Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 422

гр.Добрич,   21.11.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, VІ-ти състав, в публично заседание на трети ноември през  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при участието на секретаря М.М. като разгледа докладваното от съдия Милева адм.дело №425 по описа на АС-Добрич за 2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.24 от ЗГР.

           Образувано по жалба от П.Е.Ц. *** срещу Отказ на Директор на Дирекция ГРОН при община Добрич да уважи искане за издаване на удостоверение за наследници с вх. №94П-00-308 от 02.08.2016 г. на П.И.П., починал на 09.06.1923 г. в гр. Добрич, обективиран в писмо с изх. №94П-00-308/09.08.2016 г..

             В жалбата се въвеждат оплаквания, че отказът е неправилен и незаконосъобразен, поставен в противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 2 от Наредбата № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.Счита, че административният орган не е извършил пълна проверка в регистъра на населението, както и при необходимост в регистрите на актовете за гражданско състояние. Твърдението на органа, че не са налице налични семейни регистри преди 1942 г., според оспорващия не следва да води до отказ. Моли да се отмени отказа и да се върне на административния орган за ново произнасяне.

                  В с.з. жалбоподателят поддържа подадената жалба. Сочи, че в представеният смъртен акт на П.И.П., в долната му част е посочено лицето Г.П.П., който според него е посочения от органа Г., за когото няма данни. Релевира доводи, че удостоверение за наследници са издавани и когато за някой от тях няма данни в регистрите. В хода по същество, изразява становище, че дори да липсва информация за посочените в регистрите Г. и Н., това не пречка дирекция ГРОН да впише наследниците на останалите пет деца и да издаде удостоверение за наследници.

Ответникът Директорът на дирекция ГРОН лично  и чрез процесуалния си  представител – юриск. К., оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че не са допуснати съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила, както и че произнасянето на административния орган съответства на материалния закон.Сочи, че отказът е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Административната преписка е образувана с искане за издаване на удостоверение за наследници с вх. №94П-00-308 от 02.08.2016 г., подадено от жалбоподателя, до кмета на кмета на община Добрич, за издаване на удостоверение за наследници на П.И.П., починал на 09.01.1923 г. Декларирал е известните му останалите наследници след смъртта на лицето, а именно: И.П.П. – син, С.П.Б. – дъщеря, Ц.П.П. – син /прадядо на оспорващия/, Х.П. – син и Д.П.Т. – дъщеря.

За да докаже, че действително е наследник на П.И.П. прилага като доказателства за наличието на родствена връзка удостоверение за родствени връзка на Е.Г. Ц. и удостоверение за родствени връзки на Ц.П.П..

От оспорваният в настоящето производство отказ да бъде издадено исканото удостоверение за наследниците  е видно, че при извършената проверка във водените регистри длъжностното лице е установило, че в тях се съхранява Акт за смърт № 0386/09.06.1923 г., въз основа на който се установява, че П.И.П. е починал на 09.06.1923, без да е посочена датата на раждането му. Установява се още, отново във връзка с извършените проверки, за да бъде издадено исканото удостоверение за наследници, че  в община Добрич не се съхраняват семейни регистри по-стари от съставените през 1942 г. От издаденото удостоверени за  съпруг/а и родствени връзки на П.И.П.,  е отбелязано, че същият има съпруга Е.Ц.П., починала 1967 години и деца – Ц., И., С., Х. и Д.. Като съгл. ЛРК на Д. Т., същата има брат Г. и сестра Н., за които няма данни в регистрите.

По делото като доказателства са приети и  акт за раждане на Х.П., ЛРК на Д.П.Т., извадка от семеен регистър на гр. Добрич 1946 г., ЛРК на С. П.Б..

С оглед указанията на съда, административният орган е извършил справки и в наличните регистри на гражданско състояние и пред съда е декларирал, че в актовете за раждане в периода от 1900 -1907 г. не са открити лица с имена Н. /Н.П./ и Г./Г. П.П.. В актовете за брак за периода 1920 – 1946 г. също не са открити лица с имената Г./Г. и Н./Н.П.. В актовете за смърт за периода 1923 до 1978 г. за двете лица също няма данни.

Безспорен по делото е фактът, че на територията на община гр. Добрич семейни регистри има от 1942, 1946 и 1958 година.  

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Оспореният акт е издаден от Директора на дирекция ГРОН при Община Добрич, който е надлежен орган, притежаващ изискуемата се материална компетентност, съгл. Заповед №1294/13.11.2015 г. на Кмета на община Добрич.  Органът притежава и териториална компетентност по чл. 2, ал. 5 от наредбата, тъй като последният постоянен адрес на починалото лице П.И.П. – гр. Добрич Следователно не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК - липса на компетентност.

Оспореният акт е постановен в писмена форма. Съдържа фактическите обстоятелства, които са обусловили съдържанието на отказа и биха могли да служат като база за преценка за материалната законосъобразност на акта. Следователно не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК - липса на установената форма.

С оспореното удостоверение е отказано издаване на удостоверение за наследници на починало лице, което желано действие представлява административна услуга по смисъла на § 8 АПК, обективирана в удостоверителен административен акт /чл. 24, ал. 2 от ЗГР /. Съдържащите се в него данни удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населението. В този смисъл този отказ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК.

Съгласно мотивната част на оспорения отказ поисканото удостоверение не може да бъде издадено поради липса на регистър на населението и регистър на актове за гражданско състояние, съдържащи данни в относимия период, включващ датата на смъртта на общия наследодател - 09.06.1923 г. Отделно от това, ответникът при извършване на проверката е установил, че освен посочените наследници в заявлението, подадено от оспорващият от ЛРК на Д. Петрова се установяват още двама вписани брат и сестра Г. и Н., за които липсват каквито и да е данни в регистрите.

Удостоверение за наследници е особен документ, обект на позитивна правна регламентация. Нормативното основание за издаването му е изведено от текстовете на чл. 22 и сл. от закона за гражданската регистрация /ЗГР/ и от чл. 9 до чл. 12 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Документът е свидетелстващ. Той не съдържа и не създава собствена информация, а извежда и обективира обобщена такава само от един вид източник - регистър - съответния регистър на населението и регистъра на актовете за гражданско състояние. Процедурата по издаване на удостоверение за наследници е регламентирана в Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Удостоверението за наследници се издава от кмета на общината/на кметството, където е бил постоянния адрес на наследодателя, след справка в регистъра на населението и съдържа данни, отразени в него. Въз основа на подаденото искане за издаване на удостоверение за наследници длъжностното лице по гражданско състояние е длъжно да извърши проверка по регистъра на населението и прецени налице ли са основания за издаване на удостоверение за наследници. При липса на съответни регистри, администрацията, действаща в хипотезата на обвързана компетентност, и на основание чл. 8, ал. 2 от наредбата е длъжна да постанови отказ, в какъвто смисъл е постановен и процесният такъв.  Тези липсващи данни следва да бъдат установени от районният съд по реда на чл. 542 и сл. ГПК в охранително производство. И едва след като бъде разпоредено от гражданския съд съставянето на съответните актове за гражданско състояние административният орган може въз основа на тях да състави удостоверение за наследници. Установяването на факти по гражданско състояние на лица, за които факти не са съставени актове в определените срокове и те не са вписани в регистрите на населението, не е от компетентността на административния орган и съответно на административния съд. Установяването на тези обстоятелства е от компетентност на гражданските съдилища.

Неоснователни са доводите, че удостоверението е следвало да се издаде независимо, че няма данни за двама от наследниците на П.И.П. –Г. и Н..

При получаването на искането, административният орган е извършил справка за наличието на допустими по закон източници на подлежащата на удостоверяване информация. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата такива източници на информация са регистъра на населението и регистрите на актовете за гражданско състояние. По делото не се спори, че същите не съществуват. След установяване липсата на семеен регистър, воден за периода до 1942 г., ответника е извършил справка в наличния регистър по гражданско състояния,  който не е съдържал данни за всички наследници по закон на П.И.П., а именно Н./Н.П. и Г./Г. П.П. и следователно не е могъл да послужи за издаване на искането удостоверение/чл. 11, ал. 5 от Наредбата, разписваща задължение в удостоверението да се вписват всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството/. Следователно, длъжностното лице е извършило всички възможни проверки - установило е липса на регистър за гражданско състояние и регистър на населението до 1942 г. Проверило е данните в наличния регистър по гражданско състояние. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 146, т. 3 от АПК, което би могло да се отрази на съдържанието на волеизявлението.

Съдът счита, че при данните, които са налични и открити при извършената проверка от длъжностното лице за издаване на оспорвания в това съдебно производство административен акт, издаденият отказ е законосъобразен и обоснован административен акт, който следва да бъде оставен в сила, а жалбата на П.Е.Ц. да бъде оставена без уважение

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

                  ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на П.Е.Ц. *** срещу Отказ на Директор на Дирекция ГРОН при община Добрич да уважи искане за издаване на удостоверение за наследници с вх. №94П-00-308 от 02.08.2016 г. на П.И.П., починал на 09.06.1923 г. в гр. Добрич, обективиран в писмо с изх. №94П-00-308/09.08.2016 г..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: