Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………./25.11.2016г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  СИЛВИЯ С.

                                                                                              НЕЛИ КАМЕНСКА

           

            При участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря В.С. разгледа докладваното от съдия С.С. к.а.х.д. № 421/2016 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.

            Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на Комисия за защита на потребителите срещу решение № 302/17.06.2016г., постановено по н.а.х.д. № 1568/2015г. по описа на Добричкия районен съд, с което е отменено НП № В - 036999/27.10.2015г., издадено от директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на Комисия за защита на потребителите, с което на “Техномаркет” АД, град София, ЕИК ХХХХ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.222а от ЗЗП за нарушение на чл.113, ал.1, във вр. чл.113, ал.2 от ЗЗП. Касаторът счита, че решението на съда е постановено в разрез със закона, при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните и процесуалните норми, в противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорва изводът на съда, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, съставляващо липса на дата на нарушението в съставения АУАН. Твърди, че допуснатият в акта пропуск не може да обуслови незаконосъобразност на НП, тъй като не е довел до нарушаване или ограничаване на правото на защита на наказаното лице, което го е реализирало в пълен обем. Сочи, че този пропуск е отстранен в НП, в което изрично е посочена датата на нарушението, като се позовава и на разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Твърди, че неправилно районният съд е приел, че не е налице извършено нарушение на чл.113, ал.1, във вр. ал.2 от ЗЗП, като не е направил ясно разграничение между общата законова отговорност за недостатъци и гаранционната отговорност. Счита, че административнонаказващият орган е имал предвид гаранционната отговорност на търговеца, която възниква само при надлежно предявена рекламация пред продавача на стоката, а не и пред оторизирания сервиз за ремонти, поради което едномесечният срок по чл.113, ал.1 от ЗЗП е започнал да тече от 24.06.2015г. и е изтекъл на 24.07.2015г. Изразява несъгласие с извода на съда, че няма дефект на стоката в този срок, тъй като на 13.08.2015г. дефектът е отстранен и стоката е приведена в съответствие с договора за продажба чрез сменен казан. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди НП.                                           

             Ответникът – “Техномаркет” АД гр.София, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба по подробно изложени в писмен отговор съображения.     

             Представителят на ДОП дава заключение, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Споделя извода на съда, че липсата на дата в АУАН е съществен пропуск, който води до отмяна на обжалваното НП.    

              Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

              Касационната жалба е подадена в срока чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.                   

              С процесното НП търговското дружество е било наказано за това, че не е изпълнило задължението си да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в едномесечен срок, считано от датата на предявяване на рекламацията на 24.06.2015г., защото издаденият протокол от сервизен център “Сотиров сервиз” е с дата от 12.06.2015г., дата преди завеждане на рекламацията от потребителя, на която търговецът не би могъл да знае за несъответствието, както и защото не са представени доказателства за посещението на представител на търговеца в дома на потребителя. За да отмени НП, районният съд е приел, че никъде в АУАН не е посочен срокът, в който търговецът е бил длъжен да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, респективно след изтичането на който и при бездействие от негова страна, би бил осъществен съставът на нарушението по чл.113, ал.1 от ЗЗП. Посочил е, че този пропуск е съществен както с оглед на съставомерността на деянието, така и с оглед на законоустановените срокове по чл. 34 от ЗАНН. Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит на акта, липсата на който съставлява съществено процесуално нарушение на чл. 42, т. 3, предл. 1 от ЗАНН. Констатирал е, че тепърва в НП е посочена дата на извършване на нарушението и е дадена пълна правна квалификация на нарушението, като е приел, че това е процесуално недопустимо с оглед на правото на защита на наказаното лице. От друга страна, съдът е приел, че деянието, за което е санкциониран жалбоподателят, не покрива от обективна страна признаците на нарушението по чл.113, ал.1 от ЗЗП, тъй като от доказателствата по делото се установява, че в едномесечния срок по чл.113, ал.2 от ЗЗП търговецът е предприел действия по рекламацията на потребителя, предявена както пред оторизирания сервиз, така и пред търговеца, съответно на дати 12.06.2015г. и 24.06.2015г., в резултат на които е констатирано, че стоката съответства на договора за продажба, като търговецът е изпълнил задълженията си по чл.105 от ЗЗП. Изложил е съображения, че преди да издаде обжалваното НП наказващият орган не е изяснил спорните обстоятелства по случая, давайки вяра единствено и само на потребителя. Фактическата обстановка в акта и НП не може да се основава само върху твърденията на потребителя, който във всички случаи е заинтересован от наказването на жалбоподателя. По тези съображения районният съд е приел, че липсва извършено административно нарушение на чл.113, ал.1, във вр. ал.2 от ЗЗП от страна на търговеца, поради което НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.               

              Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, макар и не по изложените  в него съображения.                

              Видно от съпоставката между акта и НП, визираното в акта нарушение е за това, че търговецът изобщо не е привел потребителската стока в съответствие с договора за продажба, което е нарушение на чл.113, ал.1 от ЗЗП, докато в НП нарушението е за това, че търговецът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба в законоустановения едномесечен срок от датата на предявяване на рекламацията /24.06.2015г./, което е нарушение по чл.113, ал.2 от ЗЗП. Именно тези несъответствия са довели и до различия в датата на извършване на нарушението, която в акта съвпада с датата на проверката, докато в НП това е датата, на която е изтекъл едномесечният срок по чл.113, ал.2 от ЗЗП, а именно 25.07.2015г. Вместо да установи посочените различия районният съд погрешно е преценил, че се касае за липса на дата на нарушението в акта, която тепърва е отстранена в НП. Независимо от това правилно районният съд е приел, че НП е незаконосъобразно, тъй като с него е изменена първоначалната фактическа обстановка в акта и правната квалификация на нарушението, като е добавен нов съставомерен елемент от обективна страна, а именно срокът по чл.113, ал.2 от ЗЗП. Действително в НП деянието е квалифицирано по чл.113, ал.1, във вр. с ал.2 от ЗЗП, но това не променя факта, че става дума за нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП, което, макар и да е във вр. с ал.1 от същия текст, е отделно и самостоятелно административно нарушение, за което се налага отделно административно наказание. Липсата на единство между цифровата квалификация и словесното описание на нарушението, посочени в акта и НП, прави неясна волята на наказващия орган какво точно нарушение е вменил на нарушителя и съставлява съществено процесуално нарушение, което е абсолютно основание за отмяна на НП.    

             С оглед на изложеното обжалваното решение, с което НП е отменено, макар и с други доводи, е правилно като краен правен резултат и следва да бъде оставено в сила поради това.    

   Водим от гореизложеното, както и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд  

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 302/17.06.2016г., постановено по н.а.х.д. № 1568/2015г. по описа на Добричкия районен съд.                    

              РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                              2.