Р Е Ш Е Н И Е

 

492

27.12.2016г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          Добричкият административен съд, в открито заседание на шести декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

 

при участието на секретаря С.К., разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 407 по описа за 2016г. на Административен съд гр.Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

          Образувано е по жалба на Я.К.П. ***, подадена чрез адв.С.К.-***, срещу заповед за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител от МВР с рег. № 851з-57/20.07.2016г., издадена от ххххххххххх- началник Сектор „Пътна полиция“  към ОД на МВР-Добрич, с която на жалбоподателя на основание чл.194, ал.1, ал.2, т.1 и чл.198, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарното наказание “мъмрене” за срок от 1 месец.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения на административно-производствените правила. Нарушени били нормите на чл.200, чл.206 и чл.210 от ЗМВР, а също и тези в чл.146, т.2,3, 4 и 5 от АПК. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата. Подробни и конкретни възражения срещу издадената заповед жалбоподателят излага в писмени бележки. Моли заповедта, с която му е наложено дисциплинарното наказание, да бъде отменена и претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, началникът  на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич, главен юрисконсулт М.Ж. оспорва жалбата. Изразява становище, че процедурата за налагане на процесното наказание е опростена, твърди , че са спазени правилата за налагане на дисциплинарно наказание, самото наложено наказание е най-лекото по вид и за най-малкия срок, счита същото за законосъобразно и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Добрич, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото, извърши проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

          С оспорената заповед  с рег. № 851з-57/20.07.2016г. началникът на Сектор „Пътна полиция“ –Добрич е наложил на жалбоподтеля Я.К.П. - младши автоконтрольор І степен в Сектор „Пътна полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Добрич  дисциплинарното наказание “мъмрене” за срок от 1 месец за извършено дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.1 и по см. на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Според мотивите на заповедта, жалбоподателят е наказан за това, че на 28.04.2016г. в 04.06 часа, заедно с колегата си Г.Л.Д., паркират поверения им служебен автомобил в двора на Сектор „Пътна полиция“, от 04.06 часа до 07,00 часа, не изпълняват утвърдения часови график № 851р-2253/25.04.2016г., като не заемат разпоредените им за обслужване установъчни пунктове за осъществяване на дейности по пътен контрол. В заповедта е посочено, че тези действия са извършени без съгласуване и разпореждане на ОДЧ на ОДМВР-Добрич.

Наказващият орган е квалифицирал горните деяния като нарушение по смисъла на чл.194, ал.2,т.1 и т.2 от ЗМВР – неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и  неизпълнение на служебните задължения.

От данните по делото се установява, че нарушението било установено при преглед на видеофайлове, съдържащи се в папка ODMVR_DOBRICH\AVTOMOBILI, директория ххххххххххххх ( писмо на дирекция „Вътрешна сигурност“ до директора на ОД МВР Добрич от 04.05.2016г., л.29). Установява се, че на 27-28 април 2016г. жалбоподателят бил назначен в наряд с позивна „242“ като дежурен по КАТ за времето от 19,00 часа на 27.04.2016г. до 07,00 часа на 28.04.2016г. заедно с мл.инспектор Г.Д., който бил старши на наряда.

С докладна записка от 17.05.2016г. жалбоподателят е дал обяснения по случая, в които е посочил, че по време на този наряд колегата му Г.Д. споделил, че не се чувства добре, през деня е имал проблеми с кръвното налягане, като при извършване на обход на гр.Добрич около 01,30 часа-03.30 часа Д. се почувствал отпаднал и споделил, че му е зле. Няколко пъти задрямвал в автомобила  и към 04.00 часа помолил жалбоподателя да изчакат приключването на смяната си в сградата на сектора.

По делото бе разпитан като свидетел Г.Д.- мл.инспектор при ОД на МВР  Добрич, който потвърждава, описаната в докладната записка на жалбоподателя фактическа обстановка и допълва, че при паркирането на  автомобила в двора на Сектор „ПП“ е докладвал по малка преносима станция, че напускат маршрута и отиват в сектора. Свидетелят обяснява, че не потърсил медицинска помощ, понеже взел медикаменти за сваляне на кръвното налягане и преценил, че може да довърши смяната си като обслужи евентуален инцидент-ПТП.

От прегледа на записите от видеозаснемането, извършено в служебен автомобил с рег. № ТХ 82 83 ТХ, се установява, че дежурният екип съставен от жалбоподателя и свидетеля Г.Д. изпълняват възложените задачи, като извършват съответните обходи до 04,06 часа на 28.04.2016г., когато паркират служебния автомобил в двора на Сектор „Пътна полиция“ гр.Добрич. От записите се установява, че първоначално водач на автомобила е свидетеля Г.Д., в 3,18 часа си сменят местата като жалбоподателят  поема управлението на автомобила. По време на целия запис от камера № 2, насочена към купето на автомобила,  жалбоподателят е в будно състояние.

С тези записи жалбоподателят е бил запознат на 17.05.2016г., видно от съдържанието на съставения от тази дата протокол (л.36). Тогава той е дал и първите обяснения по случая в изготвената от него на 17.05.2016г. докладна записка до началника на Сектор „Пътна полиция“. Ответникът е изискал информация от група „ОДЧ“ при ОД на МВР-Добрич, дали за времето от 03,00 до 06,30 часа на 28.04.2016г.е постъпвал сигнал от „ЕЕН 112“, чийто характер е налагал посещения от автопатрул на сектор „Пътна полиция“ с позивна „242“, т.е. от автопатрула на жалбоподателя и свидетеля Д.. Началникът на сектора е изискал и информация дали оперативната дежурна е била уведомена, че автоконтрольорите напускат разпоредените им за обслужване установъчни пунктове и дали са получили разрешение за това.

Отговор на запитването е даден с докладната записка от 19.05.2016г.( л.39) на  оперативния дежурен инспектор Г.К.В. , който на първия въпрос сочи, че на посочената дата и в посочения времеви период по ЕЕН 112 не е постъпвал сигнал, изискващ посещение на дежурен по КАТ.  На въпроса разрешавано ли е на автопатрула да напуска определените установъчни пунктове не се дава отговор.

За изясняване на горното обстоятелство на 25.05.2016г. директорът на ОД на МВР Добрич е изисквал записите от проведените по Тетра-радиотерминали разговори от служители на Сектор „Пътна полиция“ за времето от 03,00 часа до 06,30 часа на 28.04.2016г. В отговор на запитването   началникът на Сектор „КИС“ Добрич заявява в писмо от 26.05.2016г., че разговорите, провеждани по Тетра- мрежата не се записват, поради липса на техническа възможност.

В хода на дисциплинарното производство е изготвена обобщена справка с рег. № 851р-3102/25.05.2016г. старши инспектор К.В.. В справката е посочено, че информацията по случая е непълна и не става ясно дали напускането на установъчните пунктове от дежурния на 28.04.2016г. екип от автопатрули е било докладвано и дали полицейските служители са получили съответното разрешение. В справката е прието, че не може по безспорен начин да се докаже, че напускането на установъчните пунктове от полицейските служители не е съпроводено с доклад и разрешение от страна на ОДЧ на ОДМВР-Добрич. Но в заключение е направен извода, че действията на служителите, в това число и жалбоподателят, са в нарушение на чл.54, т.1 и чл.82, ал.2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Основание за този извод давал прегледа на предоставените видеофайлове, от които се виждало, че жалбоподателят, както и колегата му Г.Д. не били използвали зачислената им радиостанция.

По делото е представена покана до жалбоподателя, връчена му на 07.07.2016г. да се запознае с обобщена справка № 851р-3102/25.05.2016г. и всички материали от проведеното дисциплинарно производство по чл.207 от ЗМВР и да бъде изслушан. На определената в поканата дата, 08.07.2016г. жалбоподателят се е явил пред началника на сектор „ПП“ От съставения Протокол за изслушване на служител, е видно, че жалбоподателят е бил запознат с всички събраните в дисциплинарното производство материали, дадена му е възможност да даде обяснения, но същият е отказал да се възползва от тази възможност. Видно от Протокола за изслушване жалбоподателят е бил запознат и със съдържанието на съставената на 25.05.2016г. обобщена справка.

Въз основа на обобщената Справка и протокола за изслушване на служителя, с оспорената заповед ответникът е приел, че извършването на нарушението на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.1 и чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР  е установено, и на основание чл.198, ал.1 от ЗМВР е наложил дисциплинарното наказание „мъмрене“ за срок от един месец.

Видно от представените по делото кадрова справка младши инспектор Я.П. е назначен в системата на МВР от 28.08.2007г., няма награди, няма наложени дисциплинарни наказания. От 2015г. е  младши автоконтрольор І степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ .

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на 20.07.2016г., а жалбата срещу нея е подадена на 29.07.2016г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като изхожда от адресата на акта, подадена е в законоустановения 14- дневен срок за обжалване и е срещу годен за оспорване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оспорената заповед е наложено дисциплинарното наказание “мъмрене”, предвидено в чл.197, ал.1 т.1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204, т. 4, от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР. Наказанието е от вида, за чието налагане е предвидена компетентност на началника на сектора, към чийто личен състав е бил жалбоподателя.

С оглед горното съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, подписана е и е валиден административен акт.

Съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи наказанието, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя и от тази дата тече двумесечният срок. В случая твърдяното нарушение е извършено на 28.04.2016г., било е установено със Справка с рег. № 851р-3102/25.05.2016г. на ст. инспектор К.В.. Заповедта, издадена на 20.07.2016г. и е в срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР.

При издаването на заповедта не са допуснати процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на държавния служител, но същата е постановена в нарушение на материалния закон при липса на достатъчно доказателства, че жалбоподателят е напуснал определените установъчни пунктове без съгласуване и разпореждане с длъжностното лице, отговарящо за дейността на пътния контрол и на дежурния в ОДЧ, както изискват специалните разпоредби на чл.54, т.1 и чл.82, ал.2, т.1 от Инструкция № 8121з-749/2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.

В самата Справка, съставена в хода на дисциплинарното производство, извършилият проверката ст.инспектор К.Великов посочва, че „ не може по безспорен начин да се докаже, че напускането на УП от страна на полицейските служители на сектор „Пътна полиция“-Добрич не е съпроводено с доклад и разрешение от страна на ОДЧ на ОДМВР-Добрич“. Извършилият проверката посочва и причините за това- непълна и недостатъчна информация, предоставена от ОДЧ на ОДМВР-Добрич и невъзможността да се прослушат записите от проведените разговори от служителите на сектор „Пътна полиция“-Добрич по тетра радиотерминали с ОДЧ.

Независимо от липсата на безспорни доказателства, извършилият проверката е приел, че има извършени нарушения на  чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР и на чл.54, т.1 и чл.82, ал.2, т.1 от Инструкцията, като е предположил, че Я.П. и старшият на наряда, свидетелят Г.Д., са напуснали установъчните пунктове без да са докладвали и да са искали разрешение от дежурния в ОДЧ, понеже от прегледа на видеозаписите не се виждало те да ползват зачислените им радиостанции.

Обстоятелството, че на видеозаписите не се вижда дали жалбоподателят или колегата му са искали разрешение да напуснат установъчните пунктове и да изчакат края на дежурството си в двора на Сектор „Пътна полиция“, не е достатъчно доказателство, че дежурният екип не е докладвал намерението си и не е получил разрешение да напусне установъчните пунктове. Оперативният дежурен в група ОДЧ Г.Василев не е отговорил на изрично направеното от началника на Сектор „ПП“ –Добрич запитване уведомена ли е оперативната дежурна част и получавали ли са разрешение младши автоконтрольорите да напуснат разпоредените им за обслужване установъчни пунктове, затова не може да се приеме, че полицейските служители на сектор „Пътна полиция“ -Добрич са действали неправомерно само въз основа на предположение за това.

С оглед горните обстоятелства съдът намира, че полицейският служител Я.П. е наказан с дисциплинарното наказание въз основа на предположение за извършено от него нарушение на служебната дисциплина, а не въз основа на ясни и безспорни доказателства.

Заповедта е издадена и в нарушение на чл.210, ал.1 от ЗМВР, който гласи, че дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Като правно основание за налагане на наказанието порицание в оспорената заповед се сочи, че с гореописаното деяние полицейският служител е извършил две от визираните в чл.194, ал.2 от ЗМВР четири дисциплинарни нарушения. Санкционирането на двете деяния с едно дисциплинарно наказание води до неяснота за кое именно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР е ангажирана дисциплинарната отговорност на полицейския служител.

След като в дисциплинарното производство не са събрани достатъчно доказателства за виновното поведение на жалбоподателя, издадената заповед, с която му е наложена дисциплинарно наказание, се явява необоснова, незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител претендира присъждане на сторените по делото разноски от 810 лв. С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 800 /осемстотин/ лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие и 10 лв. внесена държавна такса. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по дела по Закона за Министерството на вътрешните работи е 400 лв. В случая са договорени и внесени 800 лв., но са проведени три съдебни заседания, в които е участвал процесуалният представител на жалбоподателя, който е изготвил жалбата и е представил подробни писмени бележки по делото.

Ответникът чрез ОД на МВР Добрич следва да бъде осъден да заплати сторените от жалбоподателя разноски по делото в размер на 800 лв. по представен договор за правна защита и съдействие - адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич, ІV-ти състав

                             Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Я.К.П. ЗАПОВЕД за налагане на дисциплинарно наказание на държавен служител от МВР с рег. № 851з-57/20.07.2016г., издадена от ххххххххххх- началник Сектор „Пътна полиция“  към ОД на МВР-Добрич, с която на жалбоподателя на основание чл.194, ал.1, ал.2, т.1 и чл.198, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарното наказание “мъмрене” за срок от 1 месец.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич да заплати на Я.К.П. *** съдебно - деловодни разноски в размер на 810 /осемстотин и десет/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България.

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: