О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……………………/12.08.2016г., гр.Добрич

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

                                                                                                                                   

            ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито съдебно заседание на дванадесети август през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                                                                               

            като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 393 по описа на ДАС за 2016 г. намира следното :

 

           Производството по делото е образувано по жалба на Д.Т.В. ЕГН ********** ***, представляван по пълномощно от Т.Д. В. ЕГН ********** ***, срещу отказ на кмета на община Добричка с изх. № ИзхК-2019/20.06.2016г., постановен по заявление с вх.№ Вхн-2570/27.05.2016г., с което жалбоподателят е поискал да бъде освободен от заплащане на ТБО за 2014г., 2015г. и 2016г. за притежаваните от него недвижими имоти, находящи се в с.Стефаново, община Добричка и с.Стефан Караджа, община Добричка, както и да му бъде възстановена платената от него сума за ТБО и лихви в общ размер на 881, 11 лева. Иска се отмяна на отказа и постановяване на решение, с което жалбоподателят да бъде освободен от заплащане на ТБО за 2014г., 2015г. и 2016г. по отношение на процесните недвижими имоти, както и да бъде осъдена общината да му възстанови неоснователна платената сума за ТБО в размер на 881, 11 лева.                              

 Добричкият административен съд, след преценка на допустимостта на жалбата, намира следното : 

 Видно от данните по делото, жалбоподателят Д.Т.В. чрез пълномощника си Т.Д. В. *** заявление с вх.№ ВхК-2570/27.05.2016г., с което е поискал да бъде освободен от заплащане на такса за битови отпадъци (ТБО) за 2014г., 2015г. и 2016г. за притежаваните от него недвижими имоти, находящи се в с.Стефаново, община Добричка и с.Стефан Караджа, община Добричка, както и да му бъде възстановена платената от него сума за ТБО и лихви за 2014г. в общ размер на 881, 11 лева. В заявлението е посочено, че недвижимите имоти са останали неизползвани преди и след датата на придобиването им, поради което жалбоподателят иска да бъде освободен от заплащане на ТБО за посочените години, независимо че не е подавал декларации за неползването на имотите през тези години.

 В отговор на заявлението кметът на община Добричка е изпратил писмо с изх.№ ИзхК-2019/20.06.2016г., с което е уведомил жалбоподателя, че съгласно чл.71 от ЗМДТ е предвидено освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година, като в случая декларация от Д.Т.В. не е подавана за периода, за който се иска освобождаване.

Именно това писмо е предмет на оспорване в настоящото производство, като съдът счита, че жалбата срещу него е недопустима като подадена срещу негоден за обжалване акт.

 На първо място кметът на общината не е компетентен орган да се произнася по искане за недължимост, освобождаване или възстановяване на местни такси по реда, по който го е сезирал жалбоподателят.

Кметът на общината съгласно чл.4, ал.5 във вр. чл.9б от ЗМДТ упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152 от ДОПК, т.е. той може да се произнесе по жалба срещу ревизионен акт по смисъла на чл.118 от ДОПК или акт за прихващане и възстановяване по смисъла на чл.128 и сл. от ДОПК, но не и по първоначално искане за установяване или възстановяване на местни данъци и такси.

Съгласно чл.71, т.1 от ЗМДТ таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи, когато услугата не се предоставя от общината. По аргумент на противното, във всички случаи, когато общината предоставя тази услуга в района, в който се намират процесните имоти, таксата се дължи, независимо дали имотите се ползват или не, т.е. независимо дали в имотите се генерират отпадъци. ОбС в съответствие с правомощието си по чл.8, ал.5 от ЗМДТ с наредбата по чл.9 от ЗМДТ определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година, се освобождават от заплащане на съответната такса. За лицето, което е задължено за ТБО, се поражда възможността да уведоми до определен срок от предходната година с писмена молба – декларация общината, че няма да ползва имотите през следващата календарна година и въз основа на това да се освободи от задължението си за заплащане на таксата за съответната услуга. В тези случаи правото на освобождаване произтича от самия закон, като ОбС само определя реда, по който то да бъде упражнено, както е сторено и в чл.15, ал.6 от местната общинска наредба.

Преценката дали са налице материалноправните предпоставки на чл.71 от ЗМДТ за недължимост на таксата, която включва в себе си и преценката дали са налице предпоставките за освобождаване от заплащане на таксата, принадлежи на органа, който е компетентен по закон да установи и събере съответната местна такса. Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ това са служителите на общинската администрация, които са определени със заповед на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ да изпълняват функциите (да имат правата и задълженията) на органи по приходите в производствата по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ - производствата за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци. Тези правила са прилагат при установяването, събирането и обезпечаването и на местните такси съгласно препращащата разпоредба на чл. 9б ЗМДТ. Следователно преценката дали собственикът на процесните недвижими имоти дължи такса за сметосъбиране и сметоизвозване за спорните години се прави в производството по установяване на задължение за ТБО.

Относно производството за установяване на ТБО разпоредбата на чл. 4, ал. 1, вр. чл. 9б ЗМДТ препраща към реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В глава четиринадесета на ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните такси и данъци са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В рамките на тези производства следва да бъде преценено дали са осъществени всички елементи от фактическия състав за освобождаване от такса, като издаденият в резултат на тях административен акт ще подлежи на съдебен контрол и заявителят ще може да защити правата и интересите си в производството по неговото оспорване. 

Именно поради това оспореното писмо няма белезите на индивидуален административен акт, а има само уведомителен характер, като с него не се създават задължения, нито непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на адресата. Писмото не обективира волеизявление с пряк правопораждащ, правопрекратяващ, правоизменящ или правопогасяващ ефект, поради което и не подлежи на съдебен контрол, като всички възражения за недължимост на ТБО жалбоподателят би могъл да осъществи в рамките на едно бъдещо производство по установяване на публични общински вземания.

С оглед на изложеното и на основание чл.159, т.1 от АПК съдът намира, че жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по нея - да се прекрати.

Извън горното, следва да се подчертае, че едновременно с искането за освобождаване жалбоподателят е отправил и искане за възстановяване на недължимо платена ТБО за 2014г. По това искане кметът на общината не се е произнесъл, но той не е и компетентен да го стори по изложените по-горе съображения. За разлика обаче от искането за освобождаване от ТБО, по което не се дължи произнасяне от който и да е административен орган, искането за възстановяване подлежи на разглеждане по реда и при условията на чл.128 и сл. от ДОПК, поради което и на основание чл.7 от ДОПК кметът на общината е бил длъжен да го препрати за разглеждане на компетентния орган по смисъла на чл.4, ал.3 във вр. с чл.9б от ЗМДТ, като уведоми за това лицето, подало искането. И тъй като той не го е направил, съдът счита, че с оглед на принципите за бързина и процесуална икономия следва да изпрати преписката на компетентния орган по приходите при община Добричка за издаване на съответния акт, като именно в това производство следва да бъдат разгледани и всички възражения на жалбоподателя за недължимост на ТБО за 2014г.                                              

          Така мотивиран, Добричкият административен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Т.В. ЕГН ********** ***, представляван по пълномощно от Т.Д. В. ЕГН ********** ***, срещу отказ на кмета на община Добричка, обективиран в писмо с изх. № ИзхК-2019/20.06.2016г.                                                                           

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 393/2016г. по описа на Административен съд - Добрич.   

ИЗПРАЩА преписката на компетентния орган по приходите по чл.4, ал.1, във вр. ал.3 и чл.9б от ЗМДТ от общинската администрация при община Добричка за произнасяне по реда на чл.9б от ЗМДТ, във вр. 4, ал.1 от ЗМДТ, във вр. чл.129 и сл. от ДОПК по заявление с вх.№ ВхК-2570/27.05.2016г. на Д.Т.В. ЕГН ********** ***, представляван по пълномощно от Т.Д. В. ЕГН ********** ***, В ЧАСТТА относно направеното с него искане за възстановяване на платената от заявителя сума за ТБО и лихви за 2014г. в общ размер на 881, 11 лева.                      

              ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

                                                                Административен съдия :