Р Е Ш Е Н И Е

№ ………….
Добрич,
16.
11. 2016  год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


           Добричкият административен съд, в открито съдебно заседание на
осми ноември две хиляди и шестнадесета година, ІІ- ри касационен състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ВИТАНОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                                     НЕЛИ КАМЕНСКА

при секретаря И.Д. и с участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА изслуша докладваното от председателя касационно административно дело № 410/ 2016 год.

Производството е по чл. 185 - 196 от АПК.

Образувано е  по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Добрич Милена Любенова срещу Наредба № 9 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Крушари, приета с решение № 1/3 год. на Общински съвет Крушари, взето с протокол № 1/ 12. 02. 2002 год. по делегация, предоставена с чл. 56 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ в частта й по чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3,  свързани с налагане на изисквания за наличие, респ. изготвяне и одобряване на схеми за разполагане на преместваеми обекти върху имоти-частна собственост.С протеста се настоява, че тези разпоредби влизат в колизия със законови разпоредби от по – висок ранг и по-конкретно с разпоредбата на чл. 56, ал. 2, пр. 2 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба, за преместваемите обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти- и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Граматическото тълкуване на разпоредбата обуславя извод, че не се изисква одобряване на схеми за частни имоти. Законовите разпоредби са повелителни и предвиждането на различен режим в общинската наредба представлява незаконосъобразно действие. Иска се да бъде обявена нищожността на посочените разпоредби или същите да бъдат отменени като незаконосъобразни.

В съдебно заседание, протестиращият, редовно призован, се явява прокурор Любенова, която поддържа протеста на изложените в него основания.

Ответникът – Общински съвет при община Крушари, редовно призован,  изразява становище за неоснователност на протеста относно искането за обявяване нищожността на протестираните текстове и за основателност на протеста относно искането за отмяна поради незаконосъобразност на същите текстове.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 във връзка с чл. 196 от АПК, приема за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, като подаден в срок, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Наредбата, предмет на оспорване, по дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, както и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбите на чл. 185, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт подлежи на безсрочно оспорване пред съда, като с оглед текста на чл. 186, ал. 2 от АПК това важи и за прокурора, който може да подаде протест срещу акта.

Разгледан по същество, протестът е основателен в частта му относно искането за отмяна на оспорените текстове като незаконосъобразни по следните съображения:

Наредба № 9 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Крушари, е приета с решение № 1/3 год. на Общински съвет Крушари, взето с протокол № 1/ 12. 02. 2002 год. От страна на Общински съвет Крушари  е изпратена преписката, въз основа на която е издадено цитираното решение на общинския съвет. Видно от протокол № 1/ 12. 02. 2002 год. на Общински съвет Крушари, от общо 13 избрани общински съветници на заседанието са присъствали 13 съветници. В представения по делото пълен протокол е отразено, че към момента на гласуване на процесното решение на приемане на Наредбата са присъствали 12 съветници, от които 12 единодушно са гласували за приемането й. Видно от приложената покана до общинските съветници, приемането на Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти, съгласно чл.56 от ЗУТ е включено като точка от дневния ред. Самият проект на Наредбата е предложен със Становище на Комисията по ТСУ, околна среда, селско стопанство, промишленост, търговия, услуги, транспорт и съобщения. При така установеното от фактическа страна съдът намира, че заседанието на Общинския съвет е било законно, тъй като са присъствали повече от половината общински съветници, които с мнозинство са гласували за приемане на Наредбата. Спазени са изискванията на чл.27 ал.2 и ал.3 от Закона за местно самоуправление и местна администрация. Наредбата е приета на валидно правно основание – чл.8 от Закона за нормативните актове и чл.21, ал.2 от Закона за местно самоуправление и местна администрация. Приемането на Наредбата е съобразено с процесуалните правила на Закона за нормативните актове в редакцията му ДВ.бр.65/1995г., действала към момента на приема на оспорените разпоредби.

Административният съд намира, че нормите на чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата не са нищожни. Доколкото конкретните текстове са приети при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, не е налице порок при формиране на волята на органа на местно самоуправление.

Независимо от това протестът на прокурора е основателен.

При преценката за съответствието на оспорените разпоредби с материалния закон съдът счита, че те противоречат на нормативен акт от по – висока степен, в какъвто смисъл протестът се явява основателен. Това е така, защото:

Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от АПК предвижда, че нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Нормите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от АПК са идентични с тези на чл. 2чл. 3, ал. 1чл. 7, ал. 2 и чл.8 от ЗНА, като прогласяват забраната да се уреждат с наредба обществени отношения, уредени вече с нормативен акт от по-висока степен. Законът е нормативният акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Наредбата като нормативен акт се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Общинските съвети като органи на местното самоуправление на територията на съответната община решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. Съгласно чл.8 от Закона за нормативните актове всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

Чрез законовата делегация на чл.56, ал.2 от ЗУТ законодателят е предоставил в компетентността на общинските съвети да определят с наредба реда, по който да се издава разрешението за поставяне на преместваемите обекти по чл.56, ал.1.

Текстовете на оспорените разпоредби на чл.14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата гласят следното: ал. 1 –“Преместваеми обекти се разполагат върху терени-частна собственост въз основа на схема за разполагане, но не повече от 1 брой в урегулиран поземлен имот”; ал. 2 – “ Схемата по ал. 1 се изготвя от собственика /съсобствениците/ на терена”; ал. 3 “Схемата по ал. 1 се одобрява от главния архитект на Община Крушари”.

Със законовият текст на чл.56, ал.2 от ЗУТ законодателят е въвел изискването за наличие на схеми, одобрени от главния архитект, единствено по отношение на държавните и общинските имоти, върху който ще се поставят преместваеми обекти и е доуточнил, че за държавните имоти схемата се одобрява след съгласуване със съответната централна администрация, която стопанисва имота, а в останалите случаи - с областния управител. А в нормата на чл.56, ал.5 от ЗУТ, е поставил условието за изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ в чужди поземлени имоти. Следователно наличието на изрично обективирано писмено съгласие или договор за наем са достатъчни към искането за издаване на   разрешение за поставяне на обекти по ал. 1.

Анализът на разпоредбите на чл.14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата показва противоречие  между тях и законовите текстове на чл.56, ал.2 и ал.5 от ЗУТ.

Съдът намира, че с оспорените разпоредби Общински съвет на Община Крушари е излязъл извън предоставеното му с чл.56, ал.2, изр.1 правомощия да уреди единствено реда, т.е. процедурата, по която ще се издават разрешенията за поставяне на преместваеми обекти. С текста на чл.14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата Общинският съвет на Община Крушари недопустимо е въвел допълнителното изискване към искането за издаването на разрешение за поставяне на преместваеми обекти в имотите частна собственост собствениците на терени, физически и юридически лица да искат и за издаване на схема. По този начин в противоречие с чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, общинският съвет е приел тези тестове от Наредбата  като е регулирал обществени отношения вече регулирани от нормативен акт от по-висока степен.

Нормата на чл.56, ал.2, изр.1 от ЗУТ предоставя правомощието на общинските съвети да уредят с Наредба единствено реда, по който ще бъдат издавани разрешенията за поставяне на преместваеми обекти, тъй като самите условия са посочени в законовата норма. Според чл.56, ал.2 и ал.5 от ЗУТ изискването за наличие на схема, одобрена от главния архитект, е спрямо държавните и общинските имоти, тъй като само те са визирани изрично в нормата на чл.56, ал.2 от закона. Недопустимо е преуреждане на обществено отношение по аргумент, че то е от местен характер, при условие, че за него има ясна, конкретна и категорична регламентация в закон или друг специален нормативен акт, приложим на цялата територия на страната и спрямо по-широк кръг субекти. В случая безспорно, видно от представения текст на Наредбата, с разпоредбите на чл.14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 се преуреждат изискванията, т.е. условията и предпоставките, при наличието на които се издават разрешения за поставяне на преместваеми обекти в имоти-частна собственост.

Следователно,  както АПК, така и Закона за нормативните актове и Закона за местно самоуправление и местна администрация не допускат с подзаконов нормативен акт общинските съвети да поставят допълнителни условия и изисквания, каквито не се съдържат в специалния Закон за устройство на територията, към лицата, направили искане за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект по см. на чл.56, ал.1 от ЗУТ.

При изложения анализ съдът приема, че оспорените разпоредби на чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 9 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Крушари, приета с решение № 1/3 год. на Общински съвет Крушари, взето с протокол № 1/ 12. 02. 2002 год. по делегация, предоставена с чл. 56 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ са материално незаконосъобразни, поради противоречието им с норми от по-висок ранг – отменително основание по чл.146, т.4 във вр. с чл.196 от АПК.

При този изход на спора протестиращият има право на  поисканите разноски, които е направил за заплащане на публикуване на обявлението за образуваното дело в размер на 35 лв., платежно нареждане на л.14 от делото.

Мотивиран така и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, ІІ-ри касационен състав

 

Р Е Ш И:

                ОТМЕНЯ по протест на Окръжна прокуратура – Добрич разпоредбите на чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 9 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Крушари, приета с решение № 1/3 год. на Общински съвет Крушари, взето с протокол № 1/ 12. 02. 2002 год. по делегация, предоставена с чл. 56 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

ОСЪЖДА Община Крушари да заплати на Окръжна прокуратура - Добрич направените по делото разноски в размер на 35.00 лв. /тридесет и пет лева/.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.

След влизането му в сила решението да се обнародва по реда на чл. 194 от АПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1…………………

.

                                                                         2…………………..