Р Е Ш Е Н И Е

 

3./12.01.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на тринадесети декември, две хиляди и шестнадесета година, ІV състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Нели Каменска

 

при участието на секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 415 по описа за 2016г. на Административен съд гр.Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и е образувано жалба на П.К.Ж. *** срещу уведомително писмо с № 02-080-6500/988 от 16.05.2016г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с което на основание чл.87, ал.2 от Закона за задълженията и договорите  ДФ “Земеделие“ разваля Договор № 08/112/00322 от 14.11.2008г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г. и на основание чл.104 от Закона за задълженията и договорите правr прихващане между насрещни и изискуеми вземания за сума в размер на 24 446 лв., представляваща главница и сума в размер на 2 765,78 лв., представляваща лихва за забава от 23.05.2012г. до окончателното погасяване на вземането, прихванати от вземането на жалбоподателя по заявление за кандидатстване по Схема за единно плащане на площ за кампания 2012г. и за кампания 2013г.

Жалбоподателят счита уведомителното писмо за нищожен административен акт, поради некомпетентност на органа, негов издател. Алтернативно излага съображения за незаконосъобразност на уведомителното писмо с оплаквания, че същото е издадено в нарушение на чл.59 от АПК – при неспазване на установената форма и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че в писмото  липсва ясно изложение на фактическите и правните основания и липсвали мотиви. В писмена защита по делото жалбоподателят се позовава на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение № 187/22.05.2015г. на Добрички окръжен съд по в.гр.д. № 165/2014г., с което са отхвърляни предявените от ДФ“Земеделие“ искове за установяване на съществуването на вземания, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 249/04.07.2012г., издадена по ч.гр.д. № 2175/2012г. на РС-Добрич за сумата от 24 446 лв. главница и 268, 54 лв.- обезщетение за забавено плащане на главното задължение от 23.05.2012г. до 30.06.2012г. Твърди, че няма задължение към ДФ“Земеделие“ и че административният орган не разполага с материална компетентност да извърша прихващане на суми, които са били предмет на горецитираното съдебно решение. Счита, че към датата на уведомителното писмо не са налице предпоставките за разваляне на договора, тъй като към този момент инвестицията вече била изпълнена. Административният орган следвало да установи по безспорен начин, че е отпаднал интересът му от изпълнението, което не било извършено „непременно в уговореното време“ по см. на чл.87, ал.2 от ЗЗД,  а по-късно от жалбоподателя. Моли оспореното уведомително писмо да бъде отменено и да му се присъдят направените разноски по делото.

            Ответникът, изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт А., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че уведомителното писмо е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден по надлежния ред, от компетентен орган и същото правилно отразява прилагането на материално-правните норми. Относно компетентността на органа се позовава  на чл.18, ал.1, т.2 и чл.20 от Закона за подпомагане на земеделските производители във вр. с чл.20а от с.з., които определят компетентността на издателя на писмото. В писмени бележки по делото подробно излага съображенията си за това, като твърди, че извършените от жалбоподателя инвестиционни разходи за закупуване на дълготрайни материални активи са извън срока по договора, което било основание да се откаже второто плащане и да се изиска да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане по договора. Счита за неоснователни оплакванията, че в писмото липсвали мотиви и твърди, че задължението към ДФ „Земеделие“ съществува, понеже никъде в мотивите на влязлото в сила съдебно решение не било прието, че П.Ж. е изпълнил задължението си по договора. Исковете на ДФ“Земеделие“  били отхвърлени, поради липса на изрично изявление за разваляне на договора. Претендира присъждане на направените разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските, поискани от жалбоподателя.

ІІ. От фактическа страна

От доказателствата по делото се установява, че на 14.11.2008г. страните по делото са сключили Договор № 08/112/00322/2008 за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно предмета на договора по чл.1 ДФ“Земеделие“ (ДФЗ) е предоставил на жалбоподателя П.Ж. безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 982 лева за изпълнение на инвестициите, дейностите и целите, описани в Приложение № 1 към договора по одобрен от Фонда проект № 08/112/00322. Съгласно предвидените в одобрения бизнес-план инвестиции жалбоподателят е следвало да закупи общо 300 дка земеделска земя като през първата година- 150 дка на стойност 22 500 лв. и през втората година 150 дка на стойност 22 500 лв. Жалбоподателят се е задължил да извърши инвестициите в срок до 12.11.2011г., съгласно т.3,1 от Договора.

 По делото страните не спорят, а и от приетите писмени доказателствата         (нотариални актове, л.31-47) се установява, че жалбоподателят е извършил тези инвестиции през периода 12.12.2011 – 24.06.2015г., т.е. след установения в т.3.1 от договора срок за изпълнение.

В заключението си вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза в отговора на задача № 4 (стр.5 от заключението), изброява извършените от жалбоподателя инвестиции: на 12.12.2011г. закупени 92,004 дка  на стойност 12 417, 84лв.; на 29.05.2014г. – 125,001 дка от 250 000 лв.; на 25.06.2014г.- 25 дка от 40 000 лв.; на 09.07.2014г.-20,004 дка от 30 000 лв.; на 14.07.2014г. – 12 дка от 19 200 лв.; на 04.09.2014г. - 107,993 дка от 100 000 лв.; на 24.06.2015г. – 14,582 дка от 24 000 лв. Общо жалбоподателят е закупил през периода 12.12.2011 – 24.06.2015г. 396,584 дка за общата сума от  475 614,84 лв.

Жалбоподателят е получил първото плащане по договора в периода от 13.01.2009 до 10.02.2009г., което е било в размер на 24 446 лв., видно от писмо за оторизация на плащането от 26.01.2009г. и от Справка за извършени плащания за периода (л.170 и л.178) и от уведомително писмо (л.182).

На 18.10.2011г. П.Ж. е депозирал в ДФ“Земеделие“ заявление, с което е поискал промяна на инвестицията за закупуване на земеделска земя, поради високите цени, ниските данъчни оценки и липса на продавачи с банкова сметка. ***ето - за закупуване на селскостопанска техника – дискова брана. Представил е и договор за покупко-продажба, приемо-предавателен протокол и фактура за извършено плащане на 11.10.2011г., че е закупил дискова брана на стойност 7 980 лв. Няма данни какъв е бил отговора на ДФ “Земеделие“ по това искане.

На 12.12.2011г. ответникът е издал идентификационен номер на заявката за второ плащане и е извършил документална проверка (л.413-416, том ІІ).  С уведомително писмо за отстраняване на нередности от 15.02.2012г., (л.430), ДФЗ е поискал представяне на документи за закупуване и на останалите 207,996 дка от одобрената инвестиция, общо от 300 дка и документи, доказващи извършени разходи най-малко на стойност левовата равностойност на 3 000 евро. С писмо от 05.03.2012г. жалбоподателят е отговорил, че не е успял да закупи земеделска земя, но е извършил разходи най-малко на стойност левовата равностойност на 3 000 евро. Извършена е повторна проверка на заявката за второ плащане (л.498), а на 14.03.2012 служител на ДФЗ- Варна е изготвил доклад, с който е поискал правно становище.

В становище на отдел „Правен“ на ДФЗ от 21.04.2012г. (л.183) е прието, че жалбоподателят не е изпълнил т.3.1 от договора, което по силата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 9 и т.4.4, б.“а“ от договора било основание да се откаже второ плащане. Препоръчано е сключеният договор да се прекрати чрез развалянето му на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД, чл.33, ал.1 от Наредба № 9 и т.4.7 от договора.

На 02.05.2012г. е издадено уведомително писмо за анулиране на задължение по договор ( л.506) и е изготвен Доклад за нередност № 10 ( л.509 и сл.), в който е прието, че извършените инвестиции са извън срока по договора в 3.1.

Заявката за второ плащане е отхвърлена с уведомително писмо № 2/02.05.2012г.  (512) с мотива, че бенефициентът не е изпълнил задължението си по т.3.1 от договора, т.е. да извърши инвестицията в определения срок. Писмото е издадено от експерти РРА-РА Варна и техния административен директор. Срещу писмото е подадена жалба от 11.05.2012г., постъпила при ответника на 27.06.2012г. В преписката няма данни жалбата а е била разгледана по административен ред, нито да е изпратена на компетентния съд.

С покана за доброволно изпълнение от 10.05.2012г. (л.186,т.І) жалбоподателят е бил приканен да върне сумата от 24 446 лв., получена като първо плащане, поради нарушение на договора, изразяващо се в неизпълнение на всички инвестиции, предвидени в одобрения бизнес-план, съгласно т.4.21 и липса на инвестиция на стойност най-малко 3 000 лв., съгласно т.22 от договора.

В отговор на поканата (л.188-189), постъпил в ДФ „Земеделие“ на 31.05.2012г.,  жалбоподателят възразил срещу горните констатации на административния орган, като е посочил, че е обжалвал УП от 02.05.2012г., с което му е отказано второто плащане по договора и че на 11.10.2011г. е извършил инвестиция на стойност 7 980 лв. за закупуване на дискова брана. Поискал е извършване на второто плащане по договора, тъй като е закупил 92, 004 дка земеделска земя. е изпълнил условието да последното да е било обжалвано. Видно от писмо на административен директор при ДФ“Земеделие“ - Варна от 07.06.2012г. възраженията на жалбоподателя са отхвърлени.

На 04.07.2012г. ДФ“Земеделие“ се снабдил със заповед за изпълнение № 249 ( л.13, том І), издадена от Районен съд гр.Добрич по ч.гр.д. № 2175/2012г. по описа на ДРС, по реда на чл.417 от ГПК, срещу П.Ж. за сумите от 24 446 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението- 02.07.2012г. до окончателното плащане, 268,54 лв- обезщетение за забавено плащане на главното задължение за периода от 23.05.2012г. до 30.06.2012г. и 1 191,44 лв. – съдебно-деловодни разноски.

Жалбоподателят е оспорил задължението, поради което ДФ“Земеделие“ е подал иск до РС гр.Добрич по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за установяване съществуването на сумата, за която е била издадена заповед за незабавно изпълнение. Постановеното в полза на ДФ“Земеделие“ решение по гр.д. № 1749/2013г. по описа на ДРС (л.14-21) е било обжалвано пред Окръжен съд Добрич, който с решение (л.22-24), постановено по в.г.д. № 165/2014г. го е отменил и е отхвърлил предявените от ДФ“Земеделие“ срещу П.Ж. искове за установяване съществуването на вземания, въз основа на горепосочената заповед за изпълнение № 249/04.07.2012г. Решението е влязло в сила на 27.08.2015г., когато ВКС, Второ търговско отделение се произнася с Определение № 510 по т.д. № 2671/2014г.(л.25-27), с което не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд по в. гр.д.№ 165/2014г.

В мотивите на въззивното решение и на определението на ВКС е прието, че ДФ “Земеделие“ не е направил изрично заявление за разваляне на сключения на 14.11.2008г. договор за отпускане на финансова помощ. Такова изявление не се съдържало в отправената покана за доброволно изпълнение от 10.05.2012г. нито в предявените установителни искове. Доколкото продължавала договорната обвързаност между страните, в полза на ДФ „Земеделие“ -ищец не било възникнало вземане по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, нито вземане за обезщетение за забавено плащане.

На 16.05.2016г. е издадено оспореното в настоящото съдебно производство уведомително писмо, с което ответникът е направил изрично волеизявление за разваляне на договора по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД, а така също и изявление за прихващане на получената от жалбоподателя като първо плащане сума по договора в размер на 24 446 лв. с вземания, които същия има да получава от ДФЗ по Схемите за единно плащане на площ за кампания 2012г. и за 2013г.

В заключението си вещото лице установява, че на П.К.Ж. е оторизирана сума в размер на 17  276,11 лв. по Схемата за единно плащане на площ за кампания 2012г., която не е изплатена от ДФЗ. А по Схемата за единно плащане на площ за кампания 2013г. на жалбоподателя е оторизирана сума в размер на 21 197, 54 лв., от която ДФЗ е удържал 9 935,67 лв. И двете суми са удържани въз основа на Доклада за нередност с № 10/02.05.2012г. Към настоящия момент прихващането, упоменато в оспореното уведомително писмо от 16.05.2016г., е извършено.

Съдът приема изготвеното заключение на вещото лице, тъй като същото напълно съответства с фактите, установени в приетите по делото писмени доказателства.

ІІІ. По допустимостта на жалбата

Жалбата е допустима. Макар и изрично да не е посочено в него от документите в административната преписка (вж. Становище на отдел „Правен“, л.502-503), оспореното писмо е издадено на основанието по чл.33, ал.1 от Наредба № 9 / 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., обн.ДВ бр. 42/2008г.

С тълкувателно решение № 8/11.12.2015г., по т.д.№ 1/2015г., на Общо събрание на І и ІІ колегия на Върховен административен съд,  се сложи край на противоречивата съдебна практика относно характера на актовете на органите на Разплащателната агенция - Държавен фонд "Земеделие" по чл. 26, ал. 1, т. 3 и чл. 33 от Наредба № 9 от 2008 г. като се прие, че те са индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК.

Затова съдът приема, както и в разпореждане по делото от 31.08.2016г.(л.515), че оспореното уведомително писмо е индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол.

Безспорно е, че с акта се засягат права и интереси на неговия адресат, тъй като се заявява, че се разваля, сключен с него договор за предоставяне на финансова помощ, поради констатирана нередност и се прави прихващане на суми, поради което за жалбоподателят е налице правен интерес от оспорването му.

В Уведомителното писмо от 16.05.2016г. не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвано, поради което на основание чл.140, ал.2 от АПК срокът за неговото обжалване се удължава на два месеца. В преписката няма доказателства за датата и начина на съобщаване на писмото на жалбоподателя, но жалбата е подадена на 09.06.2016г., поради което съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл.140, ал.1 и ал.2 от АПК.

ІІІ. По съществото на жалбата съдът намира, че същата е основателна.

С оспореното уведомително писмо ответникът е направил изявление за разваляне на Договора за отпускане на финансова помощ, като е посочил основанието на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Направил е също и прихващане на получената от жалбоподателя като първо плащане по договора сума в размер на 24 446 лв.- главница, ведно с 2 765,78 лв. – лихва за забава, считано от 23.05.2012г. до окончателното погасяване на вземането. Като основание за прихващането е посочил нормата на чл.104 от ЗДД.

Оспореното уведомително писмо е издадено на 16.05.2016г. при действието на новия Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015г., влязъл в сила на 26.12.2015г., поради което възниква въпросът кой е приложимия закон, в случаите в които, поради констатирана нередност при изпълнението на договор за отпускане на финансова помощ от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, управляващият орган разваля сключения договор и иска връщане на вече получени суми.

Договорът е сключен по реда на Наредба № 9 /03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Създаване на стопанства на млади фермери” по програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., обн. ДВ, бр. 42/2008г. Съгласно чл.1 от цитираната наредба с нея се уреждат условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

В чл.33, ал.1 и ал.2 от Наредбата е предвидена и възможност, както за разваляне на договора, така и за връщане на вече получените суми.

Според § 8, ал.2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, приетите от Министерския съвет нормативни актове, уреждащи обществени отношения, които са предмет на този закон, както и издадените от министъра на финансите указания за изплащане на безвъзмездна финансова помощ, за верификация и сертификация на разходите, за организация на счетоводния процес, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за приключване на оперативните програми запазват своето действие по отношение на програмния период 2007 - 2013 г.

Следователно по силата на горецитираната разпоредба приложима остава Наредба № 9/ 2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Създаване на стопанства на млади фермери” по програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.

Оспореното уведомително писмо, с което се разваля сключения договор и се прави прихващане на вече получените суми представлява акт, с който изцяло се отменя финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ чрез извършване на финансова корекция по см. на чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ. Затова при разглеждането на характера на оспореното писмо, което безспорно индивидуален административен акт възниква и въпросът приложим ли е редът за налагане на финансови корекции, установен в раздел ІІІ, чл.69 и сл. от ЗУСЕСИФ или се прилага реда по  § 10, ал.1 от ПРЗ на ЗУСЕСИФ, според който започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред.

В закона не е уточнено какво означава „започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства“.

В Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушение, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци (МОФК), приета с ПМС № 134 от 2010 г. в § 1, т.1 е дадена легална дефиниция на понятието "Налагане на финансова корекция". Според легалната дефиниция на понятието налагането на пълна финансова корекция  е процедура, а не производство. ЗУСЕСИФ също провежда ясно разграничение между термините „процедура“ и производство“. Съгласно чл.69, ал.1 ЗУСЕСИФ, управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности, а не производства.

Изводът е че процесното уведомително писмо като акт, с който изцяло се отменя финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ чрез извършване на финансова корекция, се издава в административна процедура, а не в производство и затова разпоредбата на § 10, ал.1 от ПРЗ на ЗУСЕСИФ не намира приложение. Като акт за определяне по основание и размер на финансова корекция на ръководителя на управляващия орган, издаден след влизане на закона в сила, за процесното уведомително писмо са приложими правилата, установени в Раздел  трети „Администриране на нередности и извършване на финансови корекции“ на ЗУСЕСИФ, независимо кога е започнала процедурата по установяване на нарушението. А установеното от § 8, ал.2 от ПРЗ на ЗУСЕСИФ действие и на Наредба № 9/2008г. не само не изключва и приложението на новите правила за администриране на нередности, установени в глава ІІІ, чл.69 и сл. от ЗУСЕСИФ, но и подзаконовият нормативен акт ще е приложим, доколкото не противоречи на закона по силата на чл.15, ал.2 от ЗНА( решение № 14 420/30.12.2016г. по адм.д. № 6844/2016г., VІІ отд.на ВАС, решение № 14414 от 29.12.2016г. по адм.д. № 8790/2016г., VІІ отд. на ВАС.)

Съдът намира, че случаят не попада и в хипотезата на § 10, ал.3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015г., според който образуваните до влизането в сила на този закон гражданско правни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред. Гражданско правното производство, развило се между страните по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за установяване съществуването на сумата, за която е била издадена заповед за незабавно изпълнение, на основание Доклад за нередност № 10/02.05.2012г., е приключило с отхвърляне на предявените от ДФ“Земеделие“ срещу П.Ж. искове за установяване съществуването на вземания на 27.08.2015г., когато е влязло в сила решението по в.гр.д. № 165/2014г. по описа на ОС Добрич. И след като спорът между страните е разрешен с влязло в сила решение преди влизането в сила на закона, то новонастъпилите обстоятелства, свързани с издаването на нов акт за прекратяване на сключения договор, пораждат нов спор между страните, който следва да се разгледа от административен, а не граждански съд, по силата на Тълкувателно решение № 8/2015г. и по силата на чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ.

1.      Компетентност на издателя на акта

Действителното, а не цитирано от ответника, основание за разваляне на договора се съдържа в специалната норма на чл.33, ал.1 от Наредба № 9/2008г. и в общата на чл.71, ал.3 от ЗУСЕСИФ. Според първата разпоредба, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. А съгласно по-общата норма на  чл.71, ал.3 от ЗУСЕСИФ, финансова корекция може да се извърши за целия проект или за отделна дейност, отделен договор с изпълнител или за отделен разход. В тази връзка съдът намира, че оспореното уведомително писмо от 16.05.2016г., с което е направено изявление за разваляне на договора и е извършено прихващане, е издадено от компетентен орган.  Съгласно чл. 26, ал. 1 т. 3 от Наредба № 9/2008г. във вр. с  чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ,  изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е и Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и е компетентен да одобрява или да отказва плащане, вкл. и да разваля договорите по реда на чл.33, ал.1 от Наредбата. Компетентността на изпълнителния директор на ДФЗ-РА е потвърдена и в § 4, ал.1 от ЗУСЕСИФ, според който за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление и контрол по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието и храните и от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане.

Затова възражението за нищожност на акта, поради некомпетентност на неговия издател е неоснователно.

2. Неспазване на установената форма

Съдът намира, че уведомителното писмо е незаконосъобразно, тъй като не отговаря на изискванията за форма на административния акт и не е издадено по реда и условията на Наредба № 9/2008г. и Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015г., влязъл в сила на 26.12.2015г.  действащ към 16.05.2016г.

Уведомителното писмо е издадено при действието на ЗУСЕСИФ и след приемането на тълкувателното решение №  8/11.12.2015г., по т.д.№ 1/2015г., на Общо събрание на І и ІІ колегия на Върховен административен съд, затова в него следва да се сочат действителните основания - на чл. 33, ал.1 от Наредба № 9, а не на чл.87, ал.2 и чл.104 от ЗЗД.

С тълкувателното решение по т.д. № 1/2015г. на ВАС е прието, че актовете по чл.33 от Наредба № 9/2008г., т.е. тези, с които се разваля договора и се иска връщане на вече получени суми, представляват индивидуални административни актове, тъй като се издават от орган на държавна власт, със законово делегирани правомощия, в изпълнение на нормативен акт, в който се предвижда едностранна промяна в правата на адресата им.  Затова и извършеното разваляне на договор по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери“ и изявление за връщане на получени суми следва да отговаря на изискванията за форма на индивидуален административен акт, установени в чл.59, ал.2 от АПК и да съдържа мотиви – чл.59, ал.1 от АПК. Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове по силата на чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт.

 Независимо от това административният орган не е съобразил съдържанието на уведомителното писмо за разваляне на договора с изискванията за форма на индивидуалния административен акт, установени в АПК, а е направил волеизявление, присъщо на равнопоставена страни по договор, подчинен на нормите на гражданското право. Позовал се е и на норми на Закона за задълженията и договорите, неприложими при разваляне на договор за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства за млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони 20017-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). 

Съдът намира, че горепосоченото нарушение е съществено и представлява основание за отмяна на акта. Издавайки писмо със съдържание, несъответно на приложимия закон и ред за обжалване, административният орган  е въвел жалбоподателя в заблуждение и го е затруднил в преценката по кой ред може да защити правата си на бенефициент по сключения договор.

3. Липса на мотиви

В уведомителното писмо липсват мотиви, защото не е визирано основанието, въз основа на което се иска връщане на вече платени суми чрез извършеното прихващане. Съгласно чл.33, ал.2 от Наредба № 9 /2008г. Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече платени суми заедно със законните лихви към тях, когато: 1. ползвателят на помощта е представил декларация с невярно съдържание и/или изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага в противоречие с целите на настоящата наредба; 2. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г.) ползвателят на помощта е получил или е одобрен за получаване на допълнителна публична финансова помощ за инвестициите по чл. 14, ал. 2 и 3, финансирани по реда на тази наредба. Тази норма кореспондира със задължението на управляващия орган, установено в чл.70, ал.1-2 от ЗУСЕСИФ, където законодателят лимитативно е изброил случаите, в които финансовата подкрепа със средствата от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично. В оспореното уведомително писмо няма позоваване на някое от визираните основания за отмяна на финансовата подкрепа получена от жалбоподателя от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Няма изрично позоваване и на акт на Министерския съвет, който съгласно чл.70, ал.2 от ЗУСЕСИФ е компетентен да посочи в нормативен акт случаи на нередности, за които се извършват финансови корекции по ал. 1, т. 9, а именно- „друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ“.

Основателно е възражението, че не става ясно как е определен началният момент за дължимост на законните лихви. От мотивите в писмото, а и от документите в представената преписка по издаването му не се установи извършено ли е прихващане и как. Едва в съдебното производство след изискване на административни преписки, създадени в други административни производства, при кандидатстване на жалбоподателя за подпомагане по СЕПП за кампания 2012 и 2013г. се установи, че са прихванати напълно или частично сумите, оторизирани по тези други мерки за подпомагане.

3. Съществени процесуални нарушения

В административното производство са допуснати и съществени процесуални нарушения. Заявката за второ плащане е отхвърлена с уведомително писмо № 2/02.05.2012г. (512), което е издадено от експерти РРА-РА Варна и техния административен директор. С оглед законовото правомощие на изпълнителния директор да организира и ръководи дейността на Фонда се приема, че той е бил единствено компетентен да издава индивидуални административни актове, включително актовете по повод плащанията от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, от които се финансира мярка "Създаване на стопанства на млади фермери". Разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства за млади фермери" предвижда, че отказът по заявка за второ плащане се извършва от изпълнителния директор на ДФЗ. Законът за подпомагане на земеделските производители, действал към датата на издаване на уведомителното писмо -02.05.2012г.-  не е предвиждал възможност за делегиране на възложените на изпълнителния директор на РА правомощия на подчинени на него лица. Затова горепосочения административен акт от една страна не е породил своите правни последици, тъй като е издаден от некомпетентен орган и е нищожен, а от друга страна не е влязъл в сила, тъй като подадената срещу него жалба е останала без отговор, тъй като не е изпратена на компетентен съд.

От документите в преписката се установява, че жалбоподателят е обжалвал и отправената му Покана за доброволно изпълнение от 10.05.2012г.(л.186) като е наименовал жалбата си „Отговор на покана“, получена в ДФ“Земеделие“ на 31.05.2012г. И този акт не е влязъл в сила, тъй като по подадената жалба не е осъществен съдебен контрол за законосъобразност на поканата.

Макар че уведомителното писмо, с което се отхвърля заявката за второ плащане  и поканата за доброволно изпълнение на вече изплатената сума подлежат на самостоятелно оспорване, каквото жалбоподателят е извършил, те са и част от административното производство за разваляне на договора, установено в чл.33, ал.1-2 от Наредба № 9/2008г. и раздел ІІІ „ Администриране на нередности и извършване на финансови корекции“ от ЗУСЕСИФ. Нищожността на уведомителното писмо и неизпращането на жалбите срещу него и поканата за доброволно изпълнение на съда обосновава извод за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на оспореното в настоящото производство уведомително писмо за разваляне на договора и за прихващане на вече изплатени суми. 

Съгласно чл.28, ал.1 от Наредба № 9/2008г., ползвателят на помощта може да подаде искане за промяна на договора в РА съгласно приложение № 6, но не по-късно от седем месеца преди изтичане на срока по чл. 27. В случай че искането за промяна на договора касае изменение на заложените инвестиции по чл. 14, ал. 2, включително и изменение на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана, искането трябва да бъде подадено не по-късно от два месеца преди изтичане на срока по чл. 7, ал. 1. Направеното от жалбоподателя на 11.10.2001г. искане за промяна на инвестицията, основано на горепосочената норма и представените от него документи за извършена инвестиция  за закупуване на селскостопанска техника, не е разгледано от административния орган. Единствено в правно становище от 21.04.2012г.,(л.502) е упоменато, че искането на бенефициента не било разгледано, защото не било подадено в съответния формуляр Приложение № 6. Съдът намира, че неразглеждането на искането на жалбоподателя, който е бил затруднен да изпълни в срок разрешената инвестиция за закупуване на земеделска земя и необоснованото му лишаване от възможността, предвидена в чл.28, ал.1 от Наредба № 9/2008г. да предложи и осъществи друга допустима инвестиция представлява съществено процесуално нарушение. Ако нарушението не беше допуснато и на жалбоподателя бе дадена възможност да извърши предложената от него инвестиция, административният орган не би приел, че е налице неизпълнение на цялата инвестиция в горепосочения срок- основание за прекратяване на договора по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 9/2008г.

4. Относно възражението, че решението на гражданския съд, постановено по в.гр.д. № 164/2014г., влязло в сила на 27.08.2015г. се ползва със сила на пресъдено нещо.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че спорът за дължимостта на сумите, получени като първо плащане, е решен с влязло в сила решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, позовавайки се на чл.298, ал.1 и чл.299, ал.1 от ГПК, според който  спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен случаите, когато законът разпорежда друго.

С образуване и провеждане на настоящото съдебно производство по оспорване законосъобразността на уведомителното писмо от 16.05.2016г. спорът не се пререшава в нарушение на чл.299, ал.1 от ГПК.

Решението на гражданския съд, постановено по в.грд. № 164/2014г. по описа на Добрички окръжен съд, се ползва с установената в закона сила на пресъдено нещо, но същата има обективни предели, за които следва да се държи сметка. Към момента на приключване на устните състезания по развилия се между страните гражданско правен спор по в.гр.д. № 164/2014г. по описа на ДОС е било установено със СПН, че не съществува вземането на ДФ „Земеделие“ срещу П.Ж., обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 249/04.07.2012г., издадена по ч.гр.д. № 2175/2012г. по описа на РС гр.Добрич. От мотивите на решението се установяват обективните предели на СПН и важимостта й във времето. В мотивите на решението е прието, че нито в поканата за доброволно изпълнение от 10.05.2012г., нито в исковата молба от 02.07.2012г. ДФ “Земеделие“ е направил изрично изявление за разваляне на договора. И поради липса на изявление за разваляне на съществуващата договорната връзка между страните, сумата по издадената заповед за изпълнение не се дължи. Решението на въззивния граждански съд е породило своята СПН от момента на влизането му в сила до момента, в който едната страна по договора е направила изрично волеизявление за прекратяване на сключения договор, обективирано в оспореното уведомително писмо от  16.06.2016г., което е новонастъпил факт, пораждащ нов спор дали вземането на ДФ“Земеделие“ срещу жалбоподателя е възникнало.

Прието е, че силата на пресъдено нещо (СПН) установява правното положение между страните, но не е в състояние да осуети неговото развитие. СПН не винаги  запазва правоотношенията между страните в състоянието, което те са се намирали, когато решението е влязло в сила, в случая на 27.08.2015г. При настъпване на промяна в взаимоотношенията на страните по договора недължимото към предходен момент вземане би могло да се превърне в дължимо. И породи ли се такъв спор, т.е. дали съдебно отреченото право е породено впоследствие, поради новонастъпили факти, този спор може да бъде предмет на нов съдебен процес, срещу който не може да се предяви отвод за пресъдено нещо, черпен от СПН. Субективните права възникват в определен момент, важат през известен период от време и се погасяват. СПН също има определена важимост във времето. („Българско гражданско процесуално право“ проф.Живко Сталев, гл.ХІV, § 72 „Обективни предели на СПН“).

5. По съществото на спора, фактите по делото установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил инвестициите, за които му е разрешена финансова помощ от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони след установения в т.3.1 от договора срок. Наредба № 9/2008г. предвижда тази хипотеза като основание за разваляне на договора. В чл.8, ал.1, че ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2 в случаите, когато: 1. всички инвестиции, основните дейности и цели не са изпълнени до включения в договора по чл. 21, ал. 2 срок;

Тъй като развалянето на договора се изисква и от нормите на административното право– чл.33, ал.1 от Наредба № 9/2008г. и чл.71, ал.2 във вр. с чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, приложими към датата на издаване на оспореното писмо,  то същото следва да отговаря на установените изисквания за форма и съдържание на индивидуалните административни актове и да съдържа техните реквизити, вкл. и мотиви.

Оспореното уведомително писмо е издадено в нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, без да са изложени конкретни мотиви и при допуснати съществени процесуални нарушения на правилата за администриране на нередности при изпълнението на договорите, с които се предоставят средства от ЕСИФ. Същото следва да бъде отменено на основанията по чл.146, т. 2 и т.3 от АПК. При условията на чл. 173, ал. 2, предл. трето от АПК, делото като административна преписка, следва да се върне на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ за ново произнасяне по констатираната нередност при изпълнението на Договор № 08/112/00322 от 14.11.2008г., сключен с П.К.Ж. при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на ЗУСЕСИФ, Наредба № 9/2008г. и тълкувателно решение № 8/11.12.2015г., постановено по т.д. № 1/2015г. на ОС на І и ІІ колегия на ВАС.

 Жалбоподателят е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, поради което такива следва да му се присъдят на основание чл.143, ал.1 от АПК. Жалбоподателя е направил разноски в общ размер на 1522,11 лв., както следва: 272,11 лв. - държавна такса, видно от платежни нареждания (л.522 и л.527), 250 лв- възнаграждение за вещо лице и 1 000 лв. - уговорено и внесено адвокатско възнаграждение, съгласно договор ( л.686) и списък на разноските. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Адвокатското възнаграждение се определя по правилата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, видно от които платената от жалбоподателя сума от 1000 лв. за адвокатско възнаграждение не надхвърля установения минимум.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК съдът

                                      Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо с № 02-080-6500/988 от 16.05.2016г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с което на основание чл.87, ал.2 от Закона за задълженията и договорите ДФ“Земеделие“ е направил изявление за разваляне на  Договор № 08/112/00322 от 14.11.2008г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г., сключен с П.К.Ж. *** и на основание чл.104 от Закона за задълженията и договорите е извършил прихващане между насрещни и изискуеми вземания за сума в размер на 24 446 лв., представляваща главница и сума в размер на 2 765,78 лв., представляваща лихва за забава от 23.05.2012г. до окончателното погасяване на вземането, прихванати от  вземането на жалбоподателя по заявление за кандидатстване по Схема за единно плащане на площ за кампания 2012г. и за кампания 2013г.

ВРЪЩА административната преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София да заплати на П.К.Ж. с ЕГН ********** *** сумата от 1522,11 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса,  възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд на РБ с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: