Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 403/ 11.11.2016 год., град Добрич

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас. състав  в открито съдебно заседание, проведено на първи ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав :

                                                            

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА      

                                                                               ТЕОДОРА МИЛЕВА                                                                              

 

        при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря С.К. изслуша докладваното от съдия МИЛЕВА КАД № 428/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

                 Образувано е по подадена жалба от “МЕТКОН” ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Калипетрово, Промишлена зона, ул. “Ком” №10, представлявано от управителя И.Д.Б. срещу решение № 344/11.07.2016 г. по н.а.х.д. № 282/2016 г. по описа на Районен съд гр. Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 08-0803003/232/21.12.2015 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.54, т.3, б. “А” от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР,  на основание чл.416, ал.5, във вр. чл.413, ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева. С доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, жалбоподателят иска то да бъде отменено. Твърди, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение – чл.42, т. 4, чл.43, ал.1 и ал.5 и чл.44, ал.1 от ЗАНН, което изобщо не е обсъдено от районния съд. Сочи се, че независимо, че не е посочена нарушената законова норма в АУАН и в НП /непосочване на нарушения закон, а посочване само на наредбата/  и това е било изложено пред въззивния съд, същият неправилно го е приел за неоснователно. Касационния жалбоподател релевира в жалбата си и че РС неправилно е приложил и процесуалния закон, като е приел, че не е налице нарушение на принципа non bis in idem и на чл.17 от ЗАНН, респ. чл.24, ал.1, т.6 от НПК. Моли, да се отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

                В с.з., жалбоподателят се представлява от адв. К.Л., който поддържа изцяло подадената жалба на наведените в нея основания.

                Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда” гр.Добрич, не  изразява становище по основателността на касационната жалба.      

                Представителят на ДОП дава заключение за основателност на касационната жалба и моли да се отмени решението на районния съд.

                Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

                Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита същата за неоснователна по следните съображения:

              С процесното наказателно постановление касаторът е санкциониран за това, че при извършена проверка на  21.12.2015 г. по повод на настъпила на 18.11.2015 г. злополука с четирима работници на “МЕТКОН” ЕООД, е установено, че “МЕТКОН” ЕООД е допуснало на 18.11.2015 г. избутване на осемметрово подвижно скеле от Димитър Кирчев Андреев, Ивайло Георгиев Демостенов, Ивайло Николов Иванов и Илиян Петков Петков, преди началото на строително-ремонтни дейности, в непосредствена близост до въздушен електропровод с напрежение 20 кV, минаващ през югоизточния край на двора, в който е разположено силозното стопанство, без да са осигурени подходящи ограждения или знаци и сигнали така, че да осигури безопасно разстояние до електропровода, в резултат на което скелето попада под напрежение и четиримата работници биват поразени, и получават изгаряния. Това деяние е квалифицирано от административно наказващия орган като административно нарушение на чл.54, т.3, б.”А”  от  Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи, за което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.               

              За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че в административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяната му. Приел е, че са налице безспорни доказателства относно извършването на нарушението и авторството на дееца, поради което законосъобразно наказващият орган го е санкционирал по реда на чл.413, ал.2 от КТ. . Констатирал е, че липсват допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, за което е изложил подробни съображения в мотивите към решението си. В резултат на това е стигнал до крайния правен извод за законосъобразност на наказателното постановление, с оглед на което го е потвърдил.              

            Тези изводи на въззивния съд  изцяло се споделят от настоящата инстанция.

           В касационната жалба са наведени възражения, които са направени и във въззивното производство, като съдът се е произнесъл по тях и е направил обосновани, правилни и законосъобразни изводи, поради което и настоящият състав намира, че не следва да ги преповтаря.

           Настоящият състав намира, че е неоснователно направеното от касатора възражение за нарушение на чл.17 от ЗАНН. С оглед събраните по делото доказателства се установява, че издаденото НП 08-0803002/233 на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич е за извършено от дружеството нарушение на чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ. С-но същият член “При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен: да осигури ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин”, т.е. касае се за съвсем друго нарушение, извършено от дружеството, което няма нищо общо с това, за което е наказано по настоящото производство. Поради което настоящият състав приема, че няма идентичност между двете нарушения и това, че имаме посочена една и съща фактическа обстановка в двете наказателни постановления не е пречка за осъществяване на различни нарушения и за налагане на различни наказания. Още повече, че чл. 17 от ЗАНН гласи, че  “Никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда”, което безспорно в настоящият казус не е налице.

      С оглед на гореизложеното, Административният съд намира атакуваното решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона. Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за отмяната му, каквито се сочат от жалбоподателя. Стигайки до същите фактически и правни изводи, Добричкият районен съд е приложил правилно разпоредбите на ЗАНН, постановил е едно валидно и законосъобразно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения, се оставя в сила и следва да бъде потвърдено.

     Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът,

 

     Р  Е  Ш  И:

 

     ОСТАВЯ В СИЛА Решение №344 от 11.07.2016 г. по нахд №282/2016 г. на Добричкия районен съд,

      Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                       2.