изразява становище,че жалбата е основателна. Независимо от недостатъчната прецизност в съдържанието на акта, по безспорен начин е доказано,че санкционираното лице е извършило визираното нарушение и напълно законосъобразно по отношение на същото е реализирана съответната административнонаказателна отговорност.С оглед на това, пледира въззивното решение да бъде отменено,като противоречащо на материалния закон.

          Производството пред районния съд е образувано по жалба на Б. В. К.,ЕГН ********** ***, срещу наказателно постановление № ПИОС 180 от 11. 06. 2015г. на Кмета на Община град Добрич, с което за нарушение на чл.50,ал.3  от Наредбата за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда, на основание чл.50,ал.4 от същата наредба, му е наложена глоба в размер на 1000 лева.

 

При постановяване на решението си съдът е приел,че в административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.В АУАН вмененото на въззивника нарушение е описано като “допуска извършването на строителни дейности,като половината от пътното платно е заето от тежкотоварни машини и възпрепятства движението по ул.”Опълченец Димитър Ковачев”.Следователно,описанието на нарушението като форма на изпълнителното деяние е  посочено допустителство, като нарушена норма е посочена тази, на  чл.50,ал.2  от Наредбата за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда. В наказателното постановление изпълнителното деяние е посочено като извършва строителна дейност, като половината от пътното платно е заето от тежкотоварни машини и възпрепятства движението по ул.”Опълченец Димитър Ковачев”, а като нарушена норма е посочена тази, на  чл.50,ал.3  от Наредбата за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда. 

          Предвид различното описание на деянието съдът е приел,че е налице съществено нарушение на процесуалните правила,което пряко нарушава правото на защита на жалбоподателя,тъй като не може да разбере какво точно административно нарушение му е вменено и срещу какво точно следва да се затива, още повече,че в нормата на чл.50 от Наредбата не е предвидено наказание за допустителство.Като краен резултат решаващият съд е отменил атакуваното пред него наказателно постановление.

          Като е достигнал до този окончателен правен извод, въззивният съд неправилно е приложил материалния закон като е налице касационно основание за отмяна на процесното решение.

          Неправилно съдът е счел, че в случая, в АУАН е дадено описание на нарушение, осъществено при допустителство като форма на изпълнителното деяние.Настоящият съдебен състав счита,че глаголът "допуснал" не е употребен от актосъставителя в смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, още повече,че в нормата на чл.50 от приложимата наредба, не е предвидено наказание за допустителство, което  правилно е коментирано от решаващия съд, но  тълкуването от него на глагола "допуснал" е превратно. Това становище на съда е в противоречие както със сочената за нарушена норма, така и с фактическата обстановка, установена по делото,въз основа на писмените и гласни доказателства. От показанията на актосъставителя,разпитан по делото като свидетел безспорно е установено,че  санкциониранто лице е присъствало на мястото, описано в НП, където уличното  платно се е ползвало за разтоварване на пръст, което е пречело на движението на МПС.Безспорно установено е също,че разтоварваната пръст е поръчана от санкционираното лице, за да я използва за своя имот.Ето защо, описаното  в  АУАН,че К. допуска извършване на строителна дейност, като половината от пътното платно е заето от тежкотоварни машини и възпрепятства движението по улицата правилно възпроизвежда фактическата обстановка.Без значение е използването на глагола допуска,тъй като строителството се извършва именно от санкционирания, независимо,че той не е управлявал тежкотоварната машина.За да се направи преценка за правилното определяне на нарушената норма от страна на наказващия орган, то следва да се има предвид текста на чл.50 от приложимата наредба, а не само сочената в НП ал.3. Нормата съдържа 4 алинеи както следва:

          -ал.1-временно ползване на тротоари,площади,улични платна и други терени за разполагане на строителни материали,във връзка с извършване на строителство,ремонт и преустройство на сгради, се извършва след писмено разрешение, издадено от община Добрич.

          -ал.2 -след приключване на строителството по ал.1,ползвателите са длъжни да възстановят за своя сметка предоставените им терени във вид, отговарящ на тяхното предназначение.

          - ал.3-в изключителни случаи, за целите по ал.1 може да се ползва най-много половината от уличното платно,само след изготвяне на проект за временна организация на движението,съгласуван със Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Добрич.

          -ал.4-при нарушение на предходните алинеи,се налага административно наказание глоба,в размер от 1000 до 3000 лева или имуществена санкция,в размер от 2000 до 4000 лева.

          След внимателен прочит на текста е очевидно,че в случая е нарушена нормата на ал.3 от чл.50,като без значение е колко време пръстта е останала на платното и кой е управлявал МПС,което я е доставило, след като движението е било възпрепятствано,а проект за временна организация на движението липсва т.е., функцията на акта да посочи деянието,което материализира нарушението е изпълнена.Касационната инстанция не приема,че деецът е бил затруднен да разбере в какво е обвинението и да се защитава срещу него.Същият е присъствал при съставянето на АУАН и го подписал без обяснения и без възражения.Не се е възползвал и от правото си да направи допълнително възражения.Действително,  в акта за нарушена е сочена нормата на  чл.50,ал.2, а в наказателното постановление като нарушена е посочена нормата на чл.50,ал.3 от Наредбата, но в постановлението не се въвеждат нови фактически обстоятелства относно елементите от състава на нарушението, а освен това правната квалификация на нарушението се определя от наказващия орган, а не от актосъставителя и тъй като в случая актосъставителят не е определил правилно тази норма,то наказващият орган е упражнил правомощието си за това,като същевременно е изпълнил и задължението си, да отрази промяната в обстоятелствената част на наказателното постановление. Следва да се отбележи,че от страна на К. не са ангажирани каквито и да са годни доказателствени средства, които да се противопоставят на описаната в акта и постановлението фактическа обстановка. Ето защо, решението на районният съд следва да бъде отменено, а процесното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.Размерът на санкцията, определена с него е в минималния,посочен в приложимата наредба,предвид което същият не подлежи на преразглеждане.

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

            ОТМЕНЯ решение № 362/14.07.2016 г., постановено по н.а.х.д. № 1059/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Добрич като вместо същото

ПОСТАНОВЯВА

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ПИОС 180/11.06.2015г.  издадено от Кмета на община град Добрич, с което за нарушение на чл.50,ал.3  от Наредбата за осигуряване на обществения ред, поддържането и опазването на общинската собственост и околната среда, на основание чл.50,ал.4 от същата наредба, на Б. В. К.,ЕГН ********** ***, е наложена глоба в размер на 1000 лева.

 .

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.   

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

 

                                                                                                          2.