Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

№ …………………..

гр. Добрич, 26. 10. 2016 год.

 

 

 

 

Добричкият административен съд, ІІ-ри касационен състав в открито съдебно заседание, проведено на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав :

                                                            

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :   Дарина Витанова

                                                           ЧЛЕНОВЕ:              Силвия Сандева

                                                                                             Нели Каменска

 

 

 

при секретар И.Д. и с участието на прокурора Димитър Димитров изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова КАД № 438/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД, ЕИК 175411221 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Витоша” № 103 чрез адв. Л. П., редовно упълномощен, против решение № 64/ 17. 06. 2016 год. по НАХД № 300/ 2015 год. на Районен съд, гр. Каварна, с което е изменено наказателно постановление № 0000002996-64/ 23. 11. 2015 год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-Варна, с което наложената  на жалбоподателя, на основание чл. 162, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда за извършено нарушение на чл. 23, ал. 1 от същия закон имуществена санкция е намалена от 20 000. 00 лв. на 5 000. 00 лв.

В жалбата си касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно. Излага съображения, че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството, тъй като не са събрани доказателства по делото, че същото замърсява околната среда. Дружеството не е знаело, че се извършва такова замърсяване, още повече, че върху същото не съществува задължение за наблюдаване, стопанисване и обхождане на пречиствателната станция на ТС “Русалка”. Излага съображения, че делото не е изяснено от фактическа страна, тъй като не е извършен разпит на поискани от дружеството и допуснати свидетели, не е допусната и изслушана поискана от дружеството съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице да начертае скица на трасето на тръбопровода и мястото на аварията, както и подходите до тръбопровода. Не е допусната и изслушана съдебно графологична експертиза, като вещо лице да отговори на въпроса подписан ли е АУАН от управителя на дружеството Свилена Генчева. Проверката, обективирана в КП № 000214/ 22. 07. 2015 год. е извършена в отсъствие на представляващ дружеството. Лицето, подписало протокола Теодора Хаджииванова работи в “ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” АД, но не и в “ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД. По този начин санкционираното дружество е лишено от възможността да изложи възражения срещу констатациите в протокола. Наказаното дружество няма ангажимент към стопанисването и наблюдаването на канализационната система на ТС “Русалка”. По делото не е установено кой и въз основа на какви документи е собственик на процесния тръбопровод. От събраните по делото доказателства е установено, че участъкът, в който тръбопроводът е дефектирал е трудно достъпен и няма как санкционираното дружество да е узнало за настъпилата авария. Неправилно от страна на съда не е приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендира отмяна на решението на въззивния съд и отмяна на наказателното постановление. При условията на евентуалност претендира връщане на делото на друг състав на районния съд за изясняване на фактическата обстановка по делото. Твърдяните нарушения съставляват касационни основания по см. на чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК.

Ответникът по жалбата изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението на районния  съд.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението на районния съд.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявеното касационно основание, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

Районният съд е сезиран с жалба от “ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД, ЕИК 175411221 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Витоша” № 103, против наказателно постановление № 0000002996-64/ 23. 11. 2015 год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 162, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда за извършено нарушение на чл. 23, ал. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 20 000. 00 лв.

 Жалбата е уважена частично, като наказателното постановление е изменено в санкционната му част и имуществената санкция е намалена от 20 000. 00 лв. на 5 000. 00 лв.

 Районният съд е приел за установено, че при извършена проверка от контролните органи на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Варна на 8. 09. 2015 год. е установено, че за тръбопровод, служещ за отвеждане на битово-фекалните води от ТС “Русалка” до пречиствателна станция за отпадни води /ПСОВ/ Русалка дружеството не е уведомило РИОСВ-Варна за настъпила аварийна ситуация, при която е пропаднала част от трасето на тръбопровода в последния участък преди ПСОВ Русалка, в резултат на което се допуска изтичане на непречистени отпадъчни води в три точки на Черно море. За да направи този свой извод съдът се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели. Приел е, че конкретният нарушител е “ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД, като е взел предвид приетите по делото писмени доказателства, вкл. справки от НАП и Община Каварна, касов бон от ресторант в туристическото селище, приложени от дружеството фактури за ползвана вода. Не е уважил възражението на жалбоподателя, че АУАН не е подписан от управителя на дружеството, като е взел предвид многократните опити на съда да издири и призове този управител и непредставянето на сравнителен материал от него за изготвяне на поисканата от жалбоподателя съдебно-графологична експертиза. Приел е, че вмененото нарушение правилно е квалифицирано от административно-наказващият орган като нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗООСВ. Съдът е приел, че в санкционната си част наказателното постановление следва да бъде изменено и е постановил решение, с което наложената имуществена санкция е намалена от 20 000. 00 лв. на 5 000. 00 лв. 

 Настоящият състав възприема изводите на районния съд. Неоснователно е основното възражение на жалбоподателя, състоящо се в липса на нарушение от негова страна, тъй като “ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД не е имало задължение за наблюдаване, стопанисване и обхождане на пречиствателна станция Русалка. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗООС, при аварийни или други замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален административен акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, лицата, извършили нарушението, както и лицата, отговорни за спазване на нормите, са длъжни незабавно да уведомят съответните областни управители, кметовете на съответните общини, РИОСВ, басейновите дирекции и органите на Министерството на вътрешните работи, а при промяна на радиационната обстановка - и Агенцията за ядрено регулиране. В конкретния случай “ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД е лицето, допуснало нарушение, състоящо се в изпускане на замърсяващи вещества в околната среда по смисъла на разпоредбата. В подкрепа на този извод са не само писмените доказателства, на които се е позовал районния съд. В приетата като доказателство по делото справка относно категоризираните туристически обекти в ТС “Русалка” към 8. 09. 2015 год. е  видно, че дружеството-жалбоподател е категоризирало 10 туристически обекта на територията на селището – хотели, ресторанти, коктейл-барове и пр. Всички тези обекти са функциониращи обекти през туристически сезон 2015 год., видно от констатациите в КП № 000724/ 8. 09. 2015 год. и съответно източник на замърсяване на околната среда, като в конкретния случай поради настъпилата авария на тръбопровода, свързващ туристическите обекти с пречиствателната станция замърсените води са се изливали директно на три места в Черно море. Твърдението на касатора, че върху него не е тежало задължение за контрол върху функционирането на пречиствателна станция Русалка е правно ирелевантно. По смисъла на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗООС замърсителят е този, върху който тежи задължението за уведомяване на отговорните държавни институции за настъпилата авария на тръбопровода, а в конкретния случай замърсител е “ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД. Непроведеният контрол от страна на “ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” АД върху целостта на тръбопровода, ако се приеме становището на касатора, че този контрол следва да се осъществява от това дружество, рефлектира върху взаимоотношенията между двете търговски дружества, но е неотносим към задълженията на “ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД за уведомяване на съответните държавни органи за настъпилата авария.

Правно ирелевантно е и твърдението на касатора, че “ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД не е знаело за настъпилата авария. Знанието на замърсителя за допуснато замърсяване на околната страна не е елемент от състава на нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗООС.   

Неоснователно е възражението на касатора, че административно-наказателното производство правото му на защита е нарушено, тъй като при извършване на проверката и съставянето на КП № 000724/ 8. 09. 2015 год. не е участвал представител на санкционираното дружество. Действително участвалото при съставяне на протокола лице Теодора Хаджииванова не е служител на дружеството, видно от данните по делото. Тази служителка е включена в проверката от страна на длъжностните лица на РИОСВ-Варна, защото е посочена от други длъжностни лица на наказаното дружество. Неучастието на представител на дружеството не е резултат от действията на контролиращите длъжностни лица, а от действията на служители на “ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД, т.е. касаторът се домогва да черпи права от некоректното поведение на собствените си служители. Независимо от изложеното, неучастието на представител на дружеството при проверката на 8. 09. 2015 год. не накърнява доказателствената стойност на КП № 000724/ 8. 09. 2015 год., тъй като той е съставен от длъжностни лица при изпълнение на служебните им задължения, нито накърнява правото на защита на дружеството, тъй като издаденият АУАН е редовно връчен на управителя на същото. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че районният съд е действал неправилно, като не е допуснал до разпит св. Св. Генчева/ управител на дружеството към момента на проверката и към момента на връчване на АУАН/ и св. Т. Хаджииванова и не е назначил поисканата от жалбоподателя съдебно-графологична експертиза. Районният съд е дал достатъчно възможност на жалбоподателя да организира явяването на тези две лица в съдебно заседание и за представяне на сравнителен материал, необходим за графологична експертиза, сам е извършил многократно опити за издирване и призоваване на двете лица в съдебни заседания. При липсата на процесуално съдействие от страна на жалбоподателя правилно съдът не е уважил исканията на жалбоподателя за разпит на свидетелките и за назначаване на съдебно-графологична експертиза.

Касационният състав намира, че възражението на касатора, че районният съд не е назначил поисканата от жалбоподателя съдебно-техническа експертиза е неоснователно. Такова искане е направено с въззивната жалба, но не е поддържано при проведените няколко съдебни заседания, въпреки че на тези заседания страната винаги е представлявана от процесуалния си представител, поради което съставът намира, че дори и да се приеме, че има процесуално нарушение, то не е съществено. Нещо повече, касационният състав намира, че така поисканата експертиза е неотносима към спора, тъй като назначаването й няма да допринесе за изясняване на фактическата обстановка по делото, поради което решението на районния съд не може да бъде отменено на това основание.

Процесното нарушение не може да квалифицира като “маловажен случай” по см. на чл. 28 от ЗАНН, на който текст се позовава касатора.

Направените от касационния състав изводи налагат решението на районния съд да бъде потвърдено.

При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и е материално законосъобразно.

Поради изложените съображения настоящия състав счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

 

 

                                                   Р      Е      Ш      И      :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64/ 17. 06. 2016 год. по НАХД № 300/ 2015 год. на Районен съд, гр. Каварна.

  Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

         

                                                                  ЧЛЕНОВЕ : 1…………………….

 

 

                                                                                        2…………………….