Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 348

гр. Добрич, 24. 10. 2016 год.

 

 

                 

 

Добричкият административен съд, I-ви състав в открито съдебно заседание, проведено на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : Дарина Витанова

 

при секретаря В.С. и с участието на прокурора ………………… изслуша докладваното от съдията Дарина Витанова АД № 436/ 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по жалба на Я.П.И., ЕГН ********** *** против решение № 14/ 3. 08. 2016 год. на Директора на ТП на НОИ-Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **********/ 19. 02. 2016 год. на ръководител “ПО” при ТП на НОИ Добрич, с което на осн. чл. 68, ал. 1-2 от КСО във вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят счита, че решението на Директора на ТП на НОИ-Добрич е основано на протоколи за извършени ревизии от контролните органи на ТП на НОИ-Добрич, което не са му известни, както и че не му е известно обстоятелството, че има невнесени и дължими осигурителни вноски. В мотивите на атакуваното решение се съдържа вътрешно противоречие. От една страна се твърди, че е подал декларация за прекъсване на дейност на 1. 08. 2003 год. като самоосигуряващо се лице-едноличен търговец, т.е. след тази дата не е задължен да внася осигурителни вноски. В същото време се коментира, че за период до 30. 11.2003 год., т.е. 4 месеца след прекъсване на дейността не е внесъл осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Сочи и че разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО не съдържа предпоставка за отпускане на ЛПОСВ необходимостта да бъдат внесени осигурителни вноски за минали периоди. Единствената последица от невнасяне на осигурителни вноски за определен минал период е той да не се зачете за осигурителен стаж, но това не го лишава от правото да закупи недостигащия осигурителен стаж по нормативно предвидения ред. Изложеният в атакуваното решение мотив, че поради неплащане на осигурителни вноски осигурителната му книжка не е заверена за периодите 2001, 2002 и 2003 год. и не е годно доказателство за установяване на придобит ОС за тези периоди не е правен и не може да служи като основание за незачитане правото по чл. 9а, ал. 2 от КСО, още повече, се с разпореждането, което е потвърдено с атакуваното решение длъжностните лица на ТП на НОИ-Добрич са изчислили общия осигурителен стаж в размер на 33 г. 00 м. и 24 дни. Претендира отмяна на решение № 14/ 3. 08. 2016  на Директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане № **********/ 19. 02. 2016 год. на ръководител “ПО” при ТП на НОИ-Добрич. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

   Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че правилно не е приложена в конкретния случай разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО. През спорните периоди жалбоподателят е положил труд и за този период той дължи осигурителни вноски. След като не са внесени осигурителните вноски този стаж не следва да бъде зачетен, а разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО изключва придобиването на осигурителен стаж, ако той не може да бъде зачетен, защото осигурителните вноски биха били в един по-висок размер. Ако тези вноски бъдат внесени по реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО те биха били в по-нисък размер, т.е. жалбоподателят иска да черпи права от собственото си противоправно поведение. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. 2113-24-1178/ 16. 12. 2015 год. жалбоподателят е поискал отпускане на ЛПОСВ. В описа на осигурителния стаж на Я.П.И. на л. 16 от делото е посочено, че стажът от 1. 01. 2001 год. до 1. 03. 2003 год. не се зачита поради липса на осигурителна книжка. Общият осигурителен стаж е изчислен на 33 г. 00 м. и 24 дни. Посочено е, че към датата на заявлението Я.И. има навършени 63 г. 8 м. и 6 д.  Недостигащият осигурителен стаж по чл. 68 от КСО възлиза на 4 г. 11 м. и 6 д. Издадено е разпореждане № **********/ 19. 02. 2016 год., в което е посочено, че за времето 1. 02. 1993 год.-31. 12. 2000 год. жалбоподателят има заверена осигурителна книжка като самоосигуряващо се лице-ЕТ “ххх-Я.П.”. На 1. 08. 2003 год. Я.И. декларира прекъсване на дейност като едноличен търговец. За периода 1. 05. 2001 год.-30. 11. 2003 год. има съставени ревизионни актове, сумите по които не са погасени, т.е. не са внесени осигурителни вноски за ДОО за сметка на самоосигуряващото се лице по чл. 6 от КСО. Посочено е, че лицето няма право на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-2 от КСО във вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО в редакцията за 2015 год., тъй като има невнесени осигурителни вноски по чл. 6 от КСО като самоосигуряващо се лице към датата на заявлението-16. 12. 2015 год. Подадена е жалба срещу разпореждане №  **********/ 19. 02. 2016 год. до Ръководителя на ТП на НОИ-Добрич. С решение № 14/ 3. 08. 2016 год. жалбата е отхвърлена. В решението е посочено, че правилно е отказано отпускането на ЛПОСВ. Разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО не може да бъде приложена, тъй като дължимите осигурителни вноски по издадените ревизионни актове не са внесени. Посочено е, че съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителния стаж на самоосигуряващите се лица се установява с осигурителна книжка, която трябва да е надлежно оформена и заверена от длъжностно лице на ТП на НОИ, като е посочен чл. 7 от Наредбата, отменен с §6 от ПМС № 45/ 5. 03. 2015 год., в сила от 1. 07. 2015 год., но приложим по отношение на периодите на осигуряване преди 1. 01. 2016 год. по силата на § 9 от същото ПМС. След като осигурителната книжка не може да бъде заверена за спорните периоди, същата не е годно доказателство да установяване на придобит осигурителен стаж за спорните периоди по вина на лицето. Длъжностното лице в ТП на НОИ не може да изчисли недостигащия стаж на жалбоподателя, т.е. да приложи разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО, тъй като през определени периоди има положен труд, който не може да бъде зачетен като осигурителен стаж поради невнасяне на дължимите осигурителни вноски.

Горепосочената фактическа обстановка съдът приема въз основа на всички събрани по делото доказателства. Същата не е и спорна между страните.

Въз основа на така изяснените факти съдът прави следните правни изводи:

Решение № 14/ 3. 08. 2016 год. на Директора на ТП на НОИ-Добрич е връчено на жалбоподателя на 8. 08. 2016 год. /обр. разписка на л.74 от делото/. Жалбата е подадена на 15. 08. 2016 год. в рамките на 14-дневния срок от лице, засегнато от издаденото решение на Директора на ТП на НОИ-Добрич, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Оспорваното решение е издадено от компетентен орган съобразно изискванията на чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е мотивирано, поради което съдът намира, че то отговаря на изискванията за форма по см. на чл. 59 от АПК.

 При издаване на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Разпореждането, послужило като основание за издаване на атакуваното решение е постановено от компетентен орган. Длъжностното качество на подписалото разпореждане №  **********/ 19. 02. 2016 год. длъжностно лице не е оспорено от страна на жалбоподателя. Административният орган е дал възможност на жалбоподателя да депозира възражения срещу разпореждането от 19. 02. 2016 год., поради което съдът приема, че е спазена процедурата по издаване на решение №  14 / 3. 08. 2016 год.   год. на Директора на ТП на НОИ-Добрич.

При преценката на материалната законосъобразност на процесното решение на Директора на ТП на НОИ-Добрич съдът намира, че то противоречи на материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 9а, ал. 2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Съгласно цитираната разпоредба, предпоставките за приложението й са три: достигната възраст на заявителя по чл. 68, ал. 1 от КСО, недостигащ осигурителен стаж в рамките до 5 години и внасяне на осигурителните вноски за недостигащия осигурителен стаж по размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето им. В конкретния случай жалбоподателят има навършена възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО-63 г. 8 м. и 6 д. към датата на подаване на заявлението – 16. 12. 2015 год. и недостигащия му осигурителен стаж изчислен от длъжностното лице при ТП на НОИ-Добрич е под 5 години – 4 г. 11 м. и 6 д. / л. 17 от делото/. При така установените данни в пенсионната преписка административният орган е следвало да уведоми жалбоподателя, че не му достигат 4 г. 11 м. 6 д. осигурителен стаж и да определи размера на дължимите осигурителни вноски за недостигащия осигурителен стаж. Вместо да извърши тези действия административният орган е приел, че разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО в конкретния случай не може да бъде приложена, тъй като осигурителната книжка на жалбоподателя не е заверена за периода  2001 год., 2002 год. и 2003 год. поради невнасяне на осигурителни вноски за този период и същата не е годно доказателство за придобит осигурителен стаж за този период. Не може да бъде изчислен недостигащия осигурителен стаж поради невъзможността да бъде зачетен осигурителния стаж за посочените години. Както бе посочено и по-горе изискуемите по закон условия за приложение на чл. 9а, ал. 2 от КСО са две, които в конкретния случай са налице. Разпоредбата не поставя условие за заверяване на осигурителната книжка за целия период на положен труд, нито за внасяне на осигурителните вноски за минал период.

През периода 2001год., 2002 год. и 2003 год. Я.И. действително е подлежал на задължително осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице-едноличен търговец. На осн. чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3 от ДР на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В съответствие с тези разпоредби, при изчисляване на осигурителния стаж не е бил зачетен периода, за който Я.И. не е внесъл осигурителни вноски 1. 05. 2001 год.-30. 11. 2003 год. Следователно  правната последица от невнасяне на осигурителни вноски за определен период, през който самоосигуряващото си лице е било длъжно да внася осигурителни вноски е незачитане на този период при преценка дали има възникнало право на пенсия или определянето на нейния размер. Съгласно чл. 1, ал. 5, изр. 2 от НПОС, в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовносттие не са отстранени в указания двумесечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Т.е. при непредставени надлежни документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за 2001, 2002 год. и 2003 год. административният орган е следвало да прецени дали и при изключване на този период не са налице останалите условия на чл. 9а, ал. 2 от КСО, а именно навършена възраст по чл. 68, ал. 1 и недостигащ осигурителен стаж в размер до 5 години. От данните по делото е видно, че при изключване на спорните периоди условията на чл. 9а, ал. 2 от КСО са налице, т.е. в полза на жалбоподателя е възникнало правото за откупуване на осигурителен стаж по силата на разпоредбата. Като е отрекъл това право административният орган е постановил неправилно решение. В този смисъл е актуалната практика на VI отделение на ВАС /решение № 7036/ 13. 06. 2016 год. по АД № 12630/ 2015 год., решение № 7777/ 27. 06. 2016 год. по АД № 12687/ 2015 год., решение № 4187/ 11. 04. 2016 год. по АД № 8603/ 2015 год. и др./. Становището на ответника по жалбата, че възползвайки се от разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО жалбоподателят би внесъл осигурителни вноски в по-нисък размер в сравнение с размера на дължимите осигуровки за минал период не е документално обосновано и не съответства на визираните в текста на разпоредбата условия за възникване на правото за откупуване на осигурителен стаж, респ. за възникване на правото на ЛПОСВ.

Вследствие изхода на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото съдебни разноски, възлизащи на сумата от 350. 00лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Внесената държавна такса за образуване на делото в размер на 10. 00 лв. и 3 лв. комсионна е недължима, поради което същата не следва да бъде присъждана.

Така мотивиран и на осн. чл. 168, ал. 2 и чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК съдът

 

 

                                   Р     Е     Ш     И     :

 

  ОТМЕНЯ решение № 14/ 3. 08. 2016 год. на Директора на ТП на НОИ-Добрич и потвърденото с него разпореждане № **********/ 19. 02. 2016 год. на ръководител “ПО” при ТП на НОИ Добрич, с което на осн. чл. 68, ал. 1-2 от КСО във вр. с чл. 9а, ал. 2 от КСО на Я.П.И., ЕГН ********** ***  е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

 

ВРЪЩА делото като преписка на ръководител “ПО” при ТП на НОИ Добрич за ново произнасяне по заявление вх. 2113-24-1178/ 16. 12. 2015 год. Я.П.И., ЕГН ********** ***    съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ-Добрич да заплати на Я.П.И., ЕГН ********** *** сумата от 350. 00 лв. разноски по делото.     

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.

 

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :