Р Е Ш Е Н И Е

444

гр.Добрич, 29.11.2016г.

В    И М Е ТО    Н А    Н А Р О Д А

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на първи ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА  ИВАНОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                  ТЕОДОРА МИЛЕВА

                  

 

при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия Г. кас.адм.дело № 433/ 2016 г. по описа на АС- Добрич.

          Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.

          Образувано е по касационна жалба на Община град Добрич, срещу решение № 350/ 13.07.2016г., постановено по н.а.х.д. № 545/2016г. по описа на РС– Добрич, с което е отменено наказателно постановление № ПИОС 281 от 19. 04. 2016г. на Кмета на Община град Добрич.С отмененото постановление на Г.С.Г.,ЕГН ********** *** хххххххх, за нарушение на чл.21,ал.3  от Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на община град Добрич, на основание чл.44, ал.1, т.80 от същата наредба, е наложена глоба в размер на 700 лева.

          Решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно.Възразява се срещу приетото от съда,че деянието не е съставомерно по чл.21,ал.3 от Наредбата, предвид  изписване на изпълнителното деяние като “трайно паркиран”, а не “съхранява”. Настоява,че не е налице нарушение на чл.57,ал.1, т.5 от ЗАНН. Такова би  било налице,ако въобще не е посочено изпълнително деяние. Процесното е посочено и то се състои в това,че излязло ат употреба ПС не е премествано и е паркирано и изоставено за един продължителен период от време(над 2 години) на терен,който е общинска собственост. Неточното вписване на изпълнителното деяние  само по себе си не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице.Иска се отмяна на оспорваното решение и решаване на спора по същество. В съдебно заседание,жалбата се поддържа от юрисконсулт Коларова.

          Ответникът,редовно призован, не се явява,не се представлява и не изразява становище по жалбата. 

          Представителят на ОП – Добрич дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

          Касационната жалба е редовна и допустима,като подадена от страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство, в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

          Административният съд, като прецени сочените в жалбата касационни основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, установява следното от фактическа и правна страна:

          Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Г.С.Г.,***, срещу наказателно постановление № ПИОС 281 от 19. 04. 2016г. на Кмета на Община град Добрич, с което за нарушение на чл.21,ал.3  от Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на община град Добрич, на основание чл.44, ал.1, т.80 от същата наредба, му е наложена глоба в размер на 700 лева.

          При постановяване на съдебния си акт съдът е приел,че в административно - наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на санкционирания,документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел.Съдържа необходимите по чл.42 от ЗАНН реквизити и е надлежно връчен.Наказателното постановление  е издадено в рамките на законоустановения срок по чл.34,ал.3 от ЗАНН, от компетентния за това административнонаказващ орган и съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН.

          От правна страна съдът е преценил, че деянието не е съставомерно по чл. 21,ал.3 от Наредбата.Нито в акта,нито в постановлението, на въззивника  е вменено съхраняване на процесното МПС. Същият е санкциониран за това,че е паркирал трайно ИУМПС.Според съда не е ясно и къде точно се намира терена общинска собственост,тъй като в документите по преписката, са посочени различни места.Отделно от това съдът е приел,че в резултат на “трайното паркиране” на 11.03.2016г. на процесния лек автомобил на терен общинска собственост не са настъпили вредни последици,тъй като автомобилът е преместен след получаване на Заповед № 351/23.03.2016г. на Кмета на община гр.Добрич,поради което деянието на въззивника се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на съхранение на ИУМПС в имоти държавна или общинска собственост за дълъг период от време.              

          Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на съда  за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

          Фактическата  обстановка е правилно установена от районния съд, предвид което не следва да се излага повторно от настоящия състав.

          Г.С.Г. е санкциониран за това,че при извършена проверка на 11.03. 2016 г. в 11.30 ч. е установено,че същият е паркирал трайно ИУМПС Ауди с рег.хххххххх върху терен общинска собственост на бул. “3-ти март”  №10. Наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение на чл.21,ал.3 от Наредбата за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на община град Добрич. Сочената в НП норма гласи , че собственикът на излязло от употреба МПС е длъжен да го съхранява в имот частна собственост. Видно е,че между текста на сочената за нарушена норма и текстовото описание на нарушението в наказателното постановление – “ паркирал трайно” върху терен общинска собственост, липсва каквато и да била идентичност. Следователно, правилно решаващият съд е приел,че за да е съставомерно твърдяното нарушение,собственикът на МПС-излязло от употреба трябва да не го съхранява в имот частна собственост, а това налага и извода,че възражението на касатора в тази насока е неоснователно.Както и да твърди,че  е ясно за какво става дума, то разликата между “паркирал трайно” и “съхранява” е очевидна. Отделно от това,изразът “трайно паркиран” няма легално определение нито в нормативен акт, нито в приложимата наредба.Съгласно чл. 93,ал.1 от ЗДвП,пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал.2,паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.Използваният в НП израз освен,че не съвпада с понятието съхранява, не дава и информация за това, къде точно е паркирано ПС, както правилно е преценил решаващият съд. Посочването на различни адреси,в документите по преписката е нарушение от вида на съществените, което е индиция за издаване на НП без да е изяснена фактическата обстановка по случая.

          С оглед изложеното,като е  отменил спорното наказателно постановление, съдът  е постановил  правилно и законосъобразно решение.

          Сочените в касационната жалба пороци на съдебния акт са неоснователни и недоказани.При преценката на оспорваното решение,касационният състав установи, че решаващият съд  е събрал  и  проверил при условията на НПК, всички  необходими писмени и гласни доказателства, свързани с предпоставките за възникване на административно-наказателната отговорност. Изложил е ясно и мотивирано преценката си,че не е налице визираното в постановлението адм. нарушение, която напълно се споделя от касационния състав като  правилна  и законосъобразна.Ето защо, оспорваното решение, като постановено при спазване на материалните и процесуални норми, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да бъде отхвърлена. 

          Водим от горното, на основание чл.221,ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63,ал.1,предл. последно от ЗАНН Административният съд гр.Добрич

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 350/ 13.07.2016г. постановено по н.а.х. дело № 545 / 2016 г.  по описа на РС  Добрич.

          Решението  не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                     1………………….

 

 

                                                                                                     2…………………