Р Е Ш Е Н И Е

 

№389/ 04.11.2016г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                                  

Добрички административен съд, в публично заседание на единадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, Втори касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Дарина Витанова

ЧЛЕНОВЕ:       Силвия Сандева

                     Нели Каменска

 

при участието на секретаря, И.Д. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Димитър Димитров, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 419 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на “ххххх” ЕАД ЕИК ххххх, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, подадена чрез адв. Н.С. *** срещу решение № 90 от 17.06.2016г., постановено по нахд № 117/2016г. по описа на Балчишкия районен съд, с което е изменен размерът на имуществена санкция от 10 000 лв. на 1 000 лв., наложена на на касатора на основание чл.237, ал.1, т.2 от ЗУТ с наказателно постановление № Д-7-ДНСК-158/23.12.2015г., издадено от заместник-началника на ДНСК срещу “ххххх” ЕАД за нарушение на чл.161, ал.4, т.1 във вр. с чл.96, ал.4 от Закона за устройство на територията и чл.60 от Наредба № 12/03.07.2001г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развива доводи за неправилна преценка, че са спазени сроковете за образуване на административно-наказателно производство, установени в чл.34, ал.1 от ЗАНН. Изразява становище, че специалната норма на чл.239, ал.2 от ЗУТ не предвиждала нищо за тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, който започва да тече от откриването на нарушителя, затова следвало да се приложи общото правило по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В тази връзка се твърди, че административното нарушение е установено на 20.03.2015г., когато служители на РДНСК-СИР съставят Констативен акт № 1/20.03.2015г., а актът за установяване на административно нарушение бил съставен едва на 03.11.2015г., т.е. извън сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. По тези съображения счита, че съдебното решение е постановено в нарушение на закона. Моли то да бъде отменено, а делото да се реши по същество с отмяната на наказателното постановление.

            Ответникът по касационната жалба, ДНСК-С., в писмено становище по касационната жалба и в съдебно заседание, представлявана от юрисконсулт З.Георгиева, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.  Ответникът счита, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно, тъй като нарушението е установено по безспорен начин. Позовава се на нормата на чл.239, ал.2 от ЗУТ и изразява становище, че едногодишният срок за образуване на административно-наказателно производство не е започнал да тече, понеже не било издадено разрешение за ползване на строежа. Счита, че в случая приложим, на осн. чл.11 от ЗАНН, е три годишният давностен срок от датата на деянието, установен в чл.80, ал.1, т.5 от НК, тъй като ЗАНН не предвиждал срок, в който следва да приключи административно-наказателното производство.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище за неоснователност на касационната жалба, понеже нормата на чл.239, ал.2 от ЗУТ била специална и сроковете за образуване на административно-наказателно производство били спазени.

Административен съд - Добрич, като обсъди събраните от районния съд доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка, съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

            Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да измени наказателното постановление районният съд е приел, че извършването на нарушението е безспорно установено и че при издаване на наказателното постановление са спазени сроковете за образуване на административно-наказателното производство, установени в ЗАНН и в специалната норма на чл.239, ал.2 от ЗУТ, тъй като разрешеният строеж бил трета категория и за него се изисквало издаването на разрешение за ползване, за да започне да тече едногодишния срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, установен в чл.239, ал.2 от ЗУТ.

Настоящата инстанция намира тези правни изводи за неправилни и в противоречие с нормите на чл.34, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.239, ал.2 от ЗУТ.

          Според чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.

А според специалната норма на чл.239, ал.2 от ЗУТ, едногодишният срок по Закона за административните нарушения и наказания за образуване на административнонаказателно производство за нарушения по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация - от деня на извършване на нарушението.

Разглеждайки разпоредбата на чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН, съгласно която не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли /за митнически нарушения/ две години от извършване на нарушението,  по-дългият срок се прилага само в случаите, когато извършителят е неизвестен, а когато извършителят е известен, органите, осъществяващи функции по установяване на административни нарушения следва да отчитат само по-краткия тримесечен срок.

Така изрично специалната норма на чл.239, ал.2 от ЗУТ отределя, че е за случаите, попадащи в едногодишния срок по чл.34, ал.1, предл.2 от ЗАНН, но не засяга общото правило за съставяне на АУАН в три месечен срок от откриване на нарушителя. Затова е неправилно изразеното становище, че специалната норма на чл.239, ал.2 от ЗУТ, дерогира общото правило по ЗАНН, в случаите, когато нарушителят е известен. С нея единствено се определя различен начален момент, от който започва да тече едногодишния срок за образуване на административнонаказателно производство за нарушения по ЗУТ, в случаите, когато нарушителят е неизвестен.

Винаги, когато нарушителят е известен срокът за образуване на административно-наказателно производство е тримесечен. Едногодишният, респ. двугодишният срок за образуване на административно-наказателното производство, както по чл.34, ал.1 от ЗАНН, така и по специалната разпоредба на чл.239, ал.2 от ЗУТ, се прилага в случаите, когато при откриване на нарушението нарушителят не е известен.

В съставения срещу касатора акт за установяване на административно нарушение № Д-7 от 03.11.2015г. е посочено, че “ххххх” ЕАД е извършило незаконен строеж  “Курортни сгради със СПА комплекс, ресторанти и басейни, находящ се в поземлен имот № 53120.106.443 по КК на с.Оброчище, местност “Фиш-Фиш” , община Балчик и че нарушението е установено при извършена на 2о.03.2015г. проверка, при която се установило, че собственик и извършител на строежа е именно “ххххх” ЕАД. Това обстоятелство е достатъчно да обоснове извод за незаконосъобразно образувано административно-наказателно производство. Преклузивният срок за образуване на административно наказателното производство срещу “ххххх” ЕАД е изтекъл на 20.06.2015г. Независимо, че извършителят на нарушението е бил установен при извършване на проверката на 20.03.2015г. актът за установяване на нарушение е съставен едва на 03.11.2015г., извън сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Бездействието на органите на ДНСК повече от три месеца от откриване на нарушителя е пречка за съставяне на акта - изключва отговорността на нарушителя. Едногодишният срок по чл.239, ал.2 от ЗУТ, който  започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация - от деня на извършване на нарушението, за санкциониране на нарушенията по ЗУТ е в случаите, когато не е ясно кой е нарушителят. В случая в съставения акт е отразено, че всички конкретни обстоятелства относно извършителя на процесното  нарушение са станали известни на органите на ДНСК  в процеса на извършената на 20.03.2015г. проверката, за която е съставен констативен акт № 1 от същата дата. Считано от деня на извършване на проверката, АУАН е издаден след изтичане на тримесечният срок по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН, тъй като е следвало да стане до 20.06.2015г., а не едва на 03.11.2015г.

Издаденото наказателно постановление в административнонаказателно производство, което е образувано след изтичане на предвидения в закона давностен срок, следва да бъде отменено.

При постановяване на решението районният съд не се е съобразил с ТР № 112/16.12.1982 г. и т. 3 от ТР № 48/1981 на ОСНК, както и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по т.д. № 1/2014г. на ОСК на НК на ВСК и ВАС, които са задължителни за съдилищата, поради което и решението е неправилно и следва да се отмени. 

Становището на процесуалния представител на ответника за приложимост  три годишният давностен срок от датата на деянието, установен в чл.80, ал.1, т.5 от НК, се дължи на неправилно тълкуване на закона. В случая спорът не е за приключване на административно-наказателното производство, а за неговото образуване. Образуването на административно-наказателното производство е изрично уредено в чл.34, ал.1 от ЗАНН и чл.239, ал.2 от ЗУТ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд – Добрич, ІІ-ри касационен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

           

ОТМЕНЯ Решение № 90 от 17.06.2016г., постановено по нахд № 117/2016г. по описа на Балчишкия районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № Д-7-ДНСК-158/23.12.2015г., издадено от заместник-началника на ДНСК, с което на “ххххх” ЕАД, с ЕИК ххххх, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ул.”ххххх” № 5, представлявано от С. ххххх М., за нарушение на чл.161, ал.4, т.1 във вр. с чл.96, ал.4 от Закона за устройство на територията и чл.60 от Наредба № 12/03.07.2001г. за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони, на основание  чл.237, ал.1, т.2 от ЗУТ е наложена имуществена санкция от 10 000 лева.

Решението е окончателно.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: