Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             410

  Добрич,  15. 11. 2016 г.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Добричкият административен съд, VІ-ти състав в открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                     

при секретаря М.М. изслуша докладваното от председателя административно дело № 409/ 2016 год.


          
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, вр. с чл.144 от ДОПК, вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК, вр. с чл.4, ал.5 от ЗМДТ.
            Образувано е по жалба на “ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул. “Александровска” №21, ет.Е, представлявано от Д.П.Д. – Изпълнителен директор, срещу Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №2275-1/03.06.2016 г., издаден от Т.С. – Гл. специалист в отдел “МДТ” при община Каварна, потвърден с Решение №ПЖ-22/05.07.2016 г.  на Началник отдел “Местни данъци и такси” към община Каварна.

           Твърди се, че оспореният административен акт е нищожен, поради липса на мотиви. Релевират се доводи в тази насока, а именно, че не става ясно относно какво задължение е съставен акта. Сочи се, че същият е и незаконосъобразен, защото в установителната му част липсват данни за начина на изчисляване на размера на съответните задължения. Оспорващият счита, че в АУЗ липсват данни дали изчислената дължима лихва е съобразен с методиката на изчисляване, определена в Закона за лихвите. Излагат се и съображения, че потвърждаващото решение на Началника на МДТ към община Каварна е порочно. Сочи се, че в решението си административният орган не е изследвал въпроса дали акта противоречи със закона и липсата му на мотиви, а се е опитал да го заздрави, мотивирайки решението си. Твърди се, че горестоящият орган няма право да мотивира един издаден вече акт. Моли се да се отмени оспорваният Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.2 от ДОПК и се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

          В представена по делото молба-становище, “ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД, поддържа подадената жалба, като изрично отново заявява, че актът е немотивиран и се спори по законността на акта, а не за самото задължение и размера му.

          Ответната страна – Началник отдел  „МДТ” при община Каварна, чрез своя процесуален представител юриск. М.Г. оспорва жалбата, като излага съображения за законосъобразност на издадения АУЗ.  Релевира доводи, че дружеството е собственик на процесния имот, който се намира в урбанизираната територия на гр. Каварна, на централна улица,  имота не попада в нито една от хипотезите на чл.24, ал.1 от ЗМДТ, за да бъде задълженото лице освободено от заплащане на данък. Твърди се и са представени доказателства в тази насока, че общината организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци и поддържане на чистота на територията. Сочи, че таксата е изчислена по реда на чл.21 от ЗМДТ. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди АУЗ.

            Административен съд гр. Добрич, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

        ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ” АД е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък  върху недвижими имоти, вх. №233/22.03.2011 г., като е декларирало притежавания от него имот, находящ се в гр. Каварна, УПИ 35064.501.2382 с площ от 20086 кв.м., начин на трайно ползване – за складова база. Дружеството е собственик на процесния имот, съгл. Нот. Акт №149, том І, рег. №712 от 18.03.2011 г.

         На 22.03.2011 г., дружеството е подало и Декларация по чл.17 от ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти.

          След извършена проверка в информационния масив на отдел Общинска данъчна служба при община Каварна се е установило, че дружеството има задължения за неплатени в срок данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.  В констатациите на акта е посочено, че дължимият данък за 2015 г., определен с Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на община Каварна, приета с решение  на Общински съвет Каварна и е 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на имотите.   Посочено е, че съгл. чл.4, ал.2 от ЗМДТ, невнесените в срок данъци се събират заедно с лихвата по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Размерът на законната лихва е определен с Постановление №72 на МС от 08.04.1994 г., в сила до 30.06.2012 г. и Постановление №100 от 29.05.2012 г., в сила от 01.07.2012 г. на МС за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Съгласно тях, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е както следва: в левове – основният лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 пункта. В резултат на изложените съображения е установен размера на задълженията на фирмата за 2015 г., като е взета предвид данъчната оценка на имота, който е 1 353 738,38 лева – ДНИ е определен в размер на 2 030,62 лева. По задължението за такса битови отпадъци е определено задължение в размер на 5 414,96 лева, като в обстоятелствената част на АУЗ са посочени разпоредбите, на основание на които се дължи ТБО. С акта е определен и размера на лихвата, както следва: за ДНИ в размер на 156,14 лева и за ТБО – 416,47 лева. В резултат на изложените съображения е установен размера на задълженията на фирмата в общ размер на 8 017,39 лева. Срещу издадения АУЗ е постъпила жалба от “ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД гр. Бургас, в която са изложени съображения за нищожност на акта, поради липса на мотиви, както и за незаконосъобразност на същия, тъй като липсват данни за начина на изчисляване на размера на съответните задължения. С Решение №ПЖ-22/05.07.2016 г. Началник отдел “МДТ” при Община Каварна е потвърдил изцяло АУЗ №2275-1/03.06.2016 г., издаден от Т.С. – Гл. специалист в отдел “МДТ” при община Каварна. В мотивите си по-горестоящият административен орган е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че от акта не става ясно начинът на определяне на лихвата, като е изложил подробни мотиви по какъв начин се определя размера на лихвата.

          По делото са представени доказателства за компетентност на издателя на АУЗ. Приета по делото е и Наредба за определяне размера на местните данъци, такси и цени на услуги  на територията на община Каварна; Решение на ОбС Балчик за приемане на план-сметка за планираните постъпления и разходвани средства от ТБО, план-сметка за разходите по чл.66, ал.1 от ЗМДТ, план сметка за разходите по чл.67, ал.3 от ЗМДТ във връзка с определяне на таксата според количеството на битовите отпадъци, определяне на таксата за битови отпадъци, пропорционално върху данъчната оценка;  Заповед №850/28.10.2014 г. на Кмета на община Каварна за определяне границите на районите, в които през 2015 г. община Каварна организира услугите по събиране и извозване на твърди битови отпадъци, обезвреждане на твърди битови отпадъци в депа, вкл. отчисленията по чл.64 от ЗУО, поддържане чистотата на територията за обществено ползване в населени места; Договор за възлагане на обществена поръчка, сключен на 01.12.2014 г. между Община Каварна и “НЕЛСЕН-ЧИСТОТА” ООД гр. Стара Загора.

          Не се спори по делото, че дружеството не е заплатило определения в АУЗ ДНИ и ТБО за 2015 г. изцяло или частично.

          От правна страна, съдът намира следното:

          Процесният АУЗ е издаден от компетентен орган. Редът за обжалване на ревизионните актове е регламентиран в глава ХVІІІ и глава ХІХ на ДОПК. Съгласно чл. 152, ал. 1 ДОПК, обжалването по административен ред се осъществява пред съответния директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП в 14-дневен срок от връчването му. Според чл. 155, ал. 1 ДОПК решаващият орган разглежда жалбата и се произнася с мотивирано решение. В чл. 156, ал. 1 ДОПК е предвидено, че актът, само в частта му, в която не е отменена от органа по чл. 155, може да бъде обжалван пред съда. Актът, който подлежи на обжалване е АУЗ и той се обжалва по реда, по който се обжалват ревизионните актове, описан по-горе.
Нормата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ регламентира, че установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, а обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 5, вр. с ал. 1 ЗМДТ и чл. 152, ал. 2 ДОПК, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите (НАП). Правата и задълженията на органи по приходите във връзка с установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци по ЗМДТ по реда на ДОПК се възлагат на изрично посочени служители (чл. 4, ал. 4 ЗМДТ), като по делото са представени доказателства за компетентност на издателя на АУЗ.
Спазен е задължителния административен контрол, като с решение на  Началник отдел „МДТ” при община Каварна процесният акт  е потвърден. АУЗ е издаден в необходимата писмена форма, в производството по подадена декларация по чл.107, ал.1 и ал.3 от ДОПК, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му.

              Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирано да обжалва лице.

               Разгледана по същество, е неоснователна.

                Искането за обявяване нищожността на оспорвания акт поради липса на мотиви, е неоснователно, по следните съображения:

               Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са основанията за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, респ. по чл. 160, ал. 2 от ДОПК (в който отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК не е включено), но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Или, нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен, радикален и тежък порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Некомпетентност на органа да издаде акта винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Същото се отнася и за нарушения на административнопроизводствените правила. Тези нарушения са основания за нищожност само в случай, че са толкова съществени, че са довели до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон по принцип касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на това основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на административен акт на посоченото основание. Не е налице нито едно от посочените основания за нищожност на акта.

             Твърдението на оспорващия, че АУЗ е незаконосъобразен, защото в установителната част липсват данни за начина на изчисляване на размера на съответните задължения, или по точно за начина на изчисляване на дължимата лихва също е неоснователно.

             В оспореният акт в разпоредителната му част е посочено как и на какво основание се изчислява размера на лихвата, а именно: Размерът на законната лихва е определен с Постановление №72 на МС от 08.04.1994 г., в сила до 30.06.2012 г. и Постановление №100 от 29.05.2012 г., в сила от 01.07.2012 г. на МС за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Съгласно тях, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е както следва: в левове – основният лихвен процент на БНБ за периода плюс 10 пункта. В табличен вид за всяко задължение е посочен размера на лихвите за просрочие. Да наистина липсва справка, какъв е основния лихвен процент за този период, как точно е изчислен този размер на лихвата върху основното задължение, но настоящият състав намира, че този пропуск  не е съществен, тъй като тази информация е обществена и може да бъде проверена,а и предвид обстоятелството, че по повод проведеното обжалване по административен ред горестоящият административен орган е изложил подробни аргументи, обосноваващи обективираното в АУЗ волеизявление. А съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ВС, ОСГК, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. Нещо повече, в производството по оспорване на АУЗ пред съда, изрично на оспорващия е дадено указание да заяви дали оспорва размера на определената лихва и в тази връзка дали има искания по доказателствата. Същият в представена молба-становище по делото заявява, че не спори относно размера на задължението, а твърди, че в акта липсва ясна и конкретна формула за определяне на дължимата лихва. С оглед и на което, съдът не е назначил съдебно-икономическа експертиза, която евентуално да установи дали правилно е изчислена лихвата върху просрочените задължения.

            По тези съображения, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

             Водим от гореизложеното и на осн. чл.172, ал.2, пр.4 от АПК, Административен съд гр. Добрич

 

       Р  Е  Ш  И:

 

       ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул. “Александровска” №21, ет.Е, представлявано от Д.П.Д. – Изпълнителен директор, срещу Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК №2275-1/03.06.2016 г., издаден от Т.С. – Гл. специалист в отдел “МДТ” при община Каварна, потвърден с Решение №ПЖ-22/05.07.2016 г.  на Началник отдел “Местни данъци и такси” към община Каварна.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез Административен съд гр. Добрич пред Върховен административен съд.

 

 

 

                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: