Р  Е Ш Е Н И Е

421

гр.Добрич, 21.11.2016 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Добричкият  административен съд, в публично съдебно  заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година ІІІ състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от  съдия Милена Георгиева адм. дело № 426 по описа на съда за 2016 год. за да се произнесе,  взе предвид следното:         

          Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

          Образувано е по жалба от П.Е.Ц., ЕГН ********** ***, срещу мълчалив отказ на Дирекция “ГРОН” при община гр.Добрич, по негово заявление №219Р от 05.07. 2016г. , със срок на изпълнение 12.07.2016г. Твърди, че Е.Ц.П. е дете на Ц.П.П., който му е дядо.Настоява,че като наследник на дядо си, има право да получи актае за раждане на Е.П., също негова наследница. В подкрепа цитира чл.88а,ал.1,т.1 от ЗГР. Иска от съда да отмени мълчаливия отказ и да задължи административния орган да му издаде искания документ.В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от П.Ц..

          Ответникът,чрез процесуалния си представител Николета Коларова-ст. юрисконсулт, оспорва жалбата.

          Добричкият административен съд,като взе предвид становищата на страните и  прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :                 

          Със Заявление  № 219Р/05.07.2016г. (л.15), жалбоподоталелят е поискал да му бъде издадено копие от акт за раждане на Е.Ц.П., родена в гр.Добрич на 19.08.1924г. В заявлението жалбоподателят е отбелязал, че го подава като законен представител.По повод заявлението на Ц. е издаден талон, в който е записано,че срокът за изпълнение е 12.07.2016г.(л.6). До този срок не е налице произнасяне по заявлението, предвид което е формиран мълчалив отказ, който подлежи на съдебен контрол.Съгласно чл.149, ал.2 АПК, мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.Жалбата е подадена на 11.08.16г. т.е.,в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

          От  Удостоверение за наследници изх.№46/06.05.2016г. се установява,че Е.Ц. е наследница (дъщеря)на Ц.П.П.. Същата е починала на 30.08.1995г. и към момента на издаване на удостоверението е оставила наследници – син В.И. и дъщеря- И.Д..Жалбоподателят не е сред наследниците на Е..Същият е наследник на Е.Г. Ц., син на Г.Ц.П., който е брат на Е. и син на Ц.П.П.-негов прадядо.Видно е,че жалбоподателят не попада в кръга на наследниците на Е.,предвид което не е и от кръга на лицата по чл.88а от Закона за гражданската регистрация-документи по чл. 88 се издават на:1. лицето, за което се отнася актът за раждане, на неговите родители/законните му представители;. страните по акта за сключен граждански брак;3. наследниците на починалото лице от акта за смърт. Документите по чл.88а може да се издават и на трети лица, изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1 или по реда на Гражданско процесуалния кодекс и Наказателно процесуалния кодекс.

          В защитата си, жалбоподателят се позовава на писмо по електронна поща на Комисията за защита на личните данни(л.54). Преди всичко писмото не е годно доказателствено средство и като такова, не следва да се кредитира от съда, който не е и обвързан със съдържанието му. От друга страна, в отговор на зададени от Ц. въпроси точно и ясно му е отговорено,че в конкретния случай достъпът до данните от регистрите по гражданското състояние се осъществява по строго определен начин, разписан както в ЗГР, така и в неговите подзаконови нормативни актове.

          В цитираното писмо Комисията е изразила и становище относно личните данни на починалите лица, за които не може да се счита, че те имат такива, но същевременно е заявила,че във всеки конкретен случай следва да се извърши преценка дали определена информация за починали лица,може да доведе до разкриване на лични данни идентифициращи други лица.          

          Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Е.Ц., ЕГН ********** ***, срещу мълчалив отказ на Дирекция “ГРОН” при община гр.Добрич, по негово заявление №219Р от 05.07. 2016г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: