Р Е Ш Е Н И Е

 

  360 /26.10.2016г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                                  

Добрички административен съд, в публично заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и шестнадесета година, Втори състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Дарина Витанова 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:            Силвия Сандева                                  

                                                                                                                Нели Каменска

при участието на секретаря, С.К. и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Милена Любенова, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм.д.№ 401 по описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и е образувано по протест на Милена Любенова - прокурор в Окръжна прокуратура гр.Добрич против разпоредбите на чл.2, ал.2 и чл.6 от Наредба за реда за поставяне на временни преместваеми обекти и съоръжения, съгласно чл.56 от ЗУТ, приета с решение на Общински съвет на Община Шабла № ІV.ІІ.1.1 по Протокол № 4/11.09.2002г.

Конкретно се сочи, че с разпоредбите на чл.2, ал.2 и чл.6 от Наредба за реда за поставяне на временни преместваеми обекти и съоръжения, съгласно чл.56 ( Наредбата) е въведено изискване за нотариално съгласуване или изрично писмено съгласие с нотариално заверен подпис на собственик/съсобственик/ за поставяне на преместваем обект, което е в противоречие с чл.56, ал.5 от Закона за устройство на територията. Общинският съвет не би следвало да може да надхвърля установените в закона рамки като въвежда различна от законовата форма на изразяване на писмено съгласие. С изискването за нотариално заверено съгласие са заставяло конкретното лице да заплати нотариална такса, което от своя страна било нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 

Сочи се, че с чл.2, ал.2 и чл.6 се въвеждали и изисквания за наличие на схеми за разполагане на преместваемите обекти върху имоти-частна собственост, каквото в закона и по-конкретно в чл.56, ал.2, пр.1 от ЗУТ, не се съдържало. Прокурорът счита, че органът за местно самоуправление чрез оспорените разпоредби от Наредбата незаконосъобразно разширява изискванията за поставяне на преместваеми обекти в имоти частна собственост.

Предлага се посочените разпоредби в частта, в която изискват нотариално заверено съгласие и наличие на схеми за разполагане на преместваеми обекти върху имоти-частна собственост, да бъдат обявени за нищожни поради противоречието им съответно с чл.56, ал.5 от ЗУТ и чл.56, ал.2 от с.з. В случай, че не се приеме наличието на основание за нищожност се иска, то същите да бъдат отменени като незаконосъобразни.

 

 

            Ответникът, Общински съвет на Община Шабла, редовно призован, не изпраща представител не изразява становище по протеста.

Административен съд - Добрич, Втори състав като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Оспорването е допустимо.

Производството е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Добрич, който с оглед нормата на чл.186, ал.2 от АПК притежава процесуална възможност да оспори подзаконов нормативен акт, ако прецени, че същият е незаконосъобразен. По аргумент от чл.187, ал.1 от АПК оспорването е допустимо без ограничение във времето. Налице е годен предмет на протеста, тъй като са оспорени конкретни разпоредби от Наредба за реда за поставяне на временни преместваеми обекти и съоръжения, съгласно чл.56 от ЗУТ, приета от Общински съвет на Община Шабла.

Разгледано по същество, оспорването е основателно.

Видно от представената от ответника административна преписка “Наредба за реда за поставяне на временни преместваеми обекти и съоръжения, съгласно чл.56 от ЗУТ” е приета с решение № ІV.ІІ.1.1. по Протокол № 4 от проведено на 11.09.2002г. заседание на Общински съвет гр.Шабла. От общо 13 избрани общински съветници на заседанието са присъствали девет съветници. В представения по делото пълен протокол е отразено, че към момента на гласуване на процесното решение на приемане на Наредбата са присъствали осем съветници, които единодушно са гласували за приемането й. Видно от приложената покана до общинските съветници, приемането на Наредба за реда за поставяне на временни преместваеми обекти, съгласно чл.56 от ЗУТ е включено като точка от дневния ред. Самият проект на Наредбата е предложен със Становище на Комисията по ТСУ, благоустрояване, развитие на самоуправлението, законност и обществен ред

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че заседанието на Общинския съвет е било законно, тъй като са присъствали повече от половината общински съветници, които с мнозинство са гласували за приемане на Наредбата. Спазени са изискванията на чл.27 ал.2 и ал.3 от Закона за местно самоуправление и местна администрация. Наредбата е приета на валидно правно основание – чл.8 от Закона за нормативните актове и чл.21, ал.2 от Закона за местно самоуправление и местна администрация. Приемането на Наредбата е съобразено с процесуалните правила на Закона за нормативните актове в редакцията му ДВ.бр.65/1995г., действала към момента на приема на оспорените разпоредби.

Административният съд намира, че нормите на чл.2, ал.2 и чл.6 от Наредбата в оспорените им части не са нищожни. Доколкото конкретните текстове са приети при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, не е налице порок при формиране на волята на органа на местно самоуправление.

Независимо от това протестът на прокурора е основателен.

Нормите на чл.2, ал.2 и на чл.6 от Наредбата в оспорената й част са приети в противоречие с нормативен акт от по-висока степен.

Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от АПК предвижда, че нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Нормите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 1 и, ал. 2 от АПК са идентични с тези на чл. 2, чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 2 и чл.8 от ЗНА, като прогласяват забраната да се уреждат с наредба обществени отношения, уредени вече с нормативен акт от по-висока степен. Законът е нормативният акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Наредбата като нормативен акт се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Общинските съвети като органи на местното самоуправление на територията на съответната община решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. Съгласно чл.8 от Закона за нормативните актове всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

Чрез законовата делегация на чл.56, ал.2 от ЗУТ законодателят е предоставил в компетентността на общинските съвети да определят с наредба реда, по който да се издава разрешението за поставяне на преместваемите обекти по чл.56, ал.1.

Текстът на оспорената разпоредба на чл.2, ал.2 от Наредбата гласи следното: “Схемите за терени, собственост на физически или юридически лица, се изготвят от собствениците след писмено искане, като схемите бъдат придружени с нотариално заверено съгласие на всички собственици.” Текстът на чл.6 от Наредбата, оспорен частично гласи: ”Физически и юридически лица могат да поставят преместваеми обекти и съоръжения върху собствен имот след писмено искане до главния архитект на общината, придружено с документ за собственост след изпълняване на условията на чл.2, ал.2. “

Със законовият текст на чл.56, ал.2 от ЗУТ законодателят е въвел изискването за наличие на схеми, одобрени от главния архитект, единствено по отношение на държавните и общинските имоти, върху който ще се поставят преместваеми обекти. и е доуточнил, че за държавните имоти схемата се одобрява след съгласуване със съответната централна администрация, която стопанисва имота, а в останалите случаи - с областния управител. А в нормата на чл.56, ал.5 от ЗУТ, е поставил условието за изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ в чужди поземлени имоти. Следователно наличието на изрично обективирано писмено съгласие или договор за наем е са достатъчни към искането за издаване на   разрешение за поставяне на обекти по ал. 1.

Анализът на разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредбата и на чл.6 в оспорената му част, която изисква изпълнение на условията по чл.2, ал.2, показва противоречие  между тях и законовите текстове на чл.56, ал.2 и ал.5 от ЗУТ.

Съдът намира, че с оспорените разпоредби Общински съвет на Община Шабла е излязъл извън предоставеното му с чл.56, ал.2, изр.1 правомощия да уреди единствено реда,, т.е. процедурата, по която ще се издават разрешенията за поставяне на преместваеми обекти. С текста на чл.2, ал.2 от Наредбата и чл.6 Общинският съвет на Община Шабла недопустимо е въвел допълнителното изискване към искането за издаването на разрешение за поставяне на преместваеми обекти в имотите частна собственост собствениците на терени, физически и юридически лица да искат и за издаване на схема. Недопустимо е въведено и второто условие -  искането за издаване на схема да бъде придружено с нотариално заверено писмено съгласие на всички собственици на терена.

По този начин в противоречие с чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, общинският съвет е приел тези тестове от Наредбата  като е регулирал обществени отношения вече регулирани от нормативен акт от по-висока степен.

Нормата на чл.56, ал.2, изр.1 от ЗУТ предоставя правомощието на общинските съвети да уредят с Наредба единствено реда, по който ще бъдат издавани разрешенията за поставяне на преместваеми обекти, тъй като самите условия са посочени в законовата норма. Според чл.56, ал.2 и ал.5 от ЗУТ изискването за наличие на схема, одобрена от главния архитект, е спрямо държавните и общинските имоти, тъй като само те са визирани изрично в нормата на чл.56, ал.2 от закона. Основателен е протестът на прокурора и по отношение на възражението, че законът не въвежда изискване за нотариална форма на съгласието на собствениците на имота, в който ще се поставя преместваемия обект. Нормата на чл.56, ал.5 от ЗУТ изисква единствено съгласието да е писмено и да е заявено изрично, но не поставя условието то да бъде дадено пред нотариус.

Недопустимо е преуреждане на обществено отношение по аргумент, че то е от местен характер, при условие, че за него има ясна, конкретна и категорична регламентация в закон или друг специален нормативен акт, приложим на цялата територия на страната и спрямо по-широк кръг субекти. В случая безспорно, видно от представения текст на Наредбата, с разпоредбата на чл.2, ал.2 и чл.6 в частта, в която е въведено изискване за спазване на условията по чл.2, ал.2  се преуреждат изискванията, т.е. условията и предпоставките, при наличието на които се издават разрешения за поставяне на преместваеми обекти в имоти-частна собственост – изискване за наличие на схема

Следователно,  както АПК, така и Закона за нормативните актове и Закона за местно самоуправление и местна администрация не допускат с подзаконов нормативен акт общинските съвети да поставят допълнителни условия и изисквания, каквито не се съдържат в специалния Закон за устройство на територията, към лицата, направили искане за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект по см. на чл.56, ал.1 от ЗУТ.

При изложения анализ съдът приема, че оспорената разпоредба на чл.2, ал.2 от Наредба за реда за поставяне на временни преместваеми обекти и съоръжения, съгласно чл.56 от ЗУТ, приета от Общински съвет Шабла, така и разпоредбата на чл.6 от същата наредба в частта “след изпълняване на условията по чл.2, ал.2” са материално незаконосъобразни, поради противоречието им с норми от по-висок ранг – отменително основание по чл.146, т.4 във вр. с чл.196 от АПК.

При този изход на спора протестиращият има право на  поисканите разноски, които е направил за заплащане на публикуване на обявлението за образуваното дело в размер на 35 лв., платежно нарежда на л.13.

По изложените съображения и на основание чл.193, ал.1 от АПК,  Административен съд гр.Добрич, ІІ-ри състав:

 

                                         Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ по протест на Окръжна прокуратура гр.Добрич разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредба за реда за поставяне на временни преместваеми обекти и съоръжения, съгласно чл.56 от ЗУТ, приета от Общински съвет Шабла с решение № ІV.ІІ.1.1 по Протокол № 4 / 11.09.2002г., както и чл.6 от същата наредба в частта ”след изпълняване на условията по чл.2, ал.2 “.

ОСЪЖДА Общински съвет на Община Шабла да заплати в полза на Окръжна прокуратура гр.Добрич направените по делото разноски – държавна такса в размер на 35 /тридесет и пет/ лева за публикация на обявлението за образуваното дело в Държавен вестник.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационни жалба или протест или ако те са отхвърлени.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ:

1.................................

 

 

2..................................