Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

300

гр. Добрич,  06.10.2016 год.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи септември  две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

При участието на секретаря М.М.  разгледа докладваното от Председателя  адм.д. №391/2016 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО .

     Образувано е по жалба на М.И.Д. ***, подадена чрез адв. Т.Н. *** срещу  Решение №11/28.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Д. срещу Разпореждане №**********/01.04.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП НОИ-Добрич, с което е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, получавана от оспорващата, в действителен размер, на основание  чл.70 ал.3 КСО. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че за периода 2000-2004 г. са внасяне дължимите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице,  а не са внесени годишните изравнителните вноски по подадените данъчни декларации 2000-2004 г. по чл.41 от ЗОДФЛ, но за тях е изтекла давността им за събиране, съгл. чл.171, ал.1 от ДОПК. Сочи, че при наличния действителен и зачетен от пенсионните органи общ осигурителен стаж за пенсионните органи не съществува пречка да определят индивидуалния коефициент, съгл. чл.70, ал.3 и ал.4 от КСО и съответно да изчислят полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст в реалния й размер, съобразно наличните документи за осигурителен стаж. Счита, че ответният орган неправилно е приложил материалния закон с оглед на което моли за неговата отмяна и решаване на въпроса от съда.

        В с.з. процесуалния представител на жалбоподателката поддържа подадената жалба, като моли да се отмени решението и се задължи административния орган да определи реалния размер на пенсията. Претендират се и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

           Ответникът - Директор на Териториално поделение на НОИ гр. Добрич, чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт Л.Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Излага аргументи в подкрепа на тезата си,  според която след като не е представен целия осигурителен стаж, то не може пенсията да се изчислява съобразно разпоредбата на чл.70, ал.3 от КСО. Моли, да се присъди възнаграждение за юрисконсулт.

         След като обсъди становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл.168 ал.1, във връзка с чл.146 АПК, съдът прие следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу контролен административен акт, в отклонение от правилото на чл.145 ал.2 АПК, по силата на специалната разпоредба на чл.118 ал.1 КСО; подлежащ на съдебен контрол; от лице с правен интерес от оспорването; в законоустановения срок, а по същество е и основателна.

         Със Заявление  вх.№2113-24-1263/28.12.2015г., жалбоподателката е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представила документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж и доход. С Разпореждане №**********/14.01.2016 г. на ръководител „ПО” при ТП НОИ-Добрич, пенсията е отпусната в минимален размер на основание чл.70 ал.9 от КСО, до определянето на размера и по реда на КСО, като е зачетен осигурителен стаж от 37 години 1 месец 20 дни. Относно осигурителния доход, след извършена проверка в информационната система на НОИ, било установено, че за годините: 2000-2004 г. оспорващата е упражнявала дейност като самоосигуряващо се лице ЕТ “АГРОМА-М.И.”, поради което е подлежала на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО. Установено е, че дължимите авансови осигурителни вноски са внесени от лицето, но не са внесени годишните изравнителни вноски по подадените данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ за годините 2000 – 2004 г. Било изпратено уведомление за липсващи документи, удостоверяващи плащане в пълен размер на окончателните осигурителни вноски за релевираните периоди, каквито жалбоподателката не е представила. На 01.04.2016 г. ръководителят „ПО” е издал Разпореждане №********** /л.45/, с което е отказал изменение на отпуснатата в минимален размер пенсия, до действителния такъв, на основание чл.99 ал.1 т.2, във вр. с чл.70 ал.9 КСО. Последното е било предмет на контрол за законосъобразност по реда на чл.117 КСО, в което производство е постановено оспореното пред съда Решение №11 от  28.06.16 г. на ответния административен орган.

             В мотивите в решението на Директора на ТП на НОИ Добрич е посочено, че за определяне действителния размер на пенсията по чл.70 от КСО е необходимо да са налице всички данни за осигурителния стаж и осигурителния доход на лицето.Сочи се, че липсата на данни за надлежно внесени осигурителни вноски и съответно заверен, съобразно изискванията на закона осигурителен стаж за период след 01.01.1997 г. до пенсионирането на г-жа Д., свързан с дейността й като едноличен търговец за периода 2000-2004 г. , прави обективно невъзможно изчисляването на индивидуален коефициент за определяне реалния размер на пенсията за ОСВ.

Обжалваното решение е издаден о от компетентен орган - Директорът на ТП на НОИ Добрич и в предписаната от закона форма.

      Оспореният административен акт е постановен при нарушаване на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК          

                Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали административният орган следва да изчисли реалния размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, когато за част от периодите, за които лицето е подало декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и съответно не е представило заверена осигурителна книжка за тези периоди.

Правилата за изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани в чл. 70 КСО, като в алгоритъма на изчисляването е включено определяне на индивидуален коефициент. В чл. 70, ал. 3 КСО е предвидено, че индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането. Начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент е регламентиран в следващите алинеи на същия член. Съгласно чл. 70а, ал. 1 КСО, средномесечният доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.

В случая в подаденото от М.Д. заявлението за отпускане на пенсията е посочен избрания от същата период от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. и това е периода от 01.01.1990 г. до 31.12.1992 г., с осигурителен доход в общ размер на 52693,74 лв., съгласно удостоверение обр. УП-2 № 12/25.01.2009 г., издадено от "АГРОПЛАСМЕНТ И ТЪРГОВИЯ" ЕАД - Плевен.

Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО. В съответствие с тази разпоредба, в случая при изчисляване на осигурителния стаж на М.Д. не са зачетени периодите, за които от нея като самоосигуряващо се лице не са внесени годишните изравнителни вноски по подадените данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ за годините 2000 до 2004 г. /вкл./. За настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията и дали могат да бъдат събрани принудително от органите на НОИ. Същественото за целите на това производство е дали, след като не е зачетен осигурителен стаж за определен период поради невнасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, следва при изчисляване на размера на пенсията да се вземе предвид осигурителния доход на лицето за този период. При положение, че лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице и тези вноски не са погасени по давност, то органите по приходите имат правото да съберат тези вноски по принудителен ред. Несъмнено е, че лицето също има право да внесе такива вноски, ако ги счита за дължими. В случай обаче, че лицето не е заявило за целите на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, осигурителен стаж за периодите, за които не са внесени вноски и този стаж не му е зачетен съгласно императивното правило на чл. 9, ал. 1, т. 4 КСО, то осигурителният доход за тези периоди също не следва да бъде взет предвид при изчисляване на размера на пенсията. Това не означава, че лицето има право да изключи по собствено усмотрение определени осигурителни периоди. Случаят не е такъв, тъй като посочените по-горе спорни периоди изобщо не са зачетени за осигурителен стаж и е невъзможно да бъдат зачетени, тъй като за тези периоди лицето не е внесло осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Също така, невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определени периоди и незачитането на тези периоди като осигурителен стаж не дава основание на пенсионния орган да откаже изчисляване на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски.

Следва изрично да се отбележи, че зачетеният осигурителен стаж на жалбоподателката е достатъчен, за да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 КСО, което и е сторено с разпореждането от 01.04.2016 г. След като този стаж е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляването на размера й, следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. Недопустимо е да се откаже изчисляване на реален размер на пенсията само поради това, че лицето не е представило доказателства за осигурителен доход за период, който не е зачетен за осигурителен стаж.

Тълкуването на правната норма на чл. 70, ал. 3 КСО, което се прави от административния орган е неправилно. Тази норма не налага задължително включване на дохода след 01.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при тази категория лица е поставено в зависимост от участието им в осигуряването. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не е внесен пълния размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО е в съответствие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа - размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице.

 Този извод противоречи както на буквата, така и на духа на закона. Той противоречи и на  Решение на СЕС по дело № С-103/2013 г. по преюдициално запитване на Административен съд София - град във връзка с т.н. дело "Сомова", съгласно което както осигуреното лице, така и пенсионният орган нямат право да не зачетат осигурителен период, за който са заплащани осигуровки. Макар и постановено за друг случай, същото е приложимо, тъй като развива идеята, че никоя от страните по пенсионното правоотношение няма право на избор да не зачита осигурителен период, за който са представени редовни документи. В случая жалбоподателят изрично е декларирал, че не претендира да му се признае за осигурителен период този, за който не е внесъл осигурителни вноски. Това е негово право, а не злоупотреба с права, както се домогва да докаже ответника.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, а обжалван ият административен акт като не законосъобразен следва да бъде отменен, като преписката бъде върната на Директора на ТП на НОИ Добрич за ново произнасяне по заявлението на М.И.Д. от 28.12.2015 г. по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО вр. с чл. 10, ал. 2 от НПОС - изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и изплащането й в реален размер.

При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно 10 лева - ДТ и 400 лева - договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от изложените съображения и на осн.  чл. 172, ал. 2, предложение "второ" АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 11/28.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ  Добрич, с което е отхвърлена жалбата на М.И.Д. *** срещу Разпореждане №**********/01.04.2016 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП НОИ-Добрич.

ВРЪЩА преписката на Директора на ТП на НОИ Добрич за ново произнасяне, съгласно дадените указания в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да заплати на М.И.Д. ЕГН ********** *** направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 410 /Четиристотин и десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните

 

 

 

 

                                     СЪДИЯ: