Р  Е Ш Е Н И Е

 

№405

гр.Добрич, 14.11.2016 година.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          Добричкият  административен съд, І кас. състав в публично  съдебно заседание на  първи ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                             

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ :  МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                             ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при  участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря С.К., изслуша докладваното от съдия Т. Милева  касационно адм. дело № 435/2016  по  описа  на  АС-  Добрич.

         

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Р.Р.Р., подадена чрез адв. С.Т.-***, срещу решение №269 от 27.05.2016г., постановено по нахд № 241/2015г. по описа на Добрички районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 11-01-1180/16.12.2014г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция-София.

            В касационната жалба са изложени твърдения, че  съдебното решение е неправилно и необосновано,  противоречащо на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Касаторът изразява становище за наличие на основанията за прилагане на чл.3, ал.2 от ЗАНН и се позовава на чл.256, ал.1 от Закона за обществените поръчки в сила от 15.04.2016 г. Твърди се, че не е нарушен чл.103, ал.1, чл.14, ал.1, т.2 и чл.15, ал.2, т.2, б.”А” от ЗОП, тъй като от представените и приети доказателства по делото и от изготвената експертиза се установява, че разходите за ремонт за 2013 г. са 58 131,12 лева, т.е. не е превишен прагът за провеждане на открита процедура.  Релевират се доводи, че районният съд неправилно е извършил преценка на събрания доказателствен материал, като не е кредитирал този събран доказателствен материал, опровергаващ размера, посочен в оспорените справки и тази насока не е изложил мотиви. Твърди се, че въззивният съд не е изследвал обстоятелството дали ремонта на автомобили може да се квалифицира като “периодична” доставка и въз основа на какви белези. И в продължение на предходните доводи се сочи, че няма как нарушението да е извършено на 02.01.2013 г., тъй като предходната финансова година приключва на 31.12.2012 г. и няма как касаторът да разполага с анализ, който да послужи за определяне на стойността по реда на чл.15 от ЗОП. В жалбата се сочи и че първоинстанционния съд е допуснал и съществено нарушение на процесуални правила, като в тази насока са изложени конкретни аргументи. Релевират се и доводи за липса на мотиви в решението. Излагат се и съображения, че не са спазени предвидените срокове в разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗОП. И не на последно място се сочи, че касаторът е бил управител на дружеството до 12.08.2013 г. Моли да се отмени решението, а с него и наказателното постановление. В алтернатива се моли да се намали размера на наложената санкция до законоустановения минимум от 500 лева, поради липса на нарушение на ЗОП или да се намали до законоустановения размер от 1% от извършените разходи, с-но чл.256, ал.1 от ЗОП.

            Ответникът по касационната жалба, Агенция за държавна финансова инспекция- София, в представени по делото писмени бележки излага съображения, че решението на районния съд е обосновано, правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Сочи, че не следва да се приложи разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като посоченият член от касатора в жалбата е некоректно посочен. Твърди се, че в момента с новия ЗОП, законодателят е предвидил дори по-тежки състави на адиминистративнонаказателна отговорност за непровеждане на процедура по ЗОП – чл.18 и сл. от ЗОП /нов/.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич счита, че жалбата е неоснователна и моли да се потвърди решението на ДРС като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Добрич, като обсъди събраните от районния съд доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка, съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

            Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения :

            С оспореното решение Добричкият районен съд е потвърдил наказателно постановление № 11-01-1180/16.12.2014г. на директора на АДФИ – София, с което на Р.Р.Р., в качеството му на управител на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.Добрич, за нарушаване на чл.8, ал.1 във връзка с чл.103, ал.1, във вр. с чл.14, ал.1, т.2 и чл.15, ал.2, т.2, б.”А” от Закона за обществените поръчки (в редакцията му ДВ бр.82, от 26.10.2012г., отм. ДВ бр.13 от 16.02.2016г.) и на основание чл.129, ал.1, предл.1 от с.з. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.

Видно от мотивите на наказателното постановление, управителят на ”ВиК” ЕООД гр.Добрич е наказан за това, че в качеството си на лице по чл.8, ал.1 от ЗОП(отм) не е провел процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП (отм) за ремонт на автомобил, като в периода от 01.01.2013г. до 31.12.2013г. в дружеството са извършени разходи за ремонт на автомобили на стойност 74 469,79 лв. без ДДС и 86 688,22 лв. с ДДС. Посочено е в НП, че извършването на “Ремонт на автомобили”, представлява услуга по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП, която услуга е от категория №1 “Услуги по поддръжка и ремонт”, които се възлагат чрез открита процедура, ограничена процедура или процедура по договаряне с обявление. Според чл.14, ал.1, т.2 на ЗОП, когато поръчката е услуга над 66 000 лева без ДДС, възложителите са длъжни да я възложат чрез предвидените в ЗОП процедури.

За да постанови оспореното съдебно решение РС гр.Добрич е събрал всички относими към спора доказателства и е назначил съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на доказателствата съдът е приел, че по делото безспорно е доказано вмененото на наказаното лице нарушение.

Обжалваното решение на Районен съд-Добрич е неправилно. Според касационния състав, изводите на районния съд не се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд не е изпълнил задължението си да отговори на наведените с жалбата срещу наказателното постановление аргументи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

В обстоятелствената част на решението, вместо мотиви е изложена същата фактическа обстановка, която е описана в наказателното постановление.

В решението си съдът изобщо не е обсъдил приложимите законови норми. Липсва обсъждане, както на възраженията на жалбоподателя, така и на фактите по делото.В жалбата пред районния съд на десет страници са изложени възражения, че НП е издадено на първо място при допуснати съществени процесуални нарушения – 4 точки и за неоснователност на съставения акт в 6 точки. Относно допуснати процесуални нарушения, в решението въобще липсва коментар по тези съображения. Защо се приема, че е услугата е периодична, също липсва какъвто и да е коментар и т.н.. Изготвени са две съдебни експертизи, които единствено са посочени в решението, но приемат ли се от съда или не се приемат, липсва произнасяне отново от въззивния съд. При положение, че експертизата не се приема, следва да има мотиви в тази насока.

Единственото произнасяне на първоинстанционния съд е по приложението на чл.28 от ЗАНН.

Формалното присъствие на мотиви в съдебното решение чрез повтаряне на аргументацията на наказващия орган, без отговор на всички въздигнати аргументи по жалбата на наказания, е равностойно на липса на мотиви. Липсата на мотиви е прогласена от законодателя за съществено процесуално нарушение водещо до ограничаване правата на страните.

        Би било налице ограничаване на правото на защита както на наказаното лице, така и на наказващия орган, ако едва с решението на последната касационна инстанция се направят изводи за неоснователност или основателност на възраженията на наказания за незаконосъобразност на наказателното постановление, които възражения са направени с жалбата пред районния съд.

      Съгласно чл.14, ал.1 от НПК, районният съд е следвало да вземе своето решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона, след като е взел /по аргумент от чл.13, ал.1 от НПК/ всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истинана.. Липсата на такава дейност нарушава прогласените в чл.13 и чл.14 НПК принципи, а и не може да попълни и критериите за справедлив наказателен процес по смисъла на чл.6 ЕКЗПЧОС.

С оглед изложеното, настоящият състав на съда намира, че при постановяване на обжалваното решение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – липса на мотиви, което представлява касационно основание за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр.ал.1, т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Както се посочи и по-горе това нарушение рефлектира и засяга правото на защита на страните и правото им на справедлив съдебен процес.

С оглед направения извод за неправилност на решението на районния съд, следва същото да бъде отменено и върнато делото за ново разглеждани.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, второ предл. и чл.222, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

Р  Е  Ш  И:

            ОТМЕНЯ Решение №269 от 27.05.2016 г. по нахд №241/2015 г. на Районен съд-Добрич.

            ВРЪЩА  делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Добрич при съобразяване на указанията по прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                      

 

                                                                                                          2.