Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 436/ 25.11.2016г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                                                                                               

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                                     НЕЛИ КАМЕНСКА

 

при участието на секретаря В.С. и прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич ЗЛАТКО ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия С.С. к.адм.д. № 439 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК и е образувано по подадена чрез пълномощник касационна жалба от Сдружение “ХХХХХХ”, ЕИК ХХХХХХ, гр.София, представлявано от К.Д.С., със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. “ХХХХХХ”, бл.103, вх.В, ет.2, ап.46 срещу решение № 334 от 07.07.2016г., постановено по нахд № 1401/2015г. по описа на РС - Добрич.

            В жалбата се излагат доводи, че решението на съда е непълно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието, касационни отменителни основания по смисъла на чл.348 от НПК. Като съществени процесуални нарушения се сочат неуважаването на молбата на процесуалния представител на жалбоподателя за отлагане на делото и постановяване на решението при погрешно установена фактическа обстановка, липса на доказателства за правнорелевантните факти и обстоятелства и превратно тълкуване и оценка на доказателствата по делото. Твърди се, че вмененото на касатора административно нарушение не е доказано по безспорен и категоричен начин, което е довело и до нарушение на материалния закон. Възразява се, че сдружението не може да носи административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение, тъй като не е било организатор на процесното киноложко изложение, не е събирало такси за участие, респективно не е осъществявало стопанска дейност в търговски обект. Сочи се, че представените договори за дарение изразяват волята на дарителите безвъзмездно да предоставят суми на сдружението, без това да е обвързано с участие в изложението, като нито длъжностните лица на НАП, нито районният съд са имали компетентността да променят правната квалификация на договорите. Твърди се, че сдружението никога не е обявявало предварителни условия и никога не е поставяло като изискване минимални прагове на заплащане, като неизвестно как съдът е стигнал до обратната констатация. Не се споделя изводът на съда, че договорите за дарение са по съществото си продажби на услуги. Твърди се, че единствените доказателства за това са твърденията на длъжностните лица на ТД на НАП, като неправилно районният съд е кредитирал изцяло техните показания и не е кредитирал показанията на св. ХХХХХХ с мотива, че той е в особена близост с жалбоподателя по делото, без да са налице доказателства за това. Изтъква се, че в административнонаказателното производство не се съдържа презумпция за вина. Не е задължение на наказаното лице да доказва, че не е виновно и че се касае за договори за дарение. Задължение на административнонаказващия орган е да установи фактическата обстановка по спора и неизяснеността й не може да се тълкува във вреда на касатора. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че се касае за безвъзмездни договори за дарение, а не за продажби на услуги, като съдът ги е тълкувал предубедено и пристрастно. Излагат се доводи за допуснати нарушения на чл.57 от ЗАНН, тъй като в НП не е посочено място на извършване на нарушението. Сочи се, че в АУАН и в НП са описани нарушения, свързани с неиздаване на фискална касова бележка и нерегистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство, като е посочена една правна квалификация – чл.118, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г., т.е. описани са две нарушения, за които съобразно правилото на чл.18 от ЗАНН следва да се наложат две отделни наказания, което не е сторено от наказващия орган. Излагат се оплаквания, че АУАН е бил връчен на ненадлежен представител, който не е имал пълномощия да го подписва и получава. Твърди се, че наказанието е явно несправедливо, както и че се касае за маловажен случай на административно нарушение с оглед на обстоятелството, че наказаният е юридическо лице с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, като не се е стигнало до неотразяване на приходи, както неправилно е счел съдът. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.     

            Ответникът по касационната жалба, ТД на НАП гр.Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността й и моли решението на ДРС да бъде оставено в сила. Сочи, че твърденията на касатора не отговарят на обективната истина и доказателствата по делото.

            Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставена в сила.

            Добричкият административен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

            С обжалваното решение Добричкият районен съд е потвърдил наказателно постановление № 158331/30.07.2015г. на заместник-директора на ТД на НАП гр.Варна, с което на Сдружение “ХХХХХХ”, ЕИК ХХХХХХ, гр.София, представлявано от К.Д.С., за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4, т.1 и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на нарушението е безспорно доказано, тъй като Сдружение “ХХХХХХ” е осъществявало стопанска дейност в търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС, като на 23.05.2015г. е извършвало продажба на услуги в импровизиран офис в комплекс “Хиподрума” в гр.Добрич, без да има монтиран, въведен в експлоатация и регистриран в НАП ЕКАФП. Посочил е, че от доказателствата по делото се установява, че в продължение на няколко дни (21.05.2015г. – 24.05.2015г.) сдружението е набирало пари от такси за участие и такси за издаване на сертификати за шампиони с цел печалба, като цените за тези услуги са били публикувани предварително в интернет сайта на сдружението. Организирайки провеждането на международно киноложко изложение, жалбоподателят на практика е осъществявал стопанска дейност, поради което и на основание чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е бил длъжен да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта. С неизпълнението на това задължение жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение на горепосочената разпоредба, поради което правилно и законосъобразно наказващият орган го е санкционирал по реда на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на  касатора, че всички приходи от въпросното киноложко изложение са от дарения, които участниците сами и доброволно са направили в полза на сдружението. Счел е, че макар да са налице сключени договори за дарение с участниците, то намерението, с което последните са ги сключили, не може да бъде определено като дарителство, доколкото дарителите са плащали суми по определен ценоразпис, срещу което са получавали конкретно право на участие и сертификат. При тези обстоятелства е направил извод, че не е налице същинско дарение, тъй като срещу предоставените суми “дарителите” получавали точно определена услуга – достъп до участие в изложбата и сертификат, а съгласно разпоредбите на ЗЗД дарението е двустранен, безвъзмезден договор, по силата на който дарителят се съгласява нещо да премине от неговата имуществена сфера към имуществото на надарения без насрещен еквивалент. Изводът си за това съдът е обосновал с показанията на актосъставителя Е.Симеонова и на свидетелите А.ХХХХ и Р. ХХХХ които е кредитирал изцяло като еднопосочни, непротиворечащи и взаимно допълващи се. Съобразил е, че тези свидетели пресъздават в разпитите си пред съда непосредствено възприети от тях обстоятелства във връзка с извършената проверка, които не стоят изолирано, а намират опора в останалия доказателствен материал по делото. Същевременно съдът е отхвърлил показанията на посочения от жалбоподателя св. Ал.ХХХХ, като е приел, че различията между неговите показания и показанията на останалите свидетели се дължат на особената близост на свидетеля с жалбоподателя по делото. Коментирал е, че попълнените договори за дарение съдържат само две имена на дарителите, без да са посочени техните адреси и ЕГН, чрез които да могат да бъдат открити и при нужда разпитани, като от разпитите на част от свидетелите става ясно, че се касае за точно определени такси, а не за дарения, заплатени по желание и по свободно избран размер. В мотивите на решението е обсъден и размерът на наложената имуществена санкция, като е прието, че същата е правилно и законосъобразно определена в законоустановения минимум по чл.185, ал.2 от ЗДДС и ще съдейства за реализиране на целите по чл.12 от ЗАНН. От друга страна, съдът е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, защото са настъпили значителни вреди за фиска от извършеното нарушение. Въз основа на тези свои изводи съдът е приел, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, в резултат на което го е потвърдил. 

            Така постановеното решение е правилно. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, след като е събрал всички необходими писмени и гласни доказателства за това и ги е анализирал внимателно и задълбочено в тяхната логическа взаимовръзка и последователност. Въз основа на установената от тях фактическа обстановка и след преценка на акта и на наказателното постановление на всички отменителни основания, районният съд е стигнал до правилни и обосновани правни изводи, които съответстват на данните по делото и материалния закон. Обстоятелството, че изводите на съда при преценката на фактите по делото не съвпадат с преценката на касатора не е основание да се приеме, че е налице неправилност или необоснованост на решението. 

            Неоснователно е възражението на касатора, че неправилно районният съд не е уважил молбата на процесуалния му представител за отлагане на съдебното заседание от 22.06.2016г., с което е накърнил правото му защита, тъй като го е лишил от възможността да вземе участие в производството. На първо място, видно от отбелязванията върху молбата за отлагане на делото, тя е постъпила в деловодството на съда след откриване на съдебното заседание, решаване на въпроса за даване на ход на делото по чл.271 от НПК и започване на съдебното следствие, поради което съдът не е дължал произнасяне по нея. Освен това сам пълномощникът на жалбоподателя е поискал в случай, че съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, да му бъде дадена възможност за писмени бележки, каквото е сторил и районният съд, поради което не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице.   

            Неоснователно е възражението на касатора, че не може да носи административнонаказателна отговорност за посоченото в НП нарушение, тъй като не е организатор на процесното киноложко изложение и не е събирал такси за участие, респективно не е извършвал стопанска дейност. Същото се опровергава от представените във въззивното производство писмени доказателства – договор от 21.05.2015г., сключен между “Добрички хиподрум” ЕООД и касатора за безвъзмездно предоставяне на терен за провеждане на киноложка изложба от 21.05.2015г. до 24.05.2015г. на л.16 от въззивното дело, протокол от заседание на УС на БРФК, проведено на 14.05.2015г., на което е взето решение организирането и провеждането на изложбите в гр.Добрич на 21, 22, 23 и 24 май 2015г. да се възложи на Сдружение “ХХХХХХ” на л.17 от въззивното дело, както и договори за дарение от 22.05.2015г. от № 62 до № 95 (общо 34 бр.), сключени между сдружението – касатор и различни физически лица.  

Не се споделя доводът в касационната жалба, че процесните приходи на сдружението от киноложкото изложение представляват приходи от дарения. Районният съд правилно е преценил, че представените по делото договори за дарения са по съществото си възмездни продажби на услуги, тъй като дарителите са плащали суми по предварително обявен ценоразпис, срещу което са получавали конкретно право на участие и сертификат. Действително приложената по делото извадка с публикувани в нея цени на дарения е от интернет сайта на БРФК, но сдружението е член на тази федерация и именно тя му е възложила организирането и провеждането на процесната киноложка изложба в гр.Добрич, поради което обявените в сайта суми за дарения касаят точно тази изложба, като в съобщението изрично е посочено, че даренията за провеждане на изложбата ще се приемат в офиса или на място на провеждане на изложбата от организатора на мероприятието. Не се подкрепя от доказателствата по делото твърдението на касатора, че предоставянето на определена сума пари на сдружението не е било предпоставка и необходимо условие за участие в изложбата, като дарителите са имали единствено и само дарствено намерение, без да очакват насрещна възмездна престация. Правилно и законосъобразно районният съд не е кредитирал показанията на св. ХХХХХХ с оглед на неговата възможна заинтересованост от изхода на делото. Неоснователно е възражението на касатора, че не са налице каквито и да било данни за “особената близост” между жалбоподателя и св.ХХХХ, след като от представения във въззивното производство договор за счетоводно – консултантски услуги от 04.01.2015г. се установява, че представляваното от св.ХХХХ дружество обслужва счетоводно сдружението, а и сам свидетелят е заявил, че е упълномощено лице на сдружението и е присъствал на киноложкото изложение именно в това си качество. Правилно районният съд е констатирал, че показанията на св. ХХХХ, че участниците в изложението не са били задължени да правят дарения и е имало дарители, които не са участвали в изложението, респективно участници в изложението, които не са правили дарения, противоречат на показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които са присъствали по време на самите плащания, при което са установили, че всички участници са заплащали такси за участия и такси за издаване на сертификати във фиксиран размер според броя на участващите в изложението кучета, срещу което са подписвали процесните договори за дарения, както и на показанията на св.Р.ХХХХ който е бил съдия в процесната киноложка изложба и е удостоверил, че се събира определена вноска от всеки участник в изложението. Жалбоподателят не е оспорил изрично показанията на тази група свидетели, нито е ангажирал други писмени или гласни доказателства, които да ги опровергават. Единствено показанията на св.ХХХХ, които при това са вътрешно противоречиви и неясни, не са достатъчни, за да се приеме, че показанията на актосъставителя и свидетеля по акта не отговарят на обективната истина, още повече, че свидетелите възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления относно правнорелевантните факти и обстоятелства. Правилно районният съд е преценил, че процесните договори за дарения не съдържат всички данни за самоличността на дарителите, поради което е невъзможно те да бъдат открити и при нужда да бъдат разпитани с цел проверка истинността на гласните доказателства по делото. При това положение правилно и законосъобразно районният съд е кредитирал само показанията на свидетелите на обвинението като еднопосочни, правдиви и обективни и е основал изводите си на тях. Право на съда е да кредитира едни или други гласни доказателства, като единственото изискване към него е да мотивира избора си. Касационната инстанция не проверява този извод, а само дали той е обоснован. В случая въззивният съд се е мотивирал подробно и точно защо не кредитира показанията на св. Ал.ХХХХ и защо приема показанията на другата група свидетели, поради което не са налице основания за ревизиране на вътрешното му убеждение.

Неоснователно е възражението на касатора, че наказващият орган и съдът не могат да променят правната квалификация на процесните договори, защото в правомощията на съда е да прецени действителната обща воля на страните и да определи правния характер и последици на сключените между тях договори с каквато именно цел са събрани и гласните доказателства по делото. Неправилно и в противоречие със съдопроизводствените правила касаторът въвежда в касационното производство нови възражения за незаконосъобразност на акта и наказателното постановление, които не са били направени пред ДРС. Така например едва пред настоящата инстанция се възразява, че в наказателното постановление не е посочено място на извършване на нарушението съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, че в наказателното постановление са описани две нарушения, а е наложено едно единствено наказание, което е в нарушение на чл.18 от ЗАНН, както и че актът е връчен на лице без представителна власт за това. Тези възражения е следвало да бъдат направени пред ДРС, който е съдът по съществото на спора, а не пред настоящата касационна инстанция, която проверява не законосъобразността на обжалваното НП, а правилното приложение на материалния и процесуалния закон при постановяване на съдебното решение. Независимо от всичко, следва да се подчертае, че в НП е описано едно единствено административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на фискално устройство и именно за това нарушение е наказано сдружението. Изложените в НП обстоятелства, свързани със заплащането на сумите за участие в киноложката изложба и неотразяването им, не описват друго второ административно нарушение, а обосновават качеството на сдружението на задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредбата като съставомерен елемент от обективна страна на нарушението на чл.7, ал.1 от Наредбата, както и приложението на първото предложение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, наказанието по което се налага само ако нарушението е довело до неотразяване на приходи. Не може да се сподели и доводът, че в НП няма място на извършване на нарушението, защото в него изрично е описано, че това е импровизиран офис на киноложко изложение, находящ се в гр.Добрич, комплекс “Хиподрума”, стопанисван от Сдружение “ХХХХХХ”, което изцяло покрива определението за “търговски обект” в §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Колкото до възражението за допуснато процесуално нарушение при връчването на акта, дори и да се приеме, че е налице такова, то не е от категорията на съществените и не рефлектира върху законосъобразността на НП.

С оглед на изложеното касационната инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е правилно установена след проверка и оценка на доказателствата по делото съобразно действително им съдържание и при спазване на правилата на формалната логика, поради което не са налице допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението. Съдът в съответствие с представените по делото доказателства е стигнал до правилни и обосновани изводи, че Сдружение “ХХХХХХ ” гр.София се явява задължено лице по смисъла на чл.7, ал.1, във вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, след като извършва продажба на услуги в търговски обект, които подлежат на регистриране и отчитане чрез фискално устройство. Наложеното наказание е в законоустановения минимален размер, поради което неоснователно е възражението на касатора за неговата явна несправедливост. Неоснователно е и възражението на касатора за маловажност на деянието, като касационната инстанция споделя изцяло мотивите на районния съд, че от извършването на нарушението са настъпили значителни вреди за фиска с оглед на високия размер на неотчетените суми, поради което не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

 По тези съображения обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221, ал.2 от АПК.

         Водим от горното, Административният съд  

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 334 от 07.07.2016г., постановено по нахд № 1401/2015г. по описа на РС - Добрич.

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                             2.