Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 217

гр. Добрич,26.05.2017 год.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Добричкият административен съд, в публично заседание на двадесет и седми април,  две хиляди и седемнадесета година ІІІ състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА МАРКОВА -  ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря М.М. разгледа докладваното от председателя административно дело № 431 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.215,чл.219 и чл.225а от ЗУТ. 

          Постъпила е жалба от “Интер Инвест” ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Силистра,***, представлявано от едноличния собственик на капитала Е.И.Н.,ЕГН **********, срещу Заповед № 811/25.07.2016г. на Кмета на община Балчик, с която на жалбоподателя е наредено да  премахне незаконен строеж V категория,находящ се в ПИ №02508. 86.55 по КК на гр.Балчик,представляващ 11 броя двойни или 22 броя самостоятелни клетки тип “бунгало”,изпълнени с метална котструкция и стени-тип “сандвич”,както и навес от 85 кв.м.

          Жалбоподателят  счита заповедта за незаконосъобразна,като издадена в противоречие с материалноправните и процесуални законови разпоредби.Твърди, че дружеството, собственик на имота не е извършвало незаконен строеж.Твърди също,че имотът е предоставен под наем на друго дружество-“Сребърна”ЕООД.В тази връзка е направил възражение по съставения констативен акт и е представил дотовор за наем,който не е зачетен от Кмета на общината,тъй като няма достоверна дата и не може да се установи, дали е съсществувал към момента на извършване на строителството.

          Като съществено процесуално нарушение е посочено,че дружеството е било поканено да присъства на проверка на 20.05.2016г., за която е съставен констативен протокол, но в него не е отбелязано,че при проверката е присъствал представител на “Сребърна”ЕООД,който е подписал протокола.В същия не е отбелязано, че ще се извършва втора проверка,каквато всъщност е извършена на 15.06.2016г., в отсъствие на представител на жалбоподателя и е съставен констативен акт.

          На следващо място се изразяват съображения,че заповедта е немотивирана, а от съдържанието й не може да се разбере,как е определена категорията на строежа.В съставените протокол и акт не се споменава за строежи, а за разположени клетки тип бунгало и навес.Пространно се излагат съждения относно понятието “строеж”,цитират се правни норми и се настоява,че в имота има саемо две сгради.Въпросните обекти са сглобяеми конструкции,представляващи преместваеми обекти,които са поставени по силата на упоменатия договор.Счита, че ЗУТ не въвежда ограничения относно обема,размера или теглото на преместваемите обекти.Не изисква одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж.

          Жалбоподателят цитира Заповед №989/04.08.2015г., която според него се отнася за същите имот и обекти, с която на основание чл.224а,ал.6 от ЗУТ е било спряно строителството на същите обекти.С влязло в сила решение №176/29.12. 2015г.,постановено по  адм.д. №539/2015г. на АС-Добрич заповедта е отменена. Като се позовава на  мотивите на решението и приетата по делото СТЕ,че обектите са преместваеми счита,че между същите страни е установен характера на обектите и издаването на процесната заповед е превратно упражняване на власт,което е основание за отмяна на заповедта на основание чл.146,т.5 от АПК.

           В заключение, пространно излага съображения за извършено нарушение от страна на административния орган,относно собствеността и извършителя на обектите, сочени като незаконни. Иска от съда отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски.В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Н.С..

           Ответникът в писмено становище оспорва жалбатачита,че заповедта е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма. Осъществена е специалната процедура по чл.225ал.2 от ЗУТ за извършване на проверка относно незаконен строеж и съставяне на констативен акт,срещу който след надлежно връчване, заинтересованите лица имат право на възражение. Съставените в лучая констативен протокол и констативен акт са посочени в оспорваната заповед, с което констатациите в тях са приобщени като фактически мотиви към неявърди,че не е допуснат съществен процесуален пропуск,който да е основание за отмяна на заповедта.В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ж.М.,която поддържа писменото становище и излага допълнително аргументи за неоснователност на жалбата.

           Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и възражения, намира следното от фактическа страна:

            На 08.07.2015г. Интер Инвест” ЕООД е подало заявление до Гл.архитект на община Балчик за издаване на разрешение за поставяне по чл.56,ал.1 и ал.2 от ЗУТ на ЗОХ и 10 броя бунгала в собствения си гореописан ПИ, с обща площ  555 кв.м. Във връзка със заявлението, до управителя на дружеството е изпратено писмо от Гл.архитект на общината изх.№63-87-1#1 от 21.07.2015г. В него се казва, че по повод постъпили сигнали и жалби за извършване на СМР, в имота е извършена проверка, която е хустановила,че в нарушение на ЗУТ и ЗУЧК в него се извършват СМР без строителни книжа и разрешение на МРРБ в зона с наложена строителна забрана,както а нарушение на забраната за строителство по чл.15 от ЗУЧК,която забранява извършването СМР от 15 май до 1 октомври.Предвид направените констатации и започналите наказателни производства, по искането ще има произнасяне след приключването им - л.40 и л.41.

            На 20.04.2016г. управителят на дружеството е подал до общината молба, в която заявява,че няма произнасяне по искането му след приключване на започналите производства по ЗУТ и ЗУЧК, като цитира и прилага решение №176/ 29.12.2015г. на АС-Добрич, с което се отменя заповед №989/04.082015г на Кмета на общена Балчик, за  спиране строителството,както и всякакви отделни строителни и монтажни работи на незаконен строеж “ЗОХ и 10 броя бунгала”, находящи се в имота на дружеството-л.116.

            По подадената на 20.04.2016г. молба е образувана преписка.Молителят е уведомен,че на 20.05.2016г. ще бъде извършена нова проверка на място и е необходимо да се осигури достъп до имота.Управителят е отговорил,че имотът е отдаден под наем и нямат достъп до него. На определената дата служители на общината извършват рутинна проверка в имота на дружеството и съставят констативен протокол № НС 19/20.05.2016г. съгласно който,върху съществуваща каменна настилка са разположени 11 броя двойни бунгала или 22 броя самостоятелни клетки тип “бунгало”,които са изпълнени с метална конструкция и стени-тип “сандвич”. Има и навевес – 85 кв.м.. Обектите са видимо напълно завършени. Проверката е извършена в присъствието на И.Ч. ***. След служебна проверка в информационния масив на общината не са открити строителни книжа за изградените обекти. На 15.06.2016г. е съставен констативен акт №2 в отсъствие на представител на собственика.Като възложител в акта е посочено Интер Инвест” ЕООД, а  в графа строител и строителен надзор е посочено,че няма данни. Отбелязано е също,че за строежа няма разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка,протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга. Относно изпълнението на строежа е записано установеното в констативния протокол, като е добавено,че строежът е V категория.Подробно са описани установените нарушения, а за нарушени са посочени  разпоредби на чл.137,ал.3,чл.148,ал.1, чл.96,ал.4 от ЗУТ.Протокола и акта са връчени на управителя с писмо,получено от него. В законния срок,срещу акт №2 е подадено възражение. В него се казва,че Интер Инвест” ЕООД е собственик на ПИ № 02508.86.55 по КК на гр.Балчик, но никога не е извършвало каквито и да било строежи в него.Настоява се,че и в предходни производства е посочвало,че на 10.05.2015г. е сключен договор за наем на имота между  Интер Инвест” ЕООД и „Сребърна „ЕООД. От момента на предаването „Сребърна“ ЕООД упражнява фактическата власт върху имота като държател и “Интер Инвест” ЕООД към момента,няма никакво отношение към ползването на имота.Във възражението се казва още,че след проведен разговор с представител на наемателя същият съобщил, че е складирал в имота някокви сглобяеми конструкции,които само се съхраняват, без да са в експлоатация.Към възражението е приложен договор за наем и приемо-предавателен протокол-л.32 до л.37.Възражението е разгледано,но не е уважено. На 25.07.2016г. Кметът на община Балчик издава процесната заповед.В нея подробно са изложени мотиви защо не уважава възражението.Заповедта е редовно връчена.

            Във времето от 08.07.2015г.,когато “Интер Инвест”ЕООД е подало заявление до Гл.архитект на община Балчик за издаване на разрешение за поставяне по чл.56, ал.1 и ал.2 от ЗУТ на ЗОХ и 10 броя бунгала, до подадената на 20.04.2016г. молба, в имота на жалбоподателя е извършена проверка, която  установила,че в нарушение на ЗУТ и ЗУЧК в него се извършват СМР без строителни книжа и разрешение на МРРБ в зона с наложена строителна забрана.Във връзка с установеното е издадена  Заповед № 989/04.08.2015г. на Кмета на община Балчик, с която е спряно строителството ,както и всякакви отделни строителни и монтажни работи на ЗОХ и 10 броя бунгала, отменена с влязло в сила решение №176/29.12. 2015г.,постановено по  адм.д. №539/2015г. Издадено е и наказателно постановление № НС-2/18.11.2015г., отменено с решение по адм.д.№313/15 по описа на РС-Балчик, потвърдено с решение по КАНХД №135/2016г. по описа на АС-Добрич. И трите цитирани дела са изискани и приложени по настоящото дело.

            С цел да се установи идентичност на обектите по процесната заповед и заповед  №989/04.08.2015г. на Кмета на община Балчик, както и да се изследва характера на процесните обекти, по делото е допусната,изслушана и приета СТЕ. Съгласно заключението на вещото лице,между обектите в двете заповеди има идентичност.Обектите представляват строеж,от V категория.Заключението е формално оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя в частта относно характера на обектите и становището му,че като определя категорията на строежа,вещото лице прави правен извод.Възраженията не са уважени от съда,тъй като в заключението на вещото лице няма противоречия.Относно категорията на строежа същото е цитирало правна норма,при това правилната правна норма,което не е правен извод.

             Като свидетел по делото е разпитан И.И.Ч.,присъствал при проверката в имота на жалбоподателя и подписал констативния протокол.Същият работи като пазач на имота,назначен от неговия наемател.

             При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни  изводи:

            Относно допустимостта на жалбата:

             Неоснователно е твърдението на жалбоподателя,че по оспорването има влязло в сила съдебно решение и е налице условието заповедта да бъде отменена на основание чл.146,т.5 от АПК. Съгласно чл.156,т. 6 от АПК, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение, а в  чл.146, от АПК, законодателят е определил основанията за оспорване,като т.5 сочи като такова, несъответствие с целта на закона.Видно е,че от една страна жалбоподателят сочи основание за оспорване на заповедта,а от друга страна твърди,че по спора има влязло в сила съдебно решение,при което жалбата следва се остави без разглеждане и делото да се прекрати.При това положение е неясно защо се сочи основание за оспорване.

             Административният съд преценява,че в случая не е налице условието на чл. 156,т.6 от АПК.В подкрепа на твърдението си жалбоподателя сочи Заповед № 989/04.08.2015г. на Кмета на община Балчик, отменена с влязло в сила решение № 176/29.12.15г.,постановено по  адм.д. №539/2015г.но с нея е спряно строителството, както и всякакви отделни строителни и монтажни работи на ЗОХ и 10 броя бунгала. С процесната заповед е разпоредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж V категория,находящ се в ПИ №02508. 86.55 по КК на гр.Балчик, представляващ 11 броя двойни или 22 броя самостоятелни клетки тип “бунгало”, изпълнени с метална котструкция и стени-тип “сандвич”,както и навес от 85 кв.м. Действително, вещото лице дава заключение за идентичност на обектите, но коментира броя на бунгалата,както и евентуалното време на поставяне на 11-то бунгало.Освен това от доказателствата по адм.д. № 539/2015г. е видно, че обектите не са били завършени, а обектите,предмет по настоящото дело са напълно завършени.Съдът не споделя и твърдението,че с решението по адм.д. №539/2015г. е решен спора относно характера на обектите а именно,че те са преместваеми. Вярно е, че вещото лице по приетата СТЕ дава такова заключение, но съдът не е обвързан с него по настоящия спор,а и то не отговаря на легално определение , дадено в ЗУТ и Наредба №1/2003г.Обектите,предмет по настоящото дело са бунгала, които  са строеж от V кат., съгласно чл.137,ал.1,т.5 от ЗУТ и чл.10,ал.1,т.9 от Наредба №1от 2003 г.  съгласно която, видовете строежи от пета категория, буква "а" - жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. м включително или с капацитет до 100 места включително за посетители, са  общежития, хотели, мотели, планински хижи, почивни домове и ваканционни бунгала с разгъната застроена площ до 1000 кв. м включително или с капацитет до 100 места включително за посетители.

           Относно компетентността на автора на заповедта и спазване на установената от закона форма:

           Оспорената заповед е издадена от Компетентно длъжностно лице, в писмена форма, с необходимите от закона реквизити, описани в разпоредбата на чл.59, ал. 2 от АПК, с мотиви и диспозитив. Не са допуснати нарушения на административно- производствените правила в проведената процедура.Правилно е приложена материалноправната разпоредба и е спазена целта на закона.Предвид посочените фактически основания за издаването й, могат да се установят юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право.  

            Относно  съответствието на заповедта с административнопроизводствените правила:

            Съдът намира, че не са налице съществени нарушения на производствените правила. Административният орган е издал акта си, след като е изяснил всички релевантни за случая факти, с което е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК. Спазена е процедурата, регламентирана в чл.225а от ЗУТ – заповедта е издадена въз основа на констативен акт,съставен от длъжностни лица на община Балчик.                          

            Неоснователни са възраженията на жалбоподателя,че  извършването на проверката в отсъствието на представител на жалбоподателя е съществено процесуално нарушение.За датата и часа на извършване на проверката същият е бил надлежно уведомен, но е отговорил,че имотът е отдаден под наем и няма достъп до него. На 08.07.2015г. “Интер Инвест” ЕООД е подало заявление до Гл.архитект на община Балчик за издаване на разрешение за поставяне по чл.56,ал.1 и ал.2 от ЗУТ на ЗОХ и 10 броя бунгала,а на  20.04.2016г. управителят на дружеството е подал до общината молба в която заявява,че няма произнасяне по искането му след приключване на започналите производства по ЗУТ и ЗУЧК. Нито в заявлението, нито в последващата молба е заявено по някякъв начин,че процесния имот е отдаден под наем, за да се претендира,че наемателят не е уведомен.Собственикът е този,който следва да осигури достъп до имота, независимо от наличието на наемател. Отделно от това прави впечатление,че действията на жалбоподателя са непоследователни. От една страна са налице негово заявление и молба, с която се търси отговор по заявлението,като при определяне на дата и час за проверка не осигурява достъп,поради наличието на наемател.От друго страна твърди,че проверката,извършена в отсъствие на негов представител е съществено нарушение на процесуалните правила.

           Неоснователно е и възражението,че не е ясно как  административният орган е определил кой е извършителя на строежа.При извършената проверка не е установено на обекта да има работници на дружеството и не е била извършвана никаква дейност.Освен това, не е коментирано,че при проверката е присъствал представител на наемателя.Съдът по възражението прецени,че присъствалият на проверката И.Ч.,разпитан като свидетел по делото не е представител на дружеството-наемател,а негов служител-охрана.Същият е допуснал проверяващите до обекта и е подписал съставения констативен протокол,но това не доказва по никакъв начин, че строител на обектите е наемателят. Според свидетея, когато проверката била извършена, бунгалата били построени. Възражението се оборва и   от съставеният констативен акт съгласно който, жалбоподателят е определен като възложител, а в графата строител и строителен надзор е записано,че няма информация. Настоящият състав преценява,че правилно жалбоподателят е определен като инвеститор.Като собственик на имота, в който е извършено визираното незаконно строителство, жалбоподателят има качеството на възложител на основание чл.161 от ЗУТ,съгласно който възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. След като липсват безспорни доказателства относно изграждането на обекта от страна на наемателя, който няма учредено право на строеж в имота на жалбоподателя, то правилно административният орган е посочил като адресат  на оспорваната заповед собственика на имота.

           Съдът не уважава и възражението,че неправилно административният орган е приел липса на достоверна дата на сключения договор за наем.Представеният в административното производство договор за наем (л.34 и л.35)не е нотариално заверен и не е вписан.Това дава на административния орган основание да прецени, че същият няма достоверна дата.

            Относно  съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби:

            С оглед приложените доказателства съдът приеме за безспорно,че  правилно строежът е преценен от административния орган като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ и е наредено неговото премахване. Административният орган правилно е определил и категорията на строежа. Съгласно чл.137,ал.1,т.5 от ЗУТ и чл.10,ал.1,т.9 от Наредба №1от 2003 г. обектите са V категория  и за тях трябва да има одобрени инвестиционни проекти.

            При извършената преценка за съответствието на акта с целта на закона, съдът намира, че оспорената заповед е постановена в съответствие с целта, която законодателят преследва, а именно недопускането на извършване на строителство без строителни книжа, респективно премахването на извършеното такова.

            По изложените съображения, съдът прецени,че не са налице основанията, посочени в чл.146 във вр. с чл.168, ал.1 от АПК, предвид което оспорването следва да се отхвърли, тъй като актът е законосъобразен.

          Предвид изхода по делото, жалбоподателят няма право на сторените съдебно – деловодни разноски. Ответникът е претендирал разноски, поради което съдът следва да възложи същите на жалбоподателя,като определя 200 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правна помощ,във връзка с чл.78,ал.8 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК и 320 лева заплатени за СТЕ.     

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.последно, Административен съд - Добрич

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ  жалбата на “Интер Инвест” ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Силистра,***, представлявано от едноличния собственик на капитала Е.И.Н.,ЕГН **********, срещу Заповед № 811/25.07.2016г. на Кмета на община Балчик, с която на жалбоподателя е наредено да  премахне незаконен строеж V категория,находящ се в ПИ №02508. 86.55 по КК на гр.Балчик,представляващ 11 броя двойни или 22 броя самостоятелни клетки тип “бунгало”,изпълнени с метална котструкция и стени-тип “сандвич”,както и навес от 85 кв.м.

            ОСЪЖДА Интер Инвест” ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Силистра,***, представлявано от едноличния собственик на капитала Е.И.Н.,ЕГН ********** *** сумата от 520(петстотин и двадесет) лева.

             Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

         

 

СЪДИЯ: