Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 433/24.11.2016г., град Добрич

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

          

            ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА 

                                                                                        НЕЛИ КАМЕНСКА

           

            При участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря В.С. разгледа докладваното от съдия С.С. к.а.н.х.д. № 420/2016год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

            Образувано е по касационна жалба на В.Д.С. с ЕГН ********** *** срещу решение № 242/14.05.2016г. по н.а.х.д. № 363/2016г. по описа на Добричкия районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 28-0000048/16.02.2016г., издадено от началника на ОО “Автомобилна администрация” – Добрич, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.15, §7, б.”а”, т.”i” от Регламент 3821/ 85, във вр. с изр. последно от същата буква, във вр. чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвПр на основание чл. 93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 1500 лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска същото да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление. На първо място се оспорва изводът на съда, че не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че с възраженията срещу акта жалбоподателят е представил изискуемите тахографски листове и е обяснил причината, поради която те са се намирали в офиса на предприятието, а именно, че той не е трябвало да извършва този превоз, но поради заболяване на другия екипаж се е наложило да го сменя и не е имал възможност да вземе тахографските листове, поради което не е трябвало да бъде наказван, а само да бъде предупреден устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Твърди се, че жалбоподателят не е адресат на посочената в НП санкционна норма, тъй като е представил тахографските листове в законоустановения срок в ОО “АА” – Добрич. Сочи се също така, че никъде в АУАН и НП не са залегнали констатации за масата на контролираното превозно средство, поради което липсва елемент от обективна страна от състава на вмененото на жалбоподателя административно нарушение. На последно място се сочи, че жалбоподателят е следвало да бъде наказан по реда на чл.93, ал.2 от ЗАвПр, а именно за непредставяне на документи, а не по реда на чл.93в, ал.17, т.1 от с.з.                                               

            Ответникът оспорва основателността на касационната жалба в писмено становище по делото. Не е съгласен с довода на касатора, че нито в АУАН, нито в НП са залегнали констатации за масата на контролираното превозно средство, тъй като и в двата акта много ясно е записано, че МПС е от категория N3, в която влизат всички превозни средства с технически допустима максимална маса над 12 тона. Не е съгласен и с другото твърдение в касационната жалба, че на водача би следвало да се наложи санкция по чл.93, ал.2 от ЗАвПр. Сочи, че нарушението на водача се състои в непредставяне на тахографските листове за предходните 28 дни в момента на проверката, което е наказуемо по реда на чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр, която е специална норма и изключва приложението на общите санкционни разпоредби. Оспорва и възражението на касатора за приложимост на чл.28 от ЗАНН с аргумента, че високият размер на предвиденото от законодателя наказание сочи за висока степен на обществена опасност на деянието. По тези съображения иска решението на ДРС да бъде оставено в сила.      

            Представителят на ДОП счита касационната жалба за неоснователна и иска решението на ДРС да бъде оставено в сила.       

            Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

            Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:  

            С процесното наказателно постановление касаторът е наказан за това, че на 19.01.2016г. в качеството му на водач, управляващ в екип товарен автомобил марка “Мерцедес” от категория N3 с рег.№ РВ 0547 РР с прикачено полуремарке с рег. №  РВ 4852 ЕН категория О4, оборудвано с аналагов тахограф, извършва обществен превоз на товари по маршрут Добрич - Пловдив, като при проверката не представя тахографски листове от предходните 28 дни – такива са представени след съставяне на акта в ОО “АА” – Пловдив заедно с обяснение на водача с рег. № 52-00-23-458/ 22.01.2016г. В НП е отразено, че деянието съставлява нарушение на чл.15, §7, б.”а”, т.”i” от Регламент 3821/ 85, във вр. с изр. последно от същата буква и във вр. чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвПр, като представените с обяснението тахографски листове не отменят отговорността на водача за неизпълнение на задължението за представяне на нормативно изискуемите документи в момента на проверката, поради което и на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че са налице безспорни доказателства за извършеното нарушение и неговото авторство, както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване на правото на защита на нарушителя. По отношение на приложимия материален закон районният съд е приел, че специалната норма на чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр изключва приложението на общата разпоредба на чл.93, ал.2 от същия закон, поради което правилно и законосъобразно водачът е наказан по специалния текст на закона. Отхвърлил е възражението на касатора за маловажност на деянието предвид липсата на доказателства, обуславящи неговата по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушения от този вид. Подчертал е, че извършеното нарушение е със завишена степен на обществена опасност, свързана най-вече с безопасността на движението, тъй като управлението на МПС е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача и останалите участници в движението. От друга страна е приел, че наложеното наказание е в законоустановения фиксиран размер и не подлежи на преразглеждане от съда, в резултат на което е стигнал до крайния правен извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

             Така постановеното решение е правилно. При извършената служебна проверка касационната инстанция констатира, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, водещи до отмяната му. В хода на съдебното производство са събрани достатъчно доказателства за правнорелевантните факти и обстоятелства, като районният съд правилно ги е преценил и възприетата от него фактическа обстановка се явява безспорно установена. Тя сочи, че на описаните в акта и НП дата и място водачът е управлявал превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, и в момента на проверката не е могъл да представи на контролните органи тахографските листове за предходните 28 дни, каквото задължение му вменява разпоредбата на чл.15, §7, б.”а”, т.”i” от действащия към този момент Регламент 3821/ 85, във вр. с изр. последно от същата буква и във вр. чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвПр. Описанието на нарушението както в АУАН, така и в НП съответства на санкционната норма на чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр, която предвижда глоба в размер на 1500 лева за водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден и тези от предходните 28 календарни дни. Неоснователно е възражението на касатора, че той не е адресат на посочената от административнонаказващия орган санкционна норма, тъй като е представил изискуемите тахографски листове в законоустановения тридневен срок за възражения срещу акта. Правилно е становището на районния съд, че релевантният момент, към който се преценява дали е налице извършено административно нарушение на чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр, е моментът на извършване на проверката от страна на контролните органи и след като водачът не е представил нормативно изискуемите документи към този момент, то той е извършил нарушение на посочената законова норма. Обстоятелството, че жалбоподателят е представил необходимите тахографски листове в тридневния срок за възражения не изключва отговорността му за нарушение на чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр. Правилно е становището на районния съд, че посочената разпоредба се явява специална по отношение на общата санкционна норма на чл.93, ал.2 от ЗАвПр и дерогира нейното действие, поради което правилно и законосъобразно водачът е санкциониран по реда на чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр. Неоснователно е възражението на касатора за маловажност на деянието, като районният съд правилно го е отхвърлил с подробни и аргументирани мотиви, които се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да се преповтарят в настоящия акт. Неоснователно е и възражението на касатора, което при това е направено едва в касационното производство, че никъде в АУАН и НП няма констатации за масата на проверяваното превозно средство, защото и в двата акта изрично е посочено, то товарният автомобил е от категория N3, към която спадат моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса над 12 t съгласно чл.149, ал.1, т.3, б. “в” от ЗДвП, а прикаченото към него полуремарке е от категория О4, към която спадат пък пътните превозни средства с технически допустима максимална маса над 10 t съгласно чл.149, ал.1, т.5, б.”г” от ЗДвП. Следователно налице са всички обективни и субективни елементи от състава на посоченото в НП административно нарушение, поради което правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил наказан за извършването му.   

  С оглед на изложеното правилно и законосъобразно районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление, поради което не са налице касационни основания за отмяна на постановеното от него решение. Същото като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон следва да бъде оставено в сила на основание чл.221, ал.2 от АПК.

  Водим от горното, Административният съд  

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 242/14.05.2016г. по н.а.х.д. № 363/2016г. по описа на Добричкия районен съд.                            

             РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                             2.