Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …/26 .10.2016 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас. състав в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                    ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

 

             При участието на прокурора Свилена Костова и секретаря С.К. разгледа докладваното от съдия Т. Милева к.адм.д. № 417/ 2016 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба от “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауръс, бул. “Вл. Варненчик” №258, чрез процес. представител адв. Вл. К. - ДАК   срещу Решение №289/13.06.2016 год., постановено по нахд №149/2015 год. на РС гр. Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление №120/24.01.2015 год. на Председател на ДКЕВР гр. София, с което  на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева  на осн. чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката.

С касационната жалба се моли да бъде отменено Решението на ДРС като незаконосъобразно и постановено в противоречие със съдопроизводствените правила. Релевират се доводи, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон – чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като давностният срок за съставена на АУАН е изтекъл. Излагат се твърдения, че не е нарушен посочения в НП чл.206 от ЗЕ, тъй като нарушените от енергийното дружество Общи условия не могат да се приема като нарушение на разпоредбите на закона или подзаконови актове, свързани с прилагането на ЗЕ. Сочи се също, че е неправилно за всяко неизпълнение на задълженията на ОУ да се отчитат отделни деяние, евентуално е налице едно общо нарушение на лицензията.

В с.з., процесуалният представител на касационния жалбоподател адв. К., поддържа подадената жалба на изложените в нея съображения. Моли, да се отмени решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление

           Ответникът – КЕВР гр. София чрез своя процесуален представител юриск. Т. Бельова в постъпил писмен отговор по делото, счита, че касационната жалба е неоснователна и моли да се отхвърли и да се потвърди решението на въззивния съд. Излага подробни съображения по всяко едно от посочените в жалбата обстоятелства. В с.з. поддържа представения отговор по делото.

           Представителят на ДОП счита, че жалбата е неоснователна, а решението на ДРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

           Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК за служебна проверка относно съответствието с материалния закон, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. 

         С обжалваното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление №120/24.01.2015 год. на Председател на ДКЕВР гр. София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева на касатора на осн. чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката , за това че  на 17.02.2014 г. в резултат на преглед на представен под №17 от Приемо-предавателен протокол №4/14.02.2014 г. жалба от Атанас Атанасов от гр. Добрич с вх. №1385464/18.01.2013 г. относно несъгласие с изготвена фактура за консумирана електрическа енергия в обект на посочен адрес е направено искане за проверка на средството за търговско измерване, се е установило, че на 30.01.2013 г., служители на “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД са извършили  проверка на точността на отчетените показания от СТИ с фабричен №33417961, измерващо консумираната енергия в обекта на клиента, за което е съставен Протокол за монтаж/демонтаж/проверка на директен електромер 0997175 от 30.01.2013 г. В НП е посочено, че съгл. чл.14, т.5 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД /ОУ/ одобрени с Решение №ОУ-060 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение №ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, дружеството е длъжно в срок до 7 /Седем/ дни след писмено уведомление от страна на ползвателя да осигури проверка на средството за търговско измерване и при необходимост подмяна, ако то е негодно да отчита използваната от ползвателя електрическа енергия. Като не е извършило проверката в посочения срок, дружеството е осъществило състава на чл.206, ал.1 от ЗЕ.

            Решаващият съд е подложил на цялостна проверка атакуваното наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното наказание като е установил, че в административно наказателното производство няма допуснати съществени процесуални нарушения. Изложил е подробни съображения и е обсъдил доказателствата, приложени в АНП и всички наведени от жалбоподателя основания,  като е достигнал до извода, че безспорно е извършено от дружеството вмененото му нарушение. Коментирал е и наложената санкция, както и е посочил доводи, защо не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. С оглед на горните мотиви, първоинстанционният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

                  Изложените изводи от районният съд, напълно се споделят и от настоящия съдебен състав.

Според предвиждането на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ (в актуалната й към 17.02.2014 г. - датата на установяване на нарушението редакция, ДВ бр. 54/2012 г, в сила от 17.07.2012 г), на енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на същия закон, на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, контролът на които е възложен на комисията (ДКВЕР), на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лева.

Възражението на касатора, че нарушението на Общите условия не покриват състава на чл.206 от ЗЕ са неоснователни.  Както е обяснил  и ДРС в проверяваното си решение, а и самите касатори признават в жалбата си, утвърдените от ДКЕВР (понастоящем само КВЕР) Общи условия представляват неразделна част от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. за разпределение на електрическа енергия - както по силата на чл. 47, ал. 2 т. 7 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.), така и съгл.сега действащия чл. 49, ал. 2 т. 7 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (обн. ДВ бр. 33/05.04.2013г). Очевидно е, че нарушението по чл. 14, т. 5 от Общите условия - неразделна част от Лицензията, представлява нарушение на условията й, конкретно на т. 2.1. от същата, според която лицензионната дейност се осъществява в съответствие с предвидените в лицензията условия, вкл. тези по ОУ - неразделна нейна част. Поради изложеното всички интерпретации на касаторите относно характера на задълженията по ОУ и по Лицензията като договори, липса на нарушение на подзаконови нормативни актове, на ИАА на КВЕР и прочие, противоречат на закона  са ирелевантни за казуса. В този случай нарушението по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ е нарушение на условията на издадената на дружеството Лицензия, конкретно - на ОУ, които са неразделна част от нея.

Чл. 206, ал. 1 от ЗЕ не е само санкционна норма - тя е субсидиарно приложима в хипотезите на изброените в нея нарушения на закон, подзаконови нормативни актове, ОАА и ИАА на КВЕР, правнообвързващи решения на АСРЕ, условията на лицензията, т.е. в нея се съдържа изчерпателно изброяване на правни хипотези, към които санкцията й е приложима.

Все във връзка с това възражение за неправилно приложение на материалния закон следва да бъде коментирано и твърдението, че не всяко нарушение на ОУ означава нарушение на Лицензията и дадените примери за многобройни задължения на лицензирания доставчик на електрическа енергия. Това възражение на първо място не е мотивирано, т.е. липсват причини защо според касаторите неспазването на срока напр.по чл. 14, т.5 от ОУ  не представлява нарушение на условията на Лицензията, респ. и защо не е нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, или пък в кои случаи според тях такова нарушение би било съставомерно. Впрочем в цитираната норма подобна конкретика липсва, което препятства възможността за ограничително тълкуване, респ. да бъде възприета липса на основание за ангажиране на отговорността на доставчика в изброените в жалбата му случаи; нещо повече - по аргумент за противното това означава, че всяко нарушение на ОУ представлява нарушение на условията на Лицензията, съотв. такова по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. Горецитираното становище на касаторите освен всичко друго е опровергано и от съществуващата към настоящия момент съдебна практика, изобилстваща от случаи на санкционирани лицензирани доставчици конкретно за неспазване на срока по чл. 14 т. 5 от ОУ за извършване на проверка на СТИ по жалба на потребител в 7-дневен срок - поради това не може да се приеме, че потвърждавайки конкретното НП, този съд ще създаде прецедент и "юридически абсурд", признавайки съставомерността на всяко неизпълнение на задълженията на доставчика по ОУ по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. Същите съображения са приложими и относно възражението, че във всеки конкретен случай на неизпълнение на ОУ, респ. на Лицензията, следва да се преценява дали се касае действително за неизпълнение като цяло или само за изолирани случаи - още веднъж следва да се подчертае, че текстът на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ е ясен и категоричен, не се нуждае от граматическо тълкуване, и в него такова изискване като предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност за нарушения на условията на Лицензията липсва. Изключително високият размер на специалния минимум на предвидената с чл. 206, ал. 1 от ЗЕ санкция не може да бъде аргумент за противното - тя е показателна за високата степен на обществен интерес и необходимостта от защита правата на потребителите на услугите, предоставяни от лицензираните доставчици на електрическа енергия.

След като дружеството не оспорва фактическото нарушение, законосъобразно квалифицирано от АНО и от ДРС по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, то липсва спор и относно приложимите давностни срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност за него - това са дългите срокове по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, предвиждащ, че за нарушение на ЗЕ не се образува АНП, ако не е съставен АУАН в продължение на 6 месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от 5 години от извършване на нарушението. Всички тези срокове са спазени в случая - нарушителят е открит при проверката а 17.02.2014 г, АУАН е съставен на 24.07.2014 г, т.е. 5 месеца по-късно, а НП е издадено на 24.01.2015 г. - точно 6 месеца след акта, и преди изтичането на повече от 5 години от осъществяване на нарушението на 30.01.2013 г. В този смисъл неоснователно е и позоваването на касаторите на изтекла в тяхна полза преследвателска давност.

В идентичен смисъл обосновано и законосъобразно се е произнесъл и ДРС с проверяваното си решение, което не е обременено с наведените касационни пороци. В хода на задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани и други основания за ревизия или отмяна на проверяваното решение, което квалифицира жалбата против него като неоснователна и налага оставянето му в сила.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл. 221, ал. 2 от АПК касационният съдебен състав

 

 

 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 289/13.06.2016 г. по НАХД № 149/2016 г. по описа на Районен съд гр. Добрич.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1……………..

 

 

                                                                                        2…………….