Р Е Ш Е Н И Е

393
Добрич, 08.11.2016  год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


           Добричкият административен съд, в открито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и шестнадесета година, І троен състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

                                                                                                     ТЕОДОРА МИЛЕВА

при секретаря С.К. и с участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА изслуша докладваното от председателя касационно административно дело № 412/ 2016 год.

Производството е по чл. 185 - 196 от АПК.

Образувано е по протест вх. № 1693/ 03.08.2016 г., подаден от прокурор в Окръжна прокуратура гр. Добрич Милена Любенова срещу Наредба за ред и условия за поставяне на временни преместваеми обекти на територията на Община Тервел, приета с решение на Общински съвет Тервел № 1-6, взето с протокол № 1 от 23.01.2002 г. по делегацията, предоставена с чл. 56 от Закона за устройство на територията в частта на чл. 18, ал. 1, 2 и 3 и чл. 19,  свързани с налагането на изисквания за наличие, респ. изготвяне и одобряване на схеми за разполагане на преместваеми обекти върху имоти - частна собственост. С протеста се настоява, че тези разпоредби влизат в колизия със законови разпоредби от по – висок ранг. Иска се да бъде обявена нищожността на посочените разпоредби или същите да бъдат отменени като незаконосъобразни.

В съдебно заседание, протестиращият, редовно призован, се явява прокурор Любенова, която поддържа протеста на изложените в него основания.

Ответникът – Общински съвет - Тервел, редовно призован, не се представлява.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 във връзка с чл. 196 от АПК, приема за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, като подаден в срок, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Наредбата, предмет на оспорване, по дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, както и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбите на чл. 185, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт подлежи на безсрочно оспорване пред съда, като с оглед текста на чл. 186, ал. 2 от АПК това важи и за прокурора, който може да подаде протест срещу акта.

Разгледан по същество, протестът е основателен в частта му на искане за отмяна на оспорените текстове като незаконосъобразни по следните съображения:

Наредбата за ред и условия за поставяне на временни преместваеми обекти на територията на Община Тервел е приета с решение на Общински съвет Тервел № 1-6, взето с протокол № 1 от 23.01.2002 г. По делото са приложени доказателства, от които се установява, че е спазена процедурата по приемане на Наредбата. Видно от същите доказателства, свикано е заседание на ОбС – Тервел за обсъждане на проекта за Наредба, обсъден е същият на заседанието на съвета, на което от 17 общински съветници по списък (л. 31) са присъствали 10, които с единодушие са приели проекта за наредба. Съгласно нормата на чл. 20 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. при изготвяне на проекти за постановления, правилници, наредби и инструкции се прилагат съответно чл. 10, 11 и 13. от Указа. От съществено значение за процедурата в случая е нормата на чл. 13 от Указа, съгласно която изготвянето на законопроекта обхваща изготвяне на първоначален проект, обсъждане на проекта, изготвяне на втори проект, когато се наложат съществени изменения на първоначалния проект, Като съобразно характера и обсега на предложените изменения могат да се изготвят и обсъждат и следващи варианти на проекта. В случая е налице обсъждане, при което има изменения във внесения проект, това изменение е прието и след това е гласуван целият проект за наредба. С оглед на това съдът намира, че оспорените разпоредби са част от валиден нормативен административен акт, действащ към момента на оспорването.

Предвид изложеното дотук искането за обявяване нищожност на оспорените текстове е неоснователно.

При преценката за съответствието обаче на оспорените разпоредби с материалния закон съдът счита, че те противоречат на нормативен акт от по – висока степен, в какъвто смисъл протестът се явява основателен. Това е така, защото:

Наредбата, част от която са оспорените текстове, е приета, както е посочено в §3 от същата,  на основание чл. 56 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), като съобразно ал. 2 на чл. 56 от ЗУТ за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Така с оспорените текстове на чл. 18, ал. 1, 2 и 3 от Наредбата преместваеми обекти се разполагат върху терени – частна собственост въз основа на схема за разполагане, но не повече от 3 броя в урегулиран поземлен имот, като схемата се изготвя от собственика на терена и се одобрява от главния архитект на община Тервел. Разпоредбата на чл. 19 разписва правилото, че изработването и съгласуването на схемите по чл. 18 се извършва по реда на чл. 13 и чл. 14 от Наредбата, а одобряването на проектите и издаването на разрешението за поставяне – съгласно чл. 56, 144 и 148 от ЗУТ. Текстовете на чл. 13 и 14 имат за предмет подробните схеми за разполагане и тяхното съгласуване с различни органи.   

Основателно е възражението на протестиращия, че при въвеждане на правните норми е недопустимо да се пренебрегва рамката на чл. 8 от ЗНА, според която всеки общински съвет може да създава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по – висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение, като добавя, че идентично правило е въведено понастоящем с чл. 76, ал. 3 от АПК. С чл. 18 и 19 от наредбата обаче се въвеждат изисквания за наличие, респ. изготвяне и одобряване на схеми за разполагане на преместваеми обекти върху имоти – частна собственост. Така разписаните изисквания противоречат на чл. 56, ал. 2, пр. 1 от ЗУТ - за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема … Граматическото тълкуване налага извода, че за частни имоти не се изисква одобряване на схема. Наличието на съюза “а”, означава, че конкретно и само за държавни и общински имоти, се изисква изготвяне и одобряване на схема, наличието на съюза “и” пред съществителното “схема” сочи, че освен всичко друго за държавни и общински се изисква още нещо и това е “схема”. По аргумент от противното, за частни имоти схема не се изисква. В този смисъл е основателен протестът, че нормите на чл. 18, ал. 1, 2, и 3 и чл. 19 от Наредбата противоречат на чл. чл. 56, ал. 2 от ЗУТ и с оглед изискването на чл. 15, ал. 1 от ЗНА следва да бъдат отменени, като бъде приведена наредбата в тази й част в съответствие с изискванията на ЗУТ. Вярно е, че съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА и чл. 5, ал. 1 от АПК при противоречие между два акта от различна степен се прилага този с по – висок ранг, но в случая се налага изрична отмяна на незаконосъобразните текстове, за да не съществуват в правния мир разпоредби, които противоречат на закон и поради това нарушават правата на гражданите. С отмяната и приемането на съответни на закона норми ще се осигури яснота и прозрачност по отношение изискванията към гражданите, по отношение правата и задълженията им във всеки един конкретен случай. Само по този начин ще бъдат спазени принципите на достъпност, публичност и прозрачност, съответно последователност и предвидимост, уредени с текстовете на чл. 12 и 13 от АПК, като ще се допринесе за правна сигурност в обществото. В този смисъл посочените по – горе оспорени текстове от Наредбата следва да бъдат отменени като противоречащи на материалния закон.

Установената материална незаконосъобразност на оспорените текстове е основание за отмяната им по смисъла на чл. 146, т. 4 във  връзка с чл. 196 от АПК.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът по оспорването следва да възстанови на Окръжна прокуратура – Добрич направените съдебни разноски в размер на 35. 00 лв. /тридесет и пет лева/, представляващи заплатена такса за обнародване на оспорването в „Държавен вестник“.

Мотивиран така и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, І троен състав

 

Р Е Ш И:

            ОТМЕНЯ по протест на Окръжна прокуратура – Добрич разпоредбите на чл. 18, ал. 1, 2 и 3 и чл. 19 от Наредба за ред и условия за поставяне на временни преместваеми обекти на територията на Община Тервел, приета с решение на Общински съвет - Тервел № 1-6, взето с протокол № 1 от 23.01.2002 г.

ОСЪЖДА Община Тервел да заплати на Окръжна прокуратура - Добрич направените по делото разноски в размер на 35.00 лв. /тридесет и пет лева/.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.

След влизането му в сила решението да се обнародва по реда на чл. 194 от АПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: