Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 438/ 25.11.2016г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                                                                                               

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                                      НЕЛИ КАМЕНСКА

 

при участието на секретаря В.С. и прокурора при Окръжна прокуратура - Добрич ЗЛАТКО ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия С.С. к.адм.д. № 418 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК и е образувано по подадена чрез пълномощник касационна жалба от Сдружение “Клуб хххх”, ЕИК хххх, гр.София, представлявано от К.Д.С., със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. “хххх”, бл.103, вх.В, ет.2, ап.46 срещу решение № 311 от 24.06.2016г., постановено по нахд № 1402/2015г. по описа на РС - Добрич.

            В жалбата се излагат доводи, че решението на съда е непълно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието, касационни отменителни основания по смисъла на чл.348 от НПК. Като съществени процесуални нарушения се сочат неуважаването на молбата на процесуалния представител на жалбоподателя за отлагане на делото и постановяване на решението при погрешно установена фактическа обстановка, липса на доказателства за правнорелевантните факти и обстоятелства и превратно тълкуване и оценка на доказателствата по делото. Като нарушения на материалния закон се сочат неправилното тълкуване и прилагане на чл.24 от ЗАНН и чл.225 от ЗЗД. Твърди се, че сдружението не може да носи административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение, тъй като не е било организатор на процесното киноложко изложение и не е събирало такси за участие, респективно не е осъществявало стопанска дейност в търговски обект. Сочи се, че представените договори за дарение изразяват волята на дарителите безвъзмездно да предоставят суми на сдружението, без това да е обвързано с участие в изложението, като нито длъжностните лица на НАП, нито районният съд са имали компетентността да променят правната квалификация на договорите. Твърди се, че в изложбата са участвали лица, които не са заплащали каквито и да било суми в полза на сдружението и обратно – лица, които са правили дарения в полза на сдружението, не са участвали в киноложката изложба, но тези обстоятелства не са изяснени нито от наказващия орган, нито от съда. Не се споделя изводът на съда, че договорите за дарение прикриват възмездни продажби на услуги. Твърди се, че единствените доказателства за това са твърденията на длъжностните лица на ТД на НАП, като неправилно районният съд е кредитирал само техните показания и не е кредитирал показанията на св. хххх с мотива, че е в обективна невъзможност да установи самоличността на дарителите поради липса на достатъчно данни за тях в договорите. Възразява се, че административнонаказващият орган не е доказал по безспорен и несъмнен начин извършването на административното нарушение, като съдът неправилно е изместил доказателствената тежест върху наказаното лице. Излагат се доводи за допуснати нарушения на чл.57 от ЗАНН. Сочи се, че в АУАН и в НП са описани нарушения, свързани с неиздаване на фискална касова бележка и нерегистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство, като е посочена една правна квалификация – чл.118, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г., т.е. описани са две нарушения, за които съобразно правилото на чл.18 от ЗАНН следва да се наложат две отделни наказания, което не е сторено от наказващия орган. Излагат се оплаквания, че АУАН е бил връчен на ненадлежен представител, който не е имал пълномощия да го подписва и получава. Твърди се, че наказанието е явно несправедливо, както и че се касае за маловажен случай на административно нарушение с оглед на обстоятелството, че наказаният е юридическо лице с нестопанска цел, осъществяващо дейност в обществена полза, като не се е стигнало до неотразяване на приходи, както неправилно е счел съдът. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.     

            Ответникът по касационната жалба, ТД на НАП гр.Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността й и моли решението на ДРС да бъде оставено в сила. Сочи, че твърденията на касатора не отговарят на обективната истина и доказателствата по делото.

            Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставена в сила.

            Добричкият административен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора касационни основания, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

            С обжалваното решение Добричкият районен съд е потвърдил наказателно постановление № 158330/30.07.2015г. на заместник-директора на ТД на НАП гр.Варна, с което на Сдружение “Клуб хххх”, ЕИК хххх, гр.София, представлявано от К.Д.С., за нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.       За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на нарушението е безспорно доказано, тъй като Сдружение “Клуб хххх” е осъществявало стопанска дейност в търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС, като на 22.05.2015г. е извършвало продажба на услуги в импровизиран офис в комплекс “Хиподрума” в гр.Добрич, без да има монтиран, въведен в експлоатация и регистриран в НАП ЕКАФП. Посочил е, че сдружението попада под нормата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, поради което съгласно чл.7, ал.1 от същата наредба е било длъжно да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта. Коментирал е, че съгласно легалната дефиниция на понятието “услуга”, регламентирана в чл.8 от ЗДДС, това е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. За да е налице услуга, нейното изпълнение трябва да е насочено към постигане на конкретен стойностно оценим резултат в имуществената сфера на получателя, като в случая такъв конкретен стойностно оценим резултат е допускането до участие в киноложката изложба. Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на  касатора, че всички приходи от въпросното киноложко изложение са от дарения, които не подлежат на регистриране и отчитане чрез фискално устройство. Приел е, че представените договори за дарения прикриват възмездни продажби на услуги, като не е кредитирал показанията на св. Ал.Пеновски, че заплатените суми не са такси за участие, а парични дарения както от участници в изложението, така и от лица, които не са участвали в него. В мотивите на решението е обсъден и размерът на наложената имуществена санкция, като е прието, че същата е правилно и законосъобразно определена в законоустановения минимум, доколкото в санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС е предвидена санкция от 3000 лв. до 10 000 лв. за този вид нарушения. От друга страна, съдът е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като с нарушението е засегната сигурността на документооборота и отчетността при осъществяване на търговската дейност на ЮЛ, като стойността на невписаните парични средства е висока. Въз основа на тези свои изводи съдът е приел, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, в резултат на което го е потвърдил. 

            Така постановеното решение е правилно. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, след като е събрал всички необходими писмени и гласни доказателства за това и ги е анализирал внимателно и задълбочено в тяхната логическа взаимовръзка и последователност. Въз основа на установената от тях фактическа обстановка и след преценка на акта и на наказателното постановление на всички отменителни основания, районният съд е стигнал до правилни и обосновани правни изводи, които съответстват на данните по делото и материалния закон. Обстоятелството, че изводите на съда при преценката на фактите по делото не съвпадат с преценката на касатора не е основание да се приеме, че е налице неправилност или необоснованост на решението. 

            Неоснователно е възражението на касатора, че неправилно районният съд не е уважил молбата на процесуалния му представител за отлагане на съдебното заседание от 25.05.2016г., с което е накърнил правото му защита, тъй като го е лишил от възможността да вземе участие в производството. На първо място, молбата за отлагане на делото не е била подкрепена с никакви доказателства за служебната ангажираност на пълномощника на жалбоподателя, поради което правилно и законосъобразно съдът не я е уважил и е разгледал делото в негово отсъствие. Освен това сам пълномощникът на жалбоподателя е поискал в случай, че не бъде уважена молбата му и делото бъде разгледано, да му бъде дадена възможност за писмени бележки, каквото е сторил и районният съд, поради което не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице.   

            Неоснователно е възражението на касатора, че не може да носи административнонаказателна отговорност за посоченото в НП нарушение, тъй като не е организатор на процесното киноложко изложение и не е събирал такси за участие, респективно не е извършвал стопанска дейност. Същото се опровергава от представените във въззивното производство писмени доказателства – договор от 21.05.2015г., сключен между “Добрички хиподрум” ЕООД и касатора за безвъзмездно предоставяне на терен за провеждане на киноложка изложба от 21.05.2015г. до 24.05.2015г. на л.17 от въззивното дело, протокол от заседание на УС на БРФК, проведено на 14.05.2015г., на което е взето решение организирането и провеждането на изложбите в гр.Добрич на 21, 22, 23 и 24 май 2015г. да се възложи на Сдружение “Клуб хххх” на л.18 от въззивното дело, както и договори за дарение от 22.05.2015г. от № 38 до № 61, сключени между сдружението – касатор и различни физически лица.  

Не се споделя доводът в касационната жалба, че процесните приходи на сдружението от киноложкото изложение представляват приходи от дарения. Районният съд правилно е преценил, че представените по делото договори за дарения прикриват възмездни продажби на услуги, тъй като дарителите са плащали суми по определен ценоразпис, обявен в сайта на БРФК, срещу което са получавали конкретно право на участие и сертификат. Не се подкрепя от доказателствата по делото твърдението на касатора, че предоставянето на определена сума пари на сдружението не е било предпоставка и необходимо условие за дарителя да участва в изложбата, като в изложбата са участвали лица, които не са заплащали каквито и да било суми в полза на сдружението и обратно – лица, които са правили дарения в полза на сдружението, не са участвали в киноложката изложба. Правилно и законосъобразно районният съд не е кредитирал показанията на св. хххх, че участниците в изложението не са били задължени да правят дарения, тъй като е бил в обективна невъзможност да установи самоличността на дарителите (във всички договори те са описани само с едно или две имена), а оттам и да извърши проверка на истинността на показанията му. Съгласно представения във въззивното производство договор за счетоводно – консултантски услуги от 04.01.2015г. представляваното от св.Пеновски дружество обслужва счетоводно сдружението, което навежда на извода за неговата лична заинтересованост от изхода на делото. Освен това показанията на св.Пеновски противоречат на показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които са присъствали по време на самите плащания и са разговаряли лично с “дарителите”, при което са установили, че всички участници са заплащали такси за участия и такси за издаване на сертификати във фиксиран размер, срещу което са подписвали процесните договори за дарения. Ако жалбоподателят е твърдял, че не всички лица, които са направили дарения, са участвали в изложението, и не всички лица, които са участвали в изложението, са направили дарения, е бил длъжен да установи това с всички необходими, допустими и относими доказателства включително чрез показанията на въпросните дарители, самоличността на които би трябвало да му е известна предвид съществуващите между тях облигационни отношения. Единствено показанията на св.Пеновски, които при това са вътрешно противоречиви и неясни, не са достатъчни, за да се приеме, че показанията на актосъставителя и свидетеля по акта не отговарят на действителността. При това положение правилно и законосъобразно районният съд ги е кредитирал като логични, последователни и непротиворечиви на останалия доказателствен материал по делото и е основал изводите си на тях. Право на съда е да кредитира едни или други гласни доказателства, като единственото изискване към него е да мотивира избора си. Касационната инстанция не проверява този извод, а само дали той е обоснован. В случая въззивният съд се е мотивирал подробно и точно защо не кредитира показанията на св. Ал.Пеновски и защо приема показанията на другата група свидетели, поради което не са налице основания за ревизиране на вътрешното му убеждение.

Неоснователно е възражението на касатора, че наказващият орган и съдът не могат да променят правната квалификация на процесните договори, защото в правомощията на съда е да прецени действителната обща воля на страните и да определи правния характер и последици на сключените между тях договори с каквато цел са събрани и гласните доказателства по делото. Неправилно и в противоречие със съдопроизводствените правила касаторът въвежда в касационното производство нови възражения за незаконосъобразност на акта и наказателното постановление, които не са били направени пред ДРС. Така например едва пред настоящата инстанция се възразява, че в наказателното постановление не е посочено място на извършване на нарушението съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, че в наказателното постановление са описани две нарушения, а е наложено едно единствено наказание, което е в нарушение на чл.18 от ЗАНН, както и че актът е връчен на лице без представителна власт за това. Тези възражения е следвало да бъдат направени пред ДРС, който е съдът по съществото на спора, а не пред настоящата касационна инстанция, която проверява не законосъобразността на обжалваното НП, а правилното приложение на материалния и процесуалния закон при постановяване на съдебното решение. Независимо от всичко, следва да се подчертае, че в НП е описано едно единствено административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за монтиране, въвеждане в експлоатация и използване на фискално устройство и именно за това нарушение е наказано сдружението. Изложените в НП обстоятелства, свързани със заплащането на сумите за участие в киноложката изложба и неотразяването им, не описват друго второ административно нарушение, а обосновават качеството на сдружението на задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредбата като съставомерен елемент от обективна страна на нарушението на чл.7, ал.1 от Наредбата, както и приложението на първото предложение на чл.185, ал.2 от ЗДДС, наказанието по което се налага само ако нарушението е довело до неотразяване на приходи. Не може да се сподели и доводът, че в НП няма място на извършване на нарушението, защото в него изрично е описано, че това е импровизиран офис на киноложко изложение, находящ се в гр.Добрич, комплекс “Хиподрума”, стопанисван от Сдружение “Клуб хххх”, което изцяло покрива определението за “търговски обект” в §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Колкото до възражението за допуснато процесуално нарушение при връчването на акта, дори и да се приеме, че е налице такова, то не е от категорията на съществените и не рефлектира върху законосъобразността на НП.

С оглед на изложеното касационната инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е правилно установена след проверка и оценка на доказателствата по делото съобразно действително им съдържание и при спазване на правилата на формалната логика, поради което не са налице допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението. Съдът в съответствие с представените по делото доказателства е стигнал до правилни и обосновани изводи, че Сдружение “Клуб хххх ” гр.София се явява задължено лице по смисъла на чл.7, ал.1, във вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, след като извършва продажба на услуги в търговски обект, които подлежат на регистриране и отчитане чрез фискално устройство. Наложеното наказание е в законоустановения минимален размер, поради което неоснователно е възражението на касатора за неговата явна несправедливост. Неоснователно е и възражението на касатора за маловажност на деянието, като районният съд правилно го е отхвърлил с подробни и аргументирани мотиви, които се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да се преповтарят в настоящия акт.

 По тези съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

         Водим от горното, както и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд  

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 311 от 24.06.2016г., постановено по нахд № 1402/2015г. по описа на РС - Добрич.

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                             2.