Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№399

11. 11. 2016 г., гр.Добрич

 

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, 1-ви състав, в публично заседание на осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав :

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Витанова

 

           при участието на секретаря В.С. като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 406 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Г.К.П., ЕГН ********** ***-18 срещу заповед № 847/ 4. 07. 2016 год. на Кмета на Община-Добрич, по силата на която на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъдат премахнати незаконни по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежи: 1. “Масивна ограда”, разположена от югозападен ръб на жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 72624.624.4883 по КК на гр. Добрич, УПИ ХХІІ, кв. 63 по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ до южната граница с дължина L= 4. 70 м., плътна част с височина Н= 0. 90 м. и ажурна част с височина Н= 1. 10 м.; 2. “Дървена ограда”, изградена в северната част на имот с идентификатор 72624.624.4883 по КК на гр. Добрич, УПИ ХХІІ, кв. 63 по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ с дължина L= 3. 00 м. в посока север-юг и дължина L = 0. 90 м. в посока изток – запад, височина Н = 1. 70 м., покрита с LТ ламарина.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Сочи, че не е извършител на строежа на дървената ограда, поради което неправилно в тази си част заповедта е адресирана към него. Конкретизира, че към момента на изграждането на дървената ограда е бил дете на 5 години и не е възможно да е извършил този строеж. По отношение на заповедта в частта й относно масивната ограда сочи, че от страна на административния орган не е изследвано кой точно е нарушителят и е неизяснена собствеността по отношение на този обект. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище, че не може да бъде ангажирана административно-наказателната му отговорност по ЗАНН, която и лична, а той не е извършител на строежа на дървената ограда поради ниската си възраст към момента на изграждането й. Претендира отмяна на заповедта и присъждане на направените разноски по делото.

ОтветникътКметът на Община - Добрич чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че обжалваната заповед е законосъобразна, тъй като за обектите, предмет на заповедта няма издадени строителни книжа и същите са изградени без наличието на каквито и да било документи и са незаконни по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С изграждането им е нарушен и чл. 48, ал. 1 от ЗУТ, който предвижда, че урегулираните поземлени имоти се ограждат към улицата и към съседните урегулирани имоти. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.      

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на наведените от страните доводи и възражения, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от легитимирано лице, адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Административното производство е образувано по сигнал на ххххх от с. Стожер , община Добричка, съсобственик на поземлен имот с идентификатор 72624.624.4883 по КК на гр. Добрич и собственик на втория етаж от жилищната сграда, построена в имота /нот. акт № 59, т. ХІІІ, н. д. № 4487/ 1994 год./. По повод сигнала е извършена проверка от длъжностни лица при Община-Добрич в имота, обективирана в констативен акт № 2/ 1. 06. 2016 год. В констативния акт е посочено, че строеж “Масивна ограда” е изпълнен от Г.К.П. в периода 2007-2008 год., а строеж “Дървена ограда”, е изпълнен от ххххх, дядо на Г.К.П. в периода 1970-1980 год. Установено е, че обектите са изградени без разрешения за строеж-незаконни строежи по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Посочено е, че при изграждането им е нарушена разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗУТ, която предвижда, че урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат към улицата и към съседните урегулирани поземлени имоти.  Констативният акт е връчен на жалбоподателя. Срещу него е постъпило възражение от жалбоподателя, в което се сочи, че масивната ограда е построена от него не като ограда, а като подпорна стена, необходима за укрепване основите на сградата, което е в интерес на всички собственици на имота и го облагородява. Въз основа на констативния акт е издадена процесната заповед, в която като фактическо основание са посочени констатациите от констативен акт № 2/ 1. 06. 2016 год., посочени са нарушените разпоредби от закона-чл. 48, ал. 1 от ЗУТ и строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Посочено е правното основание, регламентиращо компетенцията на Кмета на Община-Добрич да издаде заповедта- чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, приета от съда без възражение от страните. В заключението си вещото лице сочи, че масивната ограда е сравнително нова и е изградена към 2012 год. или малко преди тази година. Дървената ограда е строена към датата на изграждане на жилищната сграда-1962 год. или малко след нея, тъй като конструкцията на оградата /колони и ребра/ са допрени до жилищната сграда преди тя да бъде измазана. Дървената ограда не  е ограда, а преградна стена на навес по дължина на съществуващия гараж и долепена по късата си страна до северозападния ъгъл на жилищната сграда. И за двата обекта не съществуват строителни книжа, които са били необходими към момента на изграждането им. По отношение на дървената ограда вещото лице сочи, че съгласно чл. 303б/1978 год./ от ППЗТСУ/отм./ не се смятат за сгради и не подлежат на регистриране маломерни до 8 кв. м. дървени бараки. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като достатъчно аргументирано и съобразено с материалите по делото.    

При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Атакуваната заповед е издадена от Кмета на Община - Добрич на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно текста,  кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по см. на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Процесните строежи, видно от заключението на вещото лице са шеста категория. Заключението на вещото лице в тази му част е съобразено с разпоредбата на чл. 147, ал. 1 т. 7 и чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Заповедта за премахването на процесните строежи е издадена от Кмета на Община-Добрич, т.е. от компетентен орган и  е правно валидна.

Заповедта отговаря на изискванията за форма. Същата съдържа правни и фактически основания за издаването й, авторство на издалият я орган, негов подпис, разпоредителна част, указание за обжалването й.

В процеса на административното производство не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, представляващи основания за отмяната й. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт, издаден от длъжностни лица на Община - Добрич, редовно връчен на нейния адресат и след изтичане на срока за възражения срещу съставения констативен акт.

Заповедта в частта й по т. 1 относно строеж “Масивна ограда”, разположена от югозападен ръб на жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 72624.624.4883 по КК на гр. Добрич, УПИ ХХІІ, кв. 63 по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ до южната граница с дължина L= 4. 70 м., плътна част с височина Н= 0. 90 м. и ажурна част с височина Н= 1. 10 м. съответства на материалния закон. В заповедта строежът е категоризиран като незаконен по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Видно от констатациите в констативен акт № 2/ 1. 06. 2016 год. строежът на този обект е извършен в периода 2007-2008 год. По заключението на вещото лице строежът е извършен преди 2012 год. или малко преди това, тъй като е бил заснет от Google към м. 03. 2012 год. Вещото лице сочи и, че масивната ограда е сравнително нова. Заключението на вещото лице и констативният акт от 1. 06. 2016 год.  не са оспорени от жалбоподателя. Въз основа на така събраните доказателства по делото съдът приема, че масивната ограда е изградено в периода 2007 - 2012 год. при действието на ЗУТ, който регламентира, че строежи могат да бъдат извършвани само ако са разрешени съгласно този закон. Безспорно установено по делото е, че за този строеж няма издадени строителни книжа и същият е незаконен по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С оглед възприетия от съда период на изграждане на строежа следва извода, че по отношение на него са неприложими правилата за търпимост по см. на § 127 от ПР на ЗИДЗУТ /ДВ. бр.82/ 2012 год./. Заповедта по т. 1 е законосъобразна и в частта й относно посочения в нея  адресат, а именно жалбоподателя. Съгласно § 2 от Наредба ЗА ПРИНУДИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕДИ ЗА ПОПРАВЯНЕ, ЗАЗДРАВЯВАНЕ ИЛИ ПРЕМАХВАНЕ НА СТРОЕЖИ ИЛИ ЧАСТИ ОТ ТЯХ ОТ ОРГАНИТЕ НА ОБЩИНА ГРАД ДОБРИЧ "Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, или лице с ограничено вещно право, спрямо които се създава задължение за поправяне, заздравяване или премахване на строежа и се определя срок за доброволно изпълнение или се допуска предварително изпълнение. По делото има безспорни данни, че жалбоподателят притежава право на собственост върху поземления имот, върху който е изградена процесната “Масивна ограда” /нот. акт № 194, т. V, д. № 1560/ 20018 год. на Служба по вписванията-Добрич/ и респ. същият може да бъде адресат на заповедта за премахване на незаконния строеж. Нещо повече, жалбоподателят се явява и извършител на този строеж и този факт не се отрича от него, като се имат предвид обясненията му, дадени във възражението му срещу съставения констативен акт № 2/ 1. 06. 2016 год.

Заповедта в частта й по т. 2 относно строеж “Дървена ограда”, изградена в северната част на имот с идентификатор 72624.624.4883 по КК на гр. Добрич, УПИ ХХІІ, кв. 63 по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ с дължина L= 3. 00 м. в посока север-юг и дължина L = 0. 90 м. в посока изток – запад, височина Н = 1. 70 м., покрита с LТ ламарина противоречи на материалния закон. Видно от заключението на вещото лице дървената ограда всъщност не представлява ограда, а преградна стена на навес, изграден към момента на изграждане на жилищната сграда – 1962 год. Вещото лице обосновава този свой извод въз основа на представеното към заключението разрешение за строеж за изграждане на жилищната сграда № 508/ 30. 07. 1962 год. и обстоятелството, че ребрата и колоните на навеса са допрени до жилищната сграда преди тя да бъде измазана. Тези изводи на вещото лице се приемат напълно от съда. Съгласно § 127, ал. 1 от ПР на ЗИДЗУТ /ДВ. бр.82/ 2012 год./ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. С изменението на ППЗТСУ /отм./ в ДВ бр. 37/ 12. 05. 1978 год./ е приет нов член 303б, съгласно който подлежат на регистрация съгласно § 3 от преходните разпоредби на ЗТСУ строежите, посочени в § 2 от същите преходни разпоредби, направени незаконно в периода 15. 11. 1958 год. до 1. 1. 1978 год. Целта на  регистрацията е въведената с § 2 ПР на ЗТСУ / ДВ. бр. 102/ 1977 год., в сила от 1. 01. 1978 год./ възможност за узаконяване на тези строежи при наличие на останалите предпоставки, предвидени в § 2 ПР на ЗТСУ/отм./. В ал. 3 на чл. 303б от ППЗТСУ е посочено, че не се смятат за сгради и не подлежат на регистриране маломерни до 8 кв. м. дървени бараки, предназначени за подслон и съхраняване на селскостопански сечива и инструменти. Тези постройки не подлежат на регистрация, респ. на преценка за допустимост съобразно действащите застроителни и регулационни планове и нормите за проектиране и строителство и на узаконяване по § 2 от ПР на ЗТСУ. По силата на разпоредбата тези постройки не са сгради, т.е. строежи и по отношение на тях не са приложими правилата за премахване на незаконен строеж по см. на чл. 160 от ЗТСУ /отм./Анализът на цитираните разпоредби на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./ налага извода, че по действащата нормативна база към 1978 год. този вид постройки са изключени от режим на регистрация, узаконяване и премахване, т.е. нормативно е създаден статут на допустимост на този вид постройки. След като този вид постройки са били допустими по действащите към 1978 год. и след тази дата правни норми, то тези постройки са търпими строежи по см. на § 127, ал. 1 от ПР на ЗИДЗУТ и не подлежат на премахване. В конкретния случай съобразно приетото заключение на вещото лице дървената ограда по т. 2 от заповедта всъщност представлява преградна стена на навес. Видно от констативен акт № 2/ 1. 06. 2016 год. преградната стена е с дължина 3 м., т.е. същата е маломерна дървена постройка по см. на чл. 303б, ал. 3 от ППЗТСУ /отм./, допустима по ЗТСУ /отм./ и търпим строеж по § 127, ал. 1 от ПР на ЗИДЗУТ, който не подлежи на премахване. С оглед изложените съображения заповедта в тази и част е материално незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора, предвид частичната основателност на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат присъдени ½ от претендираните съдебни разноски възлизащи на сумата от 55. 00 лв. / 1/2 от заплатената държавна такса и 1/2 от заплатеното адвокатско възнаграждение/.

Аналогично, с оглед частичното уважаване на жалбата, на ответника следва да бъдат присъдени 1/2 от направените съдебни разноски и ½ от претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е направил съдебни разноски в размер на 200. 00 лв., представляващи заплатено възнаграждение за вещо лице. Съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на сумата от 600. 00 лв. съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ответника следва да бъдат присъдени ½ от тези суми, т.е. сумата от 400. 00 лв. 

Водим от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.П., ЕГН ********** ***-18 срещу заповед № 847/ 4. 07. 2016 год. на Кмета на Община - Добрич, по силата на която на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъдат премахнати незаконни по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежи в частта й по т. 1 относно строеж “Масивна ограда”, разположена от югозападен ръб на жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 72624.624.4883 по КК на гр. Добрич, УПИ ХХІІ, кв. 63 по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ до южната граница с дължина L= 4. 70 м., плътна част с височина Н= 0. 90 м. и ажурна част с височина Н= 1. 10 м .

ОТМЕНЯ заповед № 847/ 4. 07. 2016 год. на Кмета на Община - Добрич, по силата на която на осн. чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъдат премахнати незаконни по см. на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежи в частта й по т. 2 относно строеж  “Дървена ограда”, изградена в северната част на имот с идентификатор 72624.624.4883 по КК на гр. Добрич, УПИ ХХІІ, кв. 63 по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ с дължина L= 3. 00 м. в посока север-юг и дължина L = 0. 90 м. в посока изток – запад, височина Н = 1. 70 м., покрита с LТ ламарина.

ОСЪЖДА  Г.К.П., ЕГН ********** ***-18 да заплати на Община - Добрич сумата от 400. 00 лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА Община - Добрич да заплати на Г.К.П., ЕГН ********** ***-18 сумата от 55. 00 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението му до страните.

 

                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: