Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./ 24.10.2016 г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                               

Добрички административен съд,  в публично заседание на четвърти октомври, две хиляди и шестнадесета година, Първи касационен състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                           ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при участието на секретаря С.К. и прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 427 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

         Образувано е по касационна жалба вх. № 1764/ 17.08.2016 г. (повторно входирана след постъпването й първоначално на 11.07.2016 г. на електронната поща на съда с КЕП и изпратена за администриране на БРС) на Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология”, БУЛСТАТ 121050057, гр.София, представлявано от к.г.л., подадена с КЕП чрез адв. Я.Л.Н., редовно упълномощен, със съдебен адрес *** срещу решение от 30.03.2016 г., постановено по нахд № 287/2015 г. по описа на РС гр. Балчик.

         Касаторът не е съгласен с решението на съда. Изтъква, че същото е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 348 НПК. Настоява, че не е бил надлежно уведомен за издаденото от БРС решение, поради което жалбата му е допустима. Счита, че сдружението не може да носи административнонаказателна отговорност, което съдът според него не е съобразил. Твърди, че сдружението не е било организатор на киноложкото изложение и поради тази причина няма как да е събирало такси за участие, респ. не е извършвало стопанска дейност. Според касатора съдът не сторил правилни изводи и не е установил, че организатор на изложбата е било “ВОКСБГ” ЕООД. Касаторът прави оплакване, че РС е постановил решението при погрешно изяснена фактическа обстановка. Според него в случая събраните договори за дарение сочат на желание на дарителите да дадат суми на сдружението, без това да е било свързано с участие в изложението. Обръща внимание, че никога на сайта на сдружението не са публикувани цени за участие в изложба, нито е имало предварително обявена ценова тарифа.

         В тази връзка са изложени следните оплаквания: съдът не съобразил, че съгласно чл. 24 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична, а било наложено наказание на юридическо лице; сдружението не било организатор на процесното киноложко изложение, поради което не е събирало такси и не е извършвало стопанска дейност; представените договори за дарение били именно такива, а длъжностните лица на НАП и районният съд не разполагали с компетентност да променят правната квалификация на процесните договори; АУАН бил връчен на упълномощено лице, но сред правомощията му липсвало такова за получаване на АУАН; наказанието било явно несправедливо - касаело се за маловажен случай с оглед обстоятелството, че сдружението е юридическо лице с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, като не се е стигнало до неотразяване на приходи, както неправилно съдът бил счел. С оглед сторените оплаквания касаторът пледира за отмяна на решението и съответно за отмяна и на наказателното постановление.

         Ответникът по жалбата, ТД на НАП гр. Варна, чрез ст. юрисконсулт Светослава Митева оспорва жалбата и изразява становище, че е недопустима като просрочена, а алтернативно, ако съдът я приеме за допустима - счита жалбата за неоснователна и настоява да бъде оставено в сила решението на РС гр. Балчик като правилно и законосъобразно.

         Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мнението му е, че решението на БРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

         Административен съд - Добрич, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените  от касатора касационни основания, прие следното.

         Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Изводът се налага от това, че на върнатия отрязък от съобщението за получаване на първоинстанционното решение, е посочено за получател лице на име Т.М.. Освен това съобщението за изготвеното решение е изпратено на адрес: хххххххххх 2. Адресът съвпада с посочения в жалбата пред БРС, но на отрязъка не е посочено качеството на лицето, получило съобщението. Административнонаказващият орган носи тежестта да докаже, че е връчил съобщението надлежно, за да се ползва от твърдението, че жалбата е подадена извън допустимия срок. Липсата на доказателства за надлежно връчване сочи на основателност на изложеното от касатора, че не е бил надлежно уведомен за постановеното решение. В този смисъл жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е частично основателна. Съображенията за това са следните:

         С обжалваното решение БРС е потвърдил наказателно постановление № 166806/ 15.10.2015 г. на заместник-директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология”, БУЛСТАТ 121050057, гр. София, представлявано от к.г.л., за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г.  на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.

         За да потвърди наказателното постановление съдът е приел, фактическата обстановка е такава, каквато е описана  в АУАН и НП. Счел е, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения, които да налагат отмяната на НП на това основание. При анализа на приложението на материалния закон, съдът е приел, че действително сдружението е осъществявало стопанска дейност в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Стигнал е до извода, че твърденията на жалбоподателя, че набраните средства са от дарения, не са се доказали. Изрично е указал, че на сайта на сдружението са били публикувани цени - такси за участие и такси за издаване на сертификати. В този смисъл е приел, че НП е правилно и законосъобразно. Не е обсъдил разпоредбата на чл. 12 и не е мотивирал извода си за потвърждаване на НП относно размера на наложената санкция.

         Настоящият състав споделя изцяло изводите на съда относно доказаност на извършеното нарушение. Не е налице и съществено процесуално нарушение, свързано с уведомяването за постановеното решение. Ненадлежното уведомяване на наказаното лице за постановеното решение не накърнява правото му на защита до степен за отмяна на НП на това основание предвид обстоятелството, че решението е обжалвано и касационната инстанция приема жалбата за допустима.

         Не е основателно възражението, че съдът не е преценил възможността по чл. 24 от ЗАНН да се носи лична административно-наказателна отговорност. Нормата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че при неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност се ангажира административно-наказателната отговорност и на юридическите лица чрез налагане на имуществена санкция. Тази отговорност е обективна и въобще не може да се обсъжда въпросът за наличие или не на вина.

Необосновано е и възражението, че сдружението не било организатор на процесното киноложко изложение. Същото се опровергава от представените писмени доказателства – договори за дарения и разпечатка на обява за провеждане на киноложка изложба, организирана от сдружението.

Районният съд правилно е преценил, че чрез представените по делото договори за дарения, сключени с участниците в киноложкото изложение, сдружението е получавало  пари от такси за участия и такси за издаване на сертификати, обявени в сайта на сдружението, следователно е налице продажба на услуги по смисъла на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО.  Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност, само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Сдружението обаче става задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/200г. на МФ, поради което правилно е ангажирана и административнонаказателната му отговорност на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.

Настоящият състав счита обаче за основателно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Нито административно-наказващият орган в НП, нито съдът в съдебното решение, са обсъдили защо приемат, че наказанието следва да е в максимално предвидения по закон размер. В НП липсват мотиви в тази насока. Напротив дори, в НП е указано, че нарушението е за първи път. Формално е записано, че са взети предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Според касационната инстанция наложената санкция не е съобразена с тежестта на нарушението. За смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства въобще не може да се говори, доколкото такива не са посочени. Като се има предвид обаче, че в НП е посочен оборот от 1469. 00 лв. и 1729.00 евро, то санкция в размер на 10000 лв. е несъразмерно висока и с нея не биха могли да бъдат постигнати целите на чл. 12 от ЗАНН от една страна, а от друга страна, тази санкция противоречи на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при наличие на указанието, че се касае за първо нарушение. В този смисъл е налице касационното основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за обжалваното решение, поради което то следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъде изменено НП и наложена санкция в минимума на предвидената по закон, а именно от 3000 лв.

             Водим от горното, както и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. посл. от АПК и във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд - Добрич, Първи касационен състав  

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

             ОТМЕНЯ решение № 40 от 30.03.2016 г., постановено по нахд № 287/2015 г. по описа на РС гр. Балчик, с което е потвърдено наказателно постановление № 166806/ 15.10.2015 г. на заместник-директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология”, БУЛСТАТ 121050057, гр. София, представлявано от к.г.л., за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г.  на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

         ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 166806/ 15.10.2015 г. на заместник-директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на Сдружение "Българска републиканска федерация по кинология”, БУЛСТАТ 121050057, гр. София, представлявано от к.г.л., за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г.  на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева), като НАМАЛЯВА наложената санкция от 10 000 лв. (десет хиляди лева) на 3000 лв. (три хиляди лева).

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: